Решение по КНАХД №354/2025 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 2196
Дата: 24 ноември 2025 г. (в сила от 24 ноември 2025 г.)
Съдия: Христо Христов
Дело: 20257220700354
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2196

Сливен, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Втори състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
Членове: ХРИСТО ХРИСТОВ
ИВАЕЛ ЛОЗЕВ

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ канд № 20257220600354 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Г. Груп“ ООД, подадена чрез пълномощник, против Решение № 48 от 04.04.2025 г., постановено по АНД № 666/2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 71 от 09.02.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на „Г. Груп“ ООД, ЕИК: *********, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7 000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Ямбол е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Касаторът счита, че съдът неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства, извел е неправилни правни изводи и необосновано не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Посочва, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби – чл. 43, ал. 4, чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение и наказателното постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В с. з. касаторът – „Г. Груп“ ООД, редовно и своевременно призован за делото, се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба на основанията, изложени в същата. Излага твърдения за нарушение на материалния закон. Заявява, че пред районния съд е направено искане за назначаване на експертиза с оглед посоченото в НП натоварване на камионите. Счита решението за формално. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд - Ямбол и наказателното постановление, като присъди на дружеството направените по делото разноски. Алтернативно моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд - Ямбол и върне делото за ново разглеждане, с указания да бъдат извършени действия по назначаване на техническа експертиза.

В с. з. ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, редовно и своевременно призован за делото, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище, че решението на Районен съд - Ямбол е основано на анализ на фактите и съответно на извеждане на аргументи от обективна и субективна страна на визираното административно нарушение, които са подробно изложени в решението на въззивната инстанция, поради което приема, че това решение е правилно и законосъобразно. Алтернативно, ако съдът прецени, че е налице недостатъчно събиране на относими доказателства, включително и по действително направени искания на страната, във връзка с установяване на технически и фактически въпроси в рамките на развилото се административнонаказателно производство, предлага да се процедира съобразно закона.

Административен съд - Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 18.07.2022 г. от експерти на РИОСВ-Стара Загора във връзка с получени в РИОСВ - Стара Загора сигнали за изхвърляне на утайки от ПСОВ-Ямбол е била извършена извънредна проверка на място в [населено място], ***, на територията на стопанския двор. При проверката на място установили, че се съхраняват утайки от ПСОВ на видима площ около 500 кв.м, като най - горният слой на утайките е в сухо състояние, а долните слоеве са влажни. Установен бил с. на имота - Д. Д. Ж.. Прегледани били приложените документи, придружаващи превозите на отпадъци, като било констатирано, че транспортът е извършен от „Г. Груп“ ООД. След извършена справка в регистъра на лицата притежаващи документ за дейности с отпадъци в Националната информационна система „Отпадъци“ към ИАОС е било установено, че дружеството не притежава регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци. Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 10253/ 18.07.2022 г.

С писмо с изх. № КОС-06-10253/ 27.07.2022 г. до у. на дружеството Г. И. е изпратена покана за съставяне и подписване на акт за установяване на административно нарушение за транспортиране на отпадъци от дружеството „Г. Груп“ ООД без документ по чл. 35 от ЗУО. Съставен бил АУАН № 71 от 10.08.2022 г., в отсъствие на нарушителя, за нарушение чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от ЗУО, във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО – извършва дейности по събиране и транспортиране на отпадъци без да притежава документ по чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от ЗУО. Срещу АУАН от жалбоподателя на 30.08.2022 г. било подадено възражение, което не е било уважено от административнонаказващия орган.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.

Производството пред Районен съд - Ямбол е образувано по жалба на „Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощник, против НП № 71 от 09.02.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на „Г. Груп“ ООД, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, за нарушение на чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от ЗУО във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7 000 лева. По жалбата първоначално е било образувано АНД № 230/ 2023 г. по описа на Районен съд – Ямбол, по което с Решение № 90 от 12.05.2024 г. съдът е отменил НП. В резултат на касационно обжалване от страна на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, посоченото решение е отменено с Решение № 875 от 11.07.2024 г., постановено по КАНД № 215/2024 г. по описа на Административен съд - Ямбол с мотиви, че е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, и делото е върнато на Районен съд - Ямбол за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото Районният съд е установил горепосочената фактическа обстановка, като е приел, че: при съставяне на АУАН са спазени всички правила и не са допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя; актът от формална страна е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН; спазена е разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН; при установяване на нарушението са спазени всички процесуални правила и правото на защита на жалбоподателя е било гарантирано в пълен обем; при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя; от обективна страна признаците на състава на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено са описани в оспорения акт; издаденото наказателно постановление отговаря на формалните изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Формирал е извод, че наказаното лице е извършило административно нарушение по чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от ЗУО, като не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че санкцията е определена и наложена правилно в минимален размер. С такива мотиви районният съд е потвърдил НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че на 07.07.2022 г. дружеството – жалбоподател е извършило транспортиране на отпадъци - утайки от ПСОВ-Ямбол с код 19 08 05 – утайки от пречистване на отпадъчни води от населени места, от ПСОВ-Ямбол до [населено място], без дружеството да притежава регистрационен документ за извършване на тази дейност.

Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗУО за извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 - 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 - по реда на глава пета, раздел IV, а според ал. 5 на същата разпоредба регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи. Дейностите по чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО са събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби. Транспортиране е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност /арг. § 1, т. 43 от ДР на ЗУО/.

Възраженията на касатора касаят хода на административнонаказателното производство, като се изтъква допускане на съществени нарушения при съставяне на АУАН и връчването му, както и мотиви за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се още, че е следвало първоинстанционният съд да уважи искането на жалбоподателя за назначаване на техническа експертиза. Възраженията са неоснователни по следните съображения:

Съставеният против „Г. Груп“ ООД АУАН е подписан от двама свидетели, чиито имена се различават от тези на лицата, присъствали по време на проверката на място и установяване на нарушението. Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Такова отбелязване не е направено. Възражението за допуснато съществено нарушение обаче не е основателно, тъй като актът за установяване на административно нарушение е съставен на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, според който когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Констатациите от извършената на 18.07.2022 г. проверка на място са обективирани в Констативен протокол № 10253/ 18.07.2022 г., съставен от длъжностни лица в рамките на служебните им правомощия, в писмена форма, представляващ официален документ. Актът за установяване на административното нарушение е бил връчен на дружеството – жалбоподател, което своевременно е подало възражение срещу същия, по който начин е упражнило правото си на защита срещу констатациите по АУАН в пълен обем, а не както се сочи в жалбата.

Възражението за допуснато от районния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като по делото не е била назначена исканата от жалбоподателя техническа експертиза също се преценява като неоснователно. Предметът на експертизата, очертан от жалбоподателя, касае посоченото в НП натоварване на двата товарни автомобила общо в размер на 150 тона, като се твърди, че това е обективно невъзможно. Дружеството е санкционирано за транспортиране на отпадъци без да има издаден регистрационен документ, количеството на превозените отпадъци – утайки не е съставомерно, поради което не е била налице необходимост от назначаване на исканата експертиза. Още повече, че описаното в АУАН и в НП количество на превозваните отпадъци и броя на направените курсове е по данни, вписани в съставените от дружеството два броя товарителници /№641168 и №641167 от 07.07.2022 г./ и два броя пътни листи /№048715 и №048107 от 07.07.2022 г./.

Неоснователно е и възражението за наличие на маловажност по чл. 28 от ЗАНН. По смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. С оглед обществените отношения, които регламентира Законът за управлението на отпадъците и липсата на такива смекчаващи обстоятелства, които да формират извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението, то същото не представлява маловажен случай. С процесното НП на „Г. Груп“ ООД е наложено административно наказание, което съответства по вид и размер на предвиденото с нормата на чл. чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, като същото е определено в минимален размер.

В образуваното административнонаказателно производство не се констатира да е нарушено или ограничено правото на защита на наказаното лице, реализирано в пълнота в проведеното съдебно производство.

Настоящият касационен състав счита, че районният съд е събрал всички относими и необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по делото, коментирал е възраженията на жалбоподателя, приемайки ги за неоснователни, като е постановил обосновано и правилно съдебно решение. Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите на първата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Въз основа на изложените съображения, районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48 от 04.04.2025 г., постановено по АНД № 666/2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

Решението е окончателно.

 

Председател:  
Членове: