Решение по адм. дело №1259/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на С. Й. М., [ЕГН], с адрес: с. Мокрище, ул. „Седма“ № 1, Община Пазарджик, подадена чрез адв. Е. П. К., срещу Решение № 1012-12-536#1 от 25.09.2025 год. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 28/прот. № Р01087 от 08.08.2025 год. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Пазарджик за прекратяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващата.

В жалбата и в съдебно заседание се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, включително поради липса на индивидуализация на подлежащите на възстановяване суми. Претендират се разноски, съгласно чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Представя писмени бележки.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административен съд - Пазарджик, VII-и състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта в оспорената му част във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбоподателката С. Й. М. е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната по чл. 74 от КСО, въз основа на Експертно решение № 93488 от 10.10.2023 год. на ТЕЛК при МБАЛ - Пазарджик, с което й е определена 56% трайно намалена работоспособност, със срок на инвалидността до 01.10.2024 год.

След изтичане на срока на инвалидността жалбоподателката е преминала през ново освидетелстване от органите на медицинската експертиза. С Експертно решение № 90384 от 30.10.2024 год. на ТЕЛК при УМБАЛ „Александровска“ - София е определена 40% трайно намалена работоспособност, със срок на инвалидността до 01.10.2025 год. Посоченото експертно решение е влязло в сила на 19.12.2024 год., като не е било обжалвано. Въз основа на това експертно решение административният орган е приел, че отпада медицинската предпоставка за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, доколкото определеният процент трайно намалена работоспособност е под минимално изискуемия по чл. 72 от КСО и Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пазарджик е издал Разпореждане № 28/прот. № Р01087 от 08.08.2025 год., с което е разпоредено прекратяване на изплащането на личната пенсия за инвалидност, считано от 30.10.2024 год., на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Също така е посочено, че на осн. чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО добросъвестно получените суми следва да се съберат от лицето без лихва до срока за доброволно изпълнение.

Разпореждането е обжалвано по административен ред, като с Решение № 1012-12-536#1 от 25.09.2025 год. Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик го е потвърдил, респективно е отхвърлил жалбата на М..

При така установената фактическа обстановка съдът, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, извърши цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО, от материално и компетентен орган – Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Решението е обективирано в писмена форма, подписано е и съдържа означение на издалия го орган, поради което не са налице пороци, водещи до неговата нищожност.

При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не установи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение приложението на материалния закон:

От приобщения доказателствен материал по делото се установява, че към релевантния момент е отпаднало основанието за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от М., с оглед влязлото в сила Експертно решение № 90384 от 30.10.2024 год. на ТЕЛК при УМБАЛ „Александровска“ - София, с което й е определена 40% трайно намалена работоспособност, със срок на инвалидността до 01.10.2025 год. Посоченото ЕР е влязло в законна сила на 19.12.2024 год., като по делото не са ангажирани доказателства същото да е било обжалвано или отменено по надлежния ред, поради което е задължително за органите на пенсионното осигуряване и за съда при преценката на материалноправните предпоставки за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

С оглед съдържанието на Експертно решение № 90384 от 30.10.2024 год. на ТЕЛК при УМБАЛ „Александровска“ - София, с което е определен 40% трайно намалена работоспособност, което е под минимално изискуемия 50% по чл. 72 от КСО е отпаднало основанието за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от оспорващата.

В този смисъл съдът приема, че именно влизането в сила на Експертно решение № 90384 от 30.10.2024 год. на ТЕЛК при УМБАЛ „Александровска“ - София представлява юридическият факт, с който е настъпила хипотезата на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО - отпадане на основанието за получаване на пенсията.

Съгласно чл. 72 от КСО право на пенсия за инвалидност имат лицата, на които е определена трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, като процентът и срокът на инвалидността се определят единствено от органите на медицинската експертиза. Тези органи са специално оправомощени със закона да дават задължителна оценка относно здравословното състояние на лицата и техните експертни решения имат обвързваща сила за органите на пенсионното осигуряване, доколкото не са отменени по надлежния ред.

При това положение административният орган не разполага с правомощие по целесъобразност или по собствена преценка да продължи изплащането на пенсията при липса на валидно експертно решение, удостоверяващо изискуемия от закона процент трайно намалена работоспособност. Настъпването на обстоятелството, а именно определените 40% трайно намалена работоспособност на М. създава задължение за ответника да приведе осигурителното правоотношение в съответствие с промяната.

Разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО изрично предвижда, че изплащането на пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. В случая е налице основанието, на което се дължи прекратяването на пенсията за инвалидност поради общо заболяване поради влизането в сила на 19.12.2024 год. на Експертно решение № 90384 от 30.10.2024 год. на ТЕЛК при УМБАЛ „Александровска“ – София. Следователно към релевантния момент жалбоподателката обективно е престанала да отговаря на законовите условия за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

При тези данни правилно и в съответствие с материалния закон административният орган е приложил разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО и е прекратил изплащането на пенсията, считано от датата на отпадане на правното основание за нейното получаване. Постановеният административен акт е съобразен с обективно настъпилите факти, удостоверени с надлежни доказателства по делото, и е издаден в изпълнение на императивна законова норма, която не допуска друго правно разрешение.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, в съответствие с административнопроцесуалните правила и в съответствие с целта на закона - изплащане на пенсии единствено при наличие на установените от законодателя предпоставки.

В оспореното разпореждане се съдържа указание, че получени след прекратяването на пенсията суми подлежат на възстановяване на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.

Съдът съобрази трайно установената практика на Върховния административен съд, съгласно която подобно указание, когато не е определен конкретен размер на сумите, периодът, за който се отнасят, и когато не е постановено самостоятелно разпореждане по чл. 98, ал. 2 от КСО, не поражда задължение за плащане и не създава самостоятелни правни последици за адресата на акта. Приема, че задължение за възстановяване на недобросъвестно получени суми възниква едва при издаване на изрично разпореждане по чл. 98, ал. 2, т. 2 от КСО, с което се индивидуализират размерът и периодът на подлежащите на възстановяване суми.

В разглеждания случай в разпореждането липсва подобна индивидуализация, поради което съдът приема, че посочването на чл. 114 от КСО има характер единствено на информационно указание за възможни бъдещи последици, но не и на властническо волеизявление, с което да се вменява конкретно задължение за плащане. В тази част административният акт не подлежи на проверка за съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото не съдържа разпоредителна част, с която да се създава определяемо и изпълнимо задължение за адресата. В тази връзка следва да се посочи, че възраженията в тази насока на процесуалния представител на оспорващата са неоснователни.

С оглед изложеното съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него разпореждане са издадени при правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на закона и без допуснати съществени процесуални нарушения, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, следва в полза на ТП на НОИ – Пазарджик да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът е представляван в съдебното производство от юрисконсулт, като своевременно е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определен съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съдът съобрази фактическата и правната сложност на делото, извършените процесуални действия и обема на осъществената защита. При тези данни съдът намира, че следва да присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Й. М., [ЕГН], с адрес: с. Мокрище, ул. „Седма“ № 1, Община Пазарджик, срещу Решение № 1012-12-536#1 от 25.09.2025 год. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 28/прот. № Р01087 от 08.08.2025 год. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Пазарджик за прекратяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващата.

ОСЪЖДА С. Й. М., [ЕГН], с адрес: с. Мокрище, ул. „Седма“ № 1, Община Пазарджик, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пазарджик сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.