МОТИВИ по
НОХД №30373/2010 г. по описа на Районен съд-Монтана
Подсъдимите П.А.И. и Ц.И.Б. са обвинени в това, че на 01.02.2010 г. в гр. Монтана,
като извършители в съучастие помежду си отнели от владението на Д.Г.Д. xxx
движима вещ - 1 бр. метална каруца, /с дървени колелета и метални шини с
потоница, без ритли и щитове/, на стойност 210 лв, без съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да я присвоят – престъпление по чл. 194
ал. 1 НК вр. с чл. 20 ал. 2 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимите за
виновни, да им наложи наказание както следва: за Ц.Б. наказание от четири
месеца лишаване от свобода, което той да изтърпи ефективно, а за подсъдимия П.А.
– наказание пробация с налагане на първите две задължителни пробационни мерки
за срок от 12 месеца. Моли съда да уважи изцяло предявения гр. иск, тъй като
същият е основателен и доказан.
Гр. ищец Д.Г.Д. моли съда признае подсъдимите за
виновни по повдигнатото им обвинение и да ги осъди да му заплатят сумата от 210
лв. – стойността на откраднатата и невъзстановена каруца.
Подсъдимият П.А.И. се признава за виновен. Заявява само, че го е срам от
постъпката му и, че го е направил от безпаричие.
Подсъдимият Ц.И.Б. се признава за виновен и съжалява. Излага доводи, че е
вдовец, с 14 внуци, за които трябва да се грижи – затова е откраднал, а с
парите е купил храна за тях.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е заключение на вещо
лице по съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и законовите
изисквания, приема за установено следното:
Двамата подсъдими се
поззвата от дълги години и са добри приятели. Безработни са от дълго време и не
полагат усилия да се търсят работа.
На 01.02.2010 г. подсъдимите
отишли с конска каруца в с. Н., обл. Монтана за да търсят сено. Докато
обикаляли улиците на селото, те забелязали пред дома на гражданския ищец Д.Д.
каруцата му - изработена от метал, черна на цвят с дървени колела, боядисани в
жълто с метални спици.
Двамата мъже веднага решили
да я откраднат, за да я предадат на вторични суровини. Закачили каруцата на
своята и така я откарали в пункт за вторични суровини в гр. Монтана, собственост
на „К."ЕООД гр. Берковица, където подсъдимият И. обяснил на служителя в
пункта - свидетеля Т.Я., че каруцата е негова и иска да я предаде. Я. измерил
каруцата, същата била с тегло 82 кг, съставил кантарна бележка и издал
покупко-изплащателна сметка № 2738/01.02.2010 г. на името на И., който
представил лична карта. Свидетелят Я. заплатил на подсъдимия 16, 97 лв. за
каруцата предадена на пункта. Още същата вечер, подсъдимите похарчили парите.
Липсата на каруцата, гр. ищец
Д. установил още на същия ден следобяд. Забелязал, че около мястото, където
обикновено била спряна тя, имало следи от гумени колела, а неговите били
дървени. Тези следи водели по черен път в посока бензиностанция „Шел" в
Монтана. Същата вечер от свой приятел - свидетеля Д.И. xxx научил, че през деня
около обяд е пътувал с личния си автомобил по пътя до “Шел” бензиностанцията
край Монтана и видял отблизо двама мъже, които се возели в каруца, за която
била прикачена втора такава и отговаряща напълно на описанието на Д..
При извършено разпознаване
по фотоалбум И. посочил именно подсъдимите като мъжете, теглещи със своята
друга каруца.
Видно от заключението на вещото лице по направената
съдебно-оценъчна експертиза стойността на отнетата движима вещ е в размер на
210 лв.
От събраните по делото доказателства:
показания на свидетели, заключение на вещо лице по съдебно-оценъчна експертиза,
обясненията на подсъдимите, справките за съдимост, покупко-изплащателна сметка
№002738, кантарна бележка, фотоалбум за разпознаване на лица и др., безспорно
се установи, че с деянието си подсъдимия П.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 194 ал. 1 НК вр. с 20 ал. 2 НК, а
именно: на 01.02.2010 г. в гр. Монтана, като извършител в съучастие с Ц.И.Б. отнел
от владението на Д.Г.Д. xxx движима вещ - 1 бр. метална каруца, /с дървени
колелета и метални шини с потоница, без ритли и щитове/, на стойност 210 лв, без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да я присвои. Безспорно
се установи също, че и втория подсъдим - Ц.И.Б. е осъществил
същото деяние - на 01.02.2010 г. в гр. Монтана, като извършител в
съучастие с П.А.И. отнел от владението на Д.Г.Д. xxx движима вещ - 1 бр. метална
каруца, /с дървени колелета и метални шини с потоница, без ритли и щитове/, на
стойност 210 лв, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да
я присвои.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Причините
за извършване са желание за облагодетелстване по престъпен начин и незачитане
на правовия ред в страната.
За извършеното от подсъдимия П.И. престъпление по чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл.
20 ал. 2 НК, съдът го призна за виновен и му определи съответното наказание във
вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. ”б” НК - ПРОБАЦИЯ с пробационните мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 НК: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА с периодичност всеки четвъртък и петък седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът
определи наказанието като приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “б” НК
при превес на смекчаващите вината обстоятелства –чистото съдебно минало, неголямата
стойност на отнетата вещ, социалния статус на подсъдимия, обясненията от негова
страна, спомогнали за разкриване на обективната истина. Съдът съобрази целите
на чл. 36 НК и всички обстоятелства от правно значение за индивидуализацията на
наказанието.
По отношение на втория подсъдим - Ц.И.Б., съдът отново
приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. ”б” НК, като му определи пробационните мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 НК:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок
от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА с периодичност всеки четвъртък и петък седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА. И за този
подсъдим, съдът отчете обстоятелството, че същият на ДП и в съдебното
производство призна вината си, изрази съжаление за стореното, съобрази
обстоятелството, че Б. от дълги години е вдовец и се грижи сам за децата си, сравнително
ниската стойност на вещта, а за срока на пробационните мерки – предходните осъждания
на Б..
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл. 85 и сл. от НПК в настоящото наказателно производство е
приет за съвместно разглеждане и предявен от гр. ищец - Д.Г.Д. иск за сумата 210 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано
от датата на деянието - 01.02.2010 г. до окончателното
изплащане.
Съдът намира предявеният от гражданският ищец иск за
имуществени вреди за основателен и доказан в предявения размер.
От доказателствата по делото се установи, че именно двамата подсъдими са
извършили престъпното деяние по чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 20 ал. 2 НК и Д. е
претърпял имуществени вреди в размер на 210 лв. Няма данни подсъдимите И. и Б.
да са възстановили на Д. отнетата каруца, или равностойността й. И тъй като разпоредбата
на чл. 45 ЗЗД е категорична, че всеки е длъжен да обезщети вредите, които
виновно е причинил другиму, то съдът уважи исковата претенция изцяло, ведно със
законните последици.
При този изход на делото, подсъдимите П.А.И. и Ц.И.Б.
следва да бъдат осъдени да заплатят на Д.Г.Д. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, сумата 210
лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на деянието - 01.02.2010 г. до окончателното
изплащане.
Съобразно изхода на делото, подсъдимите П.А.И. и Ц.И.Б. следва да заплатят по сметка на ВСС-София и сумата 50 лв. -
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 65 лв. - разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: