ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 958
гр. Перник, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500604 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 279 вр. чл. 274 от ГПК.
Образувано е по възражение от 16.07.2021г. на Е. И. С., с адрес: ***, като
наследник на К.В.Х., ЕГН: **********, с което се иска обезсилване на издадената по ч.
гр. д. № 1619/2019г. по описа на ПРС Заповед за изпълнение на парично задължение №
1274 от 09.03.2018г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
В депозираното възражение (имащо характер на частна жалба) се твърди, че
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1274 от 09.03.2018г., издадена по ч.
гр. д. № 1619/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник, е издадена срещу длъжника
К.В.Х., с ЕГН: ********** три години след смъртта й, настъпила на *** Уточнява се
още, че въз основа на така издадената Заповед и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, е било образувано изпълнително дело № 2176/2019г. по описа на
ЧСИ С.Б., с рег. № ***, район на действие ПОС, за което Е.И. С. – Т. узнала на
18.06.2021г. с връчването й на Покана за доброволно изпълнение по посоченото
изпълнително дело.
Излагат се аргументи за недопустимост на проведеното заповедно производство,
с оглед първоначална липса на правен субект, предвид настъпилата смърт на длъжника
преди образуване на заповедното производство и в тази връзка се прави настоящото
искане за обезсилване на издадената срещу наследодателя й заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
Ответното дружество по възражението не е подало отговор.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Депозираното възражение, имащо характер на въззивна частна жалба е подадена
в законоустановения едномесечен срок, доколкото поканата за доброволно изпълнение
1
е връчена на наследницата на посочения в заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист длъжник на 29.06.2021г. (установени и от приложените по делото писмени
доказателства), като предвид наведените доводи за недопустимост на заповедното
производство и издадената по него заповед за изпълнение, същата има и характер на
възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, поради което тя е процесуално допустима.
Заповедното производството по ч. гр. дело № 01619/2018г. е образувано по
подадено на 08.03.2018г. от „Топлофикация – Перник“ АД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К.В.Х., с ЕГН: **********, с искане
същата да бъде осъдена за парично вземане, произтичащо от неплатена топлинна
енергия.
С Разпореждане от 09.03.2018г. заповедният съд е уважил заявлението, като е
разпоредил издаването на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя
за обективираните в заявлението вземания.
С Разпореждане от 09.05.2018г., след като е констатирал, че издадената Заповед
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК, съдът е дал указания на заявителя
за предявяване на установителен иск срещу длъжника, предявим в едномесечен срок от
получаване на съобщението. Такъв е бил предявен, вследствие на което, с Решение №
381/12.03.2019г., постановено по гр. д. № 4299/2018г. по описа на ПРС, последният е
уважил предявения установителен иск.
На 15.05.2019г., с Разпореждане от същата датата, заповедния съд е разпоредил
издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя за сумите по издадената по
делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист от 15.05.2019г. е било
образувано изпълнително дело № 2176/2019г. по описа на ЧСИ С.Б.. По същото, до
Е.И. С. – Т. – наследник на починалия длъжник, е изпратена покана за доброволно
изпълнение, получена лично от Е. Т. на 29.06.2021г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение се издава,
когато отговаря на изискванията за редовност по чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и ал. 3 и
чл. 128 т. 1 и т. 2 ГПК.
Доколкото, обаче, процесуалната правоспособност, т.е. способността на дадено
физическо лице да бъде субект на процесуално правоотношение, респ. на
възможността да бъде носител на права и задължения в производството, е абсолютна
процесуална предпоставка от категорията на положителните, то съдът е длъжен
служебно да следи за допустимостта на съдебния акт, преди да обсъди правилността на
същия.
В случая се установява, че по заявлението от 08.03.2018г. на „Топлофикация –
Перник“ АД е издадена Заповед № 1274 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 09.03.2018г. срещу К.В.Х., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47
ал. 5 ГПК. В изпълнение на дадените от съда указания по чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК, пред
ПРС е било образувано гражданско дело № 4299 по описа на ПРС, по което съдът се е
произнесъл с Решение № 381 от 12.03.2019г. След като е констатирал обстоятелството,
че посочения съдебен акт е влязъл в законна сила, с Разпореждане от 15.05.2019г. ПРС
2
е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя „Топлофикация-
Перник“ АД срещу длъжника К.Х..
От представения с възражението препис - извлечение от акт за смърт от
06.06.2019г. се установява, че длъжника К.В.Х. е починала на ***, т.е. няколко години
преди подаване на заявлението. Процесуално правоспособен, съгласно разпоредбата на
чл. 27, ал. 1 от ГПК, чието систематично място е в Част първа Общи положения и е
приложима за всички уредени в процесуалния закон производства, е този, който е
правоспособен по материалното право. Подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение против починал длъжник, който е загубил своята правоспособност, е
пречка за възникване на процесуално правоотношение и съответно за възникване на
процесуално правоприемство между починалия длъжник и неговите наследници.
Правоприемство би могло да възникне само при съществуващо процесуално
правоотношение по аргумент от чл. 27, ал. 1 от ГПК, чл. 428, ал. 3 и чл. 429, ал. 2 от
ГПК, каквото в случая обаче не е налице, като конституирането на неправоспособна
страна не подлежи на поправка по реда на чл. 101 от ГПК. Липсата на процесуална
правоспособност на длъжника К.В.Х. е довело до постановяването на недопустим
съдебен акт по чл. 410 от ГПК от първоинстанционния съд. Това налага на основание
чл. 278, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 от ГПК при съответното прилагане на последната
разпоредба и в синхрон с постановеното в ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по т.д.
№1/2013г. на ВКС, ОСГТК, а именно: че при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване, разпореждането на заповедния съд от 09.03.2018г. за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по отношение на длъжника К.В.Х. да бъде обезсилено като
процесуално недопустимо.
Досежно наведените възражения за недопустимост на заповедта за изпълнение и
направените с жалбата искания за обезсилване на заповедта за изпълнение, респ. на
издадения въз основа на нея изпълнителен лист, то компетентен да се произнесе е
заповедния съд, на който следва да бъде върната жалбата за произнасяне по нея в тази
й част. Разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК дава възможност на съда, издал заповедта
за изпълнение, да я обезсили при подадено в срок възражение от длъжника и
непредставяне от заявителя на доказателства за предявен иск в посочения срок. По
аргумент на по-силното основание първоинстанционният съд, след като констатира, че
е налице първоначална липса на процесуална правоспособност за длъжника, по
отношение на който е издал заповед за изпълнение, може да обезсили тази заповед и да
прекрати производството поради недопустимост (в този смисъл и Определение № 456
от 19.12.2008 г. по т. д. № 487/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Определение № 356 от
30.12.2008 г. по т. д. № 330/2008 г. на ВКС, ТК, I ТО, Определение № 54 от 11.02.2009
г. по т. д. № 401/2008 г. на ВКС, ТК, I ТО, разясненията, дадени в т. 4г и 10б от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, и други).
По отговорността за разноски:
По делото не се претендират разноски.
Същевременно, следва да се има предвид, че съгласно константната практика на
ВКС и съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по
искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
3
Това се следва и по частните производства, когато: 1/ те самите слагат край на делото
по материалноправния спор или 2/ макар и да не са такива, след тях не се следва
продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма разрешение по
същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат предвид и се
възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния спор.
Поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по отношение
искането за разноски в настоящото производство / в този смисъл и Определение
№234/24.06.2020 по дело №1958/2019 на II т.о./
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 8 на от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението на
настоящия състав на въззивния съд не подлежи на обжалване.
По изложените съображения, Пернишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Разпореждане от 09.03.2018г., постановено по ч. гр. д. №
01619/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което ПРС е разпоредил
издаването на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К.В.Х., с ЕГН:
********** за посочените в заявлението на „Топлофикация-Перник“ АД суми, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА Възражение (имащо характер на частна жалба) от 16.07.2021г.,
подадено от Е. И. С., с адрес: ***, като наследник на К.В.Х., ЕГН: **********, с което
се иска обезсилване на издадената по ч. гр. д. № 1619/2019г. по описа на ПРС Заповед
за изпълнение на парично задължение № 1274 от 09.03.2018г. и издадения въз основа
на нея изпълнителен лист на Районен съд – гр. Перник, за произнасяне по същото в
тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4