Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,18.03.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янева частно гражданско дело № 553 по описа
на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Б.К.Д. срещу разпореждания от 01.10.2020 г. по изп.дело № 20209240400540 на ЧСИ Г.К.с рег. № 924 с район на действие – районът
на СРС, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1,
т. 1 ГПК, отказано е намаляване на разноските за адвокатски
хонорар в полза на взискателя и в частта
на определените такси по ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателката поддържа доводи за
незаконосъобразност на постановленията, като заявява следните възражения: липсвали
мотиви към обжалваните разпореждания; ЧСИ не съобразил плащания, извършени преди
образуването на изпълнителното дело в размер на 325 лв. и 17.98 лв.; неправилно
бил определен размерът на разноските за адвокатско възнаграждение за
взискателя в размер на 400 лв., които
следвало да се намалят, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размера на адвокатските възнаграждения на 100 лв.; не дължала такси
по ТТРЗЧСИ в размер на 141.60 лв.; липсвали
мотиви, поради което не било ясно на какво основание била начислена тази сума;
размерът на разноските следвало да бъде намален, като се съобрази намаляването размера
на дълга. Моли съда да отмени обжалваните разпореждания и вместо това да
прекрати изпълнителното дело, да разпореди връщане на неоснователно събраните
суми и да намали размера на разноските по съдебното изпълнение.
Ответникът „С.Б.С.“ АД намира жалбата за
неоснователна.
В приложените по делото мотиви на ЧСИ по реда на
чл.436, ал.3 от ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната
жалба. От мотивите е видно, че ЧСИ е приел като плащане по изпълнителния лист е
единствено сумата от 325 лв., платена на 04.09.2019г., с която е намалил общия
размер на задължението по изпълнителния лист. Сумата от 17.98 лв., според него,
е неотносима към задължението по изпълнителния лист. Счита, че не са налице
предпоставките по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното
дело. Приел е, че няма основание за присъждане на разноски на жалбоподателката
по изпълнителното дело, нито за прихващане на тези разноски с главното
задължение. Изложил е доводи, че разноските в полза на взискателя са определени
законосъобразно по реда на чл.10, ал.1,
т.1 и т.2 от НMРАВ.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, установи от фактическа следното:
Изпълнително дело № 20209240400540 е образувано пред ЧСИ Г.К.на
20.08.2020 г. по молба на „С.Б.С.“ АД въз основа
на изпълнителен лист от 27.09.2019 г., издаден по чгр.д. № 43095/2019 г. на СРС, ГО, 120 състав, с който Б.К.Д. е осъдена да заплати на „С.Б.С.“
АД сумата от 114.54 лв./ задължение по договор за поръчителство от
07.11.2014г./, ведно със законната лихва от 25.07.2019г. до изплащане на
вземането, 1.69 лв./ моратора лихва за периода 11.06.2019г.-26.07.2019г./ и 325
лв. – разноски по делото.
Видно
от договор за правна помощ от
14.08.2020г. взискателят е заплатил разноски за адвокат за образуване на
изпълнителното дело и процесуално представителство в размер на 400 лв.
С покана за
доброволно изпълненшие от 16.09.2020г. Б.К.Д. е уведомена, че дължи на „С.Б.С.“
АД сумата от 1035.61 лв, от която 114.54 лв./главница/, 13.78 лв./законна лихва
за периода 25.07.2019г. - 30.09.2020г./, 1.69 лв./мораторна лихва/, 325 лв. – присъдени
разноски със съдебния акт и разноски по изпълнителното дело от 400 лв. за
адвокатско възнаграждение и 180.60 лв. – такси по Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, дължими към 30.09.2020г. Поканата е връчена на Д. на
21.09.2020г.
С възражение
от 28.09.2020г. Б.Д. е уведомила ЧСИ, че дългът е заплатен преди образуването
на изпълнителното дело, тъй като на 30.08.2019г. е платила 17.98 лв. , а на
04.09.2019г. още 325 лв., поради което е поискала прекратяване на
производството по изпълнителното дело, а разноските и таксите да не бъдат възлагани
в нейна тежест. При условията на евентуалност е поискала разноските за адвокат
в полза на взисактеля да бъдат намалени, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, до
минимума по чл.10 от НМРАВ.
С
разпореждане от 01.10.2020г. ЧСИ е оставил без уважение възражението в частта,
в която е поискано прекратяване на изпълнителното дело, намаляване на адвокатския
хонорар и присъждане на разноски на длъжника по изпълнителното дело.
С второ
разпореждане от същата дата – 01.10.2020г. ЧСИ е намалил вземаето по делото със
сумата от 325 лв., която е изплатена на взискателя преди образуването на
изпълнителното дело и е намалил пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 102.60
лв. с ДДС на 63 лв. с ДДС.
Съобщения за
разпорежданията жалбоподтелката е получила на 02.10.2020 г.
При така
установените факти съдът достигна до следнтие правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок.
Разгледана
по същество, частично основателна, поради следните съображения:
Неоснователно
е възражението, че са налице предпоставките по чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното дело.
Съгласно чл.433, ал.1,т.1 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка
от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена
или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство
В конкретния
случай длъжникът представя касов бон от 30.08.2019 г., в който е отразено
плащане към А1 на сумата от 17.98 лв. от Б.К.Д. в качеството на потребител М
5951541, като е посочено, че плащането е по документи от 05.04.2018г., от
08.05.2018г., от 05.07.2018г. и от 29.08.2018г.
Наред с това
е представено платежно нареждане от 04.09.2019г. за сумата от 325 лв. Като снование за
плащането е посочено изп.дело № 43095/2019г. /това е номерът на чгр.д. №
43095/2019г. на СРС, ГО, 120 състав, по което е издаден процесният изпълнителен
лист/.
С молба от
01.10.2020г. взискателят е признал плащането на сумата от 325 лв., но не и на
сумата от 17.98лв. Посочил е, че касовият бон от 30.08.2019г. за сумата от
17.98 лв. е неотносим към вземането по изпълнителия лист, тъй като самият той е
заплатил на 11.06.2019г. целия дълг на Д. към предишния кредитор „А1 България“
ЕАД, след което се е сбурогирал в неговите права.
Тъй като за плащането
на сумата от 325 лв. е представено платежно нареждане и това плащане е признато
от взискателя, правилно с него е намален
размерът на дълга.
Касовият бон
е от 30.08.2019 г. за сумата от 17.98
лв. не установява плащането да е извършено на взискателя по делото, нито да е
заплатено задължение по изпълнителния лист. Към 30.08.2019г. Д. има задължения към „С.Б.С.“
АД по процесния договор за поръчителство от 07.11.2014г., не към „А1 България“
ЕАД. От друга страна, от касовия бон не става ясно какви точно задължения е изпълнила към „А1 България“ ЕАД - по
договор коя дата, с какво съдържание, е
заплатила посочената сума.
При така
представените доказателства, с плащането от 325 лв. не е погаен пълния размер
на дълга по изпълнителния лист от 27.09.2019г., поради което няма основание за
прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката, че не дължи разноски по делото. Тъй като не
е погасила изцяло задърженията си към взискателя, е станала причина за
образуване на изпълнителното дело, поради което дължи разноските по него.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение:
Съгласно чл.
10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200лв.
Съгласно чл.10, т.2 от цитираната наредба, за
процесуално представителство, защита и
съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по изпълнителното дело – минималното възнаграждение
е 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.
В конкретния
случай е подадена единствено молба за
образуване на изпълнително дело, не са извършени изпълнителни действия с цел
удовлетворяване на вземането, тъй като в срока за доброволно изпълнение
длъжникът е подал възражение срещу размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, поради което разноските за адвокатско възнаграждение следва да
бъдат определени по реда на чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, не и по чл.10, т.2 от цитираната наредба.
Разноските
за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера на 200 лв.
По отношение на посочените в поканата
за доброволно изпълнение такси:
Таксите са
посочени в поканата за доброволно изпълнение в общ размер от 180.60 лв. С
разпореждане от 01.10.2020г. таксата по т.26 от от ТТРЗЧСИ е намалена от 102.60 лв. с ДДС на 63 лв., но е е ясно
какъв остава общият размер на таксите. Съгласно сметка № **********/03.09.2020г.
се дължат такси по т.1, т.5, т.9 и т.3 от тарифата в размер на 72 лв. с ДДС.
По отношение
на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ:
Съгласно
т.26, б.”б” от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се начислява такса
върху събраната сума, както
следва: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10
на сто за горницата над 100 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение се включват както в понятието
„материален интерес” по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума” по извършването на съответното изпълнително действие – чл.78,
ал.1, т.1 от ЗЧСИ, поради което следва да участват в базата при изчисляване на пропорционалната
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В тази насока е практиката на ВКС - решение №278/25.06.2012г. по гр.д. №
414/2012г., четвърто гр.отделение. В конкретния случай по изпълнителното дело
към датата на поканата за доброволно изпълнение общият размер на задължението е
330,01 лв./114.54 лв. – главница, присъдена със съдебен акт + 13.78 лв./
законна лихва за периода 25.07.2019г. -30.09.2020г./ + 1.69 лв./ мораторна
лихва, присъдена със съдебен акт/ + 200 лв. за адвокатско възнаграждение/. При
прилагане на метода на изчисление по чл.26, б.”б” от тарифата върху главница от
330.01 лв., дължимата такса възлиза на 33 лв. /10 + 10 % над 100 лв./, а с ДДС
на 39.60 лв.
Към таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ като се прибавят
останалите такси по сметка № **********/03.09.2020г. се дължат такси в общ
размер от 111.60 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
постановления за разноските от една и съща дата - 01.10.2020 г.,
озаглавени „разпореждания”, по изп.дело № 20209240400540 на ЧСИ Г.К.с рег. № 924 с район на действие –
районът на СРС, в частта, в която е отказано да бъде изменено постановление от 16.09.2020
г., обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 9283/16.09.2020 г., в
частта за разноските за адвокатско възнаграждение и таксите по Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ, възложени
в тежест на Б.К.Д., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановление от 16.09.2020 г.,
обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 9283/16.09.2020 г., в
частта за разноските по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, възложени в
тежест на Б.К.Д., като намалява техния размер на 111.60 лв.
ИЗМЕНЯ постановление от 16.09.2020 г.,
обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 9283/16.09.2020 г., в
частта за разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на Б.К.Д.,
като намалява техния размер на 200 лв. ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 264619/14.01.2021 г. по описа на СГС /вх.№ 07690/15.10.2020
г. по описа на ЧСИ/, подадена от Б.К.Д., ЕГН ********** срещу постановление от 01.10.2020
г. по изп.дело № 20209240400540 на ЧСИ Г.К.с рег. № 924 с район на действие –
районът на СРС, в частта, в която е отказано прекратяване на производството по
изпълнителното дело.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.