РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330103429 по описа за 2021 година
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 31, ал. 2
ЗС от П. В. СТ. срещу ИВ. Т. Г..
Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на апартамент № ***** и лек
автомобил ****. Вещите били закупени по време на брака, като след фактическата им
раздяла се ползвали само от ответника. Отправила покана за предоставянето на
ползването, но след като не го получила подала заявление за издаване на заповед за по
чл. 410 ГПК. По ч.гр.д. била издадена заповед за изпълнение, срещу която било
подадено възражение. Поради това иска установяването на задълженията на ответника
в размер на 200 лева обезщетение за ползването на имота и 300 лева за ползването на
автомобила за периода от 10.06.2020г. до 10.07.2020г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който се
оспорва претенцията. Твърди, че не е препятствал ползването на процесното жилище,
което било различно от семейното, като отправил устна покана до ищцата да живеят
заедно. Твърди, че поканата е получена преди подписването на споразумение по
брачното дело, и дори да са възникнали някакви задължения, същите са погасени с
неговото подписване. Признава, че ползва апартамента, като заявява, че същият е бил
довършен с негови лични средства по време на фактическата им раздяла. Твърди, че по
време на брака са имали два автомобила, като били постигнали съгласие за тяхното
ползване от всеки. Бил сключен и договор, с който той прехвърлил на ищцата
собствеността върху л.а. **** придобит след сключването на брака, но преди
1
регистрирането му в България. Счита, че сделката е нищожна, защото МПС било
съсобствено в режим на СИО и не можело да се прехвърля между съпрузите. Наложило
му се да предаде ползвания от него автомобил за скрап, и закупил процесния, като
ищцата изрично му заявила, че няма претенции да го полза, като му предоставила
пълномощно с правото да ползва и продава МПС. Иска отхвърляне на претенциите и
присъждане на разноски.
С определение от о.с.з. от 02.12.2021 г. производството е прекратено по
отношение на претенцията за обезщетение за ползване на лек автомобил.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр.
дело № 8990/2020 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост
(подписано лично от длъжника), като съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.
Претенциите са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
След частичното прекратяване на делото, производството продължава
единствено по претенцията за обезщетение за ползване на недвижим имот.
По същество на спора:
За основателността на претенцията ищцата следва да установи, че с ответника са
съсобственици в посочения в исковата молба имот, че последният ползва същия, че е
отправила писмена покана до него, както и ползата, която е пропуснала след поканата.
С доклада на делото като безспорни бяха отделени обстоятелствата, че страните
са придобили възмездно по време на брака си процесния апартамент, че вещта се
ползва от ответника, както и че ответникът е получил отправената от ищеца покана.
Тези обстоятелства се установяват и от приложените към исковата молба документи.
Макар бракът да е бил сключен в ****, за определяне принадлежността на правото на
собственост е приложимо българското законодателство, защото се отнася до
придобиването на недвижим имот намиращ се не територията на Република България.
Съгласно представените доказателства апартаментът е придобит възмездно по време
на брака в режим на СИО. Преди прекратяването на брака, по време на фактическата
раздяла, ищцата е изпратила и ответникът е получил писмена покана за плащане на
обезщетение в размер на 200 лева, считано от следващия календарен месец.
2
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е приложима при съпружеска имуществена
общност, когато при фактическа раздяла общият имот се ползва само от единия
съпруг- т. 4 на Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г.,
ОСГК.
Годно да породи последиците на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко писмено изявление на
съсобственик към съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за
заплащане на обезщетение за лишаването от това. Това, че ищецът е поискал
обезщетение, а не възможност да ползва имота е без значение за изхода на делото.
Неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да
претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в
имуществените сфери на съсобственици е осъщественото само от един или някои от
тях ползване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия
съсобственик да ползва вещта според правата си. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС
обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от
някои от съсобствениците ползване на цялата вещ. Достатъчно е неползващият вещта
съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне
основание за ангажиране отговорността на ползващия вещта съсобственик или
съсобственици. За да се освободят от отговорност, последните следва да предложат на
съсобственика си да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и да му
осигури възможността реално да упражнява това свое право. В този смисъл Решение
№ 119 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3204/2008 г., II г. о., ГК.
Ответникът не оспорва, че ползва апартамента, като от събраните по делото
доказателства не се установява да е осигурил възможност ответницата да упражнява
правата си. В тази връзка на ответника бяха допуснати гласни доказателствени
средства, от които същия се отказа. Предвид това, по делото безспорно се установява,
че ответникът е ограничил достъпа до цялото жилище. Негово задължение е било след
отправянето на поканата да осигури достъп до имота, защото веднъж отправено
писменото поискване се разпростира неограничено във времето и не е необходимо да
се извършва отново. Единствено при установяването на такова поведение, ответникът
би се освободил от задължението си за заплащане на обезщетение, защото в този
случай няма да е налице лишаване от ползване, а нежелание съсобственикът да
осъществи такова.
Дължимото обезщетение следва да се определи в съответствие с наемното
възнаграждение за установяването, на което е приета СТЕ. Обезщетението следва да се
определи за 1/2 ид.ч., доколкото никоя от страните не установява по-голям принос.
Обезщетението следва да се присъди само за периода от 01.07.2020 г. до 10.07.2020 г.
предвид отправената до ответника покана. В нея ищцата изрично е посочила, че желае
плащането на обезщетение, считано от следващия календарен месец. Писмената
покана е датирана от 03.06.2020 г. и получена на 05.06.2020 г., поради което съобразно
изричното поискване е породила действие от следващия календарен месец- юли 2020 г.
3
За времето от 01.07.2020 до 10.07.2020 г. съгласно приетата СТЕ обезщетението
е в размер на 63.33 лева. До тази сума претенцията е основателна, а за разликата до 200
лева и за периода от 10.06.2020 г. до 30.06.2020 г. като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях.
С оглед изхода на делото на ищцата следва да бъдат присъдени направените
разноски в настоящото и заповедното производство в размер на общо 136.16 лева по
съразмерност.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде присъдена
сумата от 136.67 лева разноски по съразмерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИВ. Т. Г. с
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на П. В. СТ. с ЕГН **********, сумата от 63.33 лева,
представляващ обезщетение за ползите, от които е била лишена поради
невъзможността да ползва собствената си ид.ч. от апартамент № ****, с площ от 63.15
кв.м., разположен на *****, за периода от 01.07.2020 г. до 10.07.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 63.33 лева ДО 200 лева и за периода то
10.06.2020 г. до 30.06.2020 г., за която сума е била издадена Заповед №
260206/28.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 8990/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА ИВ. Т. Г. с ЕГН **********, да заплати на П. В. СТ. с ЕГН
**********, сумата от 136.16 лева – разноски в настоящото и заповедното
производство по съразмерност.
ОСЪЖДА П. В. СТ. с ЕГН **********, да заплати на ИВ. Т. Г. с ЕГН
**********, сумата от 136.67 лева – разноски в настоящото производство по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4