О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1072
Гр.Пловдив, 10.07.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Втори наказателен състав в закрито съдебно
заседание на десети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
след като се запозна с докладваното от съдията ЧНД № 4019 по описа за 2020 година на
ПРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
С постановление от 22.06.2020г.
на прокурор Иван Илевски при Районна прокуратура гр.Пловдив е прекратено
наказателното производството по досъдебно производство № 19/2020г. по описа на 05
РУ-ОДМВР-Пловдив образувано за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
В хода на проведеното досъдебно
производство няма привлечено като обвиняем лице.
Несъгласие с постановлението на
РП Пловдив е изразила М.Й.К., която чрез процесуален представител адв.С.И. е
депозирала жалба до Районен съд гр.Пловдив,
в която въз основа съображения по
същество се прави искане за отмяна на постановлението на РП Пловдив поради
неговата незаконосъобразност.
Жалбата на М.К. в едно с ДП са
изпратени на РС Пловдив за произнасяне по реда на чл.243, ал.5 и следващи от НПК.
След като се запозна с всички
материали приложени по досъдебното производство № 19/2020г. по описа на 05
РУ-ОДМВР-Пловдив и обсъди доводите на жалбоподателите съдът намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Съдът
намира, че са налице предпоставките за допустимост на жалбата, посочени в
чл.243, ал.4 от НПК, а именно: същата да е подадена от лице, което е в кръга на
изрично изброените в цитираната разпоредба като имащи право на жалба; да е
подадена в законоустановения 7 - дневен срок от съобщаването на атакувания
първоинстанционен съдебен акт и жалбата да е подадена до надлежния въззивен
съд, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.
Предмет на контрол е постановление на РП Пловдив с което наказателното
производство по досъдебно производство № 19/2020г. по описа на 05
РУ-ОДМВР-Пловдив за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК е прекратено.
Целта на съдебния контрол по реда
на чл.243, ал.4 и следващи от НПК е да се извърши проверка на законността и
обосноваността на постановлението на прокурора с което се поставя край на
наказателното производство, в случая да отделно деяние, като при извършване на
тази проверка проверяващия съд се произнася по същество на делото. За нуждите
на производството по чл.243 от НПК съдът проверява, дали е спазен материалния и
процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва и преценката, дали
разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за
да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато
разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие
да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви
следствени действия да бъдат проведени. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята
компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на
обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Също
така следва да се отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и
разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото,
като се ръководят от закона.
В този смисъл в процедурата по
чл.243 от НПК съдът може да преценява дали събраните по досъдебното
производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при
което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган / на
прокурора / а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на
правомощията на прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната
му фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя
на бъдещо съдебно производство.
С постановление на прокурор от
23.12.2019г. е било образувано досъдебно производство № 19/2020г. по описа на
05 РУ-ОДМВР-Пловдив за това, че на 25.07.2019г. в гр.Пловдив, самоволно, не по
установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго – М.Й.К., свое
или чуждо действително или предполагаемо право, като случаят е немаловажен –
престъпление по чл.323, ал.1 от НК. В хода на проведеното разследване като
свидетели са били разпитани лица имащи отношение към делото, включително и М.К.К..
Събрани са и писмени доказателства.
По делото няма привлечено като
обвиняем лице.
С постановление от 22.06.2020г.
на прокурор Иван Илевски при Районна прокуратура гр.Пловдив е прекратено наказателното
производството по досъдебно производство № 19/2020г. по описа на 05
РУ-ОДМВР-Пловдив образувано за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
С оглед установеното се
налагат следните правни изводи: Разгледана
по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, в който смисъл следва да бъде
потвърдено обжалваното постановление.
Съгласно чл.127, т.3 от Конституцията на Република България в правомощията на прокурора /негово
суверенно правомощие/ е да привлича към отговорност лицата, които са извършили
престъпление и да подържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Това
обаче става едва когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на
определено лице в извършване на престъплението. Съдът приема, че такива в
настоящия случай не са налице и правилно РП Пловдив е прекратила наказателното производство по цитираното
досъдебно производство. Съдът приема,
че прокурорът правилно е описал в постановлението си фактическата обстановка,
поради което и в настоящето определение не следва да бъде отново повтаряна, тъй
като тя се извежда от събраните в хода на разследването доказателства, като въз
основа на приетите за установени факти е приел, че няма несъмнени и категорични
доказателства, които да сочат на извършено от свидетел М.К.К. престъпление
съставомерно по смисъла на чл.323, ал.1 от НК.
Съдът в рамките на
проверката за законосъобразност и обоснованост на прекратителното постановление
и след анализ на събраните по делото доказателства намира, че така направеният
извод от прокурора е правилен и същият
законосъобразно с оглед на установените факти е приложил правомощието си по чл.243 ал.1, т.1 от НК, като е прекратил наказателното
производство.
Към мотивите, изложените в постановлението на
прокуратурата, съдът намира за уместно и да отбележи следното:
Съгласно съдебната практика изпълнителното деяние на чл.323, ал.1 НК изисква да е
налице предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по
правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от
умисъла на подсъдимия. В аргумент на изложеното са Решения:
Р-248-11-ІІ НО, Р-460-08-І НО на ВКС. Законът изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал
правен спор между подсъдимия/та и пострадалите. В аргумент на изложеното е и Р-553-02-НО на ВКС, публикация БВКС бр.11/2003г.
Само страните по конкретното правоотношение могат да бъдат извършител или
пострадал от престъплението по чл.323, ал.1 от НК. Самоуправството се извършва
винаги и само в условията на възникнал
правен спор - за вещно, облигационно или друго имуществено право, като спорът е
налице тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване
или с избрания от дееца начин за неговото осъществяване. Преди да извърши
самоуправното действие, деецът се оказва страна по спорно правоотношение и
правото му в него се оспорва от насрещната страна.
В
настоящия случай към датата 25.07.2019г. а и след нея, спор относно ползването
на семейното жилище не е възниквал и не
е съществувал. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
преди посочената дата нито жалбоподателката М.Й.К., нито свидетел М.К.К. е
поставял за разглеждане въпроса за ползването на семейното жилище, за някакво
негово реално разпределение за ползването му пред правноуполномощена за
решаване на тези въпроси институция. От материалите по делото се установява, че
жалбоподателката К. е изразила несъгласие с начина на ползване на семейното
жилище, предоставено под наем на трето лице от свидетел К.. Установи се че договореността
за ползване на семейното жилище срещу наем от трето лице е била прекратена.
Отсъствието на спор преди напускането на семейното жилище от жалбоподателката
К. и по време на предоставянето на това жилище за ползване под наем от свидетел К. на трето
лице, води до несъставомерността на деянието извършено от свидетел К. по чл.323, ал.1 от НК. Липсата на самоуправство следва от липсата на оспорвано право при
извършването на горепосочените действия като задължителен елемент от състава на
престъплението по чл.323, ал.1 от НК. Отсъствието на
този елемент води до безпредметност на излагане на доводи досежно другия
елемент на състава „немаловажен случай”.
Ето защо при така
установеното от делото и на основание
чл.243, ал.5, т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура Пловдив
от 22.06.2020г. на прокурор Иван Илевски при Районна прокуратура гр.Пловдив е
прекратено наказателното производството по досъдебно производство № 19/2020г.
по описа на 05 РУ-ОДМВР-Пловдив образувано за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протест пред Окръжен съд
Пловдив в 7-мо дневен срок от съобщаването му на Районна прокуратура
Пловдив и на жалбоподателите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.