№ 21715
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110135741 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е предявил искове против В. И. *** ЕГН
********** и наследниците на Е. К. А., като въз основа издадено удостоверение за
наследници, с уточнителна молба от 5.8.2024г. е посочил, че насочва иска си само против В.
И. ***. Твърди се, че Е. А. и В. *** са били собственици на топлоснабден имот - а*** , с
абонатен номер *** инсталация № ***, като за периода 01.5.2021 г. – 30.4.2023 г. не са
заплатили стойността на потребената за посочения имот топлинна енергия в размер на
1672,04 лева, както и лихва за забава върху тази сума за периода 15.9.2022 г. – 29.5.2024 г. в
размер на 185,50 лв.,, както и сумата от 48,13лева главница за дялово разпределение за
период м.5.2021г.- м.4.2023г. и 11,07 лева лихва за забава от 16.7.2021г.- 29.5.2024 г. ,които
главници претендира ведно със законна лихва от предяваване на иска – 14.6.2024г.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото в о.с.з. от 7.11.2024г.,
съдът е допуснал поправка на фамилното име на ответницата – на М..
В срока за отговор, В. М. е упражнила правото си да подаде писмен отговор, като
сочи, че не е потребител, защото имотът е необитаем, ответницата сочи, че имотът винаги се
е ползвал от другия собственик, който е бил титуляр по партида, а след смъртта му е бил
необитаем. Оспорва се единствено начислената сума по изравнителна сметка за период
1.5.2022г.- 30.4.2023г., като се сочи, че същата не отразява реалното количество ползвана
вода за имота, като в сметката е разписано подгряване на вода от 225,03 куб.м, което не
отговаря на ползваното. Твърди се, че за период от 5.2022г. до 4.9.2024г. ползваната вода е в
размер на общо 3 куб. м., а ищецът няма основанието да начисли повече, като се твърди, че
за периода ищецът не е следвало да начислява количество при липса на осигурен достъп, а
следвало да не начислява количество изобщо, доколкото процедурата за начисляване на суми
1
по максимална мощност е нищожна. Твърди се, че ответницата е уведомила ФДР, че имотът
е необитаем, поради което и счита изравнителната сметка за изготвена незаконосъобразно, за
което прави искане за допускане на свидетел. Счита, че не дължи такса за дялово
разпределение и лихва върху нея, като се оспорва таксата да се дължи на ищеца, както и че
той едностранно определя размера й. Прави се евентуално възражение за погасителна
давност. .
Третото лице помагач на страната на ищеца не взима становище по спора.
От писмените доказателства по делото се установява, и е безспорно по делото, че с
договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 2009г., Е. К. А. и
В. И. ***, са придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот. На
23.10.1999г., видно от копие на подадено заявление, Е. А. е подала заявление до ищеца за
откриване на партида за имота, с посочване на един потребител. На ръка, на заявлението е
изписано : „ ***“ – клиентският номер, посочен от ищеца в исковата молба.
От постъпилото по делото удостоверение за наследници е видно, че Е. А. е починала
на 14.7.2022г., като е оставила свой единствен наследник по закон - ответницата В. И. М. с
ЕГН **********.
Към исковата молба са представени съобщения към фактури, издадени от ищеца. От
съобщение към фактура № **********/31.7.2022г., на стойност 201,08 лева, същата съдържа
претенция на ищеца за отоплителен сезон 5.2021г.- 4.2022г., като с тази фактура, на
потребителя се съобщава, че текущите фактури за период м.5.2021г.- м.4.2022г. на стойност
368,60 лева са сторнирани и е издадена една обща фактура, на сочената по – горе стойност.
Третото лице – помагач е представило формуляр за извършен отчет в имота на
11.5.2022г., като двата водомера са отчетени и показанията са: уред 0807699 – няма ново
потребление, показанието е 317 куб.м., уред 0807604 – показание 491 куб. м., предходно –
487 куб.м., тоест, за отоплителния сезон е налице потребление от 3 куб-м вода.
От съобщение към фактура № **********/31.7.2023г., на стойност 1470,96 лева,
същата съдържа претенция на ищеца за отоплителен сезон 5.2022г.- 4.2023г., като с тази
фактура, на потребителя се съобщава, че текущите фактури за период м.5.2022г.- м.4.2023г.
на стойност 233,13 лева са сторнирани и е издадена една обща фактура, на сочената по –
горе стойност 1470,96 лева, която се формира от сумите: без ДДС: 125,40 лева за подгряване
на вода за период 5.2022г.- 6.2022г, и сумата 118,37 лева за период 7.2022г.- 4.2023г., от които
141,13 лева за отопление и сумата 977,24 лева за подгряване на вода.
Третото лице – помагач е представило формуляр от ЕС за неосигурен достъп до имоти
за този отоплителен сезон, включително и процесния.
Ответницата е представила формуляр за осигурен на 4.9.2024г. отчет, след датата на
връчване на препис от исковата молба, от който е видно, че потреблението на уред 0807699 –
е 317 куб.м, като показанията от отчет на 11.5.2022г., а уред 0807604 има потребление 2 куб-
м вода в сравнение с отчета на 11.5.2022г. /показанията са 493 куб.м., на 11.5.2022г. – 491
куб.м./
2
Ответницата, която носи доказателствената тежест за това обстоятелство, не са
представили доказателства за заплащане на исковите суми.
Релевантните за спора обстоятелства се установяват от събраните писмени
доказателства и експертни заключения.
Към началото на исковия период е влязъл в сила обнародваният на 09.12.2003 г. (в
сила от 05.03.2004 г.) Закон за енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при
общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ДР на ЗЕ, потребител на топлинна енергия е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Разпоредбата на §1,чл.42 е в сила в началото на
исковия период, като считано от 07.07.2012г., е отменена и е приет §1, чл.41б ДР на ЗЕ
съгласно който „ Потребител на енергийни услуги" е:
а) краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ
услуги от обществен интерес, и/или
б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия
или природен газ.
Съгласно българското законодателство от 1999 г., лице, което употребява топлинна
енергия) е потребител на същата и дължи заплащането на отдадената топлинна енергия за
имота, който обитава. Ответниците се явяват потребители на енергийни услуги на основание
§ 1, чл.41 Б, б”Б” ДР на ЗЕ, доколкото са ползватели на мрежата, тъй като се установи,че
собственият им апартамент е в сграда в етажна собственост, присъединена към мрежата. В
закона към относимия, исков период, не е въведено императивно изискване потребителят
/съответно ползвателят/ да сключи писмен договор с доставчика на топлинна енергия,
доколкото облигационното правоотношение възниква за присъединен към мрежата обект, до
който се доставя топлинна енергия. В настоящия случай е точно така, защото жилището на
ответника е в рамките на сграда в етажна собственост, която има сградна инсталация, със
собствените или титулярите на вещно право на ползване за топлоснабдения имот. Видно от
представените от ищеца доказателства, към датата на издаване на двете останали за
разглеждане от съда фактури, ответницата е собственик на имота и следва да заплаща
топлинната енергия за него.
Приложимият подзаконов нормативен акт за исковия период е Наредба Е –РД - 04-
1.3.2020г. за топлоснабдяването. Разпоредбата на чл.70 от същата предвижда, че
изравнителните сметки се изготвят до 31.7., като съгласно ал.8 от същата разпоредба,
рекламации по сметката са възможни до 31.8., като в същия срок клиентът може да поиска
извънреден отчет. Съгласно последното изречение на чл.70,ал.8, след тази дата, рекламации
не се приемат.
За първата част от исковия период – от 5.2021г. до 4.2022г. в имота е осигурен достъп
за отчет.
3
За следващата част, видно от съставения протокол, достъп не е осигурен. Ето защо,
за третото лице помагач е възникнало правото да изготви изравнението по реда, предвиден в
цитираната от съда Наредба.
Извършеният на 4.9.2024г., в хода на исковото производство отчет, е след посочения в
чл.70,ал.8 от Наредбата срок, следователно, същият следва да се съобрази като реално
ползвано за имота количество вода, с последиците, които ще бъдат разгледани по - долу.
Видно от представената индивидуална справка от третото лице, именно за период
5.2022г.- 4.2023г., начислената сума 1031,52 лева без ДДС за целия отоплителен сезон, е
разпределена: сумата от 141,13 лева за отопление / което, видно от самата сметка, е само за
сградна инсталация, без отопление на имот/, и 1102,64 лева без ДДС за БГВ. Сумата за
сградна инсталация е изчислена, като въз основа на отопляемия обем на имота, е изчислен
делът на имота, като същият е съотнесен към отдаденото от общия водомер количество
енергия.
Сумата за вода, е изчислена, като в рамките на изравнението не е вписан отчет /
стар/, а е вписан разход – начислено количество за неотчетени водомери, съотнесено към
количеството отчетени водомери и част от разлика е вписана на този клиентски номер.
Относно определеното количество за енергия за сградна инсталация, съдът намира, че
е спазено правилото на чл. 7.3,1. от Приложението към Наредбата, което гласи: “Топлинната
енергия за отопление на общите части на сградата – етажна собственост, заедно с
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя като разлика между
общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на
индивидуалните топломери в отделните имоти и се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия им обем по проект.“ 7.3.1. При липса на индивидуален
топломер за имот се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата,
който се определя по следния ред:
1) определя се инсталираната мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или
обемите на имотите в сградата – етажна собственост; при липса на данни се приемат
данните на подобен имот, например на друг етаж;
2) за всеки имот с топломер в сградата се определя отношението между отчетената му и
инсталираната мощност в имота и/или обема на имота; най-голямото отношение за имот с
топломер се приема за максимален специфичен разход за сградата (МСРС);
3) екстраполираният отчет за имот без топломер се получава, като инсталираната мощност
на имота и/или обемът му се умножи с МСРС.
7.3.2. При неосигуряване на достъп за отчет на определените от лицето по чл. 139б ЗЕ дати
се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда на т. 7.3.1.
Клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в сроковете, указани в наредбата.“
Предвид непоискването на отчет в рамките на посочения период – до 31.8.2023г., за
третото лице е възникнало правото да изчисли дължимата енергия по реда на чл.7,3,2.
Относно начислената сума за битово горещо водоснабдяване, Наредбата предвижда
4
следното:
„8. Когато в сграда – етажна собственост, се прилага дялово разпределение чрез
индивидуалните топломери на апартаментни абонатни станции, топлинната енергия за
имота се определя по следния начин:
8.1. Топлинната енергия за БГВ и за отопление на имота за отчетен период се определя по
показанията на индивидуалния топломер на имота.
8.2. Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна собственост,
заедно с топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя като разлика
между общото количество топлинна енергия за отопление и за БГВ за сградата и сумата от
показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти. Разпределя се между всички
клиенти пропорционално на отопляемия им обем по проект.
8.3. При липса на индивидуален топломер за имот топлинната енергия за БГВ се определя по
реда на чл. 69, ал. 2, т. 2, а топлинната енергия за отопление за всяко отоплително тяло в
имота се определя по реда на т. 6.4.4.
8.3.1. При неосигуряване на достъп за отчет на определените от лицето по чл. 139б ЗЕ дати
за имота се прилага разпоредбата на т. 8.3. Клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в срокове, указани в
наредбата. „
Разпоредбата на чл.6,4,4, към която препраща разпоредбата на чл.8,3 / при хипотеза
на неосигурен достъп за отчет до конкретния имот/, предвижда начин за определяне на
максимална енергия, отдадена от отоплително тяло.
Видно от представената справка за имота, за вода, на абонатния номер е разпределена част
от енергията, съответна на разликата между количеството, отдадено от общия водомер, от
което е извадено количеството, отчетено от водомерите на потребители, осигурили имота за
отчет.
Този начин не намира опора в Наредбата – не е посочен като начин на разпределяне
на вода, а на ТЕ, отдадена от сградна инсталация.
Следователно, при доказано потребление от 2 куб.м. за период м.5.2022г.- м.4.2023г.,
което съставлява реално ползваното количество и единична цена по фактурата от 137,86
лева без ДДС / безспорно по делото, видно от позицията на ответната страна/, за този
период, дължимата за нея сума за БГН възлиза на 330,64 лева с ДДС, или 275,72 лева без
ДДС за отоплителен сезон 5.2022г- 4.2023г.
При изложените мотиви, искът за главница по обща фактура от 7.2022г. е основателен
изцяло, искът за главница по обща фактура от 31.7.2023г. е основателен за сумата от 416,85
лева без ДДС /141,13 лева + 275,72 лева/, или 500,22 лева с ДДС.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ. Относно общата фактура от 2016г., приложими са общите условия,
одобрени от КЕВР на 27.6.2016г. Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г.,
предвижда следното:
5
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава е основателен,
обезщетение за забава се дължи, като размерът на същото възлиза на:
По иска за вземане за отоплителен сезон 5.2021г.- 4.2022г., обезщетението за забава
за период от 15.9.2022г до 29.5.2024г. възлиза на 43,08 лева, а за вземането за главница по
обща фактура от 31.7.2023г за отоплителен сезон 5.2022г.- 4.2023г. в размер 500,22 лева,
обезщетението за забава в размер на законната лихва за период 15.9.2023г.- 29.5.2024г.
възлиза на 48,43 лева.
По възражението за погасителна давност. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/
6
не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Видно от цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване
на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на
разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на
месечните вноски. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите,
от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени
след 7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Поради изложеното по - горе, погасителната
давност за вземанията за топлинна започва да тече за всяка отделна фактура, от изтичането
на 45 – дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок, кредиторът – ищец може
да иска изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото, към датата на
предявяване на иска в съда в погасителна давност са всички вземания с настъпил към
14.6.2021г., защото искът е предявен на 14.6.2024г., а давността за вземането е тригодишна.
Когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка и ако
прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка, разликата се
приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към фактурата,
изготвена въз основа дяловото разпределение. Следователно, двете вземания – „за връщане”
и „ за доплащане” възникват от издаване на фактурата, като в първия случай титуляр е
ищецът, а във втория - ответникът.
С оглед изложеното по –горе, в погасителна давност са всички вземания по
прогнозни фактури , издадени до 3.2021г. включително. Видно от съобщение към фактура,
издадена на 31.7.2022г., задълженията по прогнозни фактури, които са сторнирани, започват
от 5.2021г., поради което и няма задължения в погасителна давност.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение. Съгласно чл.36 ОУ,
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата
включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
7
съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на
клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от м.5.2021г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена
за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно
чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца.
Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово
разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.
Доколкото плащането на вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с
едно и също основание, произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и
давността за вземането по тях е тригодишна. По –горе се прие, че същата тече от датата на
издаване на фактурата, която съставлява покана до ответника да заплати сумата. Или към
14.6.2024г., когато е предявен искът, в погасителна давност за вземанията на ищеца за
дялово разпределение само за м. 5.2021г., в размер 1,79 лева, и начислена сума 0,61 лева
лихва върху нея.
За останалата сума за дялово разпределение искът е основателен, ведно с
претендираното обезщетение за забава от 16.7.2021 до 29.5.2024г.
По разноските:
Ищецът е сторил разноски от 216,88 лева държавна такса, 5 лева за удостоверение,
и сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение – общо, сумата от 321,88 лева, от които,
на ищеца се следва сумата от 142,68 лева.
Ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38,ал.2 ЗАдв, което следва да се определи в размер 400 лева, от което, на процесуалния
8
представител се следва сумата от 222,70лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. *** ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД, ЕИК *********, представляван от ***, с адрес гр.София, ул.Ястребец, №23Б сумата
701,30лева – неплатена главница за топлинна енергия за период от м.5.2021г.- м. 4.2023г. за
имот с адрес ***, заедно със законна лихва от предявяването на иска – 14.6.2024г. до
плащането, сумата от 91,51 лева обезщетение за забава върху главницата, за период от
15.9.2022г. – 29.5.2024г., сумата от 46,34 лева главница за дялово разпределение по фактури
от 6.2021г. до 4.2023г. , заедно със законна лихва от предявяването на иска – 14.6.2024г. до
плащането, сумата от 10,46 лева обезщетение за забава върху главницата, за период от
16.7.2021г. – 29.5.2024г., както и сторените разноски от 142,68 лева.
СУМАТА е платима от ответнициата на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********,
представляван от ***, с адрес гр.София, ул.Ястребец, №23Б против В. И. *** ЕГН
********** с адрес *** за горницата над уважените размери: за топлинна енергия над сумата
701,30лева до пълния предявен размер от 1672,04 лева, за обезщетение за забава над сумата
91,51 лева до 185,50 лева; за сумата 1,79 лева – главница за дялово разпределение по фактура
от 5.2021г. и сумата 0,61 лева обезщетение за забава върху главницата, за период от
16.7.2021г. – 29.5.2024г.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, представляван от ***, с
адрес гр.София, ул.Ястребец, №23Б да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, на адвокат
***, САК, с л.№ ***, с адрес град ***, сумата от 222,70 лева адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ответницата по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Техем
Сървисиз“ ЕООД ЕИК *********.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„Техем Сървисиз“ ЕООД .
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9