Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен 08. 02.
2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенският
районен съд, тринадесети граждански състав
в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
ЗАМФИРОВА гр. д. № 6781
/ 2018 г. за да се произнесе, взе
предвид:
Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
Постъпила е
искова молба от Ц.Н.Н., ЕГН **********,***, против В. Н. Н., ЕГН **********,***, с
която е предявен иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и цена на иска 7000 лв.
В исковата
молба се посочва следното:
Подадена е частна тъжба против ответника пред Плевенския
РС и е образувано НЧХД № 2604 / 2017 г,
по което същият е признат за виновен за престъпление по чл.148 ал. 2, вр. ал.1 т.1 и т.3, вр. чл.147 ал.1 от НК. С
присъда № 13 / 24. 01. 2018 г. му е
наложено наказание глоба в размер на 5 000 лева, както и обществено порицание,
което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел на гр. Плевен.
След обжалване на присъдата пред ***по ВНЧХД № 185 / 2018 г. с Присъда № 86 от
06. 07. 18 г, така постановеното наказание е изменено, като вместо наложеното
наказание глоба и обществено порицание, при хипотезата на чл. 78 А ал.1 от НК,
въззивният съд го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1
000 лева.
При завеждане
на частното наказателно дело е предявен
и граждански иск, който не е разгледан от първоинстанционния съд, поради което
с настоящия иск е предявявена претенция за нанесени неимуществени вреди в размер
на 7 000 лв, във връзка с извършеното от
ответника на 05.06.2017 год. престъпление по чл.148, ал. 2, вр. ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147 ал.1
от НК, за което вече е признат за виновен с окончателно влязла в сила присъда.
В конкретния случай с действията си ответникът е разгласил позорно обстоятелство - такова, което е от естеството
да накърни доброто име на ищеца в обществото и което същевременно не отговаря на истината. Безспорен факт е, че
тези твърдения са направени пред съдебен състав в присъствието на колеги на Н., което допълнително накърнява чувствата му.
Факт е също така, че въпросното изявление не е инцидентно, а израз на личното отношение,
което ответникът има към него и което е от години, както е факт и че въпреки
наложеното му наказание, това поведение не се е променило.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение,
с което да осъди на основание чл.45 от ЗЗД В.Н. ***, ЕГН **********, да заплати
сумата от 7000 лева ведно със законната лихва считано от 05. 06. 2018 г, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка с извършеното от него
престъпление по чл.148, ал. 2, вр. ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147 ал.1 от НК,
както и деловодните разноски.
Препис от
исковата молба и приложенията е връчена на ответната страна лично, като в срока
по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор, в който се оспорва предявеният иск.
ИЩЕЦЪТ Ц.Н.Н., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С.М. ***,
с пълномощно, поддържа исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ В.Н.Н., редовно призован, явява се лично.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, прави следните правни изводи:
От приложения
доказателствен материал по делото, се
установяват следните обстоятелствата:
По
НЧХД № 2604 / 2017 г, РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН е сезиран с тъжба от Ц.Н.Н., ЕГН **********,
против В.Н.Н., ЕГН **********. Частният
тъжител твърди, че на 05.06.2017г., в открито съдебно заседание по гр.д. № 9515
/ 2016 г. по описа на РС - ПЛЕВЕН, В.Н.Н. заявил, че „... във връзка с
изпълнително дело №18 при ЧСИ Ц.Н., ние сме трето лице имотно измамени,
пострадали от престъпник Ц.Н.... Ако трябва да доказвам защо аз твърдя, че е
престъпник, ще го докажа", както и „Ще има възможност да се изясни това
въпрос за Ц.Н., който е престъпник...
". Във връзка с така изложените на основание чл.81 ал.1 НПК обстоятелства,
частният тъжител счита, че цитираните твърдения на В.Н.Н. са клеветнически,
както и че не отговарят на истината и в тази връзка намира, че следва да бъде
ангажирана наказателната отговорност на В.Н.Н., ЕГН **********, за извършено
престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т. 3, вр. чл.147 ал.1 НК.
В
съдебно заседание по НЧХД № 2604 / 2017 г, частният тъжител не се явява;
представлява се от съответно упълномощен повереник, който поддържа, че от
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършеното
от подсъдимия Н. престъпление. Пледира за постановяване на осъдителна присъда,
без да изразява изрично отношение по
въпроса за вида и размера на наказанието. Отправя искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Подсъдимият
В.Н.Н. се явява лично и с назначен служебен защитник. Не се признава за виновен
и дава обяснения, в които излага собствена позиция по случая. Счита, че
направените изявления по гр.д. № 9515 / 2016 г. по описа на РС -ПЛЕВЕН са
негова „защитна теза". Коментира работата на Ц.Н.Н. като ЧСИ по и. д. № 18
/ 2006 г. като прави извод, че същата е несъобразена с изискванията на закона.
В тази връзка изтъква, че частният тъжител е издал Постановление за възлагане
на недвижим имот, който не е бил собственост на длъжника по изпълнителното
дело, а на В.Н. и неговата съпруга, които по този начин се явяват „имотно
измамени"; отделно от това счита, че след възлагането, не са възстановени
паричните средства, надвишаващи размера на вземането на взискателя. Изразява
виждане, че Ц.Н. е изложил некоректни и неверни обстоятелства като свидетел
по НОХД № 2887 / 2005 г. по описа на РС
- ПЛЕВЕН. Отбелязва, че е посочил, че Ц.Н. е извършил престъпления още
с отговора
на исковата молба
по гр. д. № 9515 / 2016 г, а
именно - на 26.02.2017г. и прави извод, че частната тъжба е заведена след
изтичане на шестмесечния срок по чл.81 ал.З НПК /в редакцията съобразно ДВ, бр.
