Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. Карлово, 27.10.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като
разгледа НАХД № 334 по описа на Карловски районен съд за 2020 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № */23.04.2020
година на Началник РУ на МВР гр.К. на И.Н.Д. с ЕГН ********** *** за нарушение
на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено
административно наказание - глоба в размер на 400 лева.
Недоволен
от наказателното постановление е останал жалбоподателя И.Д. и е депозирал жалба
срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. Моли съда да отмени наказателното постановление. Жалбоподателя се явява в
съдебно заседание и взема отношение, като поддържа жалбата си. Процесуалният му
представител адв.М. също поддържа жалбата, излага
доводи, като твърди, че деянието е квалифицирано неправилно и, че то
представлява маловажен случай. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР
– К., редовно призована, не изпраща
представител. В писмено становище моли съда да потвърди НП.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 06.04.2020г. около 15:00 часа св. А.
се подхлъзнала и паднала на плочките в дома на жалбоподателя в гр.К..,
вследствие на което почувствала болка в левия си крак. И.Д.
й предложил да я закара до частна клиника в града за преглед. Тя се съгласила и
потеглили с МПС – лек автомобил „Пежо 306“ с рег. номер **, управлявано от
жалбоподателя. Движейки се по бул. „А.С.“ в гр.К., те забелязали, че зад тях се
движи необозначен полицейски автомобил, за когото знаели, че е такъв и за това Д.,
отбил и спрял. Зад него спрял и необозначения полицейски автомобил, от който
слязло лице, което поискало документите на жалбоподателя. След малко пристигнал
автопатрул на РУП Карлово в състав свидетелите П.Л. и
Д.Г.. Те съпроводили жалбоподателя до РУП Карлово, където му била извършена
проба за алкохол и наркотици, като същите били отрицателни. При проверката Л. и
Г. установили, че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното МПС, във връзка с чието използване нямал сключен
и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С оглед на горното, свидетелят Л. съставил
АУАН серия GA
и
№*/06.04.2020г. за извършено от И.Д. нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. След като
се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без
възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения
тридневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било
издадено обжалваното НП, с което на И.Д. на основание чл.638, ал.3 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер
на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Наказателното постановление било връчено
на 11.05.2020 г., а жалбата срещу него депозирана на 14.05.2020 г.
От изготвените справки от ИС на
Гаранционен фонд се установява, че за процесния автомобил
не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на 06.04.2020г. около
15:28 часа, тъй като същата е прекратена на 05.04.2020г. в 22.41ч. поради
невнесена вноска /застрахователна полица № BG**. За
този автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ - застрахователна
полица № BG** на 07.04.2020 г., която започнала да действа от 11,23 ч. на
посочената дата.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Л. и на свидетелите – А. /по
акта/ и А., които потвърждават изложените в АУАН фактически констатации. Съдът
кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от
събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са
изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни
норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към
момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
От доказателствения
материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено
нарушението от страна на И.Н.Д. с ЕГН ********** на разпоредбата на чл.638,
ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти -
адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост.
В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят И.Д. не е собственик на
управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани
лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също
безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното
лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 от КЗ.
В тази връзка И.Д. не е представил доказателства за наличие на „ГО” на процесния автомобил нито в момента на проверката /на
06.04.2020г. около 15:28 часа/, нито в хода на настоящото производство /за
06.04.2020г. около 15:28 часа/, като не се и спори, че на процесната
дата и място действително не е имал застраховка „ГО“, тъй като последната е
била изтекла в деня преди проверката.
С оглед изложеното, съдът намира, че И.Н.Д. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като на процесната дата, като водач на МПС, чужда собственост е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Поради изложените по-горе обстоятелства, възражението на процесуалният представител на жалбоподателя - адв.М., че деянието е квалифицирано неправилно е неоснователно.
Жалбоподателят прави възражение и за
маловажност на случая.
Съдът намира, че процесния
случай не осъществява белезите на маловажен такъв, съобразно разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е формално,
на просто извършване, поради което за неговата съставомерност
не се изисква да са настъпили вредни последици или да има пострадали лица. Не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от
жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В случая,
жалбоподателят е наказан като водач на МПС, което не е негова собственост. За
лице, управляващо чуждо МПС е задължение преди да приведе в движение такъв
автомобил, да се убеди, че са налице изискуемите по закон документи, сред които
и полицата за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, и при липсата
им да не го управлява. От друга страна, с нарушения като процесното
се засягат значими обществени отношения в областта на задължителното
имуществено застраховане, където нарушаването на императивните изисквания е с
висока степен на обществена опасност /да се ограничат възможностите за
нереализиране отговорността по репариране на вреди, свързани с управление на
МПС/. Още повече, че жалбоподателя притежава СУМПС от 26.02.2020г., т.е. към
датата на нарушението – 06.04.2020г. е бил неопитен водач.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3
от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен
фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за
нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а
именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито
съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.
В този смисъл е и решение на ПАС по КАНД
№1662/2019г.
По изложените съображения, предвид
липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
1.ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
**/23.04.2020 година на Началник РУ на МВР гр.К., с което на И.Н.Д. с ЕГН **********
*** за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл.638, ал.3 от КЗ е
наложено административно наказание - глоба в размер на 400 лева.
2.Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.