Р Е Ш Е Н И Е
№347
Димитровград, 02.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: С.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№453 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В
исковата молба се твърди, че на 20.09.2016г. ищецът „Ти Би Ай Банк“ЕАД сключил
Договор за потребителски кредит №********** с ответника Г.В.Г.. Общият размер
на потребителския кредит, посочен в Договора, бил 699 лева. Към тази сума била
прибавена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 83,88 лева. Банката
се задължила да преведе средствата по кредитната сметка на продавача на
стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. В тази
връзка кредиторът превел на продавача на стоката сумата от 699 лева, на
основание фактура от 23.09.2016г., като било извършено доплащане с
кредитна/дебитна карта в размер на 28 лева. С нарочна декларация потребителят
декларирал, че е получил стоките посочени в договора за потребителски кредит,
от продавача на стоката. Общото крайно задължение по Договора възлизало на
887,65 лева, която сума била разсрочена, съгласно погасителен план, на 18
погасителни месечни вноски, 17 вноски по
49,31 лева и последна изравнителна вноска в размер на 49,38 лева. Длъжникът
преустановил плащанията по договора считано от 25.10.2017г. за повече от 3
месечни вноски с падеж съответно на 25.10.2017г., 25.11.2017г. и 25.12.2017г.
Считано от 26.12.2017г. настъпила предсрочна изискуемост на задължението. За
това обстоятелство ответника бил уведомен на адреса, посочен от него в
Договора. Изпратеното уведомление обаче не било потърсено и съответно получено
от адресата. Поради това, след 26.12.2017г. е настъпила предсрочна изискуемост
на задължението, като цялото незаплатено вземане кредитора от 295,93 лева е
станало незабавно изискуемо. На 27.03.2018г. ищецът депозирал в РС-Димитровград
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. В тази връзка
било образувано ч.гр.д.№496/2018г., по което на 29.03.2018г. съдът издал
Заповед №285 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК. Със същата заповед на ответника било разпоредено да заплати на
ищеца сумата от 282,38 лева главница по процесния договор за кредит, договорна
лихва за периода от 25.10.2017г. до 26.12.2017г. в размер на 13,55 лева,
обезщетение за забава за периода от 25.10.2017г. до 15.03.2018г. в размер на
17,39 лева, законна лихва от 28.03.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 75 лева деловодни разноски. В законоустановения
срок, ответникът депозирал възражение против издадената заповед за изпълнение,
поради което за ищеца възникнал правен интерес да предяви настоящия иск против
него. Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че по горепосочения договор ответника дължи на „Ти Би Ай
Банк“ЕАД неизплатена главница в размер на 282,38 лева, договорна лихва за
периода от 25.10.2017г. до 26.12.2017г. в размер на 13,55 лева, обезщетение за
забава за периода от 25.10.2017г. до 15.03.2018г. в размер на 17,39 лева,
законна лихва от 28.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 75 лева деловодни разноски. В условията на евентуалност, в случай, че
иска бъде отхвърлен, желае съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца по процесния договор горепосочените суми.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство и в
производството по ч.гр.д.№496/2018г. по описа на РС-Димитровград деловодни
разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. След
изтичане на този срок от неговия пълномощник адв.В.К. е депозиран „Отговор на
исковата молба“, който съдът възприема като изразено писмено становище. В него
се заявява, че се оспорва предявените искове по основание и размер, като се
иска тяхното отхвърляне. Поддържа, че ищецът не е уведомил ответника, че
обявява задълженията му за предсрочно изискуеми, преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно Искане
–декларация за потребителски кредит, на 20.09.2016г. ответника е кандидатствал
пред ищеца за получаване на потребителски кредит, като заявил, че желае да бъде
извършена проверка не неговата платежоспособност с оглед сключване на Договор
за потребителски кредит между тях.
Видно от приетия
като доказателство по делото Договор за потребителски кредит №********** от
20.09.2016г. „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предоставила на Г.В.Г. потребителски паричен кредит в размер
на 699 лева, с който той е закупил климатик от магазин
„Техномаркет“-Димитровград. В Договора ответникът изрично посочил, че неговия
постоянен и настоящ адрес *** *****. Между страните било договорено длъжникът
да заплати договорна лихва, представляваща възнаграждение за кредитора, както и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 83,88 лева. От своя страна
ответникът се е задължил да върне на кредитора сумата от общо 887,65 лева, като
това трябвало да стане на 18 месечни вноски през периода от 25.10.2016г. до
25.03.2018г., съобразно приложен към Договора погасителен план. Размерът на първите
17бр. от дължимите месечни вноски бил 49,31 лева, а на последната- 49,38 лева.
Договорено било, че ако потребителят допусне пълно или частично просрочие при
изплащане на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение съгласно
Погасителния план ставало предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата
на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски /чл.16.2 от
Договора/. От този момент върху цялото непогасено задължение започвала да се
начислява законната лихва до окончателното погасяване на задължението. Видно от
представения по делото договор, ответника Г.В.Г. е подписал същия като
потребител на 20.09.2016г. Същевременно на
същата дата той е подписал и декларация, че е получил стоката, описана в чл.8
от Договора за потребителски кредит, от продавача й.
Съгласно приетия
като доказателство по делото Погасителен план по кредит, представен от страна
на ищеца, Г.В.Г. по Договор №**********/21.06.2017г. е получил кредит в размер
на 782,88 лева. Същият е следвало да бъде върнат на кредитора на 18бр. месечни
вноски през периода от 25.10.2016г. до 25.03.2018г. Във всяка една от тези
вноски, освен главница е била включена и възнаградителна /договорна/ лихва. Общата
стойност на главницата е 782,88 лева, а на договорната лихва -104,77 лева. Общо
дължимата по договора сума е в размер на 887,65 лева.
От приложения към
исковата молба заверен препис от фактура №**********/23.09.2016г., издадена от
„Техномаркет България“АД, се установява, че ответника е закупил с предоставения
му кредит стоки на стойност 727 лева от магазин „Техномаркет“-Димитровград.
С Уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост, изпратена до ответника на посочените в
Договора за кредит адрес в Димитровград, *****“ *****, ищецът е уведомил Г.В.Г.,
че поради неизпълнение на задълженията му по договора и просрочие в изплащането
на вноските с падежи 25.10.2017г., 25.11.2017г. и 25.12.2017г., на основание
чл.16 т.2 от Договора, цялото му непогасено задължение към Банката ставало
предсрочно изискуемо, считано от 26.12.2017г. От представената по делото
разписка за връчване се установява, че въпросното уведомление не е било връчено
на ответника, тъй като пратката не била потърсена от получателя.
Поради това, че Г.В.Г.
не изпълнил задължението си по Договора, на 27.03.2018г. ищецът подал в
РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед за незабавно изпълнение по отношение
на длъжника сумата от 282,38 лева, дължима по Договор за потребителски кредит
№********** от 20.09.2016г., договорна
лихва за периода от 25.10.2017г. до 26.12.2017г. в размер на 13,55 лева,
мораторна лихва за периода от 25.10.2017г. до 15.03.2018г. в размер на 17,39
лева, законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда-28.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
както и направените деловодни разноски.
В РС-Димитровград
било образувано ч.гр.д.№496/2018г., по което съдът издал Заповед №285/29.03.2018г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Със същата заповед съдът разпоредил на ответника да плати на ищеца, посочените
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми. Тази заповед за
изпълнение била връчена лично на ответника на 22.11.2018г., като той депозирал
възражение пред РС-Димитровград против нея с твърдение, че не дължи изпълнение
на вземането по нея. Поради това за ищеца възникнал правен интерес за
предявяване на настоящия установителен иск.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№285/29.03.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№496/2018г.
Между страните не
се спори, че на 20.09.2016г. „Ти Би Ай Банк“ЕАД и Г.В.Г. са сключили Договор за
потребителски кредит №**********. Безспорно се установи, че по този договор на
ответника е бил предоставена в кредит парична сума за закупуване на стоки,
която е била преведена от Банката директно на Продавача на стоките, като Г.Г. е
трябвало да върне същата на 18 месечни вноски в общ размер на 887,65 лева. Не
се спори по делото, че до изтичане срока на договора- 25.03.2018г., ответникът
не е превел в полза на ищеца 6бр.от уговорените в погасителен план вноски.
Спорно по делото е
настъпила ли е предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит,
кога е станало това, бил ли е уведомен ответника за настъпване на предсрочната
изискуемост на задълженията, кога и по какъв начин е направено това, дължи ли и
какви суми Г.В.Г. на „Ти Би Ай Банк“ЕАД.
В настоящото
производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в
тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените
предпоставки за недължимост на сумата.
Основното
възражение на ответника в настоящото производство по предявения против него
иск по
чл. 422 ГПК касае необявяване на предсрочната изискуемост на кредита, преди
подаване на заявлението в съда.
В настоящия случай, съдът намира, че дори да се приеме, че предсрочната
изискуемост на вземането по процесния договор не е била надлежно обявена на ответника,
в
ТР№ 8 от 02.04.2019г. по т.д.№/2017г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава в
писмените си бележки ищеца, е застъпено виждането, че е „допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК.“
Видно от
материалите по делото е, че исковата молба е била депозирана в РС-Димитровград
на 08.03.2019г., към който момент вече е бил настъпил падежа и на последната от
дължимите по процесния договор месечна вноска- тази с падеж на 25.03.2018г.,
поради което и предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК се явява допустим
за всички непогасени вноски по Договора. В тази връзка следва да се има предвид
и обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК също е депозирано в съда след изтичане срока на процесния
договор- на 28.03.2018г., т.е. към този момент отново всички дължими и
неплатени вноски по него вече са били изискуеми.
На
следващо място, настоящият състав счита, че в действителност ответникът е бил уведомен за
обявената от банката-кредитор предсрочна изискуемост на вземането преди
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
Ищецът е изпратил
изрично Уведомление
за настъпила предсрочна изискуемост до ответника-кредитополучател на посочения
от него и описан в договора за кредит адрес по пощата, с обратна разписка, със
съответно пощенско клеймо на постъпване от 09.02.2018г. в ПС-Димитровград, като
на разписката е отбелязан статус на пратката „непотърсена от получател“.
В представения
писмен договор за потребителски кредит е посочен в чл. 3 адрес на
ответника-кредитополучател в Димитровград, *****“ *****.
Страните са се
съгласили с клаузите на чл. 25.8, 25.9, 25.10 и 25.11 от същия договор по
въпросите, свързани с размяната на всякаква кореспонденция между тях, по
следния начин:
- Цялата
кореспонденция, свързана с изпълнението на договора се изпраща единствено и
само на адресите за кореспонденция и контакти, посочени в чл. 3 и чл. 4, а
доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на
изпратилата го страна.
- Неполучаването на
каквото и да било писмо във връзка с изпълнението на договора не освобождава
страната, която не е получила писмото, от изпълнението на задълженията й по
договора.
- При промяна на
адресите за кореспонденция и контакти
съответната страна трябва да уведоми за това другата страна
предварително, в писмен вид, а при невъзможност – незабавно след промяна на
адреса.
- Всички писма,
независимо от съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от
страната адрес, се смятат за получени от страната и в случаите, когато тя е
променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила
задължението си за уведомяване.
При това фактическо
положение съдът счита, че може да се приеме, че уведомлението за
настъпилата предстрочна изискуемостн на вземането на ищеца е надлежно връчено
на длъжника.
Вярно е, че съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката - кредитор следва
да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл. 60 ал. 2 от ЗКрИ или на обстоятелства,
уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да
обяви предсрочна изискуемост на кредита и във
всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва
да е изрично и недвусмислено. В случая всички тези изисквания са изпълнени – налице
е безусловно обективно настъпване на обстоятелствата, при които настъпва
предсрочна изискуемост на цялата сума по кредита така, както е уговорено в
договора, в писменото изявления банката-кредитор еднозначно и ясно уведомява длъжника
за това и то е изпратено до последния на посочения от него адрес за
кореспонденция.
Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора /освен ако не е уговорено
друго/, като законодателят не предписва
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения.
При наличие на предвидени в договора конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните,
редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането се преценява според клаузите на договора.
При тълкуването на договора съдът следва да държи сметка, че
конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция би трябвало да цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение,
като препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна, без да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция,
включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи
изявлението на своя съдоговорител.
С оглед последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за
недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника /укриване или отказ да получава съобщения/
следва да може да се изведе от договора между длъжника и кредитора, доколкото самото
удостоверително изявление на пощенския оператор за
отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба /по чл. 5 ал. 3 от ОП/ не презумира
недобросъвестното поведение на получателя.
Затова съдебната
практика /Р. №
25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на
ВКС, II г. о. Р. №
148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на
ВКС, I т. о./, приема, че е допустимо в договора страните
да са предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за
достигнало до другата страна без фактически същото да е получено. Такава
клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено,
би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на
кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически
констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа,
както и ако според договора опитът за предаване на съобщението /на адрес или на адресат/ се приравнява на
фактическото му получаване.
Приведени към
настоящия случай, горните постановки намират своето пълно обективно проявление.
Видно от цитираните по-горе договорни клаузи, сме изправени пред хипотезата на уговорен между страните начин за размяна на кореспонденция, като изрично са
указани усилията, които кредиторът следва да положи по откриване на длъжника, включително за
връчване на документа, съдържащ волеизявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането, и съответно - за момента на нейното настъпване. След като
договорът между страните предвижда определени предпоставки, при наличие на
които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на
длъжника изявлението на банката, че е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, е допустимо да се фингира недоставеното или само
изпратено от банката съобщение до длъжника като получено.
В обобщение - като е изпратено с пощенска пратка на
посочения и непроменян от страна на кредитополучателя адрес за кореспонденция
писменото уведомление, съдържащо изричното волеизявление на кредитодателя за
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането му, считано от 26.12.2017г., съгласно
чл. 16.2 от договора, макар и фактически неполучено от адресата, поради
отбелязването, че „пратката не е потърсена“ от адресата, може да се
приеме, че кредиторът е положил необходимите и достатъчни усилия за уведомяване
на длъжника и връчването се счита валидно.
Поради това е
настъпила предсрочната изискуемост на цялото вземане, съгласно постигнатата
уговорка между страните по чл. 16.2 от договора – считано от датата на падежа
на последната от трите поредни просрочени месечни вноски – в случая – 25.12.2017г. Тя е била
надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
Така настоящият
състав намира, че ищецът е доказал релевантните положителни факти, тежестта за
което действие лежи върху него – сключването на договора с ответника, размера
на задължението, начина на погасяване и липсата на направени плащания,
възникването на условия за обявяване на предстрочна изискуемост на целия непогасен
остатък и надлежното довеждане до знанието на длъжника на това обстоятелство от
страна на банката и то преди депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК
в съда.
Ответникът не е
релевирал твърдения, нито посочил доказателства за извършено пълно или частично
плащане на исковата претенция. В проведеното на 11.06.2019г. съдебно заседание по
делото, пълномощника на ответника изрично заявява, че не оспорва исковете по
размер и няма претенции към посочения такъв в исковата молба, поради което по
делото не беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, а съда приема за
доказани посочените от ищеца като размер дължими суми по договора за кредит.
На
последно място, съдът намира възраженията на пълномощника на ответника за
наличието на недействителни, поради неравноправност клаузи на договора, което
пък налагало отхвърлянето на предявените искове, за неоснователни. При проверка на формата и съдържанието на
представения договор за потребителски кредит не се откриват нарушения по ЗПК.
Липсват основания да се приеме наличието на нищожни клаузи по смисъла на чл. 21
от ЗПК. Също така съдът намира, че договорът е съставен, сключен и съобразен с
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, поради което не може да бъде
обявен за недействителен.
С оглед на гореизложеното съдът
счита, че предявения от ищеца против ответника иск с правно основание чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан, като следва да бъде признато за установено,
че Г.В.Г. дължи на „“Ти Би Ай Банк“ЕАД по Договор за потребителски кредит
№**********/20.09.2016г. сумата
282,38 лева- главница, договорна лихва за периода от 25.10.2017г. до 26.12.2017г.
в размер на 13,55 лева ,
обезщетение за забава за периода от 25.10.2017г.
до 15.03.2018г. в размер на 17,39 лева, законна лихва
от 28.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №285/29.03.2018г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№496/2018г. по описа на РС-Димитровград.
Предвид уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално
предявените искове по чл. 240 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.8 вр.ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в настоящото производство в размер на 125 лева
за платена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение /определено
от съда съобразно чл.78 ал.8 ГПК/, както и деловодни разноски по ч.гр.д.496/2018г.
по описа на РС-Димитровград в размер на общо 75 лева, така както е посочено в
издадената по същото заповед за изпълнение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.В.Г., с ЕГН **********,***, че по Договор за потребителски кредит №4000368058 от 20.09.2016г. дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***********************, представляван от В.А.Г. и
А.Ч.Д.- изпълнителни директори, сумата 282,38 лева /двеста осемдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ главница, договорна лихва за
периода от 25.10.2017г. до 26.12.2017г. в размер на 13,55 лева /тринадесет
лева и петдесет и пет стотинки/, обезщетение за забава за периода от
25.10.2017г. до 15.03.2018г. в размер на 17,39 лева /седемнадесет лева и тридесет и девет стотинки/, законна лихва от 28.03.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №285/29.03.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№496/2018г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Г.В.Г., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***********************, представляван от В.А.Г. и
А.Ч.Д.- изпълнителни директори, сумата от 275 /двеста седемдесет и пет/ лева, деловодни разноски по
настоящото дело, както и 75 /седемдесет и пет/ лева разноски по ч.гр.д.№496/2018г.
по описа на РС-Димитровград.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: