РЕШЕНИЕ
№ 333
Велико Търново, 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, VII–ми адм.състав, в открито
съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря - С.М.и прокурора от Окръжна
прокуратура - Светлана Иванова
като разгледа докладваното от съдия Дабкова адм. дело № 502/2020 г. по
описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава XІ
от АПК - ”Производства за обезщетения ”, във връзка с чл.1, ал.2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано по Искова молба вх. № 3034/20.08.2020г.
в АСВТ, подадена от името на С.Д.К., чрез упълномощения адвокат.
Искът е предявен срещу ОДМВР – Велико
Търново. Същата е ЮЛ на бюджетна издръжка, съгласно чл.14, ал.2 от ЗМВР отм.,
вр. §11 от ПЗР на ЗМВР/обн. ДВ бр.53 от 2014г./.
Първоначално с Исковата молба
вх. № 034/20.08.2020г. са предявени обективно съединени искове за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по повод отменени от съда 18
броя НП по чл.76 от ЗЧОД и съответните на тях лихви за забава и законна такава.
С Разпореждане от 09.09.2020г. и на основание чл.210, ал.2 от ГПК, съдът е
намерил за целесъобразно съединените искове да бъдат разделени като предмет на
настоящото дело останат единствено исковете за обезщетение за претърпени
имуществени вреди и лихви върху същите.
Претенцията в настоящото производство е да
бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с делата по повод 18 бр. отменени
НП, за всяко по 100,00лв. или общо в размер на 1 800,00 лв.; лихва за забава в
общ размер на 202,24лв. за 18 периода/посочени конкретно в уточняващата молба с вх. № 3446 от
21.09.2020г./, с начална дата, свързана с влизане в сила на
решението за отмяна на съответното НП и крайна предявяване на ИМ, както и
законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноски за настоящото
производство, ведно със законната лихва върху тях.
Ищецът твърди вредите да се претърпени като резултат на незаконосъобразна административна
дейност, представляваща издаването на отменени впоследствие от съда 18 броя
Наказателни постановления за нарушение по чл.51, ал.3 от ЗЧОД, а именно: НП №
11/02.01.2019г..; НП № 12/02.01.2019г.; НП № 13/02.01.2019г.; НП №
14/02.01.2019г.; НП № 15/02.01.2019г.; НП № 16/02.01.2019г.; НП №
17/02.01.2019г.; НП № 18/02.01.2019г.; НП № 19/02.01.2019г.; НП №
20/02.01.2019г.; НП № 21/02.01.2019г.; НП № 22/02.01.2019г.; НП № 23/02.01.2019г.;
НП № 25/02.01.2019г.; НП № 26/02.01.2019г.; НП № 27/02.01.2019г.; НП №
28/02.01.2019г.; НП № 29/02.01.2019г., всички издадени от Началник на отдел „
Охранителна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново. Цитираните по – горе НП са
отменени с влезли в сила съдебни решения. За защита на своите права пред съда
ищецът е ангажирал ***и му е заплатил уговорения хонорар за осъщественото
процесуално представителство пред въззивна и касационна инстанция. Определя
заплатеното АВ като имуществена вреда, която следва да се обезщети по
съответния ред след отмяна на НП. Счита, че е налице причинно-следствена връзка
между така описаната вреда и незаконосъобразниите НП. По тези съображения
претендира присъждане на обезщетението за причинените имуществени вреди по 18 броя
отменени НП общо в размер на 1800 лв., лихва за забава в размер на 202,24лв. за
18 периода, посочени конкретно в уточняващата молба, от влизане в сила на
решението до предявяване на ИМ, както и законната лихва върху обезщетението,
считано от датата на предявяване на ИМ (20.08.2020г.) до окончателното
изплащане на главницата.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск по съображения изложени в
ИМ. Моли за уважаване на исковата молба,
както и за присъждане на направени в настоящото производство разноски, ведно
със законната лихва върху тях.
Ответникът по иска, ОД на МВР – Велико Търново/ съгласно чл.14, ал.2 от ЗМВР отм.,
вр. §11 от ПЗР на ЗМВР/обн. ДВ бр.53 от 2014г.е ЮЛ, вр. с чл.205 от АПК/, чрез представения
по делото отговор на ИМ от процесуалния му представител, намира иска за
недопустим, а в условията на евентуалност оспорва иска по основание и по размер
и претендира да бъде отхвърлен като недоказан по подробно развити съображения. В условията на евентуалност моли
да бъде намален размерът на обезщетението, т.к. сумата на АВ е прекомерно
завишена. Моли за отхвърляне и на претенцията за законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди и възразява спрямо претендираното адвокатско
възнаграждение в настоящото производство поради прекомерност. Счита за
неоснователна претенцията за присъждане на лихва върху претендираното
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Прокурорът дава мотивирано
заключение за основателност на предявения иск за имуществени вреди. Предлага
съдът да го уважи, но да редуцира неговия размер съобразно действително
платения адвокатски хонорар.
По въпроса
за правното основание на предявения иск и неговата допустимост съдът прие
следното:
Административнонаказателната дейност е
административна такава, в широк смисъл, съгласно изясненото в съвместното
ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС. Според чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, отговорността за вреди от незаконосъобразна административна
дейност е на самата държава. За ищеца, като потърпевш от незаконна
административна дейност към момента на издаване на НП и при съдебното им
обжалване не е съществувал друг ред за възстановяване на сторените разноски за
АВ. Гражданскоправният ред е неприложим поради изричната новела на чл. 8, ал.1 ЗОДОВ и специалния характер на този закон спрямо чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД.
Налице е основание за ангажиране на отговорността на ОД на МВР-Велико Търново
по реда на чл. 203 АПК. В този ред на мисли, след като държавата е възложила на
органи при ОД на МВР-Велико Търново да изпълняват
административнонаказателна дейност чрез издаване на НП, то отговорността за
неправилно изпълнение на такава дейност следва да се носи от държавата, а
надлежен ответник, съгласно нормата на чл.7 от ЗОДОВ е именно ОД на МВР-Велико
Търново – организацията, на която са възложени административни правомощия.
Последната съгласно Закона за МВР има качеството на юридическо
лице/ чл.14, ал.2 от ЗМВР отм., вр. §11 от ПЗР на ЗМВР/обн. ДВ бр.53 от
2014г./. и чл.37,ал.2 от ЗМВР в актуалната към момента редакция, което в
съвкупност с горното удовлетворява изискването на чл.205 от АПК. По тези
съображения, съдът счита, че искът е насочен срещу надлежен ответник.
Съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за имуществени
вреди срещу ОДМВР-Велико Търново е подаден от лице с надлежна активна
процесуална легитимация. Ищец, в качеството му
на законен представител на юридическо лице, е адресатът на отменените 18 броя
НП, с които на основание чл.76 от ЗЧОД му е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за всяко едно от НП. Правоспособен субект
на гражданското право, носител на правото на иск, разполагащо с правен интерес
да води процеса, т.к. спорът не е
разрешен от съд със сила на пресъдено нещо. Искът е
насочен против ответник, с надлежна пасивна процесуална легитимация,
удовлетворяваща специалната норма на чл.205 от АПК. Ответникът – ОДМВР-Велико
Търново, е юридическото лице, издател на всички отменени 18 броя НП.
Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от
диспозитива на ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на
ВКС, на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. В случая,
постоянният адрес на ищеца е в гр. Велико Търново, т.е. в района на действие на
АСВТ, поради което спорът е местно подсъден на ВТАС.
ИМ отговаря на формалните изисквания за реквизити. Подадена е чрез лице с
валидно учредена представителна власт. Изводът е, че са налице положителните
процесуални предпоставки за разглеждане на иска, като липсват процесуални
пречки за това. Съвкупната преценка на тези обстоятелства води до извода, че
предявената ИМ е процесуално допустима.
Разгледана по същество ИМ
е ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения по фактите и правото:
С Разпореждане от 25.09.2020г. съдът
направи предварителен доклад на делото. В тази връзка указа на ищеца на
основание чл.7, ал.1 от ГПК и чл. 171, ал. 4 от АПК, че в
производството за присъждане на обезщетение за вреди с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, на основание чл.154, ал.1 от ГПК е длъжен да установи фактите,
на които основава своите искания. Негова е тежестта да докаже, че са се
осъществили следните факти, представляващи в кумулативност елементи от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: че е претърпял вреди/имуществени/,
които са причинени от акт на административен орган /отменен като
незаконосъобразен по съответния ред/, който АА е издаден в резултат на
изпълнение на административна дейност. В тази връзка следва да представи
доказателства, че е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на всяко
едно от НП, както и това, че при обжалването на същия е ангажирал адвокатска
защита и е заплатил уговореното АВ.
Във връзка с това разпределение на
доказателствената тежест, ищецът ангажира писмени доказателства в хода на
съдебното следствие, тези приложени към ИМ и са приложени в цялост АНД № 225/2019 г. на ВТРС, ведно с КНАХД № 10136/2019г.на АСВТ; АНД № 226/2019г. на ВТРС, ведно с КНАХД №
10138/2019г. на АСВТ; АНД № 227/2019г. на ВТРС, ведно с КНАХД № 10150/2019г. на
АСВТ; АНД №228/2019г. на ВТРС, ведно с КНАХД № 10125/2019г. на АСВТ;АНД №
229/2019г. на ВТРС, ведно с КНАХД № 10154/2019г. на АСВТ; АНД №230/2019г. на
ВТРС, ведно с КНАХД № 10167/2019г. на АСВТ; АНД № 231/2019г. на ВТРС, ведно с
КНАХД № 10101/2019г. на АСВТ; АНД № 222/2019г. на ВТРС, ведно с КНАХД
№10140/2019г. на АСВТ; АНД № 216/2019г. на ВТРС, ведно с КНАХД №10262/2019г. на
АСВТ; АНД № 219/2019г. на ВТРС, ведно с
КНАХД № 10127/2019г. по описа на АСВТ; АНД №217/2019г. на ВТРС, ведно с КНАХД №
10151/2019г. по описа на АСВТ; АНД № 218/2019г. на ВТРС, ведно с КНАХД №
10115/2019г. по описа на АСВТ; АНД № 220/2019г на ВТРС, ведно с КНАХД №
10122/2019г. на АСВТ; АНД №221/2019г. на ВТРС, ведно с КНАХД №10261/2019г. на
АСВТ; АНД № 213/2019г. на ВТРС, ведно с КНАХД № 10126/2019г. на АСВТ; АНД № 212/2019г. на ВТРС, ведно с
КНАХД № 10152/2019г. по описа на АСВТ; АНД № 214/2019г. на ВТРС, ведно с КНАХД
№ 10139/2019г. на АСВТ; АНД № 215/2019г. на ВТРС, ведно с КНАХД № 10153/2019г.
по описа на АСВТ. Всички писмени ДС не са оспорени от страните. Няма
направени изрични признания на факти от никоя от страните. Не са обявени
служебно известни на съда такива.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид изложеното в Исковата молба, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
1.Срещу С.Д.К. с ЕГН **********, в
качеството му на управител на юридическо лице „Авангард СОД“ ООД с ЕИК
*********, са издадени 18 броя НП (НП № 11/02.01.2019г..; НП № 12/02.01.2019г.;
НП № 13/02.01.2019г.; НП № 14/02.01.2019г.; НП № 15/02.01.2019г.; НП №
16/02.01.2019г.; НП № 17/02.01.2019г.; НП № 18/02.01.2019г.; НП №
19/02.01.2019г.; НП № 20/02.01.2019г.; НП № 21/02.01.2019г.; НП №
22/02.01.2019г.; НП № 23/02.01.2019г.; НП № 25/02.01.2019г.; НП №
26/02.01.2019г.; НП № 27/02.01.2019г.; НП № 28/02.01.2019г.; НП №
29/02.01.2019г.) от началник на отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР – В.Търново, с които за нарушение на
чл. 51, ал.3 от ЗЧОД и на основание чл. 76 от с.з. му е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. със всяко едно
НП.
2. Всяко едно от цитираните горе НП е
обжалвано пред Районен съд - Велико Търново, който e отменил част от оспорените НП (НП № 11/02.01.2019г.; НП № 13/02.01.2019г.;
НП № 14/02.01.2019г.; НП № 15/02.01.2019г.; НП № 16/02.01.2019г.; НП №
17/02.01.2019г.; НП № 19/02.01.2019г.; НП № 21/02.01.2019г.; НП №
23/02.01.2019г.; НП № 25/02.01.2019г.; НП № 26/02.01.2019г.; НП №
27/02.01.2019г.; НП № 28/02.01.2019г.; НП № 29/02.01.2019г. ) съответно с Решение от 10.04.2019г. по АНД №
225/2019 г. и оставено в сила с решение №103 от 16.07.2019г. по КНАХД №
10136/2019г. по описа на АСВТ; с Решение
от 17.04.2019г. по АНД № 227/2019г. и оставено в сила с решение №71 от
26.06.2019г. по КНАХД № 10150/2019г. по описа на АСВТ; с Решение от
29.03.2019г. по АНД №228/2019г. и оставено в сила с решение №102 от
16.07.2019г. по КНАХД № 10125/2019г. по описа на АСВТ; с Решение от 02.04.2019г.
по АНД № 229/2019г. и оставено в сила с решение №69 от 26.06.2019г. по КНАХД №
10154/2019г. по описа на АСВТ; с Решение от 23.04.2019г. по АНД №230/2019г. и
оставено в сила с решение №66 от 25.06.2019г. по КНАХД № 10167/2019г. по описа
на АСВТ; с Решение от 27.02.2019г. по АНД № 231/2019г. и оставено в сила с
решение № 70 /26.06.2019г. по КНАХД № 10101/2019г. по описа на АСВТ; с Решение
от 12.05.2019г. по АНД № 216/2019г. и оставено в сила с решение № 148 от
03.10.2019г. по КНАХД №10262/2019г. по описа на АСВТ; с Решение от 17.04.2019г. по АНД №217/2019г.
и оставено в сила с решение №72 от 26.06.2019г. по КНАХД № 10151/2019г. по
описа на АСВТ; с Решение от 20.03.2019г. по АНД № 220/2019г. и оставено в сила с решение №44 от 26.06.2019г.
по КНАХД № 10122/2019г. по описа на АСВТ; с Решение от 12.05.2019г. по АНД
№221/2019г. и оставено в сила с решение №200 от 01.11.2019г. по КНАХД
№10261/2019г. по описа на АСВТ; с Решение от 28.03.2019г. по АНД № 213/2019г. и
оставено в сила с решение №46 от 10.07.2019г. по КНАХД № 10126/2019г. по описа на АСВТ; с Решение от 17.04.2019г.
по АНД № 212/2019г. и оставено в сила с
решение №73 от 26.06.2019г. по КНАХД № 10152/2019г. по описа на АСВТ; с Решение
от 08.04.2019г. по АНД № 214/2019г. и
оставено в сила с решение №88 от 11.07.2019г. по КНАХД № 10139/2019г. по описа
на АСВТ; с Решение от 17.04.2019г. по АНД № 215/2019г. и оставено в сила с
решение №91 от 10.07.2019г. по КНАХД № 10153/2019г. по описа на АСВТ.
Районният съд е потвърдил четири от обжалваните пред
него НП (НП № 12/02.01.2019г., НП № 18/02.01.2019г., НП № 20/02.01.2019г., НП №
22/02.01.2019г.) съответно с Решение от 01.04.2019г. по АНД № 226/2019г.
отменено с решение № 68 от 26.06.2019г. по КНАХД № 10138/2019г. по описа на
АСВТ; с Решение от
08.03.2019г. по АНД № 222/2019г. отменено с решение № 48 от 10.07.2019г. по
КНАХД №10140/2019г. по описа на АСВТ; с Решение от 15.03.2019г. по АНД №
219/2019г. отменено с решение №67 от 26.06.2019г. по КНАХД № 10127/2019г. по
описа на АСВТ; с Решение от
14.03.2019г. по АНД № 218/2019г. отменено
с решение №39 от 29.05.2019г. по КНАХД № 10115/2019г. по описа на АСВТ, в
резултат на което касационната инстанция е отменила като незаконосъобразни и
цитираните четири броя НП.
3.
В производствата пред ВТРС по АНД № 225/2019 г., АНД № 226/2019г., АНД №
227/2019г.; АНД №228/2019г.; АНД № 229/2019г.; АНД №230/2019г.; АНД №
231/2019г.; АНД № 222/2019г.; АНД № 216/2019г.;
АНД № 219/2019г.; АНД №217/2019г.; АНД № 218/2019г.; АНД № 220/2019г;
АНД №221/2019г.; АНД № 213/2019г.; АНД № 212/2019г.; АНД № 214/2019г.; АНД №
215/2019г. ищецът е бил представляван от упълномощения адвокат. Депозирани са 18
броя Договор за правна защита и съдействие с номера 0215346; 0215347; 0215348;
0215349; 0215350; 0215351; 0215352; 0210353; 0215354; 0215355; 0215356;
0215357; 0215358; 0215359; 0215360; 0215361; 0215362; 0215363, всички от
28.01.2019г. Оригиналите на
пълномощното и ДПЗС се намират по приложените 18 броя
АНД. Заплатеното адвокатско възнаграждение пред ВТРС възлиза в размер на
900,00лв, която сума е записана като заплатена в брой при сключване на всеки от
договорите за правна защита и съдействие.
3.1. В касационното производство пред АСВТ
ищецът е бил представляван от упълномощения ***като е заплатено допълнително АВ
и са съставени нови ДПЗС и заплатен хонорар с № 0215377; 0215246; 0215247;
0215248; 0215249; 0215250; 0215251; 0215252; 0215263; 0215253; 0215254;
0215255; 0215262; 0215256; 0215258; 0215257; 0215260; 0215259, всички от
15.05.2019г. Заплатеното адвокатско възнаграждение пред АСВТ също възлиза в размер общо
на 900,00лв, която сума е записана като заплатена в брой при сключване на всеки
от договорите за правна защита и съдействие.
Анализа на доказателствената съвкупност сочи, че между
страните по делото не е спорно, че съдът е отменил процесните 18 броя НП. Пред
въззивната и касационната инстанция ищецът е представляван от адвокат.
Последният се е явявал в о.с.з., подготвял е писмени становища.
Представителството е основано на писмено адвокатско пълномощно и сключен ДПЗС. Уговореното АВ е заплатено в
брой при подписване на ДПЗС. В обобщение може да се каже, че на практика страните не спорят по фактите,
касаещи иска за имуществени вреди. Факти, които се установяват от
непротиворечивите писмени доказателства, които ценени в тяхната съвкупност потвърждават
твърденията на ищеца.
При тези фактически констатации съдът формира следните правни изводи:
Предмет на делото е осъдителна претенция
за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от административен
деликт и по-точно от незаконосъобразно издадени 18 броя НП. Националното право
урежда тези отношения чрез правните норми на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди/обнародван в ДВ бр.60 от 1988г., в сила от
01.01.1989г., с посл. изменения/. Отмяната на всички 18 броя НП с
влезли в сила решения е осъществена при действието на ЗОДОВ. Правното основание
на предявения иск е чл.1, ал.1 от същия закон, на основание точка първа на
диспозитива на ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на
ВКС, на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, доколкото АС
разглеждат искове по ЗОДОВ в изрично посочена от закона,
изключителна хипотеза. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който
се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Доколкото в АПК няма
специални правила доказателствената тежест по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е за ищеца. Искът е предявен в петгодишния давностен
срок от влизане в сила на решението, с което са отменени всички НП. В тази
връзка в хода на защитата на ответника не е правено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди
причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на
държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се
включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който е приложимия
материален закон: незаконосъобразен акт,
постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред; вреда от такъв административен акт –
имуществена или неимуществена и причинна връзка между
отменения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липсата
на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде
ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.
Съдът намира при анализа на
доказателствената съвкупност, че е безспорно доказано наличието на отменен като
незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на
административна дейност.
С ТП № 2/2014г. въпросът за
административния характер на дейността по административно наказване е решен по
обвързващ за настоящия състав начин. Според дадените в него разяснения от върховните
съдии, независимо че НП не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК, от значение за квалифициране на иска като такъв по
чл.1, ал.1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. В случая отменените като
незаконосъобразни 18 броя НП представляват властнически акт, издаден от
административен орган, в рамките на неговата компетентност, който
административен акт, макар да поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Доказана е и отмяната по съответния ред от съда с
влезли в сила решения на всички 18 броя НП поради тяхната
незаконосъобразност. Доказано е и извършеното заплащане в брой на АВ пред
възивната и касационната инстанция съгласно приложените ДПЗС, т.е. моментът на
увреждане на патримониума на ищеца и размерът на вредата са доказани.
Заплащането на
адвокатската защита в съдебното производство се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се
намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие.
Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и заплатил съответен хонорар, ако
срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси, защитата
срещу който акт е единствено по съдебен ред.
Въпросът за наличието на пряка и
непосредствена причинна връзка между платения хонорар на ***за защитата срещу
отменените от съда 18 броя НП, т.е. срещу незаконосъобразната административна
дейност също е изяснен по тълкувателен път с ТР №1/15.03.2017г. на ВАС. Така
според болшинството от върховните магистрати след като едно от условията на АПК
за образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административният акт
да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези
производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да
се защити, то хонорарът, платен на ***за осъществяване на тази защита не е нищо
друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/
и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.
Неразделната взаимовръзка между издадените НП и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие. Наказаното лице не би потърсило адвокатска
помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и
интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар
е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй
като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния
извод е и обстоятелството, че както ЗАНН/към момента, когато е извършен разхода
и проведено заседанията пред РС и АСВТ/, така и НПК, към който той препраща, не
предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на
признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от
него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това
е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този
закон.
По тези съображенията, основани на
мотивите, изложени в Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016г. на ОСС на ВАС, съдът намира, че заплатените от ищеца хонорари за ***по
обжалване на НП пред РС и за производството пред АСВТ е вреда, пряко и
непосредствено причинена на ищеца от издадените срещу него незаконосъобразни 18
броя НП на ОДМВР – В.Търново. Предвид това, предявеният иск за имуществени
вреди в размер на 1 800,00 лева, представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, е доказан в своето основание.
Промените в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
въведени с ДВ бр. 94 от 2019г. не са били действащо право при произнасяне на РС
и АСВТ при обжалването на всички 18 броя НП. В действащата тогава редакция в производството
пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при
субсидиарно прилагане на НПК, не се присъждат разноски в полза на нарушителя,
както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се
присъждат разноски срещу държавата. След като липсва процесуална възможност да
се упражни претенцията за разноски в административно наказателното производство
от лицето, санкционирано неоправдано с административно наказание (в този смисъл
ТР № 2/03.06.2009 г. на ОС на колегиите на ВАС), обуславя се извод, че
направените от него разноски за правна помощ в хода на това производство,
приключило с отмяна на наказателното постановление, представляват имуществена
вреда, която не му е възстановена в рамките на това производство. След като
това е така, а искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. Новелата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, приета с §9 от ЗИД ЗОДОВ/обн. ДВ бр.94 от 29.11.2019г./ е в сила от 03.12.2019г., т.е. не е
действащо право при разглеждане на АНД и е неприложима по отношение на фактите,
визирани в депозираната ИМ, осъществени преди влизането й в сила.
По въпроса за размер на
предявения иск съдът прие следното:
Налице са безспорни доказателства, че
упълномощеният ***е осъществил процесуално представителство, свързано с процесните
НП, пред две съдебни инстанции, за което му е било заплатено в брой, в хода на
производството пред РС и такова за проведеното пред АСВТ касационно
производство. Съдът приема за доказано, че при подписване на ДПЗС с номера
0215346; 0215347; 0215348; 0215349; 0215350; 0215351; 0215352; 0210353;
0215354; 0215355; 0215356; 0215357; 0215358; 0215359; 0215360; 0215361;
0215362; 0215363, всички от 28.01.2019г. ищецът е заплатил в брой уговореното възнаграждение в
размер на 900,00лв. за процесуално представителство пред РС, предвид оформената разписка. По същите съображения съдът
приема, че с подписване на ДПЗС с номера 0215377; 0215246; 0215247; 0215248;
0215249; 0215250; 0215251; 0215252; 0215263; 0215253; 0215254; 0215255;
0215262; 0215256; 0215258; 0215257; 0215260; 0215259, всички от 15.05.2019г., ищецът
е заплатил брой и уговореното възнаграждение в размер на 900,00лв. за
процесуално представителство пред касационната инстанция. Или общо заплатеното
адвокатско възнаграждение пред две инстанции във връзка с обжалваните 18 броя
НП е общо в размер 1800,00 лв.
Съгласно приетото по т.1 от диспозитива на
Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен
когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи
по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,
а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адв. възнаграждение. Договорът е оформен по начин, който безспорно го
свързва с процесните НП. Съдът счита за доказано, че ищецът е ангажирал ***за
защита срещу издадените НП и му е платил АВ в пълния уговорен размер – по 50
лв. за всяко производство пред РС и по 50 лв. за производството пред АСВТ във
връзка с обжалване на решението на въззивния съд. С това имуществената сфера на
ищеца е накърнена. Намаляла е със сумата от 1800,00лв.
общо. Това е достатъчно съдът да приеме, че ищецът е понесъл
имуществена вреда под формата на загуба в размера на платения адвокатски
хонорар. Поради това съдът приема за доказан иска за имуществени вреди, в
пълния предявен размер от 1800,00 лв.
Неоснователни са оплакванията на ответника
за прекомерност на адвокатския хонорар. В тази връзка съдът съобрази следното:
Въпреки че осъществяването на плащането е
доказано в посочения размер, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело №2/2016г., в мотивите на което е
отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В същото време в разпоредбата на
чл.81 от ГПК е предвидено, че разноските се дължат за съответната инстанция,
като нормата на чл.2, ал.4 от Наредбата гласи, че възнагражденията
за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при
връщане на делото за ново разглеждане. По всички съдебни производства пред РС (по АНД № 225/2019 г., АНД № 226/2019г., АНД № 227/2019г.; АНД
№228/2019г.; АНД № 229/2019г.; АНД №230/2019г.; АНД № 231/2019г.; АНД №
222/2019г.; АНД № 216/2019г.; АНД №
219/2019г.; АНД №217/2019г.; АНД № 218/2019г.; АНД № 220/2019г; АНД
№221/2019г.; АНД № 213/2019г.; АНД № 212/2019г.; АНД № 214/2019г.; АНД №
215/2019г.) адвокатът е участвал в открито с.з. В касационно производство също
се е явил и е участвал в о.с.з. като е изготвял и писмено становище по някои от
делата. В този ред на мисли съдът намира за неоснователно направеното от ПП на
ответника с писмения отговор на ИМ, възражение за прекомерност на АВ. Вярно е,
че претендираният размер на имуществените вреди е в размер на 1800,00 лв., но
следва да се посочи, че този размер на заплатеното АВ не е за процесуално
представителство само по едно административнонаказателно дело. Това е общата
сума, заплатена от ищеца, за процесуално представителство по 18 броя НАХД пред
РС и също толкова пред АСВТ. Видно от представените ДПЗС от 28.01.2019г. и тези
от 15.05.2019г. платеният размер по всеки един от тях е по 50 лв., което е
далеч под минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по отношение на този вид дела. АВ е съразмерно на
фактическата и правна сложност на делото и на действителните процесуални усилия
на адвоката. Поради това не е налице съпричиняване от ищеца, който е положил
грижата на добър стопанин за интересите си. Адвокатската защита е предоставяна
по идентични казуси, които не представляват правна и фактическа сложност.
Независимо от броя на наказателните постановления, обемът и сложността на
извършената работа, са едни и същи по всички дела. Налице са обективни
обстоятелства, изтъкнати по-горе, които определят хонорара на адвоката от по 100
лв. за две съдебни инстанции и за всяко обжалвано НП или общо 1800,00лв. като
съответен на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата –
„справедлив и обоснован“. При тези съпоставки се налага изводът, че
възстановяването на този разход в настоящия процес в пълния му размер от общо 1800,00лв.
( по 100 лв. за всяко НП за две съдебни инстанции) не би имало за резултат
неоснователно обогатяване на ищеца. В този ред на мисли, съдът приема, че
хонорар от по 100 лв. за всяко НП за две съдебни инстанции или общо 1800,00 лв.
е съответен/съразмерен на обема на действително оказаната правна
защита и съдействие по делата.
В заключение, съдът намери за доказани
всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание
чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, общо
в размер на 1800,00лева, представляващи платените от него разноски
за ***по делата за отмяната на 18 броя НП -
НП № 11/02.01.2019г..; НП № 12/02.01.2019г.; НП № 13/02.01.2019г.; НП №
14/02.01.2019г.; НП № 15/02.01.2019г.; НП № 16/02.01.2019г.; НП №
17/02.01.2019г.; НП № 18/02.01.2019г.; НП № 19/02.01.2019г.; НП №
20/02.01.2019г.; НП № 21/02.01.2019г.; НП № 22/02.01.2019г.; НП №
23/02.01.2019г.; НП № 25/02.01.2019г.; НП № 26/02.01.2019г.; НП №
27/02.01.2019г.; НП № 28/02.01.2019г.; НП № 29/02.01.2019г.), издадени от
началник на отдел „Охранителна полиция“ към
ОДМВР – В.Търново. Предвид това, решаващият правен извод на
настоящия състав на съда е в смисъл, че претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди по 100,00 лв. за защита по всяко дело
за две съдебни инстанции или общо в размер на 1800,00лв. е доказана по
основание и размер, и следва да бъде уважена.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва за забава върху сумата за
обезщетение за имуществени вреди. В т.4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи –
от момента на преустановяването им. В този смисъл е налице консолидирана
пракитка на ВАС. Доводът на ответната страна, че такива не се следват, тъй като
разноските не са лихвоносно задължение, когато се присъждат в съдебните
производство не се споделя от ВАС. Практика в посочения смисъл е Решение №
13430 от 09.10.2019г. по адм. дело № 1094/2018г. на ВАС; Решение № 9758 от
25.06.2019г. по адм. дело № 4288/2019г. на ВАС. Притезанието, заявено с главния
иск, не е за присъждане на съдебни разноски, а за обезщетение по реда на ЗОДОВ. На това основание законните лихви
следва да бъдат присъдени върху сумата, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от датата на влизане в сила на всяко едно от съдебните
решения (датата на постановяване на съответния съдебен акт на касационната
инстанция) до предявяване на ИМ/20.08.2020г./. Началната дата за
присъждане на лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди е
различна предвид това, че всяко едно от НП е отменено с влезли в сила решения на
различна дата, а именно на 16.07.2019г.,
26.06.2019г.,16.07.2019г.,25.06.2019г.,10.07.2019г.,03.10.2019г.,29.05.2019г.,01.11.2019г.,11.07.2019г. След извършени от съда
изчисления, лихвата за всеки един от периодите възлиза общо на 202,79 лв., но следва да бъде присъдена
в поискания от ищеца размер от 202, 24
лв.
