Присъда по дело №403/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 41
Дата: 22 юли 2024 г. (в сила от 7 август 2024 г.)
Съдия: Сузана Емилова Полизоева
Дело: 20241230200403
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 41
гр. П., 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и втори юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
СъдебниКамен М. Мезерлиев

заседатели:Славчо Вл. Митов
при участието на секретаря Силвия Кирова
и прокурора Н. Вл. З.
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Наказателно дело от
общ характер № 20241230200403 по описа за 2024 година
и като съобрази доказателствата по делото, на основание чл.303 от НПК,
съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. Г. Г., роден на *** г. в гр. П., с постоянен адрес
/населено място/ настоящ адрес /населено място/, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че неустановени дати през периода от
20.03.2024г. до 04.04.2024 г. от кошара оставена без постоянен надзор
находяща се в района на бившата "Т.", местността "К.", землището на гр.П., е
отнел 8(осем) овце и 1(едно) агне, собственост на П. И. К. от гр. П., без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, на обща стойност 2260
(две хиляди двеста и шестдесет) лева - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 от
НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което престъпление и на посоченото
основание и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54
от НК и го ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/
години, като намалява така определеното наказание с една трета и му
НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 4
/четири/ месеца.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС постановява изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ при „общ“ режим.
1

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ПРИСПАДА от наказанието “Лишаване от
свобода” за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, времето през което
същия за срок от 72 часа с Постановление на РП – П. от 22.04.2024 г., считано
от 10:00 часа на 22.04.2024 г., с Определение от 02.05.2024 г. обективирано в
Протокол № 476, по ВНЧД № 501/2024 г. по описа на Окръжен съд гр.Б.,
влязло в сила на 02.05.2024 г., времето през което същият е задържан с мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, т.е. за срока от 22.04.2024 г. до днес
22.07.2024г., като един ден задържане се счита за един ден „Лишаване от
свобода“.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Е. Г. Г. /с установена
по делото самоличност/, да заплати по сметка на ОД на МВР – Б. направените
по делото разноски в размер на 223,92 /двеста двадесет и три лева и 92 ст./ по
сметка на ОД МВР, гр. Б., както и сумата от 5.00 /пет/ лева по сметка на РС –
П., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - гр. Б..
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда №41 от 22.07.2024г. по постановена по НОХД
№403/2024г. по описа на РС – П..

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Б.,
Териториално отделение – гр. П. обвинителен акт срещу Е.Г.Г. от гр. П., за
престъпление по чл.195 ал.1, т.2 от НК във вр. с чл.194 ал.1 от НК
Производството по делото е разгледано по реда на глава 27 НПК
(съкратено съдебно следствие), в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, като
подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
В настоящето наказателно производство няма конституиран граждански
ищци или частни обвинители.
В хода на съкратеното съдебно следствие участващият в делото прокурор
З. поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимият, като изразява
становище, че деянията са безспорно установени и доказани, че същите
осъществяват от обективна и субективна страна, състава на престъплението, в
което подсъдимият е обвинен. Пледира подсъдимия да бъде осъден на
наказание ,,Лишаване от свобода“ за срок от 3/три години/, като то бъде
намалено с 1/3. На основание на чл.59 прокурора пледира задържането на
подсъдимия в ДП за срок от 72 часа, както и наложената му мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ да бъдат зачетени и приспаднати. По
отношение на режима на изтърпяване на наказанието, прокурора счита, че
следва да бъде ,,строг“.
Подсъдимият Е.Г.Г. признава фактите и обстоятелствата по
обвинителния акт. Признава вината по отношение на предявеното му
обвинение. Поддържа становището на своя защитник. При последната си дума
заявява, че съжалява за извършеното. Защитникът на подсъдимия пледира
налагането на наказанието да бъде в минимален размер предвид
многобройните смекчаващи вината обстоятелства, а именно: признаване на
вината от подсъдимия, младата му възраст, факта, че е възстановил щетите на
пострадалото лице, както и обстоятелството, че му предстои да извърши
поредната инвитро процедура, която налага неговото лично присъствие с цел
осигуряване на необходимия биологичен материал.
Като се има предвид, че производството е преминало по реда на Глава
Двадесет и седма от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие не са
събирани доказателства посредством разпити на свидетелите и вещи лица,
като са приобщени доказателствата събрани в досъдебна фаза на
наказателното производство в цялост, приложени в кориците на досъдебно
производство № 314 ЗМ-144/2024 година по описа на РУ – П.. След преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият Е.Г.Г. е роден на роден на ***г. в гр. П., с постоянен
1
/населено място/ и настоящ адрес в /населено място/, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, ЕГН
**********.
Осъждан е шест пъти за извършени престъпления от общ характер, както
последната присъда по нохд №490/2020г. по описа на РС-П. е наказание
лишаване от свобода 4 месеца, изтърпяна ефективно и подсъдимият е
освободен от затвора на 13.11.2020г.. По делото не се събраха доказателства
установяващи нарушения или престъпления, за които да има издаден акт на
съответните органи след датата на освобождаването на подсъдимия от
затвора, което налага извода, че така наложените наказания очевидно са
оказали необходимия поправителен и възпиращ ефект по отношение на
подсъдимия, тъй като в период от 3 години и половина, след излизането си от
затвора, същият не е извършвал никакви нарушения или деяния, установени с
акт на съответните компетентни органи. Действително с деянието по
настоящото дело по своята същност е противоправно, извършено виновно и
макар и мотивът, който е в основата за извършването му, а именно липсата на
финансови средства за да осигури поредната инвитро процедура за
ембриотрансфер, съпроводен от продължителна безработици и на двамата
съпрузи, от една страна, а от друга, предприетите множеството инвитро
процедури, предприемани от съпругата и него самия, не могат да са
основанието за неговото оправдаване. Присъствалият в залата пострадало
лице чистосърдечно заяви, че с подсъдимия са изчистили отношенията си,
няма какво да претендира и не предявява никакви претенции, както и че не
желае да се конституира като граждански ищец или частен обвинител именно
поради изчистените на отношенията помежду им.
Поради изложеното по-горе съдът възприема, че поради това, че през
2024г. подсъдимият бил безработен и срещал финансови затруднения за
осигуряване издръжката на семейството си и с оглед предприетите инвитро
процедури, решил да се сдобие с финансови средства чрез извършване на
престъпление. Удачен вариант за да реализира намеренията си било да
открадне животни от кошарата на свидетелят П.И.К., покрай която често
минавал. Знаел, че същата се намира извън гр.П., в местността „К.“, както
проучил, че вечер не винаги се охранява, тъй като собственика й се прибирал
да пренощува в дома си в гр.П.. Кошарата била извън града и била в близост
до пътя от гр.П. –с.К..
Кошарата е собственост на свидетеля П.И.К.. Същият отглеждал около
200 броя различни по вид животни - овце, агнета, прасета, крави, телета.
На неустановени дати през периода от 20.03.2024г. до 04.04.2024г. на
няколко пъти обвиняемия влизал сам в кошарата и от там вземал животни,
общо за периода взел 8броя овце и 1 бр.агне. Това било предимно вечерно
време. Преди това уговарял свой приятел-свидетеля В.Х.А. който да го чака в
близост да мотел “Х.“ и с автомобила си да ги превозят до предварително
уговорен купувач-свидетеля К.Г.С. от село М., община П., който също
2
отглеждал животни. На свидетеля А. обяснил , че животните са на негов
приятел който го помолил да му ги закара до кошарата в село М., община П..
Общо за този периода закарали 8 бр. овце и 1 бр. агне, за които свидетелят
К.Г.С. заплатил на обвиняемия по 200лева за овца и по 50 лева за агне.
Не след дълго, собственика установил липсата на животните и затова
подал сигнал в полицията. Благодарение на адекватната намеса на
полицейските служители, авторът на престъплението бил разкрит, като било
открити и животните. С протокол за доброволно предаване били предадени на
полицейски служител, който с разписка ги предал на собственика им.
От назначената оценителна експертиза са установява, че стойността на
откраднатите животни – 8 (осем) брой овце и 1 (един) брой агне са на общо
стойност 2 260 (две хиляди двеста и шестдесет) лева.
По повод жалба от П.К. било образувано досъдебно производство, като
след проведените оперативно - издирвателни мероприятия бил установен
автора на престъплението.
Горните фактически положения се подкрепят по несъмнен и категоричен
начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно - направените
от подсъдимия признания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК на всички факти
така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени средства, събрани в
досъдебното производство, а именно: протокол за разпит на свидетел Ц.Б.И.
от 09.04.2024 г. пред органа по разследване, протокол за разпит на свидетел
П.И.К. от 09.04.2024 г. пред органа по разследване, протокол за доброволно
предаване от 09.04.2024 г., протокол за разпит на свидетел Н.Ц.Ц. от
09.04.2024 г. пред органа по разследване, протокол за разпит на свидетел
В.Х.А. от 09.04.2024 г. пред съдия от РС – П., протокол за разпит на свидетел
К.Г.С. от 09.04.2024 г. пред съдия от РС – П., протокол за разпит на свидетел
Г.И.К. от 09.04.2024 г. пред съдия от РС – П., протокол за доброволно
предаване от 08.04.2024 г., протокол за разпит на обвиняем Е.Г.Г. от 24.05.2024
г. пред съдия от РС – П., протокол № 495/24.04.2024 г. по ЧНД 286/2024 г. по
описа на РС – П., с който е взета МН „Парична гаранция“ в размер на 500 лева
по отношение на подсъдимия, Протокол № 476/02.05.2024 г, по ВЧНД №
501/2024 г. по описа на ОС – Б., с който е изменена взетата спрямо
подсъдимия Г. мярка за неотклонение от „Парична Гаранция“ и е взета мярка
за неотклонение Задържане под стража, протокол за разпит на свидетел С.Г.К.
от 17.05.2024 г. пред органа по разследване, протокол за разпит на свидетел
П.И.К. от 20.05.2024 г. пред органа по разследване, съдебно - оценителна
експертиза, изготвена от вещо лица Р.Ш., протокол № 628/30.05.2024 г. по чнд
№ 530/2024 г. по описа на РС – П., с който е оставено без уважение искането
на адв. К. за изменение на взетата спрямо Г. мярка за неотклонение, протокол
за разпит на свидетел П.И.К. от 06.06.2024 г. пред органа по разследване, и
като съобрази, че тези доказателства касаят фактите по обвинението и са
събрани по предвидения в НПК ред, съдът на основание чл. 372, ал.4 от НПК,
3
обяви на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното
от подсъдимия самопризнание и събраните на етап досъдебното производство
доказателства, без да събира други доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт.
Съдът дава вяра на показанията на свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото по
отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са
от значение за правилното решаване на делото, поради което съдът прие за
категорични, непосредствени и обективни.
Съдът дава вяра и на заключението по изготвената съдебно-оценителна
експертиза, която определя стойността на отнетите вещи, към момента на
извършване на деянието, тъй като същото не беше оспорено от страните, а и
съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната
компетентност на експерта. Съдът кредитира и всички протоколи за
извършените процесуално следствени действия, които са изготвени в
съответствие с предвидения в НПК ред.
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят
следните правни изводи :
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.195 ал.1, т.2 от НК във вр. с чл.194,
ал.1 от НК защото неустановени дати през периода от 20.03.2024г. до
04.04.2024г. от кошара оставена без постоянен надзор находяща се в района на
бившата „Тухларка“, местността „К.“, землището на гр.П., е отнел 8 (осем)
овце и 1 (едно) агне , собственост на П.И.К. от гр.П., без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, на обща стойност 2 260(две хиляди
двеста и шестдесет) лева.
От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия с факта на
отнемане на чуждите движими вещи, предмет на престъпленията, от
владението на другиго и без негово съгласие, обстоятелство, доказано по
несъмнен начин както от гласните и писмени доказателства, така и от
самопризнанието на подсъдимия.
Престъпното посегателство е извършено при квалифициращи
обстоятелства по смисъла на чл. 195, ал. 1, т.2 от НК, с оглед на обективната
страна на деянието, а именно: отнемането на вещите, които не са под
постоянен надзор.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Подсъдимият
е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на чуждите движими
вещи, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
/преминаването на вещите в негова фактическа власт/ и е искал настъпването
им /да установи своя фактическа власт върху предмета на престъплението/.
4
При горните съображения съдът с присъдата си призна подсъдимия Е.Г.Г.
за виновен в извършване на престъплението по чл. 195, ал.1, т.2 от НК във вр.
с чл.194, ал.1 НК.
При определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи
на подсъдимият, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа по реда на Глава 27 от
НПК, съкратено съдебно следствие. Подсъдимият призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тях.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК наказанията
на подсъдимият съдът следва да определи при условията на чл. 58а от НК и на
целите, заложени в чл. 36 от същия кодекс. В тази насока съдебната преценка
основно е детерминирана от съобразяването на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът
прие критичното отношение към извършеното деяние, тежкото материално
състояние – липсата на постоянни доходи и състоянието на безработен,
младата възраст на дееца, желанието му да не извършва повече престъпни
посегателства, независимо от финансовата си нужда, желанието му да създаде
семейство с д деца, за които от доста време правят инвитро процедури,
искреното си разкаяние, доброто отношение на пострадалото лице към
подсъдимия и не на последно място че същия е възстановил всички нанесени
щети. Съдът също така отчете и че през последните три години и половина
след неговото освобождаване от затвора където е търпял ефективно присъдата
си от 4 месеца лишаване от свобода постановена по нохд №490/2020г. по
описа на РС-П., подсъдимият не е осъждан и не се представиха доказателства
да е извършвал други престъпления или нарушения. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът прие високата степен на обществена опасност на
деянието.
При анализа на посочените от съда отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие, че за подсъдимия Г. относно извършеното от него
престъпление по смисъла на по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от
НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 1 до 10 години
се следва наказанието да бъде определено при приложението на чл. 58а, ал. 1
от НК, т. е при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Не
следва да се прилага разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК и да се определя наказание под минималния размер, доколкото такова
наказание според съда не би било съобразено с обществената опасност на
деянието и дееца и би бил нарушен принципа за реципрочност на
наказателната репресия спрямо обществената опасност на деянието и дееца
във връзка с постигане на едно от целите на наказанието – превъзпитанието на
подсъдимия. За да се поправи подсъдимия и след оценка на отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства, при спазване на целите в чл.36 от НК
съдебния състав приема, че справедливо отмереното наказание, е наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, определено и ориентирано
5
около минимално предвиденото от законодателя, като на основание чл.373,
ал.2 от НПК, във връзка чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК намалява така
определеното наказание с една трета и му налага наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца. Съдът счита, че не са
налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за подсъдимия, а именно: същия е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за
постигането на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на дееца
е наложително да го изтърпи ефективно. За това и на основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС съдът определи така наложеното наказание 1 /една/ година и 4
/четири/ месеца „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим, тъй като наказанието наложено с настоящата присъда не
надвишава две години.
По отношение на подсъдимия е била взета в досъдебното производство е
бил задържан за 72 часа с Постановление на РП-Б., включително и с Мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, поради което съдът приспадна от така
определеното и наложено наказание 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца
„Лишаване от свобода“ на основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК, времето през
което същият е бил задържан за срок от 72 часа с Постановление на РП – Б.,
ТО - П., както и времето през което по отношение на същия е била и Мярката
за неотклонение „Задържане под стража”, взета с Определение от 02.05.2024г.,
обективирано в Протокол №476 от 02.05.24г. по внчд №501/2024г. на
Окръжен съд-Б., влязло в сила на 02.05.2024г., тоест за срока от 22.04.2024г. до
22.07.2024г. - до датата на постановяване на присъдата, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен
по предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 НПК в негова тежест
бяха присъдени и направените в досъдебната фаза на делото разноски за
изготвяне на експертиза в размер на 223,92 лева по сметката на ОД на МВР –
Б..

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
6
Съобщи за изтекли лични данни