Р Е Ш Е Н И E
№ 250
14.06.2016 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на седемнадесети
май две хиляди и шестнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Д.Динкова
т.дело номер 362 по описа за 2015
година.
Производството по настоящото
дело е образувано по повод исковата претенция на „МСУ и транспорт“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Меден рудник“ бл.162, с ЕИК
*********, чрез пълномощника му адв.Богдев, против „Сън сити инвест“ АД в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Вардар“ №26, представлявано от Феридун Гюркан и Гюркан Ертан, и „Банка ДСК“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Московска“ №19, за установяване по отношение на ответниците, че съществува
неприетото вземане на ищеца по т.д.№259/2011 год. в размер на 17 248.49 лева -
главница по фактури № 759/20.12.2010 год.; фактура № 919/12.10.2011год.;
фактура № 927/12.12.2011 год., фактура № 940/06.03.2012 год.; фактура №
933/11.01.2012 год.; фактура № 945/28.04.2012 год. и фактура № 804/09.02.2012
год., както и законна лихва за забава в размер на 4 658.66 лева върху сумата от
14 945.45 лева по фактура от 759/20.12.2010 год. за периода от 20.12.2010 год.
до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 74.73 лева върху сумата
от 327.84 лева по фактура от 12.10.2011 год. от 12.10.2011 год. до 31.12.2013
год.; законна лихва за забава в размер на 117.38 лева върху сумата от 535.68
лева по фактура от 12.11.2011 год. от 12.11.2011 год. до 31.12.2013 год.;
законна лихва за забава в размер на 109.92 лева върху сумата от 543.84 лева по
фактура от 11.01.2012 год. от 11.01.2012 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва
за забава в размер на 75.70 лева върху сумата от 405.84 лева по фактура от
06.03.2012 год. от 06.03.2012 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава
в размер на 158.22 лева върху сумата от 81 лева по фактура от 12.11.2011 год.
от 12.11.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на
84.06 лева върху сумата от 489.84 лева по фактура от 28.04.2012 год. от 28.04.2012
год. до 31.12.2013 год., както и законната лихва върху главниците от датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност до окончателното
плащане, дължимо от „Сън сити инвест“ АД.
В резултат на уточнението на
претенцията, извършено с молба от 14.04.2016 год. и справка по чл.366 от ГПК на
л.150 от делото, както и в резултат на прекратяването на производството по
отношение на вземането по фактура №804/09.02.2012 год., извършено с протоколно
определение от 17.05.2016 год., се претендират за установяване следните
неприети вземания по т.д.№259/2013 год. на БОС: 17 248.49 лева - главница по
фактури № 759/20.12.2010 год.; фактура № 919/12.10.2011год.; фактура №
927/12.12.2011 год., фактура № 940/06.03.2012 год.; фактура № 933/11.01.2012 год.
и фактура № 945/28.04.2012 год., както и законна лихва за забава в размер на 4
658.66 лева върху сумата от 14 945.45 лева по фактура от 759/20.12.2010 год. за
периода от 20.12.2010 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер
на 74.73 лева върху сумата от 327.84 лева по фактура от 12.10.2011 год. от
12.10.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 117.38
лева върху сумата от 535.68 лева по фактура от 12.11.2011 год. от 12.11.2011
год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 109.92 лева върху
сумата от 543.84 лева по фактура от 11.01.2012 год. от 11.01.2012 год. до
31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 75.70 лева върху сумата от
405.84 лева по фактура от 06.03.2012 год. от 06.03.2012 год. до 31.12.2013
год.; законна лихва за забава в размер на 84.06 лева върху сумата от 489.84
лева по фактура от 28.04.2012 год. от 28.04.2012 год. до 31.12.2013 год., както
и законната лихва върху главниците от датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност до окончателното плащане.