Върху
посоченото по-горе обезщетение за имуществени вреди следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът
бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
за производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
В настоящото производство ищецът претендира разноски съобразно приложен
списък по чл. 80 ГПК в размер на 190. 00 лева - заплатена държавна такса и 850.
00 лева - адвокатски хонорар. Изхождайки от посоченото по – горе правило и
предвид изхода на делото, ответникът следва да плати на ищеца внесената
държавна такса в размер на 190 лева. За плащането на сумата от 850,00лв. за АВ в
настоящото производство са представени доказателства /договор за правна защита
и съдействие от 14.08.2020г., в който е посочено възнаграждение в размер
на 350 лв. по иска за имуществени вреди, както и договор за правна защита и
съдействие от 04.11.2020г., в който като заплатена е посочена сумата от 500 лв.). Съобразявайки материалния интерес по делото - 1800 лв.
за имуществени вреди и 202,24 лв. мораторна лихва, сумата на претендираното АВ
от 850лв. е над предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение,
който изчислен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата е 370, 16 лв. Безспорно е, че се касае
за множество искови претенции, вследствие на обективно съединени искове, но
производството е едно и следващото се възнаграждение е именно за едно съдебно
производство. Предвид това, възражението за прекомерност на АВ за това
производство, заявено от ПП на ответника е основателно. Разноските за тази
инстанция за АВ следва да се редуцират до 370,16лв. Настоящото производство е
протекло в едно с. з. и не представлява фактическа и правна сложност. По този начин общата
сума на дължимите на ищеца разноски възлизат на 560,16 лева, която сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати.
Претенцията за законна лихва върху присъденото в
настоящото производство адвокатско възнаграждение за периода от влизане в сила
на настоящия съдебен акт до окончателно заплащане
на разноските съдът намира за
неоснователно. Вземането за присъдени
разноски по водено дело има облигационен, извъндоговорен характер, и произтича
от възникнало и приключило процесуално правоотношение въз основа на конкретна
законова норма, определяща механизма за възлагане на разноските. Присъдените
разноски нямат характера на обезщетение за непозволено увреждане и по отношение
на тях не намира приложение уредбата по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Изискуемостта на
паричното задължение, предвид неговата безсрочност, настъпва с влизането в сила
на съдебния акт, но не поставя сама по себе си длъжника в забава, за да се
търси лихва за забавено изпълнение. Необходимо е длъжникът да бъде поканен по
смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за да възникне отговорността му за забава.
Законът не предписва особена форма на поканата, но от нейното съдържание трябва
да стане ясно, че се иска изпълнение на конкретна по размер парична престация.
Такава покана може да се предяви едва след като възникне вземането. Предвид
изложеното, към настоящия момент искането се явява преждевременно подадено.
Воден от горните мотиви, на
основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, във вр. с ал.1 от с.з. и чл.203 от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР
–Велико Търново да заплати на С.Д.К. с ЕГН ********** от гр. В. Търново
обезщетение за претърпени имуществени вреди общо в размер
на 1800,00 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляващи сумата на
платените от същия разноски за ***по АНД от № 212/2019г. до № 222/2019г., вклч.
и по АНД от № 225/2019 г. до № 231/2019г.,вклч., всички те по описа на ВТРС
за обжалването на 18 броя НП от № 11 до № 23 и от № 25 до № 29, всички от дата
02.01.2019г., издадени от началник на отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР – В.Търново, и платените разноски за ***в
касационното производство пред АСВТ, ведно с лихва за забава върху цената на предявения иск в размер на 202,24лв. /двеста и два лева и двадесет
и четири стотинки/ за периода от
влизане в сила на всяко едно от решенията за отмяна на НП до предявяване
на ИМ, и законната лихва
от момента на депозиране на исковата молба (20.08.2020г.) до окончателното
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция
на МВР - Велико Търново да заплати на С.Д.К. с ЕГН **********
от гр. В. Търново, сумата от 560,16 лева (петстотин и
шестдесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща съдебни разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез АСВТ.
Решението, на основание чл.138 от АПК, да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: