№ 21936
гр. С., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20231110162277 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена от В. В. М. срещу И. А.
П., с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 240, ал.1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 9 800 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем от
27.02.2021 г., ведно със законната лихва считано от 02.12.2022 г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 66382/2022 г. по
описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че на 27.02.2021 г. между страните е сключен Договор за
паричен заем, по силата на който предоставил на ответника сума в размер от 9
800 лв., а последният се задължил да я върне в срок до 26.03.2021 г. Сочи, че
ответникът не е върнал процесната сума и прави искане съдът да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез
назначения от съда особен представител, с който предявеният иск се оспорва
като неоснователен. Оспорва предоставянето на процесната сума. Оспорва
подписа, положен от И. А. П.. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да установи по делото, че между страните е сключен договор за заем,
че е дал заемни средства на ответника в претендирания размер, както и че е
настъпил падежът на задължението на ответника да върне заетата сума.
В тежест на ответника е да докаже, че средствата са дадени на друго
основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и пр.
1
По делото е представен договор за паричен заем, сключен на 27.02.2021 г.
между ищеца в качеството на заемодател и ответника в качеството на
заемател. Съгласно чл. 1/1/ от договора с този договор заемодателят предава в
собственост на заемателя сумата от 9800 лв., като предаването става съгласно
условията на договора. Съгласно чл. 2 заемодателят е предал сумата на
заемателя при подписване на договора, който служи като разписка за
получената сума, като договорът поражда своето действие с получаването на
сумата. В чл. 3 е уговорено, че заемодателят предоставя сумата в срок от 30
дни, считано от момента на предаване на сумата, както и че сумата трябва да
бъде върната на 26.03.2021 г. Договорът съдържа саморъчно изписано името
на ответника и подпис на страната.
По направените от ответната страна възражения с отговора на исковата
молба е открито производство по чл.193 ГПК за проверка на автентичността
на документа. В тази връзка по делото е прието заключение на съдебно-
графическа експертиза, съгласно което подписите, положени вдясно отпред на
листа и за „заемател“ на гърба в договор за паричен заем от 27.02.2021 г., са
положени от И. А. П.. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице
като обосновано, обективно и компетентно дадено.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.
Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз
основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а
другата получи в заем парична сума. С оглед на това, за да има договор
за заем, освен постигнато съгласие между страните следва да има
и реално предаване на сумата, предмет на договора /така решение № 379 от
6.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г., IV г. о., решение № 277 от 2.12.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 237/2019 г., IV г. о., решение № 192 от 7.11.2014 г. по гр. д. №
2519/2014 г., IV г. о. и др./.
Процесният договор за заем като частен документ, подписан от страните,
има формална доказателствена сила и установява, че изявленията в документа
принадлежат на лицата, които са го подписали. Предвид изложеното съдът
намира, че от текста на представения договор в оригинал се установява, че
заемодателят реално е предал на заемателя /ответник/ заемната сума от 9800
лв. Такъв извод следва при наличието на изрично изявление на страните, че
сумата се предава при подписването на договора в брой, както и че същия в
тази част има харакер на разписка, удостоверяваща това предаване.
Следователно, доколкото в тази част договорът за заем като частен
свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила, самият
той установява предаването на паричния заем в посочения размер от ищеца на
ответника. Същият съдържа неизгодно за ответника, изявление за
престирането по този реален договор на посочената заемна сума. С оглед на
това процесния договор за заем е сключен и суми по него се дължат от
ответника.
Ответникът не е изпълнил точно задължението си да върне цялата
предоставена заемна сума в договорения краен срок – 26.03.2021 г.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 9800 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
2
02.12.2022 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12
на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. Ищецът претендира разноски в
исковото производство, като реално е сторил такива в размер на 196 лв. за
държавна такса и 300 лв. – депозит за вещо лице, а в заповедното
производство е сторил разноски в размер на 196 лв. за държавна такса, които с
оглед изхода на делото следва да бъдат възложени в тежест на ответната
страна.
С оглед изхода на спора ответникът е задължен за сумата от 200 лева, с
които е бил завишен размерът на дължимите разноски за депозит за вещо лице
по СГЕ в открито съдебно заседание от 10.11.2025 г. и за тази сума следва да
бъде осъден на основание чл. 77 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск от В. В. М., ЕГН: ***********, със съдебен адрес: гр. С.,
ул. „В. Т." № **, чрез адв. А. срещу И. А. П., ЕГН: ***********, с адрес: гр. С.,
ул. „Д. л." № **, чрез особен представител адв. В. С., че И. А. П., ЕГН:
*********** дължи на В. В. М., ЕГН: ***********, на основание чл. 240,
ал.1 ЗЗД сумата от 9 800 лв. (девет хиляди и осемстотин лева) ,
представляваща главница по Договор за паричен заем от 27.02.2021 г., ведно
със законната лихва считано от 02.12.2022 г. до окончателното плащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
66382/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА И. А. П. , ЕГН: ***********, с адрес: гр. С., ул. „Д. л." № **, чрез
особен представител адв. В. С., да заплати на В. В. М., ЕГН: ***********, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „В. Т." № **, чрез адв. А., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 496 лв. – разноски в исковото производство и сумата от 196
лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА И. А. П. , ЕГН: ***********, с адрес: гр. С., ул. „Д. л." № **, чрез
особен представител адв. В. С. на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата от 200 лева – разноски за вещо лице,
дължими съгласно определение на съда от 10.11.2025 г.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3