РЕШЕНИЕ № 4364
гр. Пловдив, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 501 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от В.М.К. против
„Апс Бета България“ ЕООД кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за
установено, че ищецът не дължи сумите, обективирани в
изпълнителен лист от 11.05.2010 г., издаден по ч. гр. дело № 4610/2010 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 3 060, 40 лв.,
представляваща главница, ведно със законна лихва от 21.08.2010 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 168, 69
лв. – разноски по делото, за принудителното събиране на които е образувано ****по
описа на ****с ****и ****г. по описа на ****с ****, поради погасяването им по
давност.
Ищецът твърди, че в полза на ответника била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 4610/2010 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, против която не депозирал възражение по чл. 414 ГПК, и
на основание която бил издаден изпълнителен лист от 11.05.2010 г., по който
било образувано ****по описа на ****с ****. Счита, че вземането по това
изпълнително дело е погасено по давност, поради което не дължи сумите по
изпълнителният лист, въз основа на който ответникът образувал ново изпълнително
дело на 18.12.2018 г. - ****г. по описа на ****с ****, след прекратяване на
предходното с постановление на съдебния изпълнител. Сочи, че ****било
образувано по молба на първоначалния кредитор “Ти Би Ай Кредит” от 07.10.2010
г. Счита, че последното валидно изпълнително действие по делото било
осъществено на 01.11.2010 г. с налагане на запор върху моторно превозно
средство, собственост на ищеца, като делото следвало да се счита прекратено по
право на 02.11.2012 г. Твърди, че на 17.01.2011 г. е насрочен опис на движимите
вещи на длъжника, който не е изпълнен. Следващото изпълнително действие било
налагане на запор върху трудовото му възнаграждение на същата дата, който обаче
не следвало да се счита за такова действие от естество да доведе до прекъсване
на давността, тъй като третото лице – работодател е изпратило писмо до съдебния
изпълнител, в което е посочило, че не признава дълга, тъй като ищецът не полага
труд по трудово правоотношение при него. Поддържа, че всички изпълнителни
действия, предприети след 02.11.2012 г. нямат правна сила по отношение на
длъжника, поради настъпила по право перемция. По тази
причина намира, че искането за вписване на възбрана от 18.05.2017 г. не е
породило действие и не е прекъснало давност, като счита и че до тази дата
давността за вземането за главница е изтекла, като това обстоятелство е
настъпило на 02.11.2015 г. Поддържа, че ответникът е придобил вземането по
силата на договор за цесия с първоначалния взискател,
в полза на който бил издаден изпълнителния лист, като ответникът бил
конституиран на мястото на цедента на 13.08.2015 г.
По така изложените съображения, намира, че вземането, предмет на изпълнителния
лист е погасено по давност, като моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът „Апс Бета България“
ООД е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Поддържа, че предявените искове
са недопустими, тъй като изпълнителното производство е било прекратено с влязло
в сила постановление на съдебния изпълнител. С прекратяване на изпълнителното
производство се отменяли всички извършени изпълнителни действия, съответно
заличавали се с обратна сила правните последици от тези действия. Намира, че
след прекратяване на изпълнителното производство отпадала и заплахата за патримониума на ищеца, а от там и правният му интерес. При
условията на евентуалност, оспорва предявените искове като неоснователни.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр.
с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиаран с допустима
искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта
на вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително
производство, поради погасяването му по давност.
Това
е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на
предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на
вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото
погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното
задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да
се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният
изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК,
т. е. признато е за установено, че не са налице материално-правните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради
погасяване на задължението по давност. Единственият способ за защита на
длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния установителен
иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното събиране на вземането.
Установява
се, че с изпълнителен лист от 11.05.2010 г., издаден по ч. гр. дело № 4610/2010
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ищцата е осъдена да заплати в полза на
ответника “Ти Би Ай Кредит” ЕАД сумата от 3 060, 40 лв., представляваща главница,
сумата от 325, 40 лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2008 г. до
22.03.2010 г., сумата от 48, 66 лв. – обезщетение за забава за периода от
21.08.2008 г. до 22.03.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 13.04.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 168,
69 лв. – разноски по делото.
За
принудително събиране на вземането по изпълнителен лист от 11.05.2010 г.,
издаден по ч. гр. дело № 4610/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив е било
образувано ****по описа на ****с ****на ****.
От
материалите по приложеното по делото ****по описа на ****с ****на ****, се
установява, че изпълнителното производство е образувано с разпореждане на
съдебния изпълнител от 07.09.2010 г. по молба на взискателя
от 01.09.2010 г., в която са посочени конкретните изпълнителни действия, които взискателя иска да бъдат предприети за принудително
удовлетворяване на вземането по издаденото изпълнително основание. Поискано е
да се извършат необходимите справки, като се насрочи опис на движимите вещи на
длъжника и запор върху трудовото му възнаграждение.
С
разпореждане от 07.09.2010 г. е
насрочен опис върху движимите вещи, находящи се в дома на длъжника за
13.01.2011 г.
На
24.09.2010 г. е разпоредено да се впише възбрана върху следните недвижими имоти
на длъжника: поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в с. П., местност
П. с площ от 3 720 кв.м.; ½ ид.ч. от 23, 57 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в
гр. П, ул. “Б.з.” № ** с площ от 916 кв.м. и ½ ид.ч.
от СОС с идентификатор ***., находящ се в сграда № * с адрес в гр. П., ул. “Б.
з” № **, ***, със площ от 71.51 кв. м. Възбраната по отношение на ½ ид.ч. от 23, 57 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор ****, находящ се в гр. П., ул. “Б. з” № ** с площ от 916
кв.м. и ½ ид.ч. от СОС с идентификатор ***,
находящ се в сграда № 1 с адрес в гр. П., ул. “Б. з” № **, **, със площ от
71.51 кв. м. е вписана на 01.11.2010 г.
с “Б. з” № ** в Служба по вписванията – гр. Пловдив към Агенция по вписванията,
а възбраната по отношение на поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в
с. П., местност П. с площ от 3 720 кв.м. е вписана на 01.11.2010 г. с “Б. з” №
** в Служба по вписванията – гр. Пловдив към Агенция по вписванията.
С
разпореждане от 29.10.2010 г. съдебният изпълнител е постановил да се наложи
запор върху лек автомобил модел “Д.Л.”, с рег. № ***. Запорът е наложен на 12.11.2010 г. с изпращане на съобщение
до Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Пловдив.
С
разпореждане от 17.01.2011 г. е
насрочен опис върху движимите вещи, находящи се в дома на длъжника за
02.06.2011 г.
С
разпореждане от 17.01.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано при “Солис” ЕООД. Съобщението е
получено от третото задължено лице на 16.02.2011 г., като с писмо от 25.02.2011
г. “Солис” ЕООД е уведомил съдебния изпълнител, че
длъжникът не е настоящ работник при работодателя, няма сключен трудов договор и
не получава трудово възнаграждение, поради което е посочил, че не признава
задължението.
На 11.03.2011 г. съдебният изпълнител е
присъединил на основание чл. 458 ГПК държавата като взискател
по изпълнителното дело, доколкото след справка е констатирал, че длъжникът има
публични задължения.
С
разпореждане от 06.07.2012 г. съдебният изпълнител е постановил да се вдигне
запорът върху моторното превозно средство, по молба на трето лице, придобило
последния по друго изпълнително дело против длъжникът. Запорът е вдигнат на
23.07.2012 г.
С
молба от 06.08.2015 г. ответникът „Апс Бета България“
ЕООД е уведомил частният съдебен изпълнител, че е придобил вземането по
изпълнителния лист от първоначалния взискател “Ти Би
Ай Кредит” ЕАД по силата на договор за
цесия от 23.02.2015 г., сключен между него и “Транзакт
Юръп” ЕАД, с предишно наименование “Ти Би Ай
Кредит” ЕАД. Ответникът е конституиран
на основание чл. 429 ГПК с разпореждане на частния съдебен изпълнител от 13.08.2015 г.
На
28.09.2015 г. длъжникът - ищец е депозирал молба за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за която взискателят е уведомен на 06.10.2015 г.
С
молба от 18.05.2017 г. взискателят е поискал да бъде
наложена възбрана по отношение на недвижим имот, собственост на длъжника.
С
Постановление от 31.05.2017 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като с молба от 17.12.2018 г. взискателят е
поискал да му бъде предаден изпълнителният лис. Въз основа на него и по молба
на взискателя от 18.12.2018 г. е образувано ***по
описа на ***. Това изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 2 ГПК по молба на взискателя с Постановление на
съдебния изпълнител от 03.05.2019 г.
Прекратяването
на изпълнителното производство и по второто изпълнително дело по искане на взискателя, не води до недопустимост на производството, в
който смисъл съдът вече се е произнесъл с Определение от 18.06.2019 г.,
постановено по делото, тъй като изпълнителното основание, което удостоверява
подлежащо на изпълнение притезание, може да послужи
за образуване на ново изпълнително производство за принудително удовлетворяване
на вземанията, които според длъжника не подлежат на принудително изпълнение,
поради погасяването им по давност.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е,
че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено,
че ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването
на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
Новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването
на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл.
415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.
Следователно и първото действие,
довело до прекъсването на давността по отношение на вземането е насрочването на
опис на движимите вещи на длъжника с разпореждане от 07.09.2010
г. Наистина това изпълнително
действие не е било реално осъществено от съдебния изпълнител, но по този начин
последният е насочил изпълнението чрез приложение на конкретен изпълнителен
способ, а именно – „Изпълнение върху движими вещи“, към който именно се
пристъпва с насрочване на опис на движимите вещи. Самият опис на движими вещи
по смисъла на чл. 465 ГПК е в изпълнение на съответния изпълнителен способ,
свързан с опис на вещите, оценка и тяхната продан. В този смисъл са и
постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
каквото изпълнително действие е насрочването на опис.
Следващото
изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е налагането на
възбрана, чрез нейното вписване на 01.11.2010 г., по отношение на собствените
на длъжника недвижими имоти. Давността е прекъсната и на 12.11.2017 г. с
налагането на запор по отношение на собственото на длъжника моторно превозно
средство.
Съдът
намира, че давността не се е прекъснала с налагането на запор по отношение на
трудовото възнаграждение на длъжника при третото лице – установен от съдебния
изпълнител работодател - “Солис” ЕООД, с получаване
на съобщението за налагането на запора – на 16.02.2011 г. Това е така, тъй като
с писмо от 25.02.2011 г. “Солис” ЕООД е уведомил
съдебния изпълнител, че длъжникът не е настоящ работник при работодателя, няма
сключен трудов договор и не получава трудово възнаграждение, поради което е
посочил, че не признава задължението. Следователно и доколкото не е налице
трудово правоотношение, по което да се очаква да се получава възнаграждение за
положен труд, това изпълнително действие не е породило правните последици, към
което е било насочено и третото лице не следва да се счита задължено да внася
пари при съдебния изпълнител, доколкото и длъжникът не е негов работник или
служител.
Давността
е била прекъсната с повторното насрочване на опис на движимите вещи на длъжника
с разпореждане на съдебния изпълнител от 17.01.2011 г.
Давността в изпълнителното
производство следва да се счита прекъсната и с присъединяването на държавата в
качеството й на кредитор в изпълнителното производство на основание чл. 458 ГПК
с разпореждане на съдебния изпълнител от 11.03.2011 г.
Така
посочените изпълнителни действия са били предприети от съдебния изпълнител в
изпълнение на молбата на взискателя за образуване на
изпълнителното производство, в която е било направено искане за прилагане на
тези изпълнителни способи. Следователно и в периода, в който са били
предприемани изпълнителни действия в изпълнение на искането на взискателя, не следва последният да бъде санкциониран за
проявено бездействие на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като не е
поискал от съдебния изпълнител с молба до последния да приложи конкретни
изпълнителни способи, т.е. чрез действията си да поддържа висящността
на изпълнителното производство. Следователно и според съда в настоящия съдебен
състав срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва да започне да тече от датата
на предприемане на последното, поискано от вискателя
изпълнително действие – опис на движимите вещи на длъжника с разпореждане от 17.01.2011 г. След изтичането на 2 години от този момент – 17.01.2013 г., по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. д. 1512/2010 г. е прекратено ex
lege поради настъпила процесуална перемция,
като не е бил необходим отделен акт на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното дело. Следователно, постановлението на съдебния изпълнител от 31.05.2017
г. само е констатирало настъпилата процесуална перемция,
но то не е част от фактическия състав, обуславящ нейното проявление. При
достигане до този правен извод и въззивния съд в
настоящия съдебен състав съобрази разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съгласно което, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. ”перемция” настъпва по силата на закона, а съдебния
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието
е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Правните
последици на т. нар. перемция по силата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК по своята правна същност са процесуални и водят до прекратяване
на процесуалното правоотношение по силата на закона (изпълнителното
производство се прекратява). С посоченото тълкувателно решение е прието, че
когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Прието, че при прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети
по него изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания).
Следователно и
последното валидно изпълнително действие, довело до прекъсване на давността, и
от момента на който следва да започне да тече нова давност за вземането, е присъединяването
на държавата в качеството й на кредитор в изпълнителното производство на
основание чл. 458 ГПК с разпореждане на съдебния изпълнител от 11.03.2011 г.
Вземането,
предмет на производството по делото е за главница по предоставен кредит и
разноски по делото, в което е било издадено изпълнителното основание, поради
което и последните се погасяват с изтичане на общата – петгодишна, погасителна
давност на основание чл. 110 ЗЗД. Поради това и вземането следва да се счита
погасено по давност с изтичането на пет години от последното валидно
изпълнително действие в изпълнителното производство, предприето на 11.03.2011
г. или на 11.03.2016 г.
Предприетите в
изпълнителното производство изпълнителни действия, след настъпване на перемцията на 17.01.2013 г. не са довели до прекъсване на
давността, доколкото са били осъществени по вече прекратено изпълнително
производство. Такива действия са били конституирането на ответника „Апс Бета България“ ООД по негова молба от 06.08.2015 г. в
качеството му на кредитор по делото с разпореждане на съдебния изпълнител от
13.08.2015 г. Ответникът се е легитимирал като кредитор – в качеството му на цесионер по силата Договор за цесия от 23.02.2015 г., сключен с „Транзакт Юръп“ ЕАД – правоприемник
на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, който е приложен в изпълнителното производство, ведно
с уведомление до длъжника.
Въпреки това ответникът е пасивно легитимиран
да отговаря по предявените искове, тъй като е придобил качеството на взискател, след като вземането по изпълнителния лист му е
било прехвърлено от първоначалния кредитор „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, с образуване
на ****г. по описа на ****по молба на ответника от 18.12.2018 г., в която са
посочени конкретните изпълнителни действия, които следва да бъдат приети.
Последната обаче няма правно значение досежно давността за вземането, доколкото
и към момента на образуване на това изпълнително производство последната е била
изтекла. Същото се отнася и до осъществените по това изпълнително дело
изпълнителни действия.
По така
изложените съображения и доколкото към момента на депозиране на исковата молба
вземанията, предмет на производството по делото, обективирани
в изпълнителен лист от 11.05.2010 г., издаден по ч. гр. дело № 4610/2010 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, са погасени по давност, изтекла на 11.03.2016
г., предявените искове следва да бъдат уважени.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски в общ
размер от 672, 42 лв., от които сумата от 172, 42 лв. – заплатена държавна
такса и сумата от 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от В.М.К., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – ***., против „Апс Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81 В, кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът В.М.К.
не дължи на „Апс Бета България“ ЕООД сумите, обективирани в изпълнителен лист от 11.05.2010 г., издаден
по ч. гр. дело № 4610/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив в полза на „Ти
Би Ай Кредит“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ответника с Договор за
цесия от 23.02.2015 г., сключен с „Транзакт Юръп“ ЕАД – правоприемник на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, както
следва: сумата от 3 060, 40 лв., представляваща главница, ведно със законна
лихва от 21.08.2010 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 168, 69 лв. – разноски по делото, за
принудителното събиране на които е образувано ****по описа на ****с ****и ****г.
по описа на ****с ****, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 ГПК „Апс Бета България“ ЕООД да заплати на В.М.К. сумата
от 672, 42 лв. – разноски в
производството по гр.д. № 501/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК