РЕШЕНИЕ
№589 /24.11.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор…………………………………...………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 770 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е
образувано по жалба на Д.Г. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №20-4635-000223/15.08.2020г.,
издадена от полицейски инспектор към
ОДМВР-Бургас, РУ-Приморско /С. А. О./.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за нищожна, незаконосъобразна и неправилна, поради издаването ѝ при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му. Излага съображения, че ЗППАМ е издадена от некомпетентен орган, не е мотивирана, в същата липсва нужната по закон конкретизация с ясно и точно посочване на фактическите и правни основания за издаването ѝ, и на разпоредените последици, както и че не е предвидена в закона. Твърди, че в заповедта липсва ясно и точно изразена воля като не е спазено изискването за форма на административния акт, което нарушава правото му на защита , а от друга страна прави невъзможен съдебният контрол за законност, както и води до невъзможност заповедта да бъде изпълнена. Според жалбоподателя нарушенията на закона и на изискванията за форма на оспорения акт са толкова съществени, че обуславят нищожността му. Жалбоподателят твърди също, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка като изложената такава е непълна, неточна, противоречива и невярна, и не са отразени всички обстоятелства от значение за случая. Счита, че с оглед възприетата фактическа обстановка, неправилно е приложен материалният закон.
По изложените съображения, жалбоподателят моли да се отмени оспорената заповед. Претендира разноски , както и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. В допълнително писмено становище, депозирано чрез пълномощник, жалбоподателят доразвива подробно оплакванията си във връзка с твърдяната нищожност, съотв. незаконосъобразност на заповедта.
Ответникът, редовно призован не се явява в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
С АУАН серия GA №93740/15.08.2020г., съставен от Д. Д. П. – мл. автоконтрольор при ОДМВР – Бургас, РУ Приморско, е констатирано, че на 15.08.2020г., в 06:05 часа, в ***водачът Д.Г.Б. управлява собствения си лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№ ***под въздействие на упойващо вещество – „канабис-25“, установено с Drug Test 5000 с номер 0027. Издаден е бил талон за медицинско изследване №091207. В АУАН е посочено, че с извършеното Д.Г.Б. виновно нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 15.08.2020г.
По делото е представен издаденият талон за медицинско изследване, в който е отразено, че извършената предварителна проба с Drug Test 5000 с фабричен номер ARKL – 0027, показва положителен резултат на канабис-25. Талонът е бил връчен на жалбоподателя на 15.08.2020г., в 06:45 часа, видно от положения подпис за удостоверяване на това обстоятелство.
Като част от преписката по издаване на оспорени акт е представен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 15.08.2020г. Представен е и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози – Приложение №4 към чл.14, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В същия са отразени обясненията на изследваното лице във връзка с употребеното вещество, а именно, че е употребил на 14.08.2020г. около 10.00ч. канабис-25 в количество ½ цигара, без лекарско предписание като употребата му е от над 10 години, по една цигара дневно. Отразен е също и отказът на проверявания да даде кръвна проба за наркотици, както и отказът да се подложи на изследване, удостоверени с подписа му.
От младши автоконтрольор към ОДМВР – Бургас, РУ-Приморско С. А. О. е издадена обжалваната в настоящото производство заповед, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В заповедта от фактическа страна са възпроизведени обстоятелствата по съставения АУАН серия GA №93740/15.08.2020г, а от правна страна са посочени разпоредбите на чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е своевременно подадена от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
При извършената по реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на
основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:
В случая не се установява да са налице основания за обявяване нищожността на оспорената заповед.
Според възприетите в правната теория и практика критерии, административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразността му по чл.146 АПК. Липсата на компетентност на административния орган - материална, териториална (местна) или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Заповедта изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП.
Съгласно представеното Удостоверение рег.№251р-36600/14.10.2021г., издадено от ОДМВР-Бургас, С. А. О. към 15.08.2020г. е заемал длъжността полицейски инспектор V степен /ПК/ в група „Охранителна полиция“ при РУ- Приморско към ОДМВР – Бургас. Видно от Заповед №251з-209/18.01.2017г., Директорът на ОДМВР-Бургас е оправомощил длъжностни лица от същата дирекция (т.1.7) - полицейските инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Бургас, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.1 б.”б” от посочената разпоредба. Предвид издаването на заповедта от компетентен орган, на това основание същата не е нищожна.
Не е налице нищожност на оспорената заповед и на останалите твърдени основания, а именно поради липса на ясно и точно посочване на фактическите и правните основания за издаването ѝ, и на разпоредените последици.
Неясното и неточно посочване на фактическите и правните основания за издаване на административния акт и на разпоредените с него последици има отношение към изискването за форма на същия. В случая не се установява наличие на порок във формата на оспорената заповед. Същата е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП. Непосочването на конкретното предложение от разпоредбата не представлява съществено нарушение на изискването за форма на административния акт, доколкото от фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в нормата материалноправни предпоставки за налагането на ПАМ, сочещи ясно и недвусмислено, че се касае за хипотезата на управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест. В заповедта са посочени и разпоредените правни последици, респ. волята на административния орган, а именно временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Предвид гореизложеното, неоснователно е
оплакването, че оспорената заповед е издадена при неспазване на
законоустановената форма, като противно
на твърденията в жалбата, не е нарушено правото на защита на адресата на ПАМ, а
съдебният контрол за законосъобразност не е възпрепятстван по никакъв начин.
Не се установява и
нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта,
вкл. такова, което да е толкова съществено, че да обуслови нищожност на същата.
Твърденията на жалбоподателя за издаване на заповедта при неизяснена фактическа
обстановка не се споделят. За да издаде заповедта, административният орган е
изяснил всички правнорелевантни обстоятелства, явяващи се материалноправните
предпоставки за прилагане на процесната ПАМ в приложената хипотеза на чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Оспорената заповед е съответна и на материалния закон. Приложимият закон в случая е разпоредбата на чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното отнемане на СУМПС на водача. Цитираната разпоредба правилно е приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
В случая ПАМ е приложена във връзка с установеното управление от жалбоподателя на МПС след употреба на канабис, което обстоятелство е констатирано със съставения на 15.08.2020г. АУАН серия GA, №93740. Жалбоподателят оспорва описаната в същия фактическа обстановка, без да излага конкретни съображения в тази насока. В подкрепа на твърдението си, че описаната в заповедта фактическа обстановка е невярна, непълна и противоречиева жалбоподателят не ангажира доказателства, въпреки указаната му при насрочване на делото доказателствена тежест. Същевременно жалбоподателят не оспорва, че при извършената му проверка тестът е отчел наличието на канабис като употребата на наркотичното вещество, вкл. системната му употреба в продължение на над 10 години, е изрично потвърдена от последния в протокола – приложение №4 към чл.14, ал.2 от НАРЕДБА № 1/19.07.2017г.
Процесната ПАМ е
наложена въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото
производство могат да се оборват с всички доказателствени средства. АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на
чл.39 от АПК, като съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая
жалбоподателят не оборва констатациите по АУАН серия GA, №93740/15.08.2020г., а
единствено твърди, че е съставен от некомпетентен орган и в нарушение на изискванията
на чл.40 от ЗАНН. Тези оплаквания обаче са относими в административнонаказателното
производство, каквото не е настоящото.
Предвид изложеното, релевантната за случая материалноправна предпоставка, обуславяща приложението на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно установеното по надлежен ред управление на МПС от водач след употреба на наркотично вещество, е доказана, а оплакването за несъответствие на оспорената заповед с материалния закон е неоснователно.
Неоснователно е и оплакването
за неопределяне на конкретен срок на ПАМ.
Законодателят е определил времевите параметри на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, поради което за административния орган не е налице задължение да определя конкретен срок на прилагане на същата, нито да обосновава и мотивира такъв срок. В конкретната хипотеза относимо е, че изземването на СУМПС на адресата на заповедта е допустимо до решаване въпроса за отговорността, т. е. до евентуално издаване на НП за процесното нарушение, което да е влязло в сила, или до постановяване на присъда. Иначе казано, срокът на действие на наложената ПАМ е обусловен от датата на влизане в сила на евентуално издаденото наказателно постановление с наложено наказание или наложеното с присъда наказание, с което ще се реши отговорността на жалбоподателя за описаното нарушение. Ако до изтичане на 18 месеца от дата на издаване на ЗППАМ въпросът за отговорността на лицето не бъде решен, следва СУМПС да бъде върнато, без това да означава, че ЗППАМ е незаконосъобразна, а още по-малко - нищожна.
По изложените
съображения, атакуваната заповед съответства на всички изисквания за
законосъобразност, като не са налице основания същата да се обяви за нищожна, поради което подадената срещу нея жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.
2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г. ***, с посочен съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-4635-000223/15.08.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Приморско.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия