РЕШЕНИЕ
№ 15595
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110106631 по описа за 2023 година
Ищецът А. А. К. е предявил срещу ответника Л...., иск с правно
основание чл. 357 от КТ, във вр. чл. 188, т. 1 от КТ за признаване за
незаконна и отмяна на Заповед № ЗПС-5/04.01.2023 г., с която на ищеца е
било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Претендира разноски.
Ищецът излага твърдения, че работи при ответника на длъжност
„ръководител на катедра „Животновъдни науки“ във Факултет „Ветеринарна
медицина“ при ответника. Поддържа, че налагането на дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение“ е незаконосъобразно, тъй като не
бил извършил визираните в заповедта нарушения, като излага подробни
съображения в тази насока, както и че били налице противоречия относно
вида на наложеното наказание, не били изложени обстоятелствата, при които
са извършени твърдяните нарушения, заповедта била немотивирана и в нея не
било посочено кога са извършени твърдените нарушения.
Ответникът Л...., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете, като излага подробни аргументи,
че при налагане на дисциплинарното наказание е спазена законовата
1
процедура. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представеното по Допълнително
споразумение №73/13.05.2021 г. се установява, че между тях е съществувало
трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което ищецът е
заемал длъжността „ръководител на катедра „Животновъдни науки“ във
Факултет „Ветеринарна медицина“, при основно трудово възнаграждение в
размер на 1 500.00 лв.
Видно от представена по делото Заповед № ЗПС-5/04.01.2023 г. на
ректора на Л...., на ищеца е наложено наказание „предупреждение за
уволнение“ във връзка „получени редица сигнали, постъпили по електронната
поща .... и след запознаване с предоставените материали по сигналите и
поисканите писмени обяснения с изх.№ФВМ-8685/23.11.2022 г. и дадени
такива с изх.№ФВМ-8741/24.11.2022 г. на служителя А. А. К. по повод негови
изказвания в социалните мрежи, довели до огромен негативен отзвук в
обществото спрямо Л..., включително и редица медийни публикации във в-к
„24 часа“, агенция „ПИК“ и много други, свързващи пряко А. А. К. с Л... като
негов служител”.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 357 КТ
С процесната Заповед № ЗПС-5/04.01.2023 г. на ректора на Л.... на
ищеца А. А. К. е било наложено дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“. По така наведените с исковата молба доводи
за незаконосъобразност на заповедта съдът намира следното:
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити
нарушава правото на защита срещу наказанието на служителя, а от друга
страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за
наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа
спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния
контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на
2
задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ ( в този смисъл - решение №
1506/10.12.1999 г. по гр. дело № 408/99 г., решение № 23 от 13.04.2001 г.,
ВКС, III г. о. и др.) Особено съществено изискване към мотивирането на
заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни
признаци на извършеното дисциплинарно нарушение, посочването на
обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването
му. Съдът намира, че процесната Заповед № ЗПС-5/04.01.2023 г. на ректора
на Л.... не отговаря на тези изисквания. Особено съществено е
обстоятелството, че със заповедта за наложено дисциплинарно наказание
изобщо не е посочено извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение, не е
индивидуализирано с всичките му обективни и субективни признаци на
извършеното, каквото е изискването на чл. 195, ал. 1 КТ. Като с препращането
със заповедта към дадените от ищеца писмени обяснения, също не се
изпълняват горепосочените изисквания.
Ето защо и само на това основание и съобразно чл. 193, ал.2 КТ
дисциплинарното наказание се явява незаконно и като такова следва да се
отмени.
Относно разноските по производството
При този изход на спора ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 500.00 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение,
като съдът счита, че направеното искане от процесуалния представител на
ответника на основание чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер
на разноските в частта на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е основателно, тъй като претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следа да бъде осъден да
заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 80 (осемдесет) лв. за
3
предявения неоценяем иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „последно предупреждение”,
наложено на А. А. К., ЕГН **********, със Заповед № ЗПС-5/04.01.2023 г. на
ректора на Л.....
ОСЪЖДА Л...., с адрес: гр. София, .... да заплати на А. А. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ... – адв. В. П., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 500.00 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Л...., с адрес: гр. София, .... да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК държавна такса по сметка на Софийския районен съд в размер на
80.00 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4