Ищецът твърди в исковата си
молба, че предявил вземанията си против длъжника в производството по
несъстоятелност по реда и в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, произтичащи от договор
за заместване в дълг сключен на 11.01.2013 год. между „Сан сити“ ООД, „Сън сити
инвест“ АД и „МСУ и транспорт“ ЕООД. Твърди, че вземанията му били приети от
синдика и включени в окончателния списък на приетите вземания. Заявява се, че
срещу вземането е било подадено възражение от друг кредитор – „Банка ДСК“ ЕАД,
с твърдения за недопустимост на молбата за предявяване, за нищожност на
договора на различни основания, за несъществуване на приетите вземания, за
липса на доказателства за изпълнение на договора от която и да е от страните по
него. Заявява се, че с определение от 29.06.2015 год. съдът по
несъстоятелността е уважил предявеното възражение на банката и е изключил
вземанията му от списъка на приетите вземания, с изключение на вземането по
фактура №804/09.02.2012 год. и товарителница от 06.02.2012 год. Ищецът заявява,
че поради изключване на предявените вземания от списъка на приетите вземания,
за него е налице правен интерес от предявяване в законоустановения седмодневен
срок с начална дата 30.06.2015 год. на претенция, с която да установи
съществуването на сумите, претендирани в производството по несъстоятелност,
представляваща главници и лихви.
Заявява се, че „МСУ и
транспорт“ ЕООД има изискуемо вземане на основание фактури, които са подробно
описани в договора за заместване в дълг. Те са издадени за задължения по
договори за изработка, сключени за различни обекти, и за наем. Заявява се, че
са били представени и оферти, в които са посочени ориентировъчни цени, тъй като
определянето на крайната цена става след представяне на количествено-стойностна
сметка и приемането на СМР от възложителя. Твърди се, че за изпълнение на СМР и
СРД от изпълнителя са издадени протоколи за установяване на извършените видове
СМР и актове обр.19 съгласно договора и разпоредбите на ЗУТ. Ищецът
заявява, че всички протоколи за установяване на извършените видове СМР са
подписани надлежно и от двете страни. Твърди, че договорът
за наем е действителен, като наемателят, освен заплащането на наемната цена, се
е задължил да заплаща и всички административни(консумативни) разходи за имота,
за което са му издавани фактури.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
претенцията, ангажира доказателства.
Постъпили
са отговор и допълнителен отговор от ответника „Банка ДСК“ ЕАД, конституиран
служебно от съда с определение №1079/10.09.2015 год. Претенцията се оспорва по
основание с твърдение, че договорът за заместване в дълг е подписан от лице,
което не е имало представителна власт да го подпише към датата на договора.
Ответникът твърди, че договорът за заместване в дълг е с недостоверна дата.
Счита, че за достоверна дата по отношение на третите лица следва да се приеме
датата на предявяване на вземането. Тъй като към датата на предявяването
подписалият от страна на „Сън сити инвест“ АД Ертан Гюркан не е представлявал
дружеството, то договорът за заместване в дълг е подписан от лице което не би
могло да представлява „Сън сити инвест“ АД.
Заявява
се в отговора, че кредиторът „МСУ и транспорт“ ЕООД не е доказал наличието на
старо задължение и липсата на предходно задължение прави заместването в дълг
нищожно поради липса на предмет и основание по см.на чл.26 ал.2 от ЗЗД.
Ответникът подробно аргументира твърденията си за несъществуване на вземанията
по фактури №759/20.12.2010 год.; №919/12.10.2011 год.; №927/12.12.2011 год.;
№940/06.03.2012 год.; №933/11.01.2012 год.; №945/28.04.2012 год.
Заявява
се, че недействителността на главните вземания води до недействителност на
претендираните на основание на тях акцесорни вземания. Ответникът твърди, че дори
и вземанията да съществуват, то същите не са били доказани в производството по
несъстоятелност на „Сън сити инвест“ АД и на това основание предявяването на
вземанията е било нередовно, което води до неоснователност и недопустимост на
предявените искове. Заявява, че дори и да се приеме, че договорът за заместване
в дълг е подписан от лице, годно да представлява „Сън сити инвест“ АД,
предявените искове за заплащане на законна лихва за забава в периода до
20.10.2014 год. (датата на предявяване на вземанията) следва да се отхвърлят
като неоснователни и недоказани.
В
съдебно заседание оспорването се поддържа, ангажират се доказателства.
Постъпил
е отговор от ответника „Сън сити инвест“ АД в н., с който се признават
облигационните отношения, възникнали от договора за заместване в дълг от
11.01.2013 год., заявява се, че ищецът е изправна страна по договора и е
изпълнил задълженията си, плащане по фактурите не е постъпило и сумите по тях
са изцяло дължими.
Бургаският окръжен съд, като съобрази представените
доказателства и закона, намира за установено следното:
Предявената претенция е с правно основание чл. 694
ал.1 от ТЗ.
Ищецът е предявил вземания по т.д.№259/2013 год. с
молба вх.№17467/20.10.2014 год., както следва: главница в общ размер от
18 064,49 лв., както и вземания в размер на законната лихва за забава, а
именно: 4 658.66 лева върху сумата от 14 945.45 лева по фактура от
759/20.12.2010 год. за периода от 20.12.2010 год. до 31.12.2013 год.; законна
лихва за забава в размер на 74.73 лева върху сумата от 327.84 лева по фактура
от 12.10.2011 год. от 12.10.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за
забава в размер на 117.38 лева върху сумата от 535.68 лева по фактура от
12.11.2011 год. от 12.11.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава
в размер на 109.92 лева върху сумата от 543.84 лева по фактура от 11.01.2012
год. от 11.01.2012 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на
75.70 лева върху сумата от 405.84 лева по фактура от 06.03.2012 год. от
06.03.2012 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 158.22
лева върху сумата от 81 лева по фактура от 12.11.2011 год. от 12.11.2011 год.
до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 84.06 лева върху сумата
от 489.84 лева по фактура от 28.04.2012 год. от 28.04.2012 год. до 31.12.2013
год., както и законната лихва върху главниците от датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност до окончателното плащане. Като
основание на вземането са посочени търговска сделка от договор от 24.11.2010
год., договор от 01.05.2009 год., товарителница и фактури. Установява се от
представените доказателства и от служебна справка на съда в Търговския
регистър, че горните вземания са били включени от синдика в списъка на приетите
вземания, обявен на 02.12.2015 год., под №8. По повод възражение на кредитора
„Банка ДСК“ЕАД, с определение №780/29.06.2015 год. по т.д.№259/13 год.,
вземането е изключено от списъка на предявените приети вземания, с изключение
на вземането по фактура №804.
Ищецът представя договор за заместване в дълг, сключен
на 11.01.2013 год. между „Сан сити“
ООД, „Сън сити инвест“ АД и „МСУ и транспорт“ ЕООД. С този договор страните са
постигнали съгласие “Сън сити инвест“ АД да замести „Сан сити“ ООД по следните
задължения: задължение в размер на 14 945,45 лв., произтичащо от фактура
№759/20.12.2010 год., с произход договор от 24.10.2010 год. за работа с
механизация, събаряне на постройки, изкопни работи и пр. с дата на възникване
на дълга 20.12.2010 год.; задължение в размер на 327,84 лв., произтичащо от
фактура №919/12.10.2011 год. с произход договор за наем от 01.05.2009 год. с
дата на възникване на дълга 12.10.2011 год.;
задължение в размер на 535,68 лв., произтичащо от фактура №927/12.12.2011
год. с произход договор за наем от
01.05.2009 год. с дата на възникване на дълга 12.12.2011 год.; задължение в
размер на 405,84 лв., произтичащо от фактура №940/06.03.2012 год. с произход
договор за наем от 01.05.2009 год. с дата на възникване на дълга 06.03.2012 год.;
задължение в размер на 543,84 лв., произтичащо от фактура №933/11.01.2012 год.
с произход договор за наем от 01.05.2009 год. с дата на възникване на дълга 11.01.2012
год.; задължение в размер на 489,84 лв., произтичащо от фактура №945/28.04.2012
год. с произход договор за наем от 01.05.2009 год. с дата на възникване на
дълга 28.04.2012 год.; задължение в размер на 816 лв., произтичащо от фактура №804/09.02.2012
год. с произход договор за транспортна услуга.
С договора за заместване в дълг едно задължение се
поема от трето лице, а старият длъжник се освобождава, със съгласието на
кредитора. Предпоставка за действителност на договора е наличието на
действителен стар дълг – липсата на старо задължение прави заместването в дълг
нищожно поради липса на предмет и основание.
Възраженията на ответника „Банка ДСК“ ЕАД по
основателността на иска за установяване на неприетите вземания почиват на
довода за липса на валидно договаряне, тъй като договорът за заместване в дълг
е подписан от лице, което не би могло да представлява новия длъжник, както и на
довода за липса на действителни стари задължения.
От съдържанието на договора за заместване в дълг е
видно, че задължението е поето от новия длъжник чрез изпълнителния директор на
„Сън сити инвест“ АД Ертан Гюркан. Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД не е трето лице
по см.на чл.181 ал.1 от ГПК, поради което за него датата в частния диспозитивен
документ (договор) важи. Със задължителна практика, постановена по чл.290 от ГПК, е очертан кръга на т.нар.трети лица, за които е необходимо частният
документ да има достоверна дата – решение № 177 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1672/2011 г., III г. о., ГК. С решението е приема, че „трети лица“ по
см.на чл.181 от ГПК са тези, неучаствали в съставянето на документа лица, които
черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото
антидатиране, т.е. придобили са права, само при условие, че датата на
възникването им предшества датата на документа. С горното решение се приема, че
другите, неучастващи в съставянето на документа лица, не са трети лица и спрямо
тях посочената в документа дата важи. От горното следва, че ответникът „Банка
ДСК“ ЕАД не може да противопоставя доводи за недостоверност на датата, освен
при твърдение за абсолютна симулация, каквото в случая изрично и в установените
срокове и ред не е въведено.
Представя се договор от 24.11.2010 год., сключен между
ищеца и „Сан сити“ ООД, с който първият е възложил, а вторият е приел, да
осигури строителна механизация на обекта на възложителя и да изпълни с
доставената техника съответните
работи(услуги) на обекта с работно име
„Изгрев 1“ - събаряне на съществуващи
постройки, товарене и извозване на строителни отпадъци, изкопни работи с багер
и транспорт на земни маси. Страните са договорили възнаграждението да се
определя за действително извършената и приета с приемо-предавателен протокол
работа по единични цени съгласно оферта от 15.11.2010 год., неразделна част от
договора. В чл.1.3 и чл.1.4 страните са договорили установяване на действително
извършените СМР с акт обр.19, съгласуване с отдел ПТ на възложителя, лицата,
които да подпишат протокола, както и срок за заплащане на възнаграждението.
Ищецът представя оферта от 15.11.2010 год. за единични цени на два вида услуги
(работи), протокол №8/08.12.2010 год. за установяване завършването и заплащане
на натурални видове СМР и фактура №759/20.12.2010 год. за услуга със строителни
машини по протокол №8 на стойност 17 529,31 лв. с ДДС.
От заключението на в.л.С. се установява, че по
договора от 24.11.2010 год. доставчикът „МСУ и транспорт“ ЕООД е издал на „Сан
сити“ ООД следните фактури: №759/20.12.2010 год. на стойност 17 529,31 лв.
с ДДС, от които погасена част на задължението 2 583,86 лв. и непогасен
остатък 14 945,45 лв. и фактура №804/09.02.2012 год. на стойност 816 лв. с
ДДС. От заключението е видно, че счетоводното отразяване на договора за
заместване в дълг в счетоводството на „Сан сити“ ООД включва погасяване на
задължението на „Сан сити“ ООД към доставчик „МСУ и транспорт“ (отчитано по
с/ка 401-2-33) и начисляване на задължение към кредитор „Сън сити инвест“ АД
(отчитано по с/ка 499-29-4). Вещото лице сочи, че с вид документ „справка“ са
поети счетоводни записвания, с които отчитаните по кредита на с/ка Доставчици –
401-2-33 „МСУ и транспорт“ ЕООД задължения по процесните фактури са погасени
чрез замяната им със задължения към „Сън сити инвест“ АД – заведени по кредита
на с/ка 499-1-129-4. Посочва се от вещото лице, че за отразяване поемането на
задължение по договора за заместване в дълг в счетоводството на „Сън сити
инвест“ АД са открити партиди на „Сан сити“ ООД в с/ка Други дебитори и на „МСУ
и транспорт“ ЕООД в с/ка Други кледитори -499-2-3. Поетите счетоводни
записвания отразяват вземане от „Сан сити“ ООД и задължение към „МСУ и
транспорт“ ЕООД. В обобщение в.л.С. посочва, че процесните фактури (не само по
договора от 24.11.2010 год.) са заведени в счетоводството на ответника „Сън
сити инвест“ АД и в същото е отразено задължение към „МСУ и транспорт“ ЕООД с
цялото вземане, предявено в производството по несъстоятелност – 18 064,49
лв.
Въз основа на така коментираните доказателства съдът
приема, че ответникът „Сън сити инвест“ АД дължи на ищеца „МСУ и транспорт“
ЕООД сума в размер на 14 945,45 лв. – непогасен остатък по фактура
№759/20.12.2010 год. Договорът за извършване на строителна услуга със собствена
техника от 24.11.2010 год. е неформален договор, ето защо липсата на подпис за
изпълнител на последната страница не може да се свърже с последицата липса на
валидно правоотношение. За сключването му е достатъчно постигането на съгласие
между страните, а такова се установява при наличие на оферта за единичните цени
на отделните видове работи (услуги), приложена по делото, която възложителят е
приел чрез подписването на договора от 24.11.2010 год. Отделно от това следва
да са посочи, че страниците на договора са подписани за изпълнител чрез
управителя Георги Николов, което е индиция, че поне разпоредбите до чл.5 от
договора са писмено приети. Приложен е протокол №8/08.12.2010 год., подписан по
начина и от лицата, за които страните са постигнали съгласие в чл.1.3 и 1.4 от
договора – двустранно, за възложителя от техническия ръководител на обекта, а
за изпълнителя от управителя Г.Николов. Отделните видове работи са описани като
вид, количество и единични цени. Действително, към датата на подписване на
протокола Наредба №3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството не съдържа акт обр.19 за установяване завършването и за
заплащане на натурални видове СМР, но това е без значение, тъй като страните
предварително са се съгласили приемането на работата да бъде извършено с
двустранни протоколи и те да бъдат условие за заплащането на възнаграждение.
Освен това, според съда е без значение, че установените с двустранно подписания
протокол №8/08.12.2010 год. работи са с по-широк предмет от уговорения в
договора, тъй като договорът за изработка е неформален и няма пречка
допълнително на изпълнителя да са били възложени други работи, които по-късно
възложителят изрично е приел. След приемането на работата, на основание чл.266
ал.1 от ЗЗД за възложителя е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждението. Такова задължение е било отразено в счетоводството на „Сан
сити“ ООД, както се установи от заключението на в.л.С., чрез осчетоводяването
на фактура №759/20.12.2010 год. Според съда, двустранно подписания протокол
№8/08.12.2010 год. е доказателство за реалното изпълнение на задължението от
„МСУ и транспорт“ ЕООД, ето защо и съобразно възприетото с решение
№46/27.03.2009 год. по т.д.№454/2008 год. ІІ т.о. ТК на ВКС следва да се
приеме, че за насрещната страна е възникнало задължение за плащане.
Съществуващото задължение в размер на 14 945,45 лв. към „МСУ и транспорт“ ЕООД валидно е било поето от
„Сън сити инвест“ АД и за това своевременно са извършени отразявания в
счетоводствата на длъжниците. Следва да се приеме, че вземането на „МСУ и транспорт“ ЕООД, поето от „Сън сити инвест“
АД в резултат на подписването на договора от 11.01.2013 год., съществува.
Ищецът претендира да се установи акцесорно вземане,
представляващо обезщетение за забава върху неплатената главница по фактура
№759/20.12.2010 год. в размер на законната лихва, за периода от 20.12.2010 год.
до 31.12.2013 год., на стойност 4 658,66 лв. Обезщетение за забава
(мораторна лихва) се дължи в случай, че ищецът не изпълни изискуемо парично
задължение – чл.86 от ЗЗД. Видно е от договора за заместване в дълг, че новият
длъжник „Сън сити инвест“ АД е поел задължение да заплати на кредитора
процесното парично задължение в срок до 31.01.2013 год., следователно е
изпаднал в забава на уговорения падеж – 31.01.2013 год. и от този момент дължи
обезщетение, измеримо със законната лихва. Неоснователно е претендиране на
законна лихва от заявения от кредитора момент – 20.12.2010 год., когато е
съставена фактура №20.12.2010 год., след като с договора за заместване в дълг
новият длъжник не е встъпил в задължение за лихви и следователно такъв дълг не
е поет. Не са необходими специални знания за изчисление на законната лихва и с
помощта на онлайн калкулатор съдът я изчисли на 687,68 лв. за периода от
31.01.2013 год. до датата на решението за обявяване на търговеца в
несъстоятелност – 12.07.2013 год.
По отношение на вземанията по фактури №919/12.10.2011
год., №927/12.12.2011 год., №940/06.03.2012 год., №933/11.01.2012 год. и №945/28.04.2012
год., всички с източник договор за наем от 01.05.2009 год., следва да бъдат
изложени общи мотиви, поради общия правопораждащ юридически факт. Не се оспорва
от ответника „Банка ДСК“ ЕАД, че между „МСУ и транспорт“ ЕООД и „Сан сити“ ООД
е бил сключен възмезден договор за наем
на обект ремонтна работилница с баня. Видно е от приложения договор, че
страните са уговорили месечна наемна цена в размер на 200 лв., както и че
всички разходи за ползването на имота са за сметка на наемателя.
От съдържанието на договора е видно, че е сключен за
определен срок – една година, като може да бъде продължен с още една година,
ако никоя от страните не се противопостави на това до изтичането на
едногодишния срок (чл.12 ал.1). Ако след изтичането на срока по чл.12 ал.1 от
договора наемателят продължи да ползва имота, дължи на наемодателя обезщетение
за лишаване от ползване. Следователно, след изтичането на двугодишен срок от
подписването на договора, при фактическо ползване на обекта, задължението на
наемателя се трансформира в такова за заплащане на обезщетение.
В конкретния случай всички фактури са съставени след
изтичане на две години от подписването на договора, т.е. след прекратяването му
поради изтичане на срока – чл.13 т.2 от договора. Поради прекратяването на
договорно-правната връзка кредиторът „МСУ и транспорт“ ЕООД няма вземане за
наемна цена и административни разходи (консумативи), още повече, че страните
при подписването на договора не са се съгласили тези разходи да бъдат заплащани
на наемодателя, респ.наемателят няма задължение за заплащане на наемна цена и
встъпването на новия длъжник в подобно задължение е недействително поради липса
на валидно задължение. Претенциите за установяване на вземания, произтичащи от
договор за наем, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, вкл. и за
акцесорните вземания за лихви, които са претендират върху отделните главници по
фактури №919/12.10.2011 год., №927/12.12.2011 год., №940/06.03.2012 год.,
№933/11.01.2012 год. и №945/28.04.2012 год.