86 от 28.10.2005 г./. Възразява, че в качеството на физическо лице, Ц.Н. няма
право на тъжба, тъй като става дума за обстоятелства, свързани с ЧСИ Ц.Н.,
когото преценява като „юридическо лице" - и поради това е на мнение, че
наказателното производство следва да бъде прекратено. Отделно от това изтъква,
че компетентният съдебен състав по гр.д. № 9515 / 2016 г. не му е наложил
наказание за отправени обиди, от което заключава, че не са били налице
основания за това и че не е налице отправена обида въобще. Изразява виждане, че
Окръжна прокуратура - Плевен прикрива извършени от страна на Ц.Н. престъпления.
Посочва, че частната тъжба е изцяло неоснователна и недоказана, като пледира да
бъде признат за невинен и да бъде оправдан. Служебният защитник пледира за
постановяване на справедлива присъда.
Съдът,
като е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, е установил следното от фактическа и правна страна:
В.Н.Н.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, не
работи, Към 05.06.2017г. частният тъжител Ц.Н. е изпълнявал длъжност като
частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ с район на действие ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Към
тази дата и в момента на разглеждане на настоящото дело пред
РС -ПЛЕВЕН/, Н. бил неосъждан - както за престъпления от общ, така и за такива
от частен характер.
Подсъдимият
и частният тъжител се познават. През годините, следващи образуването на
изпълнително дело № 20067560400018 / 2006
г, В.Н. имал редица възражения към
работата на Ц.Н. като съдебен изпълнител по делото. Страни по това дело са ***, ***Н., представлявани от страна на ***Н.,
син на подсъдимия В.Н.. Последният имал генерално пълномощно от името на *** Н.
и проявявал интерес към предприетите от страна на ЧСИ Н. действия и
постановените от негова страна актове по изпълнителното дело. Имал редица
критики, в т.ч. - във връзка със съобщение за налагане на запор от 01.04.2005г,
Протокол за опис и оценка на недвижими имущества от 28.04.2005г, Съдебно
удостоверение от 21.11.2005г,
издадено от СИС
при РС -
ПЛЕВЕН на ***, изнасяне на имущества на публична продан
и други. Междувременно, било образувано НОХД № 2887 / 2005 г. по описа на РС -
ПЛЕВЕН, по което било повдигнато обвинение против ***Н. за това, че за периода
28. 07. 2005 г. - 09.08.2005г. в гр.***, съзнателно се разпоредил с движими
вещи - родителско стадо от петли и кокошки, порода ***бр, на стойност 62 790 лв,
поставени под запор и оставени му за пазене с протокол от 28. 04. 2005 г. по
изпълнително дело № 432 – 34 / 2005 г. по описа на СИС при РС - ПЛЕВЕН -
престъпление по чл. 277, ал.2, вр.ал.1 НК. По така повдигнатото обвинение, с
влязъл в сила на 20.11.2007г. съдебен акт, *** Н. бил признат за виновен в
извършването на посоченото престъпление, като на основание чл.78а НК бил
освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание - глоба в размер на 1000 лева. Следва да бъде отбелязано обаче, че в
хода на посоченото наказателно производство, в качеството на свидетел бил
разпитан и Ц.Н.Н., чиито показания В.Н.Н. счел за неотговарящи на истината.
В
крайна сметка, през годините, предхождащи 05. 06. 2017 г, подсъдимият В.Н.Н.
развил отрицателно отношение към личността на Ц.Н.Н..
На
05.06.2017г. в Съдебната палата на гр.ПЛЕВЕН, било проведено открито съдебно заседание по гр. д. 09515 / 2016г. по
описа на РС - ПЛЕВЕН със страни: ишец - Ц.Н.Н. /представляван от адв.С.М./,
ответник - В.Н.Н., ответник - ******ОВ Н. /представляван от АДВ.***/, трето
лице помагач - ***. Председател на едноличния съдебен състав била съдия ***, а
съдебен секретар - ***. На делото бил даден ход и съдебният състав приел и
обявил за окончателен проектодоклада. Впоследствие постановил Определение, с
което изменил на основание чл.253 ГПК доказателствената тежест. При изразяване
на позиция във връзка с така постановеното Определение, подсъдимият В.Н.Н.
решил да изрази негативното си отношение към личността на Ц.Н.Н., като отправи
както клеветнически, така и обидни твърдения спрямо същия. Заявил следното:
„Правя
декларация, ние със съпругата сме трето лице от месен, януари 2011 г. във
връзка с изпълнително дело № 18 при ЧСИ Ц.Н., ние сме трето лице имотно
измамени, пострадали от* престъпник Ц.Н.. Никакви законни разноски не може на
това лице да се присъждат. Ако трябва да доказвам защо аз твърдя, че е
престъпник, ще го докажа. В ПлРС от началото на януари 2011 г. 6 години нито
едно дело наше не се допуска срещу Ц.Н.. Единственото дело, което е разглеждано
е гр. д. № 6580 / 2015 г. от ***, която е най - достойния съдия в ПлРСт Тя си
облече тога, влезе в съдебната зала, ние се състезавахме и тя го осъди. Самото
изменение на решение е в ОС - *** и този въпрос е спорен. След оспорването на
ОС - ***, лично председателката на
Окръжен съд ми написа 3 - 4 страници сърцераздирателно писмо и въведоха отводи
в ОС ***, затуй делото на втора инстанция го бяха пратили в Търново, но аз и
Търново отвеждам. ОС Търново до сега в продължение на 6 години, няма нито една
съдийка, която да си е облича тогата. Единственият съд, който се произнася по
наши дела и то в наша полза е ОС Габрово. Дело № 6580 си е висящо за
разноските. Това, което вие сте отделила и постановила, аз съм го оспорил. Имам
искане да направите изявления, че вие сте професионален и почтен съд и няма да
поставите решение, защото съм поставил или отстраняване. Ако нямате сили да го
решите това дело по закона, а не по вътрешни убеждения, просто Ви моля да се отведете. Това дело е
опит за поредна измама на ПлРС и въвеждане в практика на корупция. Отделеното
дело не го коментирайте. Аз съм го оспорил. Потвърждението е, че пред ПлРС не
се пускат моите дела, а се дава ход на две дела на Ц.Н. едновременно. Едното е
вашето, другото е пред съдия Дилова. Ще има възможност да се изясни това въпрос
за Ц.Н., който е престъпник, може ли да ми бъде и кредитор. Поддържам си
искането да бъдат приложени двете граждански дела."
Така
направеното от страна на В.Н.Н. изявление, било в хода на открито съдебно
заседание, на което присъствали председателят на съдебния състав, съдебният
секретар, адв. М., АДВ. ***Н. и др. От своя страна, в качеството на страна по
гр.д.№ 9515 / 2016 г. по описа на РС - ПЛЕВЕН, с цитираната част от протокола
от съдебно заседание се запознал и самият Ц.Н.Н.. Почувствал се засегнат от
твърденията на В.Н. и на 27. 09. 2017 г. била заведена частната тъжба, въз
основа на която е образувано настоящото НЧХД.
Така
приетата фактическа обстановка се приема от съда за безпротиворечива и
доказана от събраните
в хода на наказателното производство доказателства и
доказателствени средства - писмени и гласни такива, а именно: заверен
препис от Протокол за съдебно заседание от 05.06.2017г. по гр.д. № 9515 / 2016г. по описа на РС - ПЛЕВЕН /л.2 - 6
/, справка от КАМАРА НА
ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ
№ 4449 / 11. 10. 2017 г. /л. 23 от делото/; Постановление за отказ да се
образува наказателно производство по преписка № В – 5403 / 2017 г. по описа на
РП - ПЛЕВЕН /л. 319 - 320/; справка от ЧСИ Н. за изп. дело № 18 / 2006 г. и
заверени преписи на материали от същото, а именно - Съобщение за налагане на
запор към призовка от 01.04.2005г., Протокол за опис и оценка на недвижими
имущества от 28.04.2005г., Решение № 455 / 18. 11. 2005 г. по ч. гр. д. № 825 /
2005г. по описа на ОС - ПЛЕВЕН, молба от *** за издаване на съдебно
удостоверение, Съдебно удостоверение от 21. 11. 2005 г, издадено от СИС при РС
- ПЛЕВЕН на ***; експертно заключение по комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза /л.375 - 397 от делото/, от което се
установява, че подсъдимият В.Н.Н. не е страдал от психично заболяване към
05.06.2017г. Както към посочената дата, така и понастоящем е в състояние да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи; както към посочената
дата, така и понастоящем е в състояние правилно да възприема факти и
обстоятелства от значение за наказателното производство, да ги запаметява и
възпроизвежда. Все пак, вещите лица отбелязват, че при подсъдимия са налице
редица личностови акцентуации, които не представляват психично заболяване, тъй
като не нарушават в достатъчна степен психичните годности на личността. Касае
се за различни черти на характера, които надхвърлят общата норма, но не
преминават в патология. Вещите лица считат, че при подсъдимия е налице
завишение на склонността към вербална агресия, в т.ч. - използване на обиди,
заплахи, ултиматуми. Налице са дисхармонични тенденции, в смисъл, че според
вещите лица подсъдимият би демонстрирал непримирение с определено събитие, ако
към него е отправен укор - или примирение със събитието през снизходителност,
безразличие или характерния за подсъдимия механизъм на рационализацията.
Експертите изтъкват, че водещите акцентуации на темперамента, за които стана
дума по-горе, обуславят силна степен на изострена чувствителност, лабилност,
бурни и невъздържани реакции, със силна интензивност и темп на преминаване от
една крайност - в друга, за кратък период от време; отбелязано е, че много
често стимулът от средата не провокира логичен по вид и / или интензивност тип
реакция, като поради преувеличаването на чувствата, социалните условия не се
оценяват адекватно и водят до нарушения в комуникацията и адаптацията. Съдът е
приел експертното заключение за обективно и достоверно.
Съдът преценява, че изложената по - горе
фактическа обстановка се установява по безпротиворечив начин от събраните по делото
доказателствени материали. Единственият доказателствен източник, който до
известна степен влиза в противоречие с нея, са обясненията на подсъдимия В.Н.. Следва
обаче да бъде изтъкнато, че макар и многословни, тези обяснения по същината си
се явяват объркани, недостатъчно ясни, с редица отклонения /по преценка за
относимост на самия В.Н./ и като цяло - не съставляват доказателствен източник, който може да се
приеме, че се ползва с убедителност. Особено показателен момент в обясненията е
този, че сами по себе си, те не съдържат обстоятелства, различни от твърдяните в частната тъжба, въз
основа на която е образувано настоящото наказателно производство, а редица
интерпретации във връзка с факти, свързани с други дела /изпълнителни,
граждански, наказателни/ и преписки, които В.Н. счита за относими към предмета
на доказване по настоящото дело. В този смисъл, обясненията представляват
собствен анализ на обстоятелства, които подсъдимият Н. преценява като
релевантни по настоящото дело, включително - позиция по въпроси, чието решаване
е от компетентността на държавни органи /в т.ч. - Прокуратура, Съд/ и/или
въпроси, за даването на компетентна позиция по които, е препоръчително
наличието на завършено висше юридическо образование.
Така
подсъдимият заявява, че представеният по делото заверен препис на протокол от
съдебно заседание на 05.06.2017г. по гр. д. № 9515 / 2016 г. правилно отразява
направените от негова страна изявления. Наред с това изтъква, че няма никакви
отношения с Ц.Н. като физическо лице и счита заведената от него тъжба за
нередовна поради липсата на процесуална легитимация - а именно, че тъжбата е
следвало да бъде заведена от името на ЧСИ Ц.Н., когото определя като
„юридическо лице". Критикува работата на частния тъжител като ЧСИ по изп. дело
№ 18 / 2005 г, твърди, че по същото
„няма валидни призовки от първи април 2005 г.", позовава се на „решение още на един окръжен
съд 1103 / 2010 г. възивно дело състава на ***, има още едно решение на възивно
дело 105 / 2013 г. на Ловешки Окръжен съд състава на ***"; предлага
тълкуване на чл. 223, ал.2 ГПК; твърди,
че имот, собствен на В.Н. е бил възложен от страна на ЧСИ Н. неправомерно;
определя частния тъжител като „документен измамник" като се мотивира, че
запорно съобщение от 01. 04. 2005 г. по и. д. № 18 / 2005г. е антидатирано,
както и че е издадено съдебно удостоверение на пазача ***, в което частният
тъжител със запетая добавил, че същото съдебно удостоверение се отнася и за
плодовете от движимите вещи /родителско стадо/; че ЧСИ е приел отчет на пазача,
с който отчет, неправомерно било извършено разпореждане с 302 000 разплодни
яйца. Съдът намира за наложително да цитира една част от обясненията на
подсъдимия, тъй като единствено по този начин е възможно да се добие достатъчно
адекватна представа за тяхното съдържание, предложения от негова страна анализ
и направените по този начин изводи; „А постановлението за възлагане на моя имот
през април месец той цитира постановление, че е влязло в сила. Позволявам си да
дам информация на съда как е влязло в сила. Взискателката по изпълнителното
дело е пуснала една молбичка до Цв. Н. и Цв. Н. е нанесъл резолюция ръкописна,
аз съм я копирал и съм я приложил по тези дела той пише, че по изпълнително
дело е прието, че разпределението е влязло в сила. Аз питам - как беьЦветозаре
прие, че разпределението е влязло в сила, трябва да има решение по ГПК и от ОС
и от Апелативен съд, и тази престъпност
без решение по разпределението тя освен че е процесуалноправна, тя е и
материалноправна, защото с решението от разпределението съдът узаконява
материалноправните отношения между страните.
Четвърти
момент по изпълнителното дело, за да разберете защо аз си позволявам да казвам,
че Цв. Н. е престъпник . Четвърти момент аз съм трето лице със съпругата ми по
ИД №18, има съдебен акт на състава на ***изричен съдебен акт, че навсякъде да
се чете, че В. Вачков е трето лице. От кориците на изпълнителното дело се
вижда, че там са две дружества, В.Н. не е страна по изпълнително дело 18. Цв. Н.,
позовавам се на една изключително знаменателна практика на ВКС по 607 беше
решението 2010 г., където дисциплинарно производство по искова молба на
министъра против съдебен изпълнител, където е уточнено как става надлежното
процесуално легитимиране на трето лице. Значи третото лице трябва да се
лигитимира с изричен изпълнителен лист и да му се изпрати изрична призовка.
Тези процедури ги няма, така че донякъде тези производства, където са висели пред съда толкова години тука
10 години при прокуратурата донякъде те са основателни, само че Вашите колеги
съдии и прокурори не го казват ясно - В.Н. е персона нон грата да се защитава
по това ИД № 18, защото той не е
конституиран като трето лице, няма право да се конституира."
Впрочем,
съдържанието на обясненията на подсъдимия, наред с множеството заведени писмени
изложения от негова страна и твърде настойчиво повтарящите се в тях тези /често
представляващи дословно копиране една от друга/, са обусловили и провеждането на комплексната съдбна
психолого - психиатрична експертиза, за която стана дума по - горе. От нейното заключение се установява, че както към 05. 06. 2017г,
така и към момента на разглеждане на настоящото дело, подсъдимият се явява
вменяемо лице по смисъла на Наказателния кодекс. Наред с това, според
експертите, В.Н. е принципно годен правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда относими за делото обстоятелства. В съответствие с този извод на
вешите лица и изложените дотук съображения, съдът преценява, че макар и да са формално
годен доказателствен източник, обясненията на подсъдимия, поради редицата
неясноти, отклонения, оценки, риторичност и прочие, не се ползват с
убедителност и поради това, не им отдава вяра, а приема същите обяснения единствено
като проявление на правото на защита на В.Н.Н..
При
така установената фактическа обстановка, съдът е преценил, че с действията си, от
обективна страна, подсъдимият В.Н.Н., ЕГН **********, е осъществил състав на престъпление по чл.148,
ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.3, вр.чл.147,
ал.1 НК - на 05.06.2017г., в открито съдебно заседание по гр.д. № 9515 / 2016 г.
по описа на РС - ПЛЕВЕН, разгласил позорно обстоятелство за Ц.Н.Н., ЕГН**********,
като заявил, че В.Н. и неговата съпруга са „трето лице имотно измамени,
пострадали от престъпник Ц.Н.", като клеветата е извършена публично и
спрямо длъжностно лице - частен съдебен изпълнител с район на действие ОКРЪЖЕН
СЪД -ПЛЕВЕН, по повод изпълнение на службата му по изпълнително № 18 / 2006 г.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.148, ал.2
вр. ал.1, т.1 и т.3, вр. чл. 147, ал.1 НК се е изразило в действие -разгласяване
на позорно обстоятелство - такова, което е от естество да накърни доброто име
на пострадалия в обществото и което същевременно не отговаря на истината.
Посредством направеното в откритото съдебно заседание на 05.06.2017г.
