№ 131758
гр. София, 17.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20241110151849 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Профи Кредит България“ЕООД ,ЕИК : ********* против С. Ц. Н.,ЕГН : ********* и е
подадено за следните суми:
- сумата от 400лв. – неплатена главница;
- сумата от 79,94лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение ;
- сумата от 116,86 лв. ,лихва за забава за периода 11.08.2023год. до 10.06.2024год.;
-сумата от 25,35лв.,представляваща законна лихва за периода от 10.06.2024год. до
26.08.2024год.
- сумата от 160лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст ;
- сумата от 240лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси;
-сумата от 30лв.,неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
,начислена на 25.08.2023год.;
- сумата от 200лв. ,представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането за забава с повече от 90 календарни дни,начислени на 09.11.2023год.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410,
ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
В тази връзка съдът намира ,че за уговорката за заплащане на възнаграждение за
1
пакет от допълнителни услуги Фаст ,в размер на 160 лева и за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги Флекси ,в размер на 240 лева ,както и за
сумите от 30лв. и 200лв. , такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за забава
е налице обоснована вероятност ,че са неравноправни като евентуално противоречащи на
разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 и чл.19 от Закона за
потребителският кредит .
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения
му пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси ,в общ размер от 400лв. се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Предоставените за тази цена услуги не
са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит , каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от
услугите ,които са включени в тях по отделно. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги,както е посочено и в общите условия, и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор . Самото възнаграждение е в размер на отпуснатия заем
от 400лв,като съществува вероятност ,че смисъла на тази уговорки е да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК.
По отношение претендираните вземания за такси ,в размер на 30лв. и за такса в
размер на 200лв. ,за извънсъдебно събиране на вземането,съдът намира , че по своята
правна същност то също представлява обезщетение за вреди от забава на длъжника и
претенцията за него противоречи на императивната норма на чл.33,ал.1 от ЗПК.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в частта относно
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране.
Следва да се отхвърли и искането на заявителя за разноски,съобразно отхвърлената
част.Заявителят е доказал такива – 21,28лв. д.т. и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП,вр. чл.26 от
НЗПП като следва да се отхвърли заявлението за разноски от 35,85лв .,от които
10,70лв. – д.т. и 25,15лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Профи Кредит България“ЕООД ,ЕИК : ********* против С. Ц. Н.,ЕГН : ********* в
частта му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
сумата от 160лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст ;
сумата от 240лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси;
сумата от 30лв.,неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
,начислена на 25.08.2023год.; сумата от 200лв. ,представляваща неплатени такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането за забава с повече от 90 календарни дни,начислени
на 09.11.2023год. , както и за разноски в размер на 35,85лв .,от които 10,70лв. – д.т. и
25,15лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на заявителя пред Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2