№ 16909
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20251110110702 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.432 КЗ за сумата от 1500 лв., частично от
общ размер от 4000 лв., неизплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а.
„Рено Меган“, с рег. № Н 6176 ВС, вследствие ПТП от 31.10.2024 г., причинено от виновно,
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
от ответника, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане
на вземането.
Ищецът твърди, че на 31.10.2024 г. собствения му лек автомобил „Рено Меган“, с рег.
№ Н 6176 ВС е увреден при ПТП, причинено от виновно, противоправно поведение на
водача на л.а. „Ауди А4“ с рег.№ СА 6609 МТ, чиято гражданска отговорност към същата
дата е била застрахована от ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”. Твърди, че в резултат на пътно-транспортното
произшествие на л.а. „Рено Меган“, с рег. № Н 6176 ВС са причинени щети, като са
увредени подробно изброени в исковата молба детайли и части. Твърди, че претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ е предявена пред застрахователя, който е изплатил
обезщетение в размер на 2003,98 лв., докато действителният размер на причинените вреди е
6003,98 лв. Предвид изложеното претендира заплащане на сумата от 1500 лв., предявена
като частичен иск от общ размер на остатъчното застрахователното обезщетение от 4000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и
разноските по делото.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск по размер. Не оспорва другите елементи на фактическия състав.
Твърди, че със заплащането на обезщетение в размер на 2003,98 лв. е погасил задължението
си. Счита, че вредите по автомобила не следва да отстранят по цени на официален
представител на марката, а по цени на алтернативни доставчици. Поддържа, че
обезщетението следва се определи по методиката на Наредбата по чл. 504, ал.2, т. 2 КЗ.
Навежда доводи във връзка с начина на определяне на обезщетението при настъпване на
тотална щета. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.
1
В съдебно заседание на 15.07.2025г. е допуснато увеличение на иска на осн. чл. 214
ГПК до сумата от 3172,02 лв., пълен размер.
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 498, ал.3 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК е изведено, настъпването на сочените в исковата молба
вреди по л.а. „Рено Меган“, с рег. № Н 6176 ВС, собственост на ищеца, причинени при ПТП
на 31.10.2024 г. в гр. София, които са в причинна връзка с противоправно поведение на
водача на л.а. „Ауди А4“ с рег.№ СА 6609 МТ, чиято гражданска отговорност към датата на
ПТП е застрахована от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Също така като безспорно е изведено, че на ищеца е заплатено от страна на ответното
дружество обезщетение в размер на 2003,98 лв. за процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, в това
число вредите, причинени на чуждо имущество.
Относно размера на обезщетението съдът намира следното:
Конкретиката на случая сочи, че е налице хипотезата на чл. 390, ал. 2 КЗ – т.е.
стойността на разходите за необходимия ремонт – 6068,60 лв. надвишават 70 на сто от
действителната стойност на автомобила – 7393 лв., така съгласно САТЕ.
Следователно, предвид гореизложеното, дължимия размер на обезщетението следва
да се определи като от пазарната стойност на автомобила към датата на настъпване на
застрахователното събитие се приспадне стойността на запазените детайли от МПС-то по
експертна оценка. В настоящият случай, видно от заключението на вещото лице по САТЕ,
стойността на запазените части е 30 % или 2218 лв. Обезщетението, обаче, следва да се
намали единствено с 25 %. Това е така, тъй като съгласно чл. 22, ал. 2 от Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства
към Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането: “При установяване на запазени части размерът на
застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на
действителната стойност.“
Тоест, дължимото е било обезщетение в размер на 5544,75 лв., като ответното
дружество е заплатило сумата от 2003,98 лв., при което остава дължима сумата от 3540,77
лв. Ето защо искът следва да се уважи в пълния предявен размер от 3172,02 лв.
Неоснователно е възражението, че размерът на обезщетението следва да се определи
съгласно методиката на Наредба № 49/16.10.2014 г./ Наредба № 24/2006г./
В Раздел I чл. 4 от Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006 г.,
2
към което Наредба № 49/16.10.2014 г. препраща, представляващо Методика за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, е предвидено, че методиката се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства
(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато обезщетението се
определя по експертна оценка. Цитираната методика не дерогира приложението на
разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя, като тя представлява
указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз. Пак според същата методика, при съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – чл. 386, ал. 2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан
при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (Решение № 52/08.07.2010 г. по т. дело№
652/2009 г. - Iт. о. ВКС).
Размерът на обезщетението не се определя от стойността необходима за
възстановяване уврежданията по автомобила при официален представител на марката,
алтернативни доставчици или доверен сервиз.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност. Макар и частите, които са
повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как
да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на
използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна
вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
По тези причини, както се посочи по-горе, искът следва да се уважи в пълния
предявен размер от 3172,02 лв.
Относно разноските по производството:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените по делото разноски състоящи
се от: ДТ – 127 лв., Депозит САТ – 250 лв., Платено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв. или общо 877 лв. Неоснователно е наведеното възражение за прекомерност, тъй като
адвокатското възнаграждение е определено под минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 МРАВ.
3
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на П. Д. Т., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Ямбол, ул. „Стоил Войвода“ № 5 и със съдебен адрес: гр. София,
ж.к. Суха река, бл. 214, ап. 107 - адв. П. И. Г., както следва:
-на основание чл.432 ал.1, вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД сумата 3172,02
лв., представляваща обезщетение за настъпили вреди върху л.а. „Рено Меган“, с рег. № Н
6176 ВС, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 31.10.2024 г. в гр.
София, поради виновното поведение на водача на лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ СА 6609
МТ, чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.02.2025г. до
окончателното й изплащане.
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 877 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4