Р Е Ш Е Н И Е
№260001
гр.Варна, 14 Януари 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание, проведено на 20 ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА КОСТОВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при участието на прокурора Анна Помакова и секретаря Геновева
Ненчева, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева НДВ № 318 по описа на ВАпС за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане,
подадено от осъденото лице С.И.И., ЕГН **********, за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 195/2019г. на
Районен съд – гр. Кубрат и по ВНОХД № 174/2020г. на
Окръжен съд Разград. Искането се основава на чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК, вр.
чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Излагат се съображения за неизпълнение от съда на
задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото. Твърди се, че първоинстанционната присъда и въззивното решение са
постановени при допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 т.
1-3 от НПК, изразяващи се в нарушение на закона, довело до явна несправедливост
на наложеното наказание. Сочи се недоказаност на обвинението, липса на
доказателства за авторство на деянието и на съставомерност. Изтъква се, че
инстанциите по същество не са дали отговор на редица от възраженията на
защитата, тъй като въззивната инстанция е преповторила мотивите на първата. Отправеното
искане е за постановяване на съдебен акт, с който осъденото лице да бъде
оправдано, а - в условията на евентуалност -
за отмяна на постановения акт и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда. Отправено е и особено искане на основание чл.420, ал.3 от НПК за спиране изпълнението на присъда №8/10.03.2020г., постановена по НОХД №195/2019г
по описа на РС-Кубрат.
В съдебно заседание пред ВАпС,
защитникът на осъденото лице С.И.И. – адв. Н.Й., поддържа становището, изразено
в искането за възобновяване, като моли съда да го уважи. Развива съображенията,
изложени в искането – за допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция. Процесуалният
представител на осъденото лице, след проведен разговор с подзащитния й, уточнява,
че той основно настоява за намаляване размера на наложеното наказание лишаване
от свобода.
Прокурорът от ВАпП изразява
мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита,
че същото следва да бъде оставено без уважение.
Осъденото лице С.И.И.
заявява, че моли съда да отмени присъдата на РС Кубрат, потвърдена с решение на
ОС- Разград или да бъде приложен
институтът на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК.
Варненският апелативен съд,
като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в
пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е
процесуално допустимо. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК и съдържа доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т.
5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Същото е направено в срока по чл.
421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в
него аргументация, искането е неоснователно.
С присъда № 8, постановена на 10.03.2020г. год. по НОХД №195/2019 год. по описа на PC - гр.Кубрат,
осъденото лице С.И.И., ЕГН ********** е бил признат за ВИНОВЕН в това, че в периода
от 08.10.2018 г. до 10.10.2018 г. в гр. Попово, обл. Търговище, гр. Исперих,
обл. Разград, гр. Кубрат, обл. Разград и с. Задруга, обл. Разград, действайки в
условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с П.Х.П.от с.
Хърсово, обл. Разград, също като помагач, и неизвестно лице (неустановено по
делото лице), с цел да набави за себе си и за другиго – П.Х.П.и неизвестното
лице - имотна облага, умишлено улеснил неизвестното лице, което въвело и
поддържало заблуждение у:
– Е.Ж.Й. от гр. Попово, относно обстоятелството, че
разговаря с полицай Д. от криминална полиция, който работи по залавянето на
телефонни измамници и я моли да му съдейства, като даде на измамниците пари и с
това й причинил имотна вреда в размер на 11 000.00 лева, като деецът се е
представил за длъжностно лице – полицай;
– К.Д.И.от гр. Кубрат, относно обстоятелството, че
разговаря със следовател П., който обяснил, че ще й се обади мъж, който ще се
представи за доктор и ще поиска от нея пари – сумата от 40 000.00 лева и я
моли да му съдейства, като даде на измамниците пари и с това и причинил имотна
вреда в размер на 700.00 лева, като деецът се е представил за длъжностно лице –
следовател;
– Б.Т.Н.от гр. Исперих относно обстоятелството, че
разговаря със следовател М., който работи по залавянето на телефонни измамници
и я моли да му съдейства, като даде на измамниците каквото поискат и с това и
причинил имотна вреда в размер на 2 100.00 лева, като деецът се е
представил за длъжностно лице – следовател;
– С.М.А.от с. Задруга, обл. Разград, относно
обстоятелството, че разговаря със следовател Х., който работи по залавянето на
телефонни измамници и я моли да му съдейства, като даде на представилият се
като доктор пари и с това и причинил имотна вреда в размер на 700.00 евро
(левова равностойност – 1369.08 лева) и 6 бр. малки златни парички с диаметър
на сегашните 0.2 ст. (стари наследствени) – 1 200.00 лв., 1 бр. златна
паричка с диаметър на сегашните два лева, не установен грамаж и карат стара
наследствена – 480.00 лв., 1 бр. златна лира, по-малка, но дебела, не установен
грамаж и карат стара наследствена – 900.00 лв., 1бр. дамски синджир от
неблагороден метал – 25.00 лв., чифт златни обици малки топчета не установен
грамаж и карат – 300.00 лв., малка тъмно синя на цвят кутия за бижута – 15.00
лв., общ размер на причинената вреда – 4 289.08 лв., като деецът се е
представил за длъжностно лице – следовател;
като общия размер на причинената вреда на пострадалите
възлиза на 18 089,08 лева, като случаят е немаловажен, с което от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1,
предл. 1, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 4 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК e осъден на ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим.
