Р Е Ш Е Н И Е
№ 277
гр. Перник, 22.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
При секретаря Емилия Владимирова, като
разгледа административно дело № 441/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО, вр. с чл.145 –
чл.178 от АПК.
Образувано е по Жалба вх. №
3030/20.09.2021 г., депозирана от Р.Н.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, с адрес
за кореспонденция: ****– за адв. Б.В., срещу Решение № КПК-44/05.08.2021 г. на
директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена Жалба вх. №
1012-13-87/05.07.2021 г. при ТП на НОИ – Перник, подадена от Р.Н.М., в частта
срещу Разпореждане № 131-00-2020-2/21.06.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, както и за отмяна на потвърденото
с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица. Твърди, че
и двата акта са немотивирани, а от обстоятелствената им част не става ясно защо
и на какво основание е прието, че той не е осигурено лице по смисъла на чл.10
от КСО и § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, как е установено това, с какви документи
и въз основа на какви доказателства. Сочи, че е бил в трудовоправни отношения с
**** ООД, за които в оспореното разпореждане и потвърждаващото го решение е
прието, че няма качеството осигурител, тъй като са му издадени задължителни
предписания за заличаване на данните за 30 лица, сред които и неговите. Сочи
също, че е работел по трудово правоотношение и с ****ЕООД като последното е
подавало за него данни за осигуряване в периода от 02.10.2015 г. до 08.09.2016
г., а твърденията на вписания като управител от 01.08.2017 г. В.А.К.са
неотносими към този период. Становището на жалбоподателя е, че фактите по
т.нар. проверки по сигнали за осигурители са интерпретирани неправилно и
превратно, че липсва причинно-следствена връзка между взетите решения.
По изложените в жалбата съображения, допълнени в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя, се моли за отмяна на оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски и се
представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Перник – редовно призован, не се
явява в съдебно заседание. Представлява се от главен юрисконсулт Й.С.***, която
оспорва жалбата и счита, че наведените в нея твърдения са неотносими към
правния спор. Искането й към съда е да отхвърли същата като неоснователна.
Административен съд – Перник, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК,
чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на
срока по чл.149, ал.1 от АПК, във
връзка с чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащо
на съдебен контрол на основание чл.118, ал.1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Административното
производство по издаване на оспорения акт е започнало след подаването на
Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а
от КСО с вх. № 131-00-2020/05.10.2016 г. от Р.Н.М.. Основание за това е
прекратеното трудово правоотношение на заявителя с **** ООД – гр. Б. с ЕИК ****,
считано от 27.09.2016 г. Трудовият договор е прекратен на основание чл.71, ал.1
от КТ. Това се установява от приложената към заявлението Заповед №
001/27.09.2016 г.
С Разпореждане
№ 131-00-2020-1/17.10.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
на жалбоподателя е отпуснато парично
обезщетение за безработица на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с
чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО за периода от 27.09.2016 г.
до 26.05.2017 г., считано от 27.09.2016 г. до 26.05.2017 г. в размер на 20,04
лв. дневно.
Между страните не се
спори, че
към момента на отпускане на паричното обезщетение за безработица Р.Н.М. е отговарял на
изискванията на КСО за удовлетворяване на заявеното искане. От ТП на НОИ –
Перник е прието, че осигурител на жалбоподателя в периода от 02.02.2015 г. до
01.09.2015 г. е **** ООД с ЕИК *********, за периода от 01.10.2015 г. до
08.09.2016 г. е ****ЕООД с ЕИК ****, а за времето от 08.09.2016 г. до
27.09.2016 г. - **** ООД – гр. Б. с ЕИК ****, което е установено и от данните в
Регистър на трудовите договори при НОИ.
На 27.01.2021
г. в ТП на НОИ – София-град постъпил Сигнал вх. № 1043-13-6/27.01.2021 г. от
контролни органи на поделението, касаещ разходите на ДОО при осигурителя ****
ООД. Образувана е проверка, приключила с издаването на Констативен протокол №
КВ-5-21-00810391/14.09.2020 г. Вследствие на установяванията и резултатите,
обективирани в протокола, и на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО контролен орган при ТП – Перник на НОИ е издал
Задължителни предписания № ЗД-1-21-00810384/14.09.2020 г., с които осигурителят
**** ООД е задължен да заличи неоснователно подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО
на 30 лица, сред които и на жалбоподателя Р.Н.М. за периода от 02.02.2015 г. до
31.08.2015 г.
Задължителни
предписания № ЗД-1-21-00810384/14.09.2020 г. са изпълнени
на 10.03.2021 г. По реда на чл.4, ал.10, т.4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица. Това е видно от справките от регистъра за осигурени лица.
Като последица от заличаването на данните по чл.5, ал.4 от КСО при
осигурителя **** ООД е започната проверка за определяне правото и
размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя. В тази връзка са
анализирани данните за неговото осигуряване, подавани от ****ЕООД в периода от
02.10.2015 г. до 08.09.2016 г. Направен е извод, че осигуряването на М. в този
период е определящо за правото, размера и срока на паричното обезщетение за
безработица, тъй като съгласно чл.54а от КСО такова право имат лицата, за които
са внесени или дължими осигурителни вноски във Фонд „Безработица“ най-малко 9
месеца през последните 15 мосеца преди прекратяване на осигуряването. С оглед
на това и като е приел, че са налице основанията на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО и
предвид установеното в чл.54б от КСО правило за определяне размера на дневното
парично обезщетение за безработица, че дневното парично обезщетение за
безработица е в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или
среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски във Фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца,
предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, с Разпореждане №
131-00-2020-2/21.06.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, е
определен нов размер на дневното парично обезщетение – 13,93 лв. Със същото разпореждане е
изменено Разпореждане № 131-00-2020-1/17.10.2016 г. в частта, в която е
определен размер на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.
Разпореждане №
131-00-2020-2/21.06.2021 г. е връчено на жалбоподателя на 24.06.2021 г. На
05.07.2021 г. е входирана жалба срещу него с вх. № 1012-13-87 от същата дата.
Последната е разгледана от директора на ТП – Перник на НОИ и отхвърлена с
оспореното в настоящото производство Решение № КПК-44/05.08.2021 г.
Решение №
КПК-44/05.08.2021 г., издадено от директора на ТП – Перник на НОИ е връчено на Р.М.
на 27.08.2021 г. Жалбата срещу него е подадена на 13.09.2021 г. /вх. №
1012-13-87≠4/13.09.2021 г. при ТП на НОИ – Перник/ и заведена в
Административен съд – Перник с вх. № 3030/20.09.2021 г.
В хода на съдебното оспорване страните не са ангажирали доказателства,
поради което, настоящият съдебен състав приема изцяло установената в хода на
административното производство фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд - Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК,
намери следното:
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с Жалба вх. №
1012-13-87/05.07.2021 г. при ТП на НОИ – Перник, подадена от Р.Н.М.
по реда на
чл.117, ал.1 от КСО и в срока
за обжалване по чл.117, ал.2, т.2 от КСО.
Издадено е от компетентен
орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО – директорът на ТП на НОИ – Перник,
и в посочения в същата разпоредба едномесечен инструктивен срок. Обективирано е в изискуемата писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Означен е органът,
който го е издал. Отразени са фактическите и правни изводи, направените от него при
осъществената контролна дейност. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа
информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и
подписано. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за
издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма,
съдържание и процедура и споделя
извода на издателя му за
наличие на предпоставките по чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО за изменение на
предходно издадено разпореждане, с което на жалбоподателя М. е отпуснато
парично обезщетение за безработица, в частта относно размера на същото.
Според
настоящият съдебен състав решението на директора на ТП – Перник на НОИ е
правилно и законосъобразно. Правилен е изводът, че Разпореждане №
131-00-2020-2/21.06.2021 г. е издадено от материално и териториално
компетентния орган съгласно чл.54ж, ал.1 от КСО – ръководител на осигуряването за
безработица при ТП – Перник на НОИ. Същото отговаря на изискването за писмена
форма и съдържание, посочени в чл.59, ал.2 от АПК. При провеждане на
административното производство са спазени процесуалните правила, регламентирани
в Наредбата за отпускане и изплащане на обезщетения за безработица. Изпълнени
са изискванията за служебно събиране на доказателства и изясняване на всички
относими факти и обстоятелства.
По делото не е
спорен въпроса относно правото на жалбоподателя да получава парично обезщетение
за безработица. Спорно е дали са налице предпоставките за изменение на
първоначално определения му дневен размер: от 20,04 лв. на 13,93 лв. Доказаният
факт на заличаване на данните по чл.5, ал.4 от КСО при
осигурителя **** ООД относно жалбоподателя Р.Н.М. за периода от
02.02.2015 г. до 31.08.2015 г. води до извода, че се променя и периода по
чл.54б от КСО, който служи като база за определяне на дневното парично
обезщетение за безработица, а именно: 24 календарни месеца, предхождащи месеца на
прекратяване на осигуряването, тъй като следва да се съобрази среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ в този период.
С оглед на
установените данни за заличени осигурителни права на жалбоподателя за времето,
когато негов осигурител е бил **** ООД, доходът му за това време не следва да
се взема предвид при определяне размера на обезщетението му. Следователно,
съответен на закона е изводът на административния орган за наличие на нови
доказателства, които имат значение за определяне правото и размера на паричното
обезщетение за безработица, поради което правилно и законосъобразно – на
посоченото основание по чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, на Р.М. е изменен размера на
паричното обезщетение за безработица. Доказателства, сочещи на противното, не
са представени от жалбоподателя, въпреки указанията на съда, дадени с
Определение от 11.11.2021 г.
Предвид всичко
изложено оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Ответникът е
поискал присъждане на разноски и предвид извода относно изхода на спора,
жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто лева/.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Р.Н.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, с
адрес за кореспонденция: ****– чрез адв. Б.В., срещу Решение №
КПК-44/05.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена
Жалба вх. № 1012-13-87/05.07.2021 г. при ТП на НОИ – Перник, подадена от Р.Н.М.,
в частта срещу Разпореждане № 131-00-2020-2/21.06.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица.
ОСЪЖДА Р.Н.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТП - Перник на НОИ сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.119, вр. чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/