Решение по адм. дело №426/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано е по жалбата на И. Б. Х. от с.Дорково, общ.Ракитово против решение №1012-12-34#3 от 20.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №122-00-1921-7 от 27.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С разпореждането жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода 27.08.2020г. - 26.08.2021г. в размер на 17571,21 лв. главница и 5006,23лв лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли се решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени. Претендират се разноски.

Ответникът Директорът на ТП на НОИ-Пазарджик чрез процесуалния представител гл.юрк. М. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е решение №1012-12-34#3 от 20.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №122-00-1921-7 от 27.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С разпореждането жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода 27.08.2020г. - 26.08.2021г. в размер на 17571,21 лв. главница и 5006,23лв лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Административното производство е започнало с подадено от жалбоподателя И. Х. до Дирекция „Бюро по труда“ - гр.Велинград заявление с вх. № Ф-01-692 от 31.08.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, като е декларирал, че последното му правоотношение е с работодател от Ирландия и считано от 26.08.2020г. същото е прекратено.

По подаденото заявление на И. Х. е изпратено уведомително писмо с изх. № У-122-00-1921-1 от 02.09.2020г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомен, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004; декларация, относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и документи от Ирландия.

Жалбоподателят е подал последващо заявление, като е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица и е декларирал, че последното правоотношение е прекратено на 26.08.2020 г., съответно е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Същият е поискал удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г.

В тази връзка на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001 №50956 от 05.10.2020 г. и U003 №54264 от 12.10.2020г. от НОИ е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периодите, дохода и основанието за прекратяване.

С разпореждане №122-00-1921-1 от 05.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 13.10.2020г. в ТП на НОИ – Пазарджик са получени структурирани електронни документи U002 №58574 и U004 №58582 от компетентна институция на Ирландия, с които е потвърден период на осигурена заетост от 14.04.2020г. до 26.08.2020г.; причина прекратяване на заетостта – „неизвестна“; доход за периода от 14.04.2020г. до 26.08.2020г. - 9710 евро брутен доход.

С оглед представените документи и на основание чл. 55 от АПК с разпореждане №122-00-1921-2 от 13.10.2020г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица и с разпореждане №122-00-1921-3 от 27.10.2020г. на основание чл.54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО на И. Б. Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2020 г. до 26.12.2020г. в размер на 9.00 лв. дневно.

Постъпило е заявление от И. Х. за преразглеждане на обезщетението за безработица, като е представен трудов договор с работодателя „Keelings Softfruits UC“ за периода от 14.04.2020г. до 30.09.2020г. В тази връзка чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС отново е изискана информация, касаеща причината за прекратяване на трудовото правоотношение по представения от жалбоподателя Х. трудов договор.

На 23.11.2020г. е получен СЕД H002 № 80492, с който компетентната институция на Ирландия уведомява, че „В този случай причината за прекратяване е изтичане на срока на договора, както е посочено от клиента в заявлението за документ U1“.

На 25.11.2020г. в ТП на НОИ – Пазарджик жалбоподателят отново е подал заявление за преразглеждане на обезщетението за безработица, като е представил копие от преносим документ U1, издаден на 04.11.2020г. от компетентната институция на Ирландия с потвърден период на осигурена заетост от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г.; причина прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“; доход за периода от 14.04.2020 г. до 26.08.2020г. - 2103 евро брутен доход.

С оглед получената информация, с разпореждане №122-00-1921-5 от 15.12.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл.54ж, ал. 1 от КСО са изменени периодът и размерът на отпуснато парично обезщетение за безработица на И. Х., като е определен нов размер - 74.29 лв. дневно за периода от 27.08.2020г. до 26.08.2021г.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица жалбоподателят Х. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка е получен отговор, в който моли информацията да се изиска по служебен път. За уточняване причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяван заетостта от работодателя „Keelings Softfruits UC“.

На 03.10.2023г. в ТП на НОИ – Пазарджик е постъпил документ с вх. №1030-12-1238#4, с който работодателят „Keelings Softfruits UC“ уведомява, че Х. е бил нает в „Keelings Softfruits UC“ като работник в градинарството на срочен трудов договор. Същият е работил в „Keelings Softfruits UC“ между 14.04.2020 г. и 26.08.2020 г., след което е подал оставка от длъжността преди края на договора 30.09.2024 г.

Предвид получените нови удостоверителни документи ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане № 122-00-1921-6/27.11.2023г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е отменил разпореждане № 122-00-1921-3/27.10.2020г. за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО на Х..

За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл.54ж, ал. 3 във вр. чл. 114, ал .1 КСО е издадено разпореждане №122-00-1921-7 от 27.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица с което жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 27.08.2020г. - 26.08.2021г. в размер на 17 571,21 лв. главница и 5 006,23лв лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

За да потвърди разпореждането, Директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е приел, че е издадено при спазване на материалноправните разпоредби без да са допуснати съществени административнопроизводствени правила. Посочил е, че от анализа на всички събрани доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е бил наясно, че трудовият му договор с работодателя не е изтекъл към 27.08.2020г., но въпреки всичко е декларирал пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие е представил в ТП на НОИ-Пазарджик преносим документ U1 с посочена причина за прекратяване на трудовото му правоотношение „изтичане срока на договора“. Органът е приел, че с това му поведение недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер.

По делото е представено и решение № 1012-12-31#1 от 26.02.2024г., с което са потвърдени разпореждане № 122-00-1921-6 от 27.11.23г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане № 122-00-1921-3 от 27.10.20г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а ал.1 от КСО, разпореждане №122-00-1921-8 от 27.11.20г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на И. Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2020г. до 26.12.2020г. в размер на 9лв дневно и разпореждане № 122-00-1921-9 от 27.11.23г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е изменен размерът на отпуснатото парично обезщетение по чл.54а от КСО, като е определен нов размер за периода от 02.20.3030г. – 26.12.2020г. – 12лв дневно. Решението е обжалвано от Х., като със съдебно решение № 4750 от 10.12.2024г., постановено по адм.д.№425/24г. жалбата е отхвърлена.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок - оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 28.03.2024г., съответно жалбата е подадена на 05.04.2024г., срещу подлежащ на оспорване акт и от лице, което има правен интерес от оспорването и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, според който пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Според 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на ТП но НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица, като издателят на акта е материално и териториално компетентният орган да го стори.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, което го е издало, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК ясно са посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Постановеният с решението резултат е основан на конкретно описани и обсъдени факти и обстоятелства, които са съотнесени към съответните материални и процесуалноправни норми. В този смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че липсват фактически и правни основания за издаване на акта. Обсъдени са и представените от Х. документи и изложени доводи и възражения, като и в тази част жалбата се явява неоснователна.

При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като разпореждане № 122-00-1921-7/27.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е постановено и оспореното решение.

Според чл. 54б, ал. 3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий при определяне размера на ПОБ.

Според чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. За да възникне задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно от съответното лице. В ал. 2, т. 2 на същата разпоредба е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността е необходимо да бъде безспорно установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение.

При липса на легална дефиниция в КСО на понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие, а именно получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях.

Както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното разпореждане, Х. е знаел, че трудовото му правоотношение с работодателя “Keelings Softfruits UC” е сключено като срочно до 30.09.2020г., като между страните няма спор, че след 26.08.2020г. не е изпълнявал задълженията си по договора, респективно, че той е прекратен на тази дата. Декларирал е пред ТП на НОИ – Пазарджик осигурителен период в Ирландия от 14.04.2020г. до 26.08.2020г. и причина за прекратяване на трудовата му дейност „изтичане срока на договора“. Така декларираната причина очевидно не отговаря на обективната действителност. Срокът на договора безспорно не изтича на 26.08.2020г. и по делото нито се твърди, нито се доказва промяна на уговорките по договора след неговото сключване или предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение да е станало по инициатива и по воля на работодателя Keelings Softfruits UC, или по други, независещи от Х. причини.

Съгласно чл.1, ал.1, т.1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица към заявлението за отпускане на ПОБ се прилага акт за прекратяване на правоотношението. Такъв жалбоподателят не е представил, а впоследствие по искане на ТП на НОИ – Пазарджик е получен

документ с вх. № 1030-12-1238#4, с който работодателят уведомява, че Х. е бил нает в „Keelings Softfruits UC“ като работник в по срочен трудов договор. Същият е работил в „Keelings Softfruits UC“ между 14.04.2020г. и 26.08.2020 г., след което е подал оставка от длъжността преди края на договора 30.09.2024г. Тези данни са удостоверени от администрацията в Ирландия и по никакъв начин не са опровергани в хода на съдебното производство. Проверката е извършена на основание чл. 5, § 3 от Регламент(ЕО) №987/2009, в който е предвидено, че по силата на параграф 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ. Затова съдът приема за неоснователни наведените възражения в жалбата, че административният орган не е взел под внимание всички елементи при определяне размера на обезщетението за безработица и не е съобразил правилата и принципите в европейските регламенти.

Изложеното налага извода, че Х. е действал недобросъвестно при получаването на парично обезщетение за безработица в първоначално определените му продължителност и размер, тъй като безспорно е установено по делото, че трудовото му правоотношение е прекратено по различна от декларираната от него обективна причина - изтичане на срока -, съответно дължи връщане на сумата, която е получил в по-голям размер от нормативно предвиденото за неговия статут. /напр. решение №941/06.02.2025 г. по адм. дело № 11254/2024 г. на ВАС, VI о., решение №3856/10.04.2025 г. по адм. дело № 6884/2024 г. на ВАС, VI о., решение №4361/28.04.2025 г. по адм. дело № 545/2025 г. на ВАС, VI о./

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че разпореждането за отмяна на разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица не е било влязло в сила към момента на издаване на разпореждане №122-00-1921-7 от 27.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което той е задължен да възстанови недобросъвестно изплатеното му парично обезщетение за безработица. Съгласно нормата на чл.6, ал.2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато по реда на чл. 54ж, ал. 2 КСО се определи такова в по-малък размер, по отношение на неоснователно получените суми се прилагат чл. 114 и 115 от КСО. Изложеното означава, че в случая разпореждането за отмяна на разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица, което безспорно е индивидуален административен акт, дори да не е влязло в сила, то не е пречка за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно полученото обезщетение. /напр. решение №941/06.02.2025 г. по адм. дело № 11254/2024 г. на ВАС, VI о. и др./

За пълнота следва да се отбележи, че с решение № 4750 от 10.12.2024г., постановено по адм.д.№425/24г. по описа на Административен съд - Пазарджик е отхвърлена жалбата против решение № 1012-12-31#1 от 26.02.2024г. на директора на НОИ - Пазарджик, с което са потвърдени разпореждане № 122-00-1921-6 от 27.11.23г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане № 122-00-1921-3 от 27.10.20г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а ал.1 от КСО, разпореждане №122-00-1921-8 от 27.11.20г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на И. Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2020г. до 26.12.2020г. в размер на 9лв дневно и разпореждане № 122-00-1921-9 от 27.11.23г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е изменен размерът на отпуснатото парично обезщетение по чл.54а от КСО, като е определен нов размер за периода от 02.20.3030г. – 26.12.2020г. – 12лв дневно.

Установеното в чл. 54б, ал. 3 КСО правило представлява изключение от общото такова по ал. 1 на чл. 54б КСО за определяне размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение. Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл напр. решение № 9434/07.07.2014 г. по адм. дело № 1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

С оглед на гореизложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателят е знаел, че трудовото му правоотношение е срочно, като не е представил документ за предсрочното му прекратяване, поради което не може да се приеме, че е действал добросъвестно. Напротив - декларирал е, че причината за прекратяване на трудовата му дейност е поради “изтичането на договора”, като същевременно е знаел, че този срок не е бил изтекъл към момента на напускането му.

Затова оспореното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица са законосъобразни, издадени при правилно приложение на материалния закон, при липса на процесуални нарушения и жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважена претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Б. Х. от с. Дорково против решение №1012-12-34#3 от 20.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №122-00-1921-7 от 27.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

ОСЪЖДА И. Б. Х., [ЕГН] да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.