№ 530
гр. П.к, 27.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П.К в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
в присъствието на прокурора Ж. Д. П.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Частно наказателно дело
№ 20255200200920 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 440, във връзка с чл. 437, ал. 2 от НПК, във
връзка с чл. 70 от НК.
Образувано е по повод молба от осъдения О. и приложено становище от
Началника на Затвора - град П.к.
В съдебно заседание упълномощения от началникът на Затвора - ИНСП.
ШОТЛЕКОВ изразява становище, че молбата на осъдения О. е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Прокурорът излага доводи, че не са налице предпоставките на чл. 70, ал.
1, т. 1 от НК - осъденият с поведението си не е дал доказателства за своето
поправяне.
Осъденият О. поддържа молбата си и становището на своя защитник.
Съдът като обсъди доводите на страните и приложените по делото
писмени доказателства намира, че молбата на осъдения О. е неоснователна по
следните съображения:
С Решение № 79/23.04.2025 г. но ЧНД № 873 / 2024 г. на Окръжен съд гр.
П.к е приета за изпълнение Присъда на Областен съд – Б. от 13.02.2013 г. по
дело № (539) 263 Js 6285/11 KLs (23/12), влязла в сила на 21.02.2013 г, с която
на българския гражданин К. Ц. О. (ГЕОРГИЕВ), роден на ......... г., с ЕГН
**********, е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8
1
(осем) години и 3 (три) месеца, за престъпления по § 242, § 243, ал. 1, изр. 2, т.
3, § 244, т. 1а и 2, § 244а, § 249, § 250, ал. 1, т. 1а и т. 2, § 25, ал. 2, § 53 от
Германския наказателен кодекс.
Начало на наказанието - 17.06.2025 година.
Към 13.11.2025 г. осъденият О. фактически е изтърпял 7 години 1
месец и 7 дни, от работа – 14 дни, или общо изтърпял 7 години 1 месец и
21 дни.
Остатък за изтърпяване на наказанието към тази дата е 1 година 1 месец
и 9 дни.
Към датата на днешното съдебно заседание остатъкът за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е 1 година и 23 дни
В приложеното по делото становище на началника на затвора се посочва,
че осъденият не поема осъзната отговорност за криминалното си поведение.
Омаловажавал тежестта на стореното и причинените вредни последици за
потърпевшите, както и че не е самокритичен .Не е наказван и не е поощряван.
Във връзка с оценката на риска и поведението на осъдения в
становището ес посочва, че рискът от рецидив на престъплението е определен
като среден /67 т. но скалата ОЕйСис/ с основни проблемни зони,както следва:
настоящо правонарушение - насилствено престъпление; извършил е и
други престъпления по време на изпитателен срок на наложено
наказание.
отношение към правонарушението - не е самокритичен към извършеното
престъпление, омаловажава го; има самооправдатслни нагласи; смята, че
всеки извършва правонарушения и не е склонен коректно да прсосмисли
поведението си;
образование и обучение - образованието за него не е представлявало
ценност, изцяло неграмотен е; предстои да докаже настойчивост и
постоянство в образователния процес, предприет в МЛС;
трудова заетост - без професия и квалификация, без опит, работил е
епизодично и за кратко нискоквалифициран труд; основно средство за
доходи са кражби и грабежи в Германия, разпространение на наркотици;
управление па финансите и доходите - не му достигат средства за
покриване на елементарни нужди, които набавя чрез противозаконна
2
дейност; не умее да разпределя бюджета си;
умения за мислене - не разпознава и не може сам да решава проблемите
си; не мисли за последствията; няма ясни цели за бъдещето; ригиден
репертоар за реакция.
Посочено е, че от направената оценка на риска от сериозни вреди по
време на изтърпяване на наказанието е отчетено, че рискът е в ниските
граници за правонарушителя, останалите лишени от свобода и персонала, но
среден към висок за обществото.
Изрично в становището си Началникът на затвора П.к посочва, че
въпреки водената корекционна работа с К. Ц. О., не са налице трайни
позитивни промени в поведението му, криминалните нагласи и уменията за
мислене. Липсвали ясни цели за бъдещето, а резултатите от образователната
дейност, провеждана с осъдения, били в начален етап и все още не са налице.
В заключение е посочено, че предвид тежестта на стореното от лишения
от свобода, отсъствието на осъзнатост от негова страна и възможните
негативни последствия за обществото, както и невъзможността за устойчива
промяна и желание за скъсване с възприетите модели на поведение в условия
на свобода, становището на началника на затвора П.к е да не бъде уважена
молбата на осъдения К. Ц. О. за УПО.
С оглед гореизложеното и предвид липсата на отчетени позитивни
промени вследствие на осъществяваната с осъдения О. корекционна работа, не
сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл. 70, ал. 1
от НК. Констатираното посредством приложените по делото доказателства,
сочи, че при осъдения към настоящия момент е налице само първата
предпоставка – изтърпяно е повече от половината от наложеното му
наказание, но не е постигнато неговото поправяне, което освен всичко
останало, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, трябва
да е и трайно такова и да сочи на трайно утвърдени навици и привички за
спазване на законосъобразно поведение. В настоящия случай, от събраните
доказателства, не може да се направи извод, че тази цел е постигната,
доколкото не е налице реално осъзнаване на вината и степента на обществена
опасност на извършваните от него престъпни посегателства, а степента на
риск от рецидив остава в сравнително неприемливи граници, което означава,
че корекционната работа с осъдения О. трябва да продължи до изтърпяване на
3
наложеното му наказание, защото до момента постигнатите резултати по
време на пенитенциарния му престой водят до извод, че осъденият не е
поправен и рискът от рецидивиращи престъпни негови прояви, с оглед на
предишните му престъпни провинения, за обществото продължава да бъде
реален.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото,
съдът стигна до извода, че осъденият О. все още не е дал доказателства за
своето поправяне и не е налице настъпила трайна и необратима положителна
промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, предвид което на
този етап не следва да бъде допуснато условното му предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наложеното му наказание.
В подкрепа на този извод е и изложеното в експертната оценка за
актуалното психотично и емоционално състояние на осъдения, в което
изрично е подчертано, че е необходима работа за усвояване на умения за по-
задълбочено разбиране на проблемите и усвояване на конструктивни варианти
за тяхното решаване. Формиране на по-задълбочено самокритично отношение
спрямо собствените действия и допуснатите грешки. Мотивиране за следване
на по-дългосрочни цели, свързани със социално приемливи ценности, както и
грижи за семейството.
С оглед всичко казано до тук и доколкото, съобразно разпоредбата на
чл.439а ал.2 от НПК, основните доказателствени източници за поправянето на
осъдения са оценката за осъденото лице по чл.155 от ЗИНЗС, както и
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, то
съдът изцяло се довери на становището на началника на Затвора-П.к относно
изпълнението на плана на присъдата и на експертното становище за
актуалното психично и емоционално състояние на осъдения, при което
намери, че искането му за УПО е неоснователно.
Несподеляемо е съображението на защитника на молителя в смисъл, че
същият следва да бъде освободен, тъй като в затвора бил неконфликтен и
безпроблемен, както в отношенията си със затворническата администрация,
така и с другите лишени от свобода, а и защото остатъка от наложеното
наказание не бил достатъчен същият да се образова в необходимата степен
какъвто критерии бил заложен в плана за изпълнение на присъдата му.
Относно степента на образоване настоящият съдебен състав намира за
4
нужно да отбележи, че до каквато и степен да бъде ограмотен подсъдимия
през времето на остатъка от присъдата му, то във всички случаи
образователното му нищо ще бъде по-високо от това, което е в настоящия
момент. Това пък ще е не само в негов интерес, но и в интерес на обществото.
Що се отнася до изтъкнатото безпроблемно поведение на осъдения при
престоя си в Затвора – П.к, следва да се има предвид, че условното
предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на
затворници с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на
наказанието "лишаване от свобода", а не е институт с автоматично
приложение при изтърпяване на определената част от наказанието. Доброто
поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на
нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не
изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване.
Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно
поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за
УПО.
По изложените съображения П.шкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К. Ц. О. - роден на
......... г. в гр. П.к, с живущ в гр. П.к, ул. „Л.Я.а“ № 75, български гражданин,
неграмотен, женен, осъждан, с ЕГН **********, за предсрочно условно
освобождаване от остатъка в размер на 1 година и 23 дни лишаване от
свобода от изтърпяваното към момента наказание в размер на 8 години и 3
месеца лишаване от свобода, прието за изпълнение с Решение № 79 /
23.04.2025 г. но ЧНД № 873 / 2024 г. на Окръжен съд гр. П.к, с което е
призната Присъда на Областен съд – Б. от 13.02.2013 г. по дело № (539) 263 Js
6285/11 KLs (23/12).
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Затвора гр. П.к
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок
от днес пред Пловдивският апелативен съд.
5
Съдия при Окръжен съд – П.к: _______________________
6