Върху главницата от 14 945,45 лв. длъжникът дължи
лихва за забава от датата на решението за обявяването му в несъстоятелност, по
арг.от чл.617 ал.1 от ТЗ.
Всяка от страните е направила искания за разноски и е
представила списък и исканията им са частично основателни с оглед изхода на
спора.
Съобразно уважената част от претенцията на ищеца се
следват разноски 279,39 лв.
Съобразно отхвърлената част от претенцията на
ответника „Банка ДСК“ ЕАД се следват разноски в размер на 475,21 лв., като
разноски в размер на 100 лв. за доплащане за експертизата не се признават от
съда поради липса на представен документ.
Според разпоредбата на чл.694 ал.2 от ГПК, при
предявяването на иска по ал.1 държавна такса не се внася, а ако искът бъде
отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. В съответствие със законовия
текст, държавната такса, дължима в настоящото производство, следва да бъде
поета от ищеца и длъжника съобразно уважената и отхвърлена част от претенцията.
Следващата се държавна такса е в размер на 894,76 лв., от които 269,80 лв.
следва да бъдат възложени върху ищеца, а разликата от 624,96 лв. – върху
ответника „Сън сити инвест“ АД.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание
чл.694 от ТЗ, предявен от „МСУ и транспорт“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, к-с „Меден рудник“ бл.162, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Георги Николов, чрез пълномощника му адв.Богдев,
против „Сън сити инвест“ АД в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Вардар“ №26, представлявано от Феридун
Гюркан и Гюркан Ертан, и „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Московска“ №19, че „Сън сити инвест“ АД в
несъстоятелност дължи на „МСУ и транспорт“ ЕООД сума в размер на 14 945,45
(четиринадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет 0.45) лв., представляваща възнаграждение
по договор от 24.11.2010 год., за което е издадена фактура №759/20.12.2010
год., поето от „Сън сити инвест“ АД с договор за заместване в дълг от
11.01.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата от 14 945,45 лв.
за периода от 31.01.2013 год. до 12.07.2013 год. в размер на 678,68 (шестстотин седемдесет и осем 0.68) лв.
и законната лихва върху главницата от датата на решението за обявяване на
длъжника в несъстоятелност – 12.07.2013 год. до окончателното ѝ изплащане,
предявени в т.д.№259/2013 год. в производството по несъстоятелност на ответника
„Сън сити инвест“ АД, като в останалата част, за установяване на вземанията по
договор за наем от 01.05.2009 год. по фактури №919/12.10.2011 год.,
№927/12.12.2011 год., №940/06.03.2012 год., №933/11.01.2012 год. и №945/28.04.2012
год., поети с договор за заместване в дълг от 11.01.2013 год., както и за лихва
за забава ОТХВЪРЛЯ претецията.
ОСЪЖДА „Сън сити инвест“ АД в несъстоятелност, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Вардар“ №26,
представлявано от Феридун Гюркан и Гюркан Ертан, да заплати на „МСУ и
транспорт“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Меден
рудник“ бл.162, с ЕИК *********, представлявано от управителя Георги Николов,
разноски в настоящото производство в размер на 279,39 (двеста седемдесет и девет 0.39) лв.
ОСЪЖДА „МСУ и транспорт“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, к-с „Меден рудник“ бл.162, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Георги Николов, да заплати на ответника „Банка
ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Московска“ №19 разноски в настоящото производство в размер на 475,21 (четиристотин
седемдесет и пет 0.21) лв.
ОСЪЖДА „Сън сити инвест“ АД в несъстоятелност, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Вардар“ №26,
представлявано от Феридун Гюркан и Гюркан Ертан, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 624,96 (шестстотин
двадесет и четири 0.96) лв. дължима държавна такса.
ОСЪЖДА „МСУ и транспорт“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, к-с „Меден рудник“ бл.162, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Георги Николов, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 269,80 (двеста
шестдесет и девет 0.80) лв. дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: