№ 13519
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110114114 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 101970/27.03.2024 г., подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Ф. И., срещу К. М. Г., с ЕГН:
********** и Д. К. Г., с ЕГН: **********, с която се иска ответниците да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца в лично качество в условията на
РАЗДЕЛНОСТ ПРИ РАВНИ КВОТИ ОТ ПО ½ ЧАСТ, сумата от общо 213.46
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 28,
находящ се в гр. София, адрес, от които: 1/ главница за доставена топлинна
енергия в размер на 155.97 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
вкл, и 35.41 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
15.09.2021 г. до 28.02.2024 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в
размер на 17.45 лева за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. и 4.63 лева –
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 18.03.2021 г. до
28.02.2024 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 12.03.2024 г. до окончателното плащане на
сумите /или от ответника – 77.98 лева главница за топлинна енергия и 17.70
лева обезщетение за забава съответно 8.72 лева – главница за дялово
разпределение и 2.31 лева обезщетение за забава, а от ответницата – 77.99
лева главница за топлинна енергия и 17.71 лева обезщетение за забава
съответно 8.73 лева – главница за дялово разпределение и 2.32 лева
обезщетение за забава/. Претендират се и направените по делото разноски.
1
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са
изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
по делото е постъпил писмен отговор. Твърди се, че ответниците не оспорват
дължимостта на процесните суми и са ги заплатила изцяло – като са платили
общо 265.32 лева /включващи 50 лева държавна такса/. Поради това се прави
искане експертизи да не бъдат допускани, а на страните да се даде
възможност да постигнат спогодба по делото. Към молбата е представена
разписка за плащане – от 09.04.2024 г. Моли се да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което да бъде заплатено
след решение по делото.
От ищеца е постъпила допълнителна молба, с която плащането се
признава, като се твърди, че остава дължимо само юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер.
В съдебно заседание, проведено на 25.06.2024 г., процесуалният
представител на ищеца заявява, че претендираните суми действително са
изцяло заплатени – след образуване на делото. Не било заплатено единствено
възнаграждението за юрисконсулт. Поради това моли за решение съобразно
извършените плащания и за присъждане на разноски за юрисконсулт в
минимален размер.
Ответникът К. М. Г. се явява лично в насроченото открито съдебно
заседание – като посочва, че е заплатил процесните суми. Уточнява, че не
живее на адреса на топлоснабдения имот. Ответницата Д. К. Г. не се явява и не
изразява допълнително становище.
Третото лице помагач по делото не е конституирано, доколкото няма и
такова искане.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като
липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен
ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот са начислени следните
суми: главница за топлинна енергия в размер на 155.97 лева за периода от
2
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл,, и 35.41 лева – обезщетение за забава върху
тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 28.02.2024 г.; 17.45 лева – главница за
услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. и 4.63
лева – обезщетение за забава за периода от 18.03.2021 г. до 28.02.2024 г. От
тези общи суми за имота от всеки от ответниците се претендира по ½ част.
От страна на никого от ответниците не се излагат възражения срещу
реалното доставяне на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на
сумите, нито срещу правилното им изчисляване от гл.т. стойност на
доставения обем топлинна енергия и математически от гледна точка участие в
съсобствеността.
Посочените суми кореспондират и на представеното по делото
извлечение от сметка и на двете съобщения към фактури.
По делото липсва спор, че процесните суми са заплатени – след
образуване на делото.
От представено по делото копие от договор за продажба на държавен
недвижим имот от военно жилищния фонд по реда на Наредбата за
държавните имоти от 21.02.1991 г. се установява, че процесният недвижим
имот – апартамент № 28, находящ се в гр. София, адрес е придобит в
собственост от ответниците Д. Г. и К. Г..
От ответниците не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще
във вещноправния му статут, след придобиването му и в частност такива
промени, касаещи процесния период.
Не се оспорват квотите в задълженията за имота, кореспондиращи на
квотите в съсобствеността.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между него и ответниците е била
налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият
е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай няма възражение за
давност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
3
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / копие от договор за продажба на държавен недвижим
имот от военно жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от
21.02.1991 г. и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от
11.07.2016 г./ следва извод, че ответниците са имали качеството потребители
на топлинна енергия, доколкото са били съсобственици на процесния имот
през целия процесен период, като между тях и „Топлофикация-София“ ЕАД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР. Независимо, че ответниците са
съпрузи от всеки от тях се претендира по ½ част от задълженията за имота,
което не противоречи на закона.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение е доказана.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
4
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава върху двете главници действително
е в размера, който твърди ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенции за доказани.
Претендиранните вземания обаче са изцяло заплатени в хода на
процеса – което обстоятелство ищецът потвърждава. Това обстоятелство
подлежи на преценка по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Поради това и исковете
следва да бъдат отхвърлени поради плащане след подаване на исковата молба.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само дружеството.
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК. Предвид обстоятелството, че процесните суми са
платени в хода на делото /на 09.04.2024 г./, това искане е основателно,
доколкото ответниците са станали повод за завеждане на делото - като в
случая няма значение кога ответниците са получили призовки за първото по
делото съдебно заседание. Съдът обаче отчита добронамереността на
ответниците и обстоятелството, че същите са заплатили доброволно всичките
си задължения. Поради това и съдът определя съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 50 лева – като всеки
ответник дължи по 25 лева от тази сума.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, против К. М. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес, за
осъждане на ответника К. М. Г. да заплати в лично качество, сумата от общо
106.71 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия и вноска дялово разпределение, за имот –
апартамент № 28, находящ се в гр. София, адрес, от които: 1/ главница за
доставена топлинна енергия в размер на 77.98 лева за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. вкл, и 17.70 лева – обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 15.09.2021 г. до 28.02.2024 г., 2/ главница за услуга дялово
разпределение в размер на 8.72 лева за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022
5
г. и 2.31 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
18.03.2021 г. до 28.02.2024 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2024 г. до
окончателното плащане на сумите, поради извършено от ответника
плащане на посочените суми след образуване на настоящото исково
производство.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, против Д. К. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес, за осъждане
на ответника Д. К. Г. да заплати в лично качество, сумата от общо 106.75 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия и вноска дялово разпределение, за имот – апартамент № 28, находящ
се в гр. София, адрес, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в
размер на 77.99 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 17.71
лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до
28.02.2024 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 8.73
лева за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. и 2.32 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 18.03.2021 г. до 28.02.2024 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.03.2024 г. до окончателното плащане на сумите, поради
извършено от ответницата плащане на посочените суми след образуване
на настоящото исково производство.
ОСЪЖДА К. М. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от 25 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 14114/2024 г. на СРС за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. К. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от 25 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 14114/2024 г. на СРС за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6