РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. ХАСКОВО, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р. В. Н.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500766 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба на „
АПС Бета България“ ЕООД гр.София
С Решение № 156 / 02.07.2025 г., постановено по гр.д. № 509/2024 г. РС
Свиленград е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от
"АПС Бета България" ЕООД, ЕИК ********* против Е. И. Ч., с ЕГН
**********, обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за
признаване за установено в отношенията на страните съществуването на
вземанията, дължими по дължими по Договор за паричен заем Кредирект №
*** от 23.05.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 323/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно:
сумата 900,00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.04.2024 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът, който чрез
1
пълномощника си юрк. П. обжалва в срок. Твърди,че неправилно
първоинстанционния съд е отхвърлил предявените искове, приемайки,че
ищецът не е активно материално легитимиран да предяви исковете. Счита,че с
връчването на исковата молба, в която изрично е посочено,че вземането е
придобито чрез цесия, съставлява надлежно уведомяване по смисъла на чл.99
ал.3 от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решението и постанови друго по същество на спора, с което иска да бъде
уважен. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред двете
инстанции разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. В. Х., особен представител
на въззиваемия Е. И. Ч. от ***.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на
оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на
чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество е неоснователна.
РС Свиленград е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „ АПС Бета България“ ЕООД против Е. И. Ч.
– за признаване за установено в отношенията на страните съществуването на
вземанията, дължими по дължими по Договор за паричен заем Кредирект №
*** от 23.05.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 323/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно:
сумата 900,00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.04.2024 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът е обсъдил в
съвкупност представените по делото доказателства и направените от страните
възражения. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.
272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция.
За да постанови атакувания съдебен акт съдът е приел,че представеният
договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК, което води до извод за недействителност на сключения
2
договор по аргумент на чл.22 от ЗПК. Приел е,че договорената лихва в размер
на 40.05% надхвърля трикратния, както и четирикратния размер на законната
лихва за процесния период, поради което тази клауза е нищожна.
Договорът е нищожен и поради това,че от него не става ясно как е
формиран ГПР. ГПР следва да бъде достатъчно ясен и конкретен и да
позволява на потребителя да разбере в достатъчна степен финансовата тежест,
която поема сключвайки договора за кредит. Нарушенията са съществени,
т.като съдържанието на договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от неговото сключване, както и са неясно
формулирани клаузите, относими към формиране на дълга, като ГПР,
договорна лихва и др.
Видно от представения договор за кредит от 23.05.2019 г. е, че на
длъжника Е. И. Ч. е отпуснат паричен заем в размер на 900 лв. Посочен е
ГПР – 47.70 % и годишен лихвен процент 40.05 %.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно ал. 2 годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В процесния
договор не е посочено кои компоненти са включени при изчислението на ГПР,
което не дава възможност да бъде преценено дали надвишава максималния
допустим размер , визиран в чл.19 ал.4 от ЗПК. Защото, ако към посочения
ГПР се добави и ГЛП, който следва да участва при формирането на разхода, то
безспорно е,че ГПР значително ще надхвърли максималния допустим размер,
визиран в цитирания текст. Не е ясно и дали в ГПР е включен разходът за
неустойка в размер на 1205.10 лв., който също значително оскъпява кредита.
Когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, договорът за
потребителския кредит е недействителен.
Нищожна е и посочената клауза в договора за заплащане на неустойка
поради противоречието й със закона – чл. 92, ал. 1 ЗЗД, според която
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
3
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Неустойката с присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции има за
цел да мотивира длъжника да изпълни своето задължение, като наред с това
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, като установява
отнапред размера им. Следователно правото на неустойка се поражда при
неизпълнение на главното задължение на длъжника като елемент от
същественото съдържание на сделката, по повод на която е сключена. В
случая това е задължението за връщане на предоставената в заем сума,
неизпълнението на което е свързано с възникване на вреди за заемодателя.
Задължението за даване на обезпечение макар и да е свързано с главното
задължение на длъжника цели да обезпечи кредитора при евентуално
неизпълнение от страна на длъжника, но неговото неизпълнение само по себе
си не води до вреди за кредитодателя. Неизпълнението му може да бъде
основание за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, ако това е
предвидено в договора, но не и за начисляване на неустойка, тъй като, както се
отбеляза, неизпълнението на това задължение не е вредоносно, каквото е
неизпълнението на задължението за връщане на кредита. Следва да бъде
отбелязано и това,че кредитът е бил разрешен и усвоен без изпълнението на
клаузите за даване на обезпечение по кредита и неустойката е разпределена за
плащане като месечна вноска в погасителния план, т.е кредиторът изначало
разрешава този кредит и неговото усвояване, знаейки,че няма да бъде
предоставено посоченото обезпечение по кредита. И това е видно от
представения към договора погасителен план, видно от който е,че неустойката
е разпределена на равни месечни вноски за целия период на кредита и че тя
формира размера на погасителната вноска и от посоченото в чл.6.2 от
договора.
Тази клауза е нищожна и поради нейната прекомерност. Заплащането на
така определената неустойка от 1205.10 лв. надвишава размера на разрешения
кредит от 900 лв.
След като това не спазено, то договорът е недействителен и на
основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщането само на чистата
стойност на кредита, в случая 900 лв. По делото обаче не са представени
доказателства има ли платени суми по този договор и ако има в какъв размер
са и как те са отнесени към погасяване на задължението,за да се прецени дали
следва да се върне цялата сума или размерът на главницата следва да бъде
4
намален с направените плащане.
Правилни са изводите на съда,че не е налице валидно уведомяване на
длъжника за извършената цесия, доколкото не са представени доказателства за
надлежно упълномощаване на цесионера да съобщи на длъжника за
прехвърленото вземане, поради което и ищецът не се легитимира като
кредитор за процесното вземане.
Изложеното води до извод, до който е достигнал и решаващият съд, а
именно,че предявените обективно съединени искове са неоснователни и
недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Постановеното в този
смисъл решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 156 / 02.07.2025 г. на РС Свиленград,
постановено по гр.д. № 509 по описа на съда за 2024 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5