РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Шумен, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20253600100245 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца К. З. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ....., ул.”....” № ..., вх...., ет....., ап...., с
настоящ адрес гр. ...., ул. .... № ..., ет...., ап. ..., чрез пълномощника си адв. Р. П.
- ШАК,
срещу
ответника "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ..., п.к. ..., р-н ..., ж.к. ....4, ул..... № ..., бл. .., вх. ...,
ет...., управители: Р. И. М.-Т. и Т. И. В., начин на представляване: заедно и
поотделно,
кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, с които се иска установяване
по отношение на ответника, че ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА
ПО ДАВНОСТ ищецът не му дължи сумите, за които е издаден изпълнителен
лист от дата 25.11.2011 г. по ч.гр.д. № 4502/2011 г. по описа на Районен съд –
Шумен, издаден въз основа на заповед № 2846 от 25.11.2011г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
4502/2011 г. по описа на Районен съд – Шумен, въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 220148760400933 по
описа на ЧСИ Д.З., рег.№ ...., район на действие ОС-Шумен, а именно:
22 836.27 лева – главница, за неизпълнение на парично задължение по
Договор за кредит от 24.03.2008 г.,
32 673.09 лева - законна лихва за периода 24.11.2011 г. – 15.04.2025 г.,
54.66 лева неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./,
1
4 243.15 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ,
дължими към 15.04.2025 г.
Ищецът сочи, че след влизане в сила на заповед № 2846 от 25.11.2011г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
по ч.гр.д. № 4502/2011 г. по описа на Районен съд – Шумен за период повече
от 5 години, не са извършвани изпълнителни действия с прекъсващ давността
ефект по отношение на ищеца К. З. К.. Първото принудително действие по
отношение на К. е съгласно ПДИ изх.№ 22891/23.12.2014 г. - насрочен опис на
движими вещи на адрес гр....., ул.”....” № ..., вх...., ет...., ап...., за който опис по
ИД няма данни да е извършен от ЧСИ. Следващото принудително действие е
налагане на запор на банковата му сметка в „ОББ” АД със запорно съобщение
изх.№ 6838/19.03.2025 г. Наред с това, предвид извършените от ЧСИ Д. З.
действия по ИД № 20148760400933 по отношение на дл. К., се установява, че
за период по-голям от 2 години /23.12.2014 г. - 19.03.2025 г./ взискателя не е
поискал извършване на изпълнителни действия и такива не са осъществени от
ЧСИ, поради което има прекратяване на изпълнителното производство по
отношение на ищеца К. К. по силата на закона поради перемпция /чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК/.
Ето защо, вземанията на ответника са погасени, поради изтекла на
погасителна давност от 5 г., на основание чл. 110 и чл. 119 ЗЗД, предвид
непредприемането на каквито и да било действия от съдебния изпълнител
срещу ищеца за период от повече от пет години. Излага подробни
съображения.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от
ответната страна, чрез пълномощника юрисконсулт М. М.. Излага становище
за недопустимост на исковата претенция по отношение на сумата 32 673,09
лева представляваща дължима законна лихва за периода 24.11.2011 г. -
15.04.2025 г., както и за сумата и 4 243,15 лева представляващи разноски по
изпълнителното производство. В останалата част на исковете излага
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи,
че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не
е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. от когато е
обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В този смисъл, предвид това, че
образуваното изпълнително дело № 933/2014 г. по описа на ЧСИ Д. З. е било
висящо към момента на приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т. д. № 2/2013 г. ОСГТК, ВКС, следва да се вземат предвид само
извършените изпълнителни действия след 26.06.2015 г., доколкото
погасителна давност преди това не е текла. Съгласно даденото разрешение с т.
1 от Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълкувателно дело № 2/2023 г.
на ОСГТК на ВКС, че в случай на множество солидарни длъжници в
2
изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един
изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от
тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са
предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията
трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от
солидарните длъжници в производството. Според задължителните постановки
на Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г. на ОСГК
на ВКС, при пасивната солидарност всеки длъжник се намира в
самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, но всички тези отделни
правоотношения са свързани помежду си посредством целта - да се
удовлетвори интересът на кредитора. Изпълнителните действия по отношение
на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително
дело въз основа на един изпълнителен лист, рефлектират върху останалите.
Позовава се на решение № 1191 от 06.08.2020 г. по в. гр. д. № 1651/2020 г. на
IV състав на Окръжен съд - Бургас. Сочи и Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д.
№ 1722/2021 г. на ВКС, с което е разгледано даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение
на валидните изпълнителни действия като действия за принудително събиране
на паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна
молба за изпълнение. Следва да бъде взето предвид в процесния случай
даденото разрешение с т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно
дело № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, с което се прие, че „Погасителната давност
се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по
което е настъпила перемпция“. В този смисъл, дори да се приеме, че в даден
момент по образуваното изпълнително дело № 933/2014 г. по описа на ЧСИ Д.
З., да е настъпила перемпция, същата е без правно значение за прекъсване на
давността.
Поддържа, че погасителната давност не е изтекла и до момента, тъй
като са налице спиране и прекъсвания на същата, като не е налице период от 5
г., в който ответникът в качеството му на взискател, да не е поискал
извършването на изпълнителни действия прекъсващи давността.
Сочи, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28/24.03.2020 г.)
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправни субекти. Поради което на основание разпоредба на чл.
3, т. 2 ЗМДВИП в този период срокът е спрял до отмяна на извънредното
положение. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗдр (обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
обявено с решение на 13.03.2020 г., и за преодоляване последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
3
в "Държавен вестник". Законът е обнародван в ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. и
влиза в сила на същата дата. Следователно петгодишният давностен срок е
спрял да тече през периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, т.е.
за общо 69 дни.
Твърди, че по процесното изпълнител дело давността е прекъсвана
както следва:
на 15.12.2014 г. е входирана молба за образуване на изпълнително дело с
искане за извършване на изпълнителни действия;
на 23.12.2014 г. е изходирана призовка на извършване на изпълнителни
действия;
на 29.12.2014 г. е наложен запор на трудово възнаграждение;
на 05.01.2016 г. е наложен запор на трудово възнаграждение;
на 07.09.2016 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни
действия;
на 10.09.2016 г. е наложен запор на трудово възнаграждение;
на 21.05.2019 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни
действия;
на 28.05.2019 г. е наложен запор на банкови сметки;
на 01.08.2019 г. е наложен запор на МПС;
на 30.10.2020 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни
действия;
на 06.11.2020 г. е наложен запор на банкова сметка;
на 16.08.2021 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни
действия;
на 19.08.2021 г. е наложен запор на банкова сметка;
на 11.11.2022 г. е входирана молба за конституирането на „ЕОС Матрикс“
ЕООД като взискател, като в молбата е поискано налагането на запор
банкови сметки на длъжниците;
на 21.11.2022 г. е наложен запор на банкови сметки;
на 09.12.2022 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни
действия;
на 07.03.2025 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни
действия;
нa 19.03.2025 г. е наложен запор на установени активи на длъжниците;
В хода на производство са налице множество постъпления в периода
2015 г. - 2025 г., с които погасителната давност е прекъсвана многократно.
Ответникът излага подробни съображения. Претендира разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., на осн. чл.
78, ал.4 във вр. чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ. Прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираните от насрещната страна разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът
4
не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Р. П. от АК - Шумен, която
поддържа исковата молба, излага подробни съображения и претендира
разноски. Депозира и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
ответника не се явява представител. Пълномощникът му юрисконсулт М. М.