изявление, че В.Н. и неговата съпруга са „трето лице имотно измамени,
пострадали от престъпник Ц.Н.", до знанието на всички присъстващи в
съдебната зала лица /председател на съдебния състав ***, съдебен секретар ***,
адв. М., АДВ.******/ било доведено несъществуващо, неистинско обстоятелство за
личността и поведението на частния тъжител Ц.Н., което обективно е от естество
да накърни доброто му име: а именно, че В.Н. и неговата съпруга са „трето лице
имотно измамени, пострадали от престъпник Ц.Н.". В общественото съзнание,
а и от юридическа гледна точка, твърдението, че определено лице е измамено от
определен престъпник, следва да се разбира именно в смисъл, че се твърди
извършването на престъпление по чл.209 и следващите от НК. По делото обаче не
се събраха доказателства за извършено престъпление по чл.209 и следващите -
„измама", от страна на Ц.Н.. Напротив, същият не само не е осъждан за
престъпления от общ характер към 05.06.2017г. /и понастоящем/, а неговата
съдимост се явява „чиста" в най-пълния възможен смисъл, включително - без
постановявани реабилитации или приложение на института за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Впрочем,
според представената по делото характеристична справка, Ц.Н. се ползва с добро
име по местоживеене, няма данни за злоупотреба с алкохол, с наркотични вещества
или за нарушения на обществения ред. В характеристичната справка се сочи освен
това, че са налице данни за заведено ЗМ по чл.282 ал.2 НК. Това обстоятелство
обаче не може да опровергае извода, че характеристичните данни на частния
тъжител са добри, тъй като както е известно, данните за полицейска
регистрация», не отразяват съдимост, нито могат да се тълкуват във вреда на
лицата, при положение, че съдимостта им - установена чрез надлежна справка - е
„чиста"; подобни данни не могат да бъдат интерпретирани и в нарушение на
презумпцията по чл.31, ал.3 от Конституцията.
Във
връзка с обстоятелството, че Ц.Н. е неосъждан, както и във връзка с твърдението
на подсъдимия, че В.Н. и неговата съпруга са „трето лице имотно измамени,
пострадали от престъпник Ц.Н." по изп. дело № 18 / 2006 г. се налага да
бъдат внесени някои уточнения. Както е известно от правната теория, а и от
съдебната практика, само по себе си, приписването на неизвършено престъпление,
представлява разновидност на разгласяването на позорно обстоятелство, предвид
несъмнено позорящия характер на твърдението, че определено лице е извършило
престъпление. От друга страна, за да се приеме, че е налице формата на
изпълнително деяние „приписване на престъпление" е необходимо деецът да
посочи определено деяние с приблизително ясни обективни признаци. В процесния
случай обаче, подсъдимият не твърди, че Ц.Н. е извършил някакво приблизително
определено престъпление, а най - общо твърди, че той и неговата съпруга са
„трето лице имотно измамени, пострадали от престъпник Ц.Н.'''. Ето - защо, в
случая е налице другата форма на изпълнително деяние по чл.147 НК, а именно - разгласяване на позорно
обстоятелство. Доколкото все пак, в цитираното изявление на подсъдимия,
частният тъжител бива определян като „престъпник" - в контекста на
твърдение за извършена неуточнена имотна измама - все пак е необходимо отново
да бъде акцентирано, че както към 05. 06. 2017 г, така и понастоящем, Ц.Н.Н. не
е осъждан за престъпление по чл.209 и сл. от НК - „измама" и следователно
обсъжданото твърдение на подсъдимия за извършена измама, не само не може да
бъде прието за вярно, а се явява и напълно голословно. Впрочем, следва да бъде
изтъкнато и това, че по делото не бяха представени дори доказателства за
извършени от страна на Ц.Н. правни сделки, за които, с влязъл в сила съдебен
акт да е прието, че са сключени при т.нар. гражданскоправна „измама" - по
смисъла на чл.29 ЗЗД. Дори доказателства за това да бяха налице, нямаше да се
промени изводът, че частния тъжител не е извършил престъпление по чл.209 и сл.
от НК, тъй като посоченият вид измама по правило не съставлява престъпление, а
представлява основание за унищожаемост на правна сделка. Същевременно, както
вече беше пояснено, в цитираното изявление на подсъдимия, същият свързва
извършването на неуточнена, своего рода „имотна измама" с определението
„престъпник'''' касаещо личността на Ц.Н.. Следва да бъде специално подчертано,
че единствено наказателният съд, с влязла в сила присъда може да прогласи, че
едно деяние съставлява престъпление по чл.209 и сл. от НК дори в случаите,
когато представлява „измама" по смисъла на чл.29 ЗЗД. Що се отнася до
твърдяното от страна на подсъдимия осъждане по гр. д. № 6580 / 2015 г. по описа
на РС - ПЛЕВЕН - доколкото се касае за осъждане по гражданско дело, а не за
осъждане на наказание за извършено престъпление по смисъла на НК, то това
обстоятелство е ирелевантно и по никакъв начин не променя изложените по - горе
съображения.
По-нататък,
необходимо е още едно уточнение, касаещо споменатата изключителна компетентност
на наказателния съд и разнообразните претенции на подсъдимия спрямо работата на
ЧСИ Ц.Н. по ИД №18/2006г. И то е, че не са налице основания да бъде изследвана
законосъобразността /или евентуалната липса на такава/ на актовете и действията
на ЧСИ Н. както по посоченото изпълнително дело, така и по което и да било
друго такова. Изследване в очертаната насока, от една страна, излиза извън
предмета на доказване по настоящото НЧХД, а от друга - би се явило, своего
рода, инцидентен съдебен контрол върху актове и действия на ЧСИ и е недопустимо.
Следва да бъде напомнено, че ГПК съдържа съответна правна уредба в Глава
тридесет и девета - „ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО" и именно там са
регламентирани основанията, реда и сроковете, вкл. - за обжалване на действията
и актовете на съдебния изпълнител. Единствено в рамките на специалните правила,
регламентирани в ГПК е допустимо да се поставят и разгледат въпросите - дали
определен акт/действие на ЧСИ се ползва със законосъобразност и правилност или
не, както и евентуално дали такъв акт/действие подлежи на изменение или отмяна.
Липсата на съответно обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда и в
сроковете, предвиден в ГПК, лишава както страните в изпълнителното
производство, така и третите лица, от възможността да оспорват акт/действие на
ЧСИ след като същите влязат в сила; отделен е въпроса, че евентуалното
потвърждаване от страна на Съда на такъв акт или действие, изобщо изключва
по-нататъшното обсъждане на законосъобразността или правилността им. Ето защо,
извършените от страна на ЧСИ Ц.Н. действия и постановените актове по ИД 18 / 2006
г. не следва да бъдат коментирани в настоящия съдебен акт.
С
узнаването на коментираното невярно клеветническо твърдение от страна на
посочените по - горе лица, присъствали в съдебното заседание по гр.д. № 9515 / 16
г. по описа на РС -ПЛЕВЕН, деянието по чл.147 ал.1 НК било довършено: едва по -късно
за клеветническите твърдения научил и пострадалият Ц.Н.. Обстановката на
извършване на престъплението - в открито съдебно заседание, при наличието на
множество присъстващи лица - придава на извършената клевета характера на
такава, която е нанесена „публично" по смисъла на чл.148 ал.1 т.1 НК.
Наред с това, по своето съдържание, клеветата се отнася до изпълнението на
службата на ЧСИ Ц.Н.Н., т.е. на „длъжностно лице" по смисъла на чл.93 т.1
б. „б" НК, което обуславя и наличието на квалифициращия признак по чл.148
ал.1 т.4 НК. Престъплението е извършено по повод изпълнение на службата на Ц.Н.
като ЧСИ, тъй като към момента на извършване на престъплението, пострадалият не
е изпълнявал служебните си задължения, а е налице пряка връзка между деянието
на В.Н. и служебното качество и дейност на Ц.Н. като ЧСИ. Именно поради това,
престъплението е извършено „по повод", а не „при" изпълнение на
службата на пострадалия, в който смисъл са и задължителните указания, дадени с
Постановление № 2 от 16.ХП.1957 г., Пленум на ВС.
Авторството
на деянието по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1 т.1 и т.3 вр.чл.147 ал.1 НК и неговото
изпълнително деяние, начинът на извършването му и споменатият престъпен
резултат се доказват пряко от представения заверен препис на Протокол за
съдебно заседание от 05.06.2017г. по гр.д.№ 9515 / 2016 г. по описа на РС -
ПЛЕВЕН, а косвено - от представената по делото справка за съдимост. И двата
документа са официални удостоверителни такива, като Протокола от съдебно
заседание, освен това се ползва и с доказателствена сила по смисъла на чл. 152 ГПК /, Решение № 353 от 30.10.2014 г. на
ВКС по № 2126 / 2014 г.
Съдът
не приема тезата на подсъдимия, че направените от негова страна изявления в
съдебно заседание от 05. 06. 2017 г. по гр. д. № 9515 / 2016 г. по описа на РС
- ПЛЕВЕН и по - конкретно - че В.Н. и неговата съпруга са „трето лице имотно
измамени, пострадали от престъпник Ц.Н.", е „защитна теза" в
качеството му на ответник по делото. Всяка защитна теза е на първо място
позиция, мнение по определен правнозначим въпрос. Следва да бъде подчертано, че
според КС на РБ, с разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 от КРБ се гарантира и
защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на
останалите, независимо от съдържанието на мнението, средствата за изразяването
и разпространението му, тъй като това е присъщо на всяко демократично общество.
От друга страна, правото на мнение, свободата на печата и правото на търсене,
получаване и разпространяване на информация, като конституционно признати права
и свободи, не могат да бъдат използвани за накърняване на правата и доброто име
на другиго. Този извод следва както от изричните забрани по чл.39 ал.2 КРБ и
чл.41 ал.1 изр.2 КРБ, така и от разпоредбата на чл.57 ал.2 КРБ, според която не
се допуска злоупотреба с права, както и
тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
Ето
защо, съдът счита, че в настоящия случай, независимо от правновалидния интерес
на подсъдимия Н. да реализира защитата си по гр. д. № 9515 / 2016 г. по описа
на РС - ПЛЕВЕН, същият в действителност не просто е злоупотребил с правото си
на мнение, но и от обективна страна е осъществил състав на престъплението
„клевета", както беше обосновано и по-горе. От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е
обсъдените по - горе негови обективни признаци /публично разгласяване на
позорно обстоятелство за длъжностното лице - ЧСИ
неоснователна
е позицията на подсъдимия, че компетентниСъдебният състав по гр.д.
№9515/2016г. не му е наложил наказаИзложените съображения по г.ООт Ц.Н.Н., по
повод изпълнението на службата му/, предвиждал е неговите общественоопасни
последици /свеждане до знанието на трети лица на клеветническите твърдения/ и е
целял тяхното настъпване. Субективната страна на деянието се доказва по
убедителен начин от доказателствените материали, от които се установява и
неговата обективна страна, за които стана дума по - горе. морален
„барометър" в обществото - или нещо друго.
На
следващо място, при така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с
действията си, от обективна страна, подсъдимият В.Н.Н., ЕГН **********, е
осъществил състав на престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.З вр.чл.146 ал.1 вр.чл.26
ал.1 НК - на 05.06.2017г., в открито съдебно заседание по гр.д. №9515/2016г. по
описа на РС - ПЛЕВЕН, при условията на продължавано престъпление, казал
унизителни за честта и достойнството на Ц.Н.Н. ЕГН: ********** неща в негово
присъствие,
На
следващо място, двукратното наричане на Ц.Н. „престъпник" било от естество
да бъде възприето от страна на пострадалия. Същите обиди и в действителност
били възприети от страна на частния тъжител, който завел процесната частна тъжба
и следователно, налице е изискването на чл.146 ал.1 НК обидата да е била
извършена в „присъствието" на пострадалото лице. Отново следва да бъде
подчертано, че към 05. 06. 2017г. пострадалият е бил и понастоящем се явява,
неосъждано лице, т.е. Независимо че сам по себе си, обидният характер на
дадената от страна на подсъдимия оценка на личността на Н. не е функция от
наличието или липсата на осъждане за извършено престъпление, на още по-голямо основание,
липсата на такова осъждане придава още по - унизителен характер на отправените
обиди.
Авторството
на двете деяния, тяхното изпълнително деяние, начина на извършването и
споменатия престъпен резултат се доказват
пряко от представения
заверен препис на Протокол
за
Съобразно
чл.39 ал.2 от Конституцията, недопустимо е използването на правото на мнение за
накърняване на правата и доброто име на другиго, както и че чл.57 ал.2 КРБ
забранява злоупотребата с права или тяхното упражняване, в случай че се
накърняват правата или законните интереси на други лица.
Изложените
съображения по обективната страна на деянието са в синхрон с трайната практика
на върховната съдебна инстанция, в т.ч. - Решение № 22 от 31.1.1995 г. по
н.о.х.д. № 558 / 94 г., III H. o., Решение № 664 or 30. XII. 1972 г, Решение № 251
or 10.05.2010 г. и други.
От
субективна страна, при всяко от двете деяния подсъдимият е действал при форма
на вината - пряк умисъл: съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, съзнавал е обсъдените по - горе негови обективни признаци (излагане в
устна форма на унизителна за честта и достойнството на Ц.Н. квалификация),
предвиждал е неговите общественоопасни последици (възприемане от страна на Н.
на отправената обида) и е целял тяхното настъпване. Субективната страна на
деянието се доказва по убедителен начин от доказателствените материали, от
които се установява и неговата обективна страна, за които стана дума по - горе.
Необходимо е да бъде изтъкнато, че личното отношение, в т. ч. - собствената
вътрешна убеденост на подсъдимия, че частният тъжител е „престъпник" е
ирелевантна, тъй като квалификацията „престъпник", както вече беше
отбелязано, е с явно унизителен характер за честта и достойнството на всяко
човешко същество - нематериални блага, които чл. 32, ал.1 от Конституцията изрично предвижда да
бъдат защитени. Тук е относимо и вече отбелязаното във връзка със субективната
страна на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т. 3, вр. чл. 147 ал.1 НК, а именно, че евентуалното
чувство на засегнатост на подсъдимия във връзка с определен акт или действие на
ЧСИ Н. и евентуалните мотиви за отправянето на обидни думи спрямо длъжностното
лице, по повод изпълнение на неговата служба, се явяват ирелевантни.
На
следващо място, съдът приема, че деянията са две, тъй като на два пъти,
подсъдимият е нарекъл пострадалия „престъпник". Внимателното запознаване с
цитираната по-горе част от Протокол за съдебно заседание от 05. 06. 2017 г. по
гр. д. № 9515 / 2016 г. разкрива, че изявленията „Ако трябва да доказвам защо
аз твърдя, че е престъпник, ще го докажа" и „Ще има възможност да се
изясни това въпрос за Ц.Н., който е престъпник... " са съответно в началото
и в края на едно относително дълго изказване на ответника. Следователно, двете
обиди се явяват обособени във времево отношение по начин, който разкрива, че
представляват два отделни съзнателни волеви акта, всеки от които представляващ
единство между психична дейност и външно проявление. Тук е мястото да бъде
изтъкнато, че в действителност, в цитираната и коментирана обширна част от
Протокол за съдебно заседание от 05.06.2017г. по клеветническо твърдение. Освен
това, тъй като те поотделно осъществяват състав на престъпление по чл.146 ал.1 НК, извършени са през кратък период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, следователно престъпната деятелност на
подсъдимия В.Н. в очертаната насока се квалифицира като „продължавано
престъпление" по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр.чл.146, ал.1 вр. чл.
26 ал.1 НК.
Личната
обществена опасност на дееца, следваща от данните в приобщената по делото
справка за съдимост, е ниска - същият е неосъждан, както за престъпления от
общ, така и за такива от частен характер. Съобразно приобщената характеристична
справка, подсъдимият се ползва с добро име по местоживеене, няма данни за
контакти с лица от криминалния контингент, няма данни за злоупотреба с алкохол,
наркотични вещества или за нарушаване на обществения ред. Следователно,
съвкупно преценено, личната обществена опасност на подсъдимия Н. следва да бъде
преценена като ниска.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът взе предвид вече изтъкнатите
чисто съдебно минало, добрите характеристични данни и психичните /и
психологични/ особености на личността на подсъдимия, коментирани в заключението
по приетата комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, тъй като тези
негови особености, без да го лишават от вменяемост за престъпленията, предмет
на разглеждане по делото, несъмнено са го улеснили в тяхното
извършване.Доказателства за обстоятелства, които отегчават отговорността на
подсъдимия, не се събраха.
При
така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че е налице превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, при умерена степен на обществена
опасност на престъплението по чл.148,
ал. 2, вр. ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147 ал.1 НК, между ниска и умерена - на
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 26 ал.1 НК и ниска лична обществена опасност на дееца. Не е налице нито изключително,
нито -многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55
ал.1 НК; при които би могъл да се обсъжда въпроса за приложението на същата
правна разпоредба. Отчитайки имуществения характер на подлежащите за налагане
наказания -глоба, съдът взе предвид и представените данни за трудова заетост и
имуществено състояние на подсъдимия, като в тази връзка намира, че същият не
притежава декларирано движимо имущество, няма действащ трудов договор и няма
данни за получавани пенсии в системата на НОИ, както и за земеделски; земи;
притежава в съсобственост един недвижим имот и е вписан като съдружник в ***, управител
и съдружник е в ***, управител и съдружник е в
ТОРА ООД - в ликвидация. Съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства води до извод, че за да
бъде наказанието глоба съответно на извършеното престъпление по чл.148 ал.2
вр.ал.1 т.1 и т.З вр.чл.147 ал.1 НК, при отчитане както на имущественото
състояние на дееца, така и на обстоятелствата по чл.54 ал.1 НК, същото следва
да бъде в минимума, предвиден в санкционната част на разпоредбата. От друга
страна, за да бъде наказанието глоба съответно на извършеното престъпление по
чл.148 ал.1 т.1 и т.З вр.чл.146 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, при отчитане както на
имущественото състояние на дееца, така и на обстоятелствата по чл.54 ал.1 НК,
следва същото да бъде към минимума, предвиден в санкционната част на
разпоредбата, без да бъде в самия минимум, доколкото се касае за по - висок
интензитет на увреждане на обществените отношения /предвид продължавания
характер на престъплението/, но и без да се отклонява съществено от минимума,
доколкото подобен подход не би бил съответен на личната обществена опасност на
дееца.
Касае се за
престъпление против личността, незачитане на достойнството, честта и
доброто име и разкриващо определен дефицит в правосъзнанието на извършителя.
При това положение, следва да се приложи разпоредбата на чл.24 НК - с оглед
гарантиране пълноценното постигане целите на наказанието по чл.36 ал.1 НК.
Така
определените и наложени наказания, са съответстващи на целите на индивидуалната
и генералната превенция, както и за адекватни по своя вид и размер, за да
способстват за поправянето и превъзпитанието на дееца. Наред с това, изпълнени
се явяват и принципните изисквания на закона наказанието да бъде справедливо,
както и да е съответно на извършеното престъпление.
Установи
се, че от деянието на ответника, Н. е
претърпял, през продължителен период от време, сериозни болки, страдания
и ограничения, изживяла е силна уплаха за живота си, унижение и
неудобство, непредизвикани с нищо от нея и злепоставящи я в обществото.
Така
описаните негативни изживявания, болки, страдания и ограничения,
представляват по естеството си неимуществени вреди, които са в пряка
причинна връзка с виновното и неправомерно поведение на ответника и следва да бъдат
репарирани от него.
В
резултат на деянието ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за лечение. Тъй като и те са в пряка причинна връзка с
виновното и престъпно поведение на ответника, последният дължи възстановяването
им на Н..
Горната
фактическа обстановка се установява безспорно от свидетелските показания, които съдът
кредитира като обективни и непротиворечиви с останалия доказателствен материал.
Съгласно
чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданско правните последици от деянието относно това: извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Безспорно е установено, че вината за настъпването на вредоносния резултат е на ответника.
Същият е в пряка причинна връзка с неговото противоправно поведение, а съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за вреди от непозволено увреждане
се дължи за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Предпоставките за възникване отговорността за непозволено увреждане са
следните: противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите, вина.
Съобразно разпоредбата
на чл.45 от ЗЗД, никой няма право да вреди другиму. Това правило изисква
изследване на доказателствата, от които следва да се установят
гражданскоправните последици от
деянието, относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Деликтната отговорност
възниква без предварително правоотношение между страните. Тя представлява
задължение за обезщетение на вреди, причинени от нарушаване общата забрана.
Вредите най – често се причиняват от действията на деликвента, както е в
конкретния случай. Формата на вината не влияе върху обема на отговорността. При деликтната отговорност не е възможно уговаряне между страните на
освобождаване от отговорност. Тя възниква, само ако са настъпили вреди в чужда
правна сфера. Съдържанието й е да се поправят вредите. Целта й е икономическа,
възпитателната цел се постига чрез въздействие върху имуществената сфера на
виновното лице, а не чрез непосредствено въздействие върху неговата личност.
Вината на деликвента се предполага и той трябва да докаже нейната липса. Изискването
към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във
времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни,
решаващи и съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да е това условие, което предизвиква
настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице, т.е. условие,
без което вредата не би настъпила.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за претърпени
неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост и тази преценка е свързана с
определени, конкретно съществуващи
обстоятелства, като обезщетението трябва да бъде съразмерно с действителния размер на претърпените вреди. В конкретния
случай се установи и доказа, че
действително ищците са претърпели неимуществени вреди, установи се видът им, тежестта
им, както и характерът, продължителността
и интензитетът на твърдяната вреда. Освен
че се доказаха такива действително
претърпени вреди, се установи и причинно-следствена връзка.
Съдът счита, че са доказани по несъмнен начин твърденията на Н.,
че е претърпял
неимуществени и неимуществени вреди в
претендирания размер, също така е налице причинно-следствена връзка между деянието и претендираните от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в
здравословни проблеми, болки, мъки и
страдания.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният
иск от Ц.Н. по чл. 45, е основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен за сумата в
размер на 7000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума
от 05. 06. 2018 г, представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди, в резултат на престъпното деяние, извършено от ответника. г. до окончателното й изплащане;
На основание чл. 78 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 840 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
ПлРС държавна такса, съобразно уважения
иск в размер на 280 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, В. Н.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ц. Н. Н.,
ЕГН **********,***, сумата 7000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума
от 05. 06. 2018 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от извършеното от ответника престъпление по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр.
чл.147, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. Н.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ц. Н. Н.,
ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 840 лв.
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, В. Н.Н.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС
държавна такса, съобразно уважените искове в размер на 280 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: