Решение по дело №3719/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260142
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20201720103719
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260142 /10.2.2021г.

гр. Перник, 10.02.2021 г.

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 19 01 2021 година в състав:

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ  Д Матеева

 

при секретаря Т Тодорова

като разгледа докладваното гр. дело № 03719 по описа за 2019 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу

Р.Д.С. ЕГН********** ***

 

За сумата 2458.80 лв.неплатена топлинна енергия  за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на посочения адм.адрес, от която

 Сумата 2236.68лв. главница за периода 01.05.2018-30.04.2019г.

Сумата 222.12лв.  законна лихва за забава в месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 09.03.2020 г.,

ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 05.06.2020г.  по чгд № 02457 / 2020г. ПРС до окончателното изплащане на вземането,

както и за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на така подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

След изпълнение на уведомителни процедури по чл.47 и сл ГПК заявителят е предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

 

Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през посочения период

 за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на адреса ,за която ответникът не му заплатил дължимата се от него цена. Моли съда да установи вземанията, предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК от  ответника   е постъпил отговор на исковата молба, чрез адв.В. ,както и изразява становище в първо о.з.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния му представител  юрк.  поддържа предявените искове.

Ответникът чрез  адвокат-пълномощник, оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан.

 

Оспорва обстоятелствата да се намира в облигационно правоотношение с ищеца с конкретни съображения, че не е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имота, за който са начислени процесните суми, като в тази връзка твърди, че се намира във владение на имота на основание договор за наем.

Оспорва доказателствената стойност на представеното по делото извлечение от сметка, като в тази връзка развива конкретни съображения, че количеството доставена топлинна енергия не е отчитано коректно.

 

По делото са събрани писмени доказателства и са изслушвани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            

 От приложеното към настоящето ч.гр.дело на РС-Перник е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите  - посочени по-горе

      

 От приетата като доказателство по делото публикация  на общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Съперник” от 29.04.2008г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.  

 

Видно от уведомление  от Директора на Дирекция „Местни Приходи и такси“ се установява, че :

Налице е липса на идентичност между посочения адрес на топлофицираното жилище – ул.Кракра бл.4 Б ап.22 и ул.Ал.Миленов № 31 ап.22, както е по НА № 175 том 1 дело № 241/1992г..

Това обстоятелство се установява от удостоверение от 24.11.2020. издадено от Община Перник.

На второ място – установява се, че абонатът –Е.М.Т.е починал 17.04.1994г. и е оставил наследници- ответникът и други.

 

Следователно, следва да се приеме, че ОТВЕТНИКЪТ  НЯМА задължение да издължават цената на топлоенергията на ищцовото дружество  за процесния период.

 

Други относими доказателства не са ангажирани по делото.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

 

По допустимостта на исковете

 

Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК,  поради което и същият се явява процесуално допустим.

     

     По основателността на исковете съдът намира следното:

 

За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответницата през исковия период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена.

Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с ответницата  през процесния период.

 

Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, -

потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на потребител.

 

Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот. 

 

Действащият към настоящия момент чл. 153 ЗЕ изисква изрично за придобиване качеството клиент на топлопреносното предприятие лицето да е собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост.

 

Поради това и съдът в настоящия случай приема, че ответникът  няма качеството на потребител на топлинна енергия и не дължи стойността на последната в полза на топлопреносното предприятие.

 

По делото не се установява ответникът да е подал молба за откриване на партида при ищеца на негово име, каквато възможност е предвидена в чл. 62 от Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. Перник, поради което съдът намира, че в случая отсъства както законово, така и договорно основание за ангажиране отговорността  за плащане на цената за доставената топлинна енергия до посоченото жилище.

 

При тези съображения съдът намира, че макар и да се събраха доказателства относно потребената в имота топлоенергия (от заключението на СТЕ) като количество и стойност, исковете за главница и акцесорният иск за лихва следва да бъдат отхвърлени, тъй като по делото не се  установи привлеченото към отговорност лице да е пасивно легитимирано да отговоря по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ.

 

Ищцовата страна разполага с възможността да сезира Общината и др.органи за уеднаквяване АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АДРЕСИ по улици, където това е необходимо, с оглед избягване на подобни казуси, и по-специално с блока на ул. №  , за когото съдът нееднократно е констатирал проблемни ситуации по сходни казуси с ТЕЦ

 

По разноските:

 

С оглед отхвърлянето на установителния иск дължимите се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство  и по УИ остават в тежест на ищцовото дружество, вкл. и разноските направени за особен представител.

Ищцовата страна  дължи на ответната страна разноски 400лв.по УИ и 300лв. по запов.производство.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОТХВЪРЛЯ исковете на  "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,

за признаване за установено по отношение на

Р.Д.С. ЕГН********** ***

 

За сумата 2458.80 лв.неплатена топлинна енергия  за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на посочения адм.адрес, от която

 Сумата 2236.68лв. главница за периода 01.05.2018-30.04.2019г.

Сумата 222.12лв.  законна лихва за забава в месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 09.03.2020 г.,

ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 05.06.2020г.  по чгд № 02457 / 2020г. ПРС до окончателното изплащане на вземането,

като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ

 

ОСЪЖДА"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, ДА ЗАПЛАТИ  на Р.Д.С. ЕГН********** ***- РАЗНОСКИ :400лв. по уст.иск и 300лв. по запов.производство

 

 

След влизане на решението в сила, ч г дело да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                    

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: