№ 19184
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110142046 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу В. Я. Т., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на част
от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60878/2021г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
5353,95лв., представляващи падежирали и непогасени вноски за главница за периода
10.11.2015г.-10.10.2021г. по договор за потребителски кредит № ************ от
10.09.2015г., сключен с /фирма/, ведно със законната лихва от 25.10.2021г. до
изплащане на вземането, и 3371,41лв., представляващи падежирали и непогасени
вноски за договорна възнаградителна лихва за периода 10.10.2018г.-10.10.2021г.
Ищецът твърди, че на 10.09.2015г. между /фирма/, в качеството на кредитодател,
и В. Я. Т. и Л. Г. Т., в качеството на кредитополучатели и солидарни длъжници, е
сключен договор за потребителски кредит № ************ за сумата от 11 063лв. С
бордеро от 10.09.2015г. банката изпълнила задължението си, като превела сумата на
посочената в договора банкова сметка. Кредитополучателите поели задължение да
погасят кредита на месечни анюитетни вноски от по 136,63лв. за първата година и по
171,77лв. от 10.10.2016г. до крайния срок на договора – 10.03.2025г.
Кредитополучателите дължали възнаградителна лихва за ползването на средствата в
размер на сбора от референтен лихвен процент (РЛП) плюс фиксирана надбавка от
6,019 пункта за първата година и сбора от РЛП фиксирана надбавка от 13,019 пункта за
останалия срок на договора. В чл. 3 и чл. 4 от договора бил уговорен начинът на
формиране на РЛП, като съгласно чл. 3, ал. 8 от договора общата дължима сума по
кредита възлизала на 19 680,27лв. Ответниците извършили няколко частични
плащания, след което ги преустановили. На 27.03.2020г. между кредитодателя и
/фирма/ бил сключен договор за прехвърляне на вземания, с който вземанията по
договора за кредит били прехвърлени на дружеството. С договор за цесия от
11.12.2020г., сключен между /фирма/ и ищцовото дружество, същият портфейл от
вземания бил прехвърлен на ищеца, като ответникът бил уведомен за извършената
1
цесия.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 10.09.2015г.
между /фирма/, в качеството на кредитодател, и В. Я. Т. и Л. Г. Т., в качеството на
кредитополучатели, е сключен договор за потребителски кредит № ************.
Според чл. 1, ал. 1 от него, банката предоставя на кредитополучателя потребителски
кредит от 11 063,00лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за
кредит от 16.01.2013г., сключен между банката и В. Т. като кредитополучател и Л. Т.
като съкредитополучател, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Според
ал. 3, за връщането на кредита и другите задължения лицата, подписали договора като
кредитополучатели, отговарят солидарно. В чл. 2, ал. 1 от договора е уговорено по
какъв начин се усвоява кредитът. В чл. 3 е предвидено, че за усвоения кредит се дължи
променлива годишна лихва, която през първата година е равна на референтен лихвен
процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,019%, а за всяка следваща
година плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 13,019%. Посочено е, че за
референтен лихвен процент ще се ползва 6-месечен Софибор, приложим за съответния
период на начисляване на лихвата, като към момента на сключване на договора същият
е 0,981%. Към договора е налице погасителен план, в който са описани номера на
вноските, техният размер, какви задължения се погасяват, какъв е падежът на всяка
вноска.
Съдът намира, че доколкото не е оспорен договорът за кредит относно неговата
автентичност, се налага извод, че въз основа на него между страните е възникнало
правоотношение по договор за банков кредит според чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно който
банката се е задължила да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се е задължил да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Спазена е предвидената в ал. 3
писмена форма, като кредитополучателят е поел задължение да заплати и предвидената
в договора възнаградителна лихва.
От допуснатата, изслушана и приета по делото ССчЕ, която съдът кредитира
като обективно и компетентно дадена, се установява, че заемната сума от 11 063лв. е
постъпила по разплащателната сметка, посочена в договора, съгласно банково бордеро
№ 8724861/10.09.2015г. и по този начин кредитът е усвоен. В изпълнение на договора в
периода 10.09.2015г.-10.10.2021г. са извършени плащания в общ размер от 342,72лв., с
които са погасени 68,60лв. главница с падеж 10.10.2015г., 106,17лв. договорна лихва с
падеж 10.10. и 10.11.2015г. (частично), 166,99лв. такси за оценка и месечни такси и
0,96лв. лихва за просрочие. Вещото лице посочва, че месечните вноски с падежи
01.11.2015г.-10.10.2021г. не са погасени и възлизат на 5509,55лв. главница и 6079,60лв.
договорна лихва. Предвид че в настоящото производство се претендира договорна
лихва само за периода м.10.2018г.-м.10.2021г. същата възлиза на 2927,37лв. според
направеното уточнение от вещото лице в проведеното открито съдебно заседание на
16.11.2023г.
2
При горните факти, съдът намира за доказано по делото, че банката е отпуснала
кредит на кредитополучателите в посочения размер, който е усвоен от тях по
посочената разплащателна сметка. С оглед на това, в тяхна тежест е възникнало
насрещното задължение да върнат заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна
лихва и дължими такси, по посочения начин, а именно на погасителни вноски с
определен падеж според погасителния план към договора. Съобразно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК, ответникът следва да докаже, че е погасил чрез плащане или по друг
начин вноските за главница и възнаградителна лихва, като същият не е ангажирал
доказателства в тази насока. Ето защо, съдът приема, че процесните вземания не са
погасени от страна на ответника и същите продължават да са дължими и към
настоящия момент.
По делото не е спорно, а и се установява от ангажираните доказателства, че
кредитополучателите носят солидарна отговорност за заплащане на задълженията по
договора, както и че между кредитодателя и трето за спора дружество и между
последното и ищцовото дружество са сключени договори за цесия, с които процесните
вземания са прехвърлени на ищеца. По делото няма представени доказателства за
уведомяване на ответника за извършените цесии преди образуване на настоящото
производство, но според трайно установената съдебна практика това може да стане с
връчване на препис от исковата молба с приложенията и този факт следва да се
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът
е уведомен за прехвърлянето на вземанията в хода на процеса.
По изложените съображения, съдът намира, че искът за главницата се явява
основателен изцяло, предвид че според заключението по ССчЕ дължимата сума е в по-
голям размер от претендирания в настоящото производство. Искът за възнаградителна
лихва пък се явява основателен до размер на сумата от 2927,37лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 3371,41лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в 417,48лв., от които
следва да му се присъдят 396,23лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от 884,50лв.,
от които следва да му се присъдят 839,48лв.
Ответникът не е доказал извършването на разноски в заповедното и исковото
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ от /фирма/,
ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу В. Я.
Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60878/2021г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
5353,95лв., представляващи падежирали и непогасени вноски за главница за периода
10.11.2015г.-10.10.2021г. по договор за потребителски кредит № ************ от
10.09.2015г., сключен с /фирма/, ведно със законната лихва от 25.10.2021г. до
3
изплащане на вземането, и 2927,37лв., представляващи падежирали и непогасени
вноски за договорна възнаградителна лихва за периода 10.10.2018г.-10.10.2021г., които
вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, като ОТХВЪРЛЯ иска за
договорна възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 2927,37лв.
до пълния предявен от 3371,41лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 В. Я. Т., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление /населено място/, сумата от 396,23лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 839,48лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4