№ 18610
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110144156 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК-
Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установени задълженията на
ответницата за предоставени долекосъобщителни услуги по издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на
разноски по настоящото дело
Ответникът признава предявените искове. Иска разсрочване на
задълженията.
Третото лице помагач не взема становище по предявените искове.
В съдебно заседание, предвид направеното от ответницата признание,
ищецът, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, заявявя
изричното си съгласие за постановяване на решение при условията на чл. 237
ГПК, т. е при условия на признание на иска.
Предвид това съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и
следва да се постанови решение по делото, основаващо се на направеното от
ответника признание на иска.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при
наличие на правен интерес от търсената с иска защита. Валидно е направеното
1
признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за
основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право
съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на
двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от
нашия правен ред и непопадащо в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, които го
изключват, то съдът следва да го зачете, при постановяване на решението.
От страна на ответника е направено искане за разсрочване на задължението,
основано на чл. 241, ал. 1 ГПК. С оглед финансовото му състояние, признаващ, че
може да заплаща месечно по 250 лева, и липсата на законова забрана за
разсрочване, искането му следва да се уважи. Ответникът следва да заплаща сума
в размер на 250 лв. месечно до пълното издължаване на сумите, включително и
дължимата законна лихва за забава от 13.04.2023 г. до окончателното плащане.
При този изход на делото, доколкото признанието на задълженията е
станало след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в
тежест на ответника следва да бъдат възложени и сторените от ищеца разноски,
както в заповедното, така и в настоящото производство, при юрисконсултско
възнаграждение в минималните размери по чл.25 и чл.26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, на основание чл.237, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О. М. И. с ЕГН: ********** и адрес:
..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 559,49 лева – главница за доставена
ТЕ за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г. за аб.№ ..., ведно със законна лихва за
периода от 13.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода
от 15.09.2020г. до 03.04.2023 г. в размер на 98,72 лева, цена на извършена услуга
за дялово разпределение в размер на 15,94 лева, ведно със законна лихва за
периода от 13.04.2023г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за
периода от 16.05.2020г. до 03.04.2023 г. в размер на 3,14 лева, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 19913/2023г. на СРС, 138
състав.
ОСЪЖДА О. М. И. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ...,
2
с адрес ..., сумата 38.54 лева – разноски в заповедното производство , както и
186.46 лева – разноски по делото.
РАЗСРОЧВА на осн. чл. 241, ал. 1 ГПК задължението на О. М. И. с ЕГН:
********** и адрес: ...,, като определя присъдените суми да бъдат заплатени в
полза на ..., ЕИК ..., с адрес ..., чрез заплащане на минимална месечна вноска в
размер на 250 лв., платими до десето число на всеки месец, считано от влизане в
сила на настоящото решение до окончателното изплащане на сумите.
Решението е постановено при участието на ..., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3