депозира писмена молба, с която моли делото да бъде разгледано в нейно
отсъствие. Поддържа отговора на исковата молба. Поддържа, че предявеният
иск за недължимост на таксите и разноските по изпълнителното производство,
е недопустим, като се позовава на съдебна практика: Решение № 153 от
10.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 7054/2023 г., Определение № 303 от
29.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 404/2020 г., I ТО, Решение № 262724 от
16.08.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12704/2020 г. Решение № 1291 от 5.03.2024
г. на СГС по в. гр. д. № 8232/2022 г. и Решение № 8 от 7.01.2022 г. на ОС -
Перник по в. гр. д. № 633/2021 г. Поддържа и, че предявеният иск е
недопустимост относно установяването на недължимостта на законната лихва
върху главницата в размер на 32 673,09 лева, начислена за периода 24.11.2011
г. - 15.04.2025 г. Същата е визирана в изпълнителния лист глобално, като има
акцесорен характер спрямо главницата. В този смисъл, за ищеца липсва
правен интерес да установи недължимостта й, доколкото в случай, че бъде
прието за установено, че е погасено правото за принудително събиране на
главницата, ще бъде погасена и възможността за събиране на законната лихва
върху главницата.
ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД по допустимостта на производството
намира следното:
По възражението на ответника за недопустимост на предявения иск
по чл. 439, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на разноските по
изпълнителното производство.
Действително, по въпроса за допустимост на иск по чл. 439, ал.1 ГПК
за установяване недължимост на разноски по изпълнителното производство е
налице противоречива съдебна практика.
Според ПЪРВОТО становище: Иск за установяване недължимост на
разноски по изпълнителното производство е допустим, поради което
съдилищата се произнасят по същество по този иск. Това становище е
намерило израз в:
Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о.,
ГК;
Решение № 351 от 21.07.2015 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 437/2015 г.
/неподлежащо на обжалване, съгласно Определение № 35 от 1.02.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 5873/2015 г., III г. о., ГК и Определение № 365 от
18.07.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2442/2016 г., IV г. о., ГК/;
Решение № 20 от 2.02.2011 г. на ВтАС по гр. д. № 628/2010 г.,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 996 от
19.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 886/2011 г., IV г. о., ГК;
5
Решение № 821 от 17.07.2023 г. на РС - Пазарджик по гр. д. № 2707/2022
г. потвърждаващото го Решение № 84 от 18.03.2024 г. на ОС - Пазарджик
по в. гр. д. № 730/2023 г., Определение № 3425 от 30.06.2025 г. на ВКС по
к. гр. д. № 3189/2024 г.;
Решение № 51 от 18.05.2023 г. на ОС - Благоевград по т. д. № 202/2022 г.
потвърждаващото го Решение № 462 от 22.04.2024 г. на САС по в. гр. д.
№ 2071/2023 г., Определение № 186 от 20.01.2025 г. на ВКС по т. д. №
1947/2024 г., I т. о., ТК;
Решение № 147 от 3.11.2021 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 332/2021 г.
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50184 от
12.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2022 г., III г. о., ГК,
Решение № 587 от 23.03.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 425/2021 г.
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 60818 от
15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., ГК;
Решение № 1259 от 14.02.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 16393/2018 г.
/окончателно/;
Решение № 69 от 28.04.2025 г. на ОС - Видин по в. гр. д. № 61/2025 г.
/окончателно/;
Решение № 157 от 2.06.2025 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 275/2025 г.
/окончателно/;
Решение № 94 от 5.01.2024 г. на СГС по гр. д. № 11978/2022 г.
Според ВТОРОТО становище: Иск за установяване недължимост на
разноски по изпълнителното производство е недопустим, поради което
съдилищата прекратяват производството в частта относно тези исковете, по
следните съображения: Предмет на исковата защита на длъжника по чл. 439
ГПК е оспорване само на изпълняемото право, което представлява
вземането по съответния изпълнителен титул. Разноските по изпълнението
не са част от изпълнителното основание, а са последица от осъществено
принудително изпълнение. Въпросът за тяхната дължимост не може да се
реализира по общия исков ред, а в производството, по което са направени (по
реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК - на обжалване подлежи постановлението за
разноски на съдебния изпълнител при предприемане на действия по
принудително изпълнение, постановлението за допълнителни разноски,
както и постановлението за определяне на неплатените разноски при
прекратяване на изпълнителното производство). Ако отрицателният
установителен иск по чл. 439 ГПК бъде уважен, изпълнителното
производство подлежи на прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК,
като длъжникът не дължи разноски по изпълнението - чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК.
В случай, че тези разноски са събрани в рамките на материално
незаконосъобразен изпълнителен процес, длъжникът разполага с
възможността за предяви осъдителен иск /по чл. 55, ал. 1 ГПК – като
платени на привиден кредитор, респ. чл. 59 ЗЗД – като спестени от привиден
кредитор/. Това становище е намерило израз в цитираната от ответника
съдебна практика, както и в:
6
Решение № 2415 от 22.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8692/2023 г.
/окончателно/;
Решение № 556 от 27.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 1370/2024 г.
/окончателно/;
Решение № 4863 от 24.07.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 6552/2022 г.
/окончателно/;
Решение № 254 от 31.10.2023 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. № 252/2023 г.
/влязло в сила като необжалвано/;
Определение № 706 от 4.08.2023 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. №
453/2023 г. /окончателно/;
Решение № 264467 от 6.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 16902/2019 г.;
Решение № 262801/29.04.2021 г., постановено по гр. д. № 3936/2020 г. по
описа на СГС, ГО, 18 с-в, в частта с която исковата молба е върната на
основание чл. 130 ГПК (в тази част то по своето правно естество
представлява Разпореждане) – за недължимост на разноски в
изпълнителното производство и на такси по ТТЗЧСИ, като в тази част
решението е влязло в сила, видно от Решение № 71 от 17.01.2022 г. на
САС по в. гр. д. № 2148/2021 г., недопуснато до касационно обжалване с
Решение № 50069 от 3.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1470/2022 г., II т. о.,
ТК;
Решение от 30.08.2022 г по гр. д. № 13419/2021 г СГС, ГО, 11-ти състав,
потвърждаващото го Решение № 1606 от 3.01.2023 г. на САС по в. гр. д.
№ 3213/2022 г. /производството по иска за разноски е прекратено с
решението/,
Определение по гр. д. № 20202100102264/2020 г. на Окръжен съд –
Бургас, влязло в сила като необжалвано, видно от Решение № 89 от
21.10.2021 г. на БАС по в. гр. д. № 314/2021 г., недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 441 от 26.05.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 495/2022 г., III г. о., ГК.
Горепосочената противоречива съдебна практика не е преодоляна с
Тълкувателно решение, по реда на чл. 124, ал.1 и чл. 130 ЗСВ.
Настоящият съдебен състав приема за правилно второто от двете
горепосочени становища.
Ето защо настоящия съдебен състав, приема, за недопустими
предявените установителни искове за недължимост на разноските в
изпълнителното производство представляващи сумата 54.66 лева
неолихвяеми вземания и 4 243.15 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ, поради
което производството по тях следва да бъде прекратено с настоящото
решение, като в тази част исковата молба бъде върната, на осн. чл. 130 ГПК.
Такава е и съдебната практика намерила израз в:
Решение № 266550 от 15.11.2021 г. на СГС по гр. д. № 14890/2019 г.
/влязло в сила в прекратителната му част, видно от Решение № 589 от
4.05.2023 г. на САС по в. гр. д. № 145/2022 г., недопуснато до касационно
7
обжалване с Определение № 1776 от 25.06.2024 г. на ВКС по т. д. №
1751/2023 г., I т. о., ТК/;
Решение № 2380 от 30.08.2022 г. на СГС по гр. д. № 13419/2021 г.
потвърдено с Решение № 1606 от 3.01.2023 г. на САС по в. гр. д. №
3213/2022 г.;
Решение № 266589 от 17.11.2021 г. на СГС по гр. д. № 4387/2020 г.;
Решение № 260032 от 18.01.2021 г. на ОС - Бургас по гр. д. № 50/2019 г.
По възражението на ответника, че предявения иск относно
установяване на недължимост на законната лихва върху главницата в размер
на 32 673.09 лв., начислена за периода 24.11.2011г. – 15.04.2025г. е
недопустим, поради липса на правен интерес, доколкото в случай, че бъде
прието за установено, че е погасено правото на принудително събиране на
главницата, ще е погасена възможността за събиране на законната лихва
върху главницата.
Възражението е неоснователно. Като правна последица от
уважаването/отхвърлянето на иска за недължимост на главница следва да бъде
уважен/отхвърлен / и иска, третиращ недължимост на начислената от
съдебния изпълнител лихва върху сумата представляваща главница /т.е.
съдът се произнася по същество/. Така и:
Решение № 50132 от 1.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1847/2022 г., I т. о.,
ТК;
Решение № 50069 от 3.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1470/2022 г., II т. о.,
ТК, Решение № 71 от 17.01.2022 г. на САС по в. гр. д. № 2148/2021 г.,
Решение № 262801 от 29.04.2021 г. на СГС по гр. д. № 3936/2020 г.;
Определение № 441 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 495/2022 г., III г.
о., ГК, Решение № 89 от 21.10.2021 г. на БАС по в. гр. д. № 314/2021 г.,
Решение № 34 от 15.04.2021 г. на ОС - Бургас по гр. д. № 2264/2020 г.;
Решение № 94 от 5.01.2024 г. на СГС по гр. д. № 11978/2022 г.
ПО СЪЩЕСТВО:
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На осн. чл.417 и чл.418 от ГПК Районен съд гр.Шумен е издал Заповед
№ 2846/25.11.2011 г. по ч.гр.д. № 4502/2011 г. въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 25.11.2011 г. в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД, Финансов
център ..... Ищецът К. З. К. е осъден да заплати солидарно с Р. С. Н., ЕГН
********** и С. К. С., ЕГН ********** сумата 11 676.00 евро - главница, за
неизпълнение на парично задължение по Договор за кредит от 24.03.2008 г.;
сумата 1 969.49 евро - лихва за просрочие, включително такси за закъснение
от 03.05.2011 г. до 23.11.2011 г. и законна лихва от 24.11.2011 г. до изплащане
на вземането; сумата 1250.65 лв. — разноски по делото, от които 533.77 лв.
държавна такса и 716.88 лв. юрисконсултско възнаграждение. В ИЛ е
посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от
8
сметка № 15362609 от 24.11.2011 г. и договор за кредит от 24.03.2008 г.
Съгласно този договор за кредит ищецът К. З. К. и С. К. С. са поръчители, а
кредитополучателят е Р. С. Н..
С молба вх.№ 34117/15.12.2014 г. въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20148760400933 по
описа на ЧСИ Д.З.., рег.№ ..., район на действие ..., с взискател „ОТП
Факторинг” ЕАД, на което дружество „БАНКА ДСКА” ЕАД на 12.06.2012 г. е
прехвърлила задължението по договора за кредит от 24.03.2008 г. С договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 15.09.2022 г. „ОТП Факторинг” ЕАД
е прехвърлило вземането с всички лихви, привилегии и обезпечения на „ЕОС
Матрикс” ЕООД.
След образуване на изпълнителното дело ЧСИ Д.З. е извършила
следните действия по отношение на длъжника К. З. К.:
Изготвена покана за доброволно изпълнение изх№ 22891/23.12.2014 г.,
която не е изпращана и не е получено от длъжника и настоящ ищец К. З. К.. В
тази ПДИ е посочено първото изпълнително действие с прекъсващ давността
ефект по отношение на длъжника и настоящ ищец К. З. К. - опис на движими
вещи на адреса.
Изготвено уведомление № 831/14.01.2015 г., от което е видно, че дл. К.
К. не е открит на адреса и по данни на живущите от 5 години не живее там. В
тази връзка е представено и заявление вх.№ 684/12.01.2015 г. от А. О. С., от
което също е видно, че дл.К. не живее на адреса в гр...., ул.”...” № ..., бл....,
вх...., ет...., ап.....
На 11.11.2022 г. „ЕОС Матрикс” ЕООД с молба вх.№ 32842 уведомява
ЧСИ Д.З., че на 15.09.2022 г. е сключил договор за цесия с „ОТП Факторинг”
ЕАД и е конституиран като взискател по ИД № 20148760400933. В молбата е
посочен способ за принудително събиране на вземането - запор на банкови
сметки на длъжниците К. З. К. и Р. С. Н. в „Юробанк България” АД. Следват
следните действия:
1. Изготвено и изпратено запорно съобщение изх.№ 30384/21.11.2022 г. до
„Юробанк България” АД за налагане на запор на всички левови и
валутни банкови сметки на ищеца К. К.. С отговор от 24.11.2022 г.
„Юробанк България” АД уведомява ЧСИ, че К. З. К. не е клиент на
банката.
2. Изготвено и изпратено запорно съобщение изх.№ 6838/19.03.2025 г. до
„ОББ” АД за налагане на запор на всички левови и валутни сметки на
ищеца К. К..
3. Изготвено и изпратено запорно съобщение изх.№ 6839/19.03.2025 г. до
„Хидроизолации Варна” ЕООД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца К. З. К.. Няма информация от дружеството, тъй
като ищецът К. не работи там.
Първият момент, в който ищецът К. узнава, че е длъжник по ИД №
20148760400933 по описа на ЧСИ Д.З., е на 01.04.2025 г., когато се явява
9
лично в кантората на ЧСИ, тъй като ЧСИ изпраща до адреса на родителите му
/гр....., ул.”...” № ..., ет...., ап.../ уведомление от 20.03.2025 г. за явяване в
двуседмичен срок в канцеларията на ЧСИ.
На 01.04.2025 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение изх.
№ 8387/01.04.25 г., изпълнителен лист от 25.11.2011 г., заповед за изпълнение
№ 2846/25.11.2011 г., уведомление за извършени цесии между „БАНКА ДСК”
АД, „ОТП Факторинг” ЕАД и „ЕОС МАТРИКС” АД. Съгласно ПДИ изх.№
8387/01.04.2025 г. К. дължи следните суми предмет на настоящото
производство: 59 807.17 лв., от които главница 22 836.27 лв., законна лихва 32
673.09 лв. за периода 24.11.2011 г. - 15.04.2025 г., 54.66 лв. неолихвяеми
вземания и 4 243.15 лв. такси по Тарифата към ЧСИ, дължими към 15.04.2025
г.
По изпълнително дело са извършени следните изпълнителни действия,
годни да поддържат висящността на производството и да прекъснат срока на
перемпцията, както следва:
• На 15.12.2014 г. е входирана молба за образуване на изпълнително
дело с искане за извършване на изпълнителни действия;
• На 23.12.2014 г. е изходирана призовка на извършване на
изпълнителни действия;
• На 29.12.2014 г. е наложен запор на трудово възнаграждение;
• На 05.01.2016 г. е наложен запор на трудово възнаграждение;
• На 07.09.2016 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни
действия;
• На 10.09.2016 г. е наложен запор на трудово възнаграждение;
• На 21.05.2019 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни
действия;
• На 28.05.2019 г. е наложен запор на банковки сметки;
• На 01.08.2019 г. е наложен запор на МПС;
• На 30.10.2020 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни
действия;
• На 06.11.2020 г. е наложен запор на банкова сметка;
• На 16.08.2021 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни
действия;
• На 19.08.2021 г. е наложен запор на банкова сметка;
• На 11.11.2022 г. е входирана молба за конституирането на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД като взискател, като в молбата е поискано налагането на
запор банкови сметки на длъжниците;
• На 21.11.2022 г. е наложен запор на банкови сметки;
• На 09.12.2022 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни
действия;
10
• На 07.03.2025 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни
действия;
• Ha 19.03.2025 г. е наложен запор на установени активи на
длъжниците;
По изпълнителното дело за периода 22.12.2015 г. - 24.11.2022 г.
длъжникът и кредитополучател Р. С. Н. и съпругата му И. Н. са изплащали
периодично месечни вноски в размер на 50 лв., 100 лв., 113.66 лв., 200 лв. -
общо 6021.96 лв.
По делото липсва и спор, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение (ЗМДВИП) за срока от
13.03.2020 до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправни субекти. Съгласно чл. 13 от ПЗР към ЗИД от Закона за
здравето /Обн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г./, сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон. Следователно от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. включително, погасителната давност е бил спряна по силата на
закона.
Горната фактическа обстановка е безспорна и се установява от
събрания доказателствен материал.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
вземане, поради изтекла погасителна давност, дори при липсата на висящо
изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден съгласно Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК, се явява процесуално допустим, в какъвто смисъл е и
практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.
№ 1660/2016 г., на ВКС, І т. о., определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. №
3172/2018 г., на ВКС, IV г. о., решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. №
903/2021 г. на ВКС, III г. о. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и
само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, предвид
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, а съобразно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, предявеният
иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
11
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Нормата има процесуален характер и визираните предпоставки
обуславят допустимостта на производството, в какъвто смисъл е и
определение № 313/25.03.2011 г. по ч. т. д. № 157/2011 г. на ВКС, II т. о., като
въпрос по съществото на спора е рефлектира ли този нововъзникнал факт
върху съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на
изпълняемото право.
С оглед характера на предявения иск, а именно отрицателен
установителен, с който се иска съдебно установяване на несъществуването в
полза на ответника на вземане, предмет на производство за принудително
събиране, по което ответникът, доказателствената тежест се носи от ищеца, а
за да бъде уважен предявения отрицателен установителен иск, вземането
следва да е погасено по давност към момента на подаване на исковата молба,
тъй като в хода на процеса давност не тече.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като
съобразно чл. 116 б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от
момента на предприемане на действия за принудително изпълнение,
независимо от по-нататъшната съдба на тези действия.
Съгласно приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство се прекратява
по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато в рамките
на образувано дело пред съдебен изпълнител не са предприемани
изпълнителни действия в продължение на две години, като съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти, а без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие, а всички предприети изпълнителни
действия след прекратяването на производството по изпълнителното дело се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи
тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания.
С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Доколкото изпълнителното дело е било образувано през 2014 г., при
съобразяване с даденото задължително тълкуване, посочено по-горе, се налага
12
извода, че до 26.06.2015 г. давност по изпълнителното дело не е текла.
Не се спори, че е налице период от пет години след 26.06.2015 г., през
който по отношение на ищеца не се извършвани изпълнителни действия
прекъсващи погасителната давност. По изпълнителното дело срещу други
длъжници, различни от ищеца, са извършвани действия прекъсващи
погасителната давност през период по – малък от 5 години.
Така основният спорен въпрос по делото е : Дали прекъсването на
давността спрямо един от солидарните длъжници има действие спрямо
останалите солидарни такива.
Настоящият съдебен състав възприема отрицателен отговор, като се
позовава на законодателното решение в разпоредбата на чл. 125 от ЗЗД, според
която прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен
длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако
тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има
иск срещу освободените вследствие на давността. Ето защо следва да се
приеме, че прекъсването и спирането на давността по отношение на един
солидарен длъжник рефлектира единствено във вътрешните отношения между
съдлъжниците.
С оглед на така установеното и доколкото не е спорно, че по
изпълнителното дело изпълнителни действия спрямо ищеца за период от пет
години след 26.06.2015 г. не са предприемани, то към завеждане на делото -
09.04.2025 г. процесното вземане е погасено по давност и исковете по чл. 439
ГПК се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени. Така и
Определение № 1131 от 8.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1912/2023 г., II т. о., ТК,
Определение № 3050 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1381/2024 г., I т. о.,
ТК, Определение № 1718 от 3.06.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2309/2024 г.
Така дори след като съобрази, че на осн. на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и пар.
13 ПЗР ЗИД ЗЗ, давностния срок е спрял да тече през периода от 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г. включително, то към завеждане на делото - 09.04.2025 г., 5
годишния давностен срок вече е бил изтекъл.
Съгласно чл. 119, ал. 2 ЗЗД, погасени по давност са и акцесорните
вземания.
Ето защо, предявената искова претенция за главница и лихва се явява
основателна и следва да бъде уважена.
По разноските.
Предвид частичното прекратяване на производството и направеното
искане от ответника за присъждане на разноски, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК във
вр. чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ,
на същия следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 51.66 лева, както и сумата 1.72 лв.
представляваща заплатени такси за снабдяване с писмени доказателства. Т.е.
ищецът следва да заплати на ответника общо 53.38 лв. за разноски,
13
съразмерно с прекратената част на делото, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.
Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
както и процесуалните действия на пълномощника на ищеца, намери за
неоснователно направеното от ответника възражение по чл. 78, ал.5 ГПК на
адвокатското възнаграждение заплатено от ищцовата страна.
С оглед изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовата страна деловодни разноски в размер на 7 264.40 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от К. З. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ...., ул.”...” № .., вх...., ет...., ап...., с настоящ
адрес гр. ...., ул. ... № .., ет..., ап. ... срещу "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ..., п.к. .., р-н ..., ж.к. ... .
ул..... № .., бл...., вх. ..., ет. ..., управители: Р. И. М.-Т. и Т. И. В., начин на
представляване: заедно и поотделно, отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост
на следните суми:
- 54.66 лева неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения
и т.н./,
- 4 243.15 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ,
представляващи разноски в изпълнителното производство по
изпълнително дело № 220148760400933 по описа на ЧСИ Д.З., рег.№ .....,
район на действие ОС-Шумен и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
тези искове като НЕДОПУСТИМО.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване от страните с частна жалба пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок, считано от връчването на решението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К. З. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. .., ул.”.....” № .., вх..., ет...., ап..., с настоящ
адрес гр. ..., ул. ... №..., ет...., ап. ... срещу "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ...., п.к. ..., р-н ..., ж.к. ...,
ул..... № ..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., управители: Р. И. М.-Т. и Т. И. В., начин на
представляване: заедно и поотделно, отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че К. З. К., ЕГН **********
поради погасяване на вземанията по давност НЕ ДЪЛЖИ на "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, сумите, за които е издаден изпълнителен
лист от дата 25.11.2011 г. по ч.гр.д. № 4502/2011 г. по описа на Районен съд –
Шумен, издаден въз основа на заповед № 2846 от 25.11.2011г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
14
4502/2011 г. по описа на Районен съд – Шумен, въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 220148760400933 по
описа на ЧСИ Д. З., рег.№ ...., район на действие ОС-Шумен, а именно:
- 22 836.27 лева – главница, за неизпълнение на парично
задължение по Договор за кредит от 24.03.2008 г.,
- 32 673.09 лева - законна лихва за периода 24.11.2011 г. – 15.04.2025
г.
ОСЪЖДА К. З. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ..., ул.”...” №
.., вх...., ет...., ап...., с настоящ адрес гр. ..., ул. ... № ..., ет...., ап. ..., ДА
ЗАПЛАТИ на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ..., п.к. ..., р-н ..., ж.к. ..., ул...... №..., бл. ..., вх. .., ет. ..,
управители: Р.И. М.-Т. и Т. И. В., начин на представляване: заедно и
поотделно, сумата в размер на 53.38 лв. /петдесет и три лева и тридесет и
осем стотинки/ - разноски съразмерно с прекратената част на делото, на осн.
чл. 78, ал.4 във вр. чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
ОСЪЖДА "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. .., п.к. .., р-н ...., ж.к. ..... ул..... № ..., бл. ..., вх. ..., ет...,
управители: Р. И. М.-Т. и Т. И. В., начин на представляване: заедно и
поотделно ДА ЗАПЛАТИ на К. З. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
..., ул.”...” № ..., вх...., ет...., ап...., с настоящ адрес гр. ..., ул. ... № .., ет..., ап. ...,
сумата в размер на 7 264.40 лв. /седем хиляди двеста шестдесет и четири
лева и четиридесет стотинки/ - разноски съразмерно с уважената част от
исковете, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
15