Решение по дело №270/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1061
Дата: 5 август 2020 г. (в сила от 21 август 2020 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20202120200270
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 1061

 

гр.Бургас, 05.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:                                                                     

       

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 270 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на А.Г.Я., ЕГН: **********, чрез адв. П.С.- М., адрес: ***, против наказателно постановление № */ 20.04.2018 г., издадено от Начланика на Сектор „БДС“ при ОД на МВР-Бургас, с което на основание чл.81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. М., която доразвива доводите за нарушения на процесуалните правила.

За Административно - наказващият орган, редовно уведомен, представител не се явява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на НП, то е връчено на 08.01.2020 г., а жалбата е подадена по пощата на 15.01.2020 г. (л. 29). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

На 10.04.2018 г., около 10,45 часа, в гр. Бургас, ж.к. „*“, на паркинга до бл. 51, управляван от жалбоподателят лек автомобил бил спрян за проверка от полицейски служители на 05 РУ-Бургас. Единият от служителите взел за проверка документите на жалбоподателя и отишъл до полицейския автомобил, където бил св. *. Двамата констатирали, че по представена ЛК № * имало счупване в единия край.

Св. *съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че представя счупена/увредена лична карта.

            Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД на основание чл.81, ал. 2, т. 2 от закона е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 лева.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

            Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:

            На първо място, съставът намира, че е налице формулиране на неясно обвинение. Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване, точно описание на съставомерните признаци. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя.

            Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, която разпоредба с сочи за нарушена, гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Съгласно приложената санкционна разпоредба пък се наказва с глоба от 30 до 200 лева лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ. Обвинението спрямо жалбоподателя обаче, както в НП, така и в АУАН, е за това, че „представя счупена/увредена“ лична карта. Видно е, че словесното описание на нарушението не съответства на нито един от признаците на сочените за нарушени разпоредби. От описанието на първо място следва изводът, че жалбоподателят е наказан за това, че е представил повредена картата- изпълнително деяние, което не присъства в закона.

На следващо място, санкционната разпоредба на чл. 81, ал 2, т. 2 предвижда наказание за лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ, т.е. трябва да има твърдение, че наказаното лице и извършило някое от тези действия, което в случая не е направено.

Това на практика означава и да се предположи, че щом жалбоподателят е представил увредена лична карта, то той непременно е лицето, което я е увредило, което би противоречало на правилото на чл. 303, ал. 2 от НПК, съгласно което обвинението следва да е доказано по несъмнен начин.

Тези нарушения са достатъчни да обосноват отмяна на обжалвания акт, тъй като вмененото от фактическа страна обвинение не се покрива по никакъв начин със сочената за нарушена разпоредба на закона.

Предвид всичко изложено, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № */ 20.04.2018 г., издадено от Начланика на Сектор „БДС“ при ОД на МВР-Бургас, с което на основание чл.81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) на А.Г.Я., ЕГН: **********, чрез адв. П.С.-М., адрес: ***, е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.