Със същата присъда, РС Кубрат се е произнесъл и по
предявените граждански искове, като е осъдил - П.Х.П.и С.И.И. солидарно да
заплатят на Е.Ж.Й. от гр. Попово сумата 11 000.00 (единадесет хиляди лева,
нула стот.) лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
08.10.2018 г. до окончателното плащане; -
П.Х.П.и С.И.И. солидарно да заплатят на Б.Т.Н.от гр. Исперих сумата 2100.00
(две хиляди и сто лева, нула стот.) лева, представляваща обезщетение за причинените
й от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 09.10.2018 г. до окончателното плащане.
РС- Кубрат се е произнесъл и по сторените по делото
разноски, чието заплащане е било солидарно разпределено върху осъдените лица П.Х.П.и
С.И.И..
При спазване разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК,
и чл. 301, ал.1, т. 11, първоинстанционния съд се разпоредил и с веществените доказателства по делото.
С Решение № 26003/20.08.2020г., постановено от състав на
Окръжен съд Разград по ВНОХД № 174/2020г., присъдата е била изцяло потвърдена.
Изложените в искането за
възобновяване съображения сочат, че искателят се позовава на чл.422, ал.1, т.5
от НПК, аргументирайки претенцията си за наличие на касационните основания по
чл. 348, ал. 1,т. 1 – 3 от НПК, предвидени в закона като основание за
възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
В искането преобладават
аргументи за необоснованост както на първоистанционната присъда, така и на потвърдителното
въззивно съдебно решение. В тази връзка е необходимо в принципен план да се
отбележи, че необосноваността на съдебните актове не е самостоятелно касационно
основание. В производството по възобновяване са приложими именно правилата за
касационното производство /арг. от чл. 426 НПК/,
съгл. които проверяващият съд не може да установява нови фактически положения и
проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва на
базата на установените от редовните съдебни инстанции факти и обстоятелства,
стига при формирането на вътрешното убеждение на решаващите съдилища да не са
били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността, достатъчността
на събраните доказателства и способността им или тяхната невъзможност да
подкрепят и да обосноват обвинението представляват аспект на вътрешното
убеждение и също не подлежат на касационен контрол, стига при формирането им да
са били спазени изискванията за извършване на комплексна, обективна и
обоснована оценка на всички, събрани по делото, доказателства и в присъдата,
респ. във въззивното съдебно решение да са били изложени убедителни аргументи
за причините, поради които едни от доказателствените източници се третират като
достоверни, а други - не и ако тази преценка съответства на действителната
доказателствена стойност на тези източници. В
този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от
21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от
11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от
25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др. Настоящата
инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Подлежи на
проверка само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение във
връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.
Доводът за неправилно приложение на закона по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т.2 НПК, се свежда до твърденията, че актът на въззивната
инстанция страда от липса на мотиви и
това е естествен резултат от неизпълнение на задълженията по проверка и оценка
на доказателствата. Тъй като посоченото обстоятелство представлява отменително
основание от категорията на абсолютните такива по смисъла на чл. 348, ал.
3, т. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2
НПК, ВАпС счита, че трябва да се занимае първо с него. Прочитът на
решението на ОС Разград не установява наличие на претендираната липса по
начина, по който я интерпретира защитата. РОС е изложил тезата си относно
съответните доказателствени материали, които са станали основа за възприемане
на съставомерните факти, а оттам и по приложението на правото. Всъщност,
претенцията е, че въззивното решение е буквален препис на мотивите към
първоинстанционната присъда. Това не е така. От съдържанието на атакувания
съдебен акт ясно личи волята на съда, като на места използвания
"декларативен" стил, с който въззивната инстанция се съгласява с
изводите на първия съд не лишава последния от предназначението му. Въззивното решение
отговаря на изискванията на чл.339, ал.2
от НПК. Отсъствието на подробен анализ на доказателствата не
съставлява съществен недостатък в акта, който да накърнява правата на подсъдимите.
ВКС не веднъж е имал повод да отбележи, че когато въззивната инстанция
възприема фактическите изводи и направения анализ на доказателствата на първата
инстанция, тя не е длъжна да прави нов, собствен анализ или да преповтаря
детайлно съображенията на долния съд. Въззивната инстанция дължи това в
случаите, когато извежда нови фактически положения и прави различни правни
изводи по тях. В конкретния случай мотивите на РС Кубрат са изключително
подробни и задълбочени. Въззивният съд, като не е намерил за необходимо да проведе следствие, съответно и не е намерил
основания да внесе изменения в установената фактология и нейната правна оценка,
за това не може да бъде упрекнат в пестелив или повърхностен прочит на
материалите по делото, което да съставлява основание за отмяна на въззивния акт.
Стандартът за изписване на надлежен съдебен акт, който да е предмет на контрол
по същество, е изпълнен
По настоящото дело вътрешното убеждение на инстанциите по
същество е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и
проверени при условията на чл. 314 и чл.315 НПК всички възможни и необходими
доказателства за обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на
инкриминираното деяние. Данните от доказателствените средства са оценявани в
съответствие с тяхното действително съдържание. В тази насока, направеното
възражение е неоснователно. При това положение, вътрешното убеждение на съда не
може да бъде предмет на самостоятелна проверка, защото е формирано в
съответствие с основните изисквания на процесуалния закон, включително и на чл.
чл. 13, 14, 18, 107, ал. 3 НПК. В мотивите на първата инстанция, и във
въззивното решение, в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, съдилищата
по същество са посочили, че в основата на своите изводи по фактите те са
поставили писмените и гласните доказателства и доказателствени средства –
обясненията на подсъдимите И. и П., показанията на свидетелите – К.И., Е. Й., Б.Н.,
С.А., Д. П., Д. М., Й. Й., Б. Р., Р. В. и С. М., първоначалната и
допълнителната съдебно-оценъчна експертиза, съдебно-техническата експертиза,
протоколите за доброволно предаване и разпознаване на лица и предмети, справка
от мобилните оператори, справка съдимост, характеристични справки, декларации
за семейно и имуществено състояние.
В решението няма нищо нелогично, тъй като това
са лицата, възприели пряко и непосредствено събитията. Осъденото лице И. се
е възползвало от правото си да дава обяснения, съдът ги е кредитирал с доверие,
тъй като същите се потвърждават и от пострадалите лица, от свидетелите и от
събрания доказателствен материал. Съдилищата по същество са изложили убедителни
аргументи защо не са дали вяра на показанията на свидетелките С. И. и Ж. С., отчитайки
обстоятелството, че И. съжителства с осъд. И., а С. е нейна приятелка, както и
че техните твърдения са останали изолирани от останалата доказателствена
съвкупност. От една страна, тези показания не кореспондират с установената чрез
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства фактическа обстановка,
а от друга е налице и безспорна пристрастност. За разлика от защитата, и тази
инстанция не съзира в кориците на делото каквито и да било други преки
доказателствени източници, които да опровергават заявеното от съпроцесника на
осъденото лице, че двамата са действали като „мулета“, които събират парите на
измамени възрастни хора . И двете инстанции по фактите са били единодушни по
отношение на обстоятелствата, свързани с престъпната деятелност на осъдените
лица. Съдът правилно и обосновано е приел от правна страна, че е осъденото лице
е осъществило от обективна и субективна страна състав на престъпление по
смисъла на чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. 1, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК. В
тази връзка решаващите инстанции са изложили ясни и подробни мотивите относно
възприетия квалифициран състав на престъплението измама. Следва да се отбележи,
че извършителят на престъплението е неустановено лице, което въвеждало в
заблуждение, т.е. формирал невярна представа у пострадалите за оказване на
помощ на полицията за залавянето на престъпници. Действията на осъдените лица
С.И. и П.П. от фактическа страна са се ограничавали до това да пътуват до
различни населени места, посочени им от неустановено лице, за да вземат парите
и ценностите от измамените пострадалите и след това да ги доставят по начин, указан
от извършителя. С тези свой действия, осъд. лица са създали всички предпоставки
и са улеснили прекият извършител на изпълнителното деяние да получи
съставомерната имотна облага, като ясно
са съзнавали, че поведението им е било насочено именно към този резултат.
Затова и решаващите инстанции не са допуснали нарушение на материалния закон
възприемайки квалификацията по чл.20 ал.4 от НК, тъй като осъдените лица са
действали в съучастие като помагачи на неизвестното лице - извършител, което се
е представяло за длъжностно лице – полицейски служител и орган на разследването.
Осъдените лица през непродължителен период от време 08.10.2018г до 10.10 2018г.
са осъществили четири отделни деяния, при
една и съща обстановка и еднородност на вината и поотделно осъществяват
състава на едно и също престъпление, т.е. налице са предпоставките на чл. чл.
26 ал.1 от НК – продължавано престъпление.
В обобщение - Първоинстанционният съд в мотивите си в
достатъчна степен е обсъдил всички събрани доказателства и направените възражения
по съставомерността на стореното от И. и в тази връзка е изложил убедителни,
логични и законосъобразни съображения в подкрепа на извода за виновността му,
които се споделят и от настоящата инстанция по реда на посоченото производство.
Правилно и законосъобразно е било прието, че неизвестното лице в съучастие с подс.
И. и П., като помагачи е извършил инкриминираното деяние. Посочено е какви
обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение.
Затова основателно
и втората инстанция е стигнала до еднакъв извод с първоинстанционния съд по
фактологията на престъпната дейност, при събрани по установения процесуален ред
доказателствени материали и законосъобразно направения анализ на същите.
Варненският апелативен съд изцяло споделя изводите
относно обосноваността и правилността на постановената осъдителна присъда по
отношение на молителя И.. Изложените от въззивната инстанция доводи в тази
насока представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани
доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всяко от
възраженията на защитата, поддържани и в настоящото извънредно производство.
Съображенията на защитата за неправилно приложение на
закона във връзка с липсата на произнасяне по чл.59 от НК, относно времето на
задържане, също
не се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.417 от НПК,
когато нормата на чл.59 от НК не е приложена от съда, се прилага с
постановление от прокурора, като орган по изпълнение на наказанията.
С определение № 260015/17.09.2020г. РС-Кубрат правилно и
законосъобразно се е произнесъл по отношение на внесената по ЧНД №348/2018г.
при РС-Исперих парична гаранция в
размер на 700 лева, като е оставил без уважение молбата същата да бъде
възстановена. Видно от постъпилата на 17.09.2020г. справка от РП-Разград осъд.
Лице И. не е бил задържан за изпълнение на наказанието, към момента на
постановяване на определението като съда , което се явява и пречка за освобождаване
на гаранцията съгласно чл.61, ал.8 от НПК.
По отношение на оплакването за явна несправедливост на
наложеното наказание:
Решаващите съдилища не са допуснали нарушение на закона и
справедливостта при индивидуализацията на наказанието, което да е довело до
явна несправедливост на същото по смисъла на чл.348, ал.1,
т.3 от НПК. Първоинстанционният съд е приел, че конкретният размер
на наказанието "лишаване от свобода" следва да се определи при съобразяване
чистото съдебно минало на осъденото лице И., като смекчаващото вината
обстоятелство, а като отегчаващи – съдът е констатирал проявената дързост при
извършването на престъплението, както и, че
то е извършено спрямо четирите пострадали, които са на преклонна
възраст, възпитавани в духа на уважение към държавните институции, а от там
прекалената им доверчивост, която е спомогнала на подсъдимите да осъществят
престъплението. Въззивният съд е оценил отново всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, като е изрично е отхвърлил възможността изпълнението на наказанието
да се отложи при условията на чл.66 от НК и на
това основание е потвърдил наказанието "Лишаване от свобода" за срок
от една година на осъд.лице И., което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим. В този смисъл неоснователно и голословно
е твърдението на защитата в искането за възобновяване на въззивното дело за
липса на обсъждане приложимостта на чл.66 от НК. Въззивният
съд, при своето произнасяне е отчел в пълнота всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността на осъденото лице обстоятелства, като въз основа на тях правилно
и обосновано е приел, че наложеното наказание под средния размер на
предвиденото в закона отговарят на степента на обществена опасност на деянието
и дееца и е справедливо определено, като го е потвърдил. Настоящият съдебен състав,
с оглед данните по делото, намира, че не са налице основания, които налагат
намаляване размера на наказанието лишаване от свобода При индивидуализацията на
наказанието правилно са съобразени завишената степен на обществена опасност на
деянието и дееца, естеството на посегателството и широкото му разпространение в
обществото. Ето защо, отлагане изтърпяване на наказанието или определянето му в
по- нисък размер, както се претендира с искането за възобновяване, не ще
допринесе за постигане целите на наказанието и най- вече на генералната
превенция, като същото ще бъде обществено неоправдано. В този смисъл не са
налице основания за извод, че е налице явна несправедливост на наложеното
наказание.
Затова искането за възобновяване на производството по
делото не може да бъде уважено на поддържаните с него основания.
Водим от горното Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице С.И.И., за възобновяване на
наказателното производство по НОХД №195/2019г. на
Районен съд – гр. Кубрат и по ВНОХД № 174/2020г. на
Окръжен съд Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.