РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. Плевен, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. И.
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. И. Гражданско дело №
20244430102875 по описа за 2024 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на молба от Л. В. С.,
ЕГН ********** от гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ № ***, чрез адв. Е. И.,
против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „***“ № ***, вх.***.
Ищцата твърди, че с ответника сключила Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ***/13.03.2023г., съгласно който й била предоставена
заем сума в размер на 5000 лева при фиксиран лихвен процент 35% и годишен
процент на разходите 49,66%.
Уговорен бил срок за връщане на заемната сума от 18 месеца с месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план към договора. Твърди се, че
съгласно чл.5, кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от
1
„Мултитюд Банк“ в полза на Дружеството ответник, като одобряването на
обезпечението се извършвало чрез одобряването на кредита. Излага се, че на
13.03.2023г. ищцата сключила с посредничеството на ответника договор за
гаранция /поръчителство/ с „Мултитюд Банк“, по силата на който
кредитополучателят дължал възнаграждение на дружеството - гарант чрез
заплащане на месечни вноски в размер общо на 5050лв. за срока на действие
на кредитния договор. Уговорено било, че таксата за възнаграждението на
дружеството гарант се дължала разсрочено на 18 месечни вноски, които се
кумулирали към падежните вземания по погасителния план. На
кредитополучателката бил предоставен обединен погасителен план, в който
било посочено, че всички плащания по договора за кредит и договора за
поръчителство следвало да се извършват по посочени в плана банкови сметки
на кредитодателя.
Твърди се, че ищцата усвоила изцяло заемния ресурс и изплатила всички
свои задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство.
Ищцата счита, че извършените от нея плащания, които не били за погасяване
на главницата били без правно основание, т.к. договорът за кредит и
договорът за гаранция били нищожни.
Твърди се, че кредиторът нарушил изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11,
ал.1, т.9 от ЗПК, т.к. посочения лихвен процент от 35% не съответствал на
записаната лихва от1750лв. Липсвала ясно разписана методика на формиране
на годишния процент на разходите по кредита. Непосочването на
компонентите, от които се състоял ГПР поставяло потребителя в
неравностойно положение и го възпрепятствало да разбере икономическите
последици на поетото от него задължение. Навеждат се доводи, че при
спазване императивните изисквания на ЗПК, кредиторът следвало да включи в
ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от „Мултитуд Банк“.
Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално
прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща
търговска практика” по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП и това
представлявало един от елементите, на които можело да се основе преценката
за неравноправния характер на договорените клаузи по смисъла на чл.143 и
сл. от ЗЗП. Посочването в договора на ГПР, който не бил действителен
обуславяло нищожност на клаузата на чл.4 от съглашението относно
приложимия ГПК, а това съгласно чл.22 от ЗПК имало за правна последица
2
недействителност на цялата кредитна сделка.
Излага се още довода, че в процесния договор липсвала информация за
размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на
отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя
обезщетение, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК.
Навежда се довод, че процесния договор е изначално недействителен на
основание чл.22 от ЗПК и поради нарушаване изискването на чл.11, ал.1, т.9 от
ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагане
на лихвения процент. Като следствие от изложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния
договор за кредит.
Направени са доказателствени искания.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор по чл. 131 ГПК, с който
ответникът „Фератум България“ ЕООД оспорва предявените искове.
Счита за неоснователно твърдението, че предоставяне на поръчителство
е условие за сключване на договор за кредит. Напротив, посочва, при
кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото
производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант
(поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по
кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Изложени са доводи, че
сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително
условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите
на Кредитополучателя за отпускане па кредит в желания от него размер и при
предлаганите от Кредитора условия.
Ответникът твърди, че иск за провъзгласяването на нищожността,
съответно унищожаването на Договора за гаранция, е недопустим поради
непредявяване срещу надлежната за този спор страна – „Фератум Банк“. Сочи,
че Договорът за гаранция е сключен между Ищеца и „Фератум Банк“, докато
исковете са предявени срещу „Фератум България“. Излага доводи, че
„Фератум Банк“ е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция,
лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република
България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно
взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178
в нарочния регистър на БНБ.
3
Посочва, че Договорът за гаранция е отделно облигационно
правоотношение, но което „Фератум България“ не е страна. Сочи, че
прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно
унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да
произведе сила на пресъдено нещо по отношение на „Фератум Банк“ и така
няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.
Излага доводи, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито
едно от действията си, ответникът счита, че не е въвел в заблуждаване ищеца
относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за
избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при
всяка една от опциите. Сочи, че при всяка една от стъпките за сключване на
договора за кредит, ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от
неговия избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо
„Фератум Банк“ (Малта), ако избере дружеството за поръчител и сключи
Договор за гаранция с него.
Твърди се, че Дружеството е предоставило цялата законово необходима
информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото
формиране, като посоченият ГПР е в съотвествие с чл. 19, ал.4 ЗПК
Твърди се, че след като ищецът не е упражнил правото си да се откаже
от договора в предвидения в закона срок, може да се направи обоснованото
предположение, че той е разбрал и приел смята клаузата на чл. 5 от Договора
за кредит.
Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока за отговор е предявен и насрещен иск от „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Л. С., инкорпориран в отговора на исковата
молба.
Твърди се, че съгласно Договор за потребителски кредит №
***/13.03.2023г., Л. В. С., с ЕГН ********** е получила под формата на
кредит сумата от 5000 лева на същата дата.
Излага доводи, че съгласно т. 2 от договора за кредит, кредитът е
следвало да бъде изплатен на 12 вноски. Сочи, че към момента на
предявяване на насрещния иск, Л. В. С., с ЕГН **********, е заплатила
4
сумата от 4113,36 лв. главница.
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД кани кредитополучателя Л. В. С., с ЕГН
********** да погаси всички свои задължения по договора за кредит,
възлизащи на общата стойност от 886,64 лв. Твърди, че неизпълнението на
ищеца е съществено и показва нейното отношение към поетите задължения
по процесния договор за кредит.
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *** претендира сума в размер на
886,64 лева, представляваща неизплатена главница по договора за
потребителски кредит и заплащане на законна лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещна
искова молба от Л. В. С., чрез адв. Е. И..
Изложени са съображения, че насрещната претенция е изцяло
неоснователна и недоказана.
Твърди се, че сочената сума не е предоставяна.
Излагат се доводи, че договорът е нищожен, като противоречащ на
добрите нрави по чл. 26, ал.3 ЗЗД и на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10, вр. чл.22 от
ЗПК, поради неспазване на действителния размер на ГПР и невключване на
част от задълженията по него.
Изложени са съображения, че с договорения фиксиран лихвен процент
се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и
задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с
изискванията на добросъвестността. Твърди се, че е налице нищожност на
уговореното възнаграждение.
Развити са съображения, че е неприложима хипотезата на чл. 26, ал.4
ЗЗД.
Твърди се, че „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е надвземало
неправомерно възнаградителна лихва в размер на 1690 лева и получено
възнаграждение за поръчителство, включено във всяка от погасителните
вноски в размер на 3000 лева и ги е получавало без основание.
В случай че предявеният иск за главница от 886,64 лева бъде приет за
5
основателен, то Л. С. в условията на евентуалност прави възражение за
прихващане между главницата по кредита в размер на 886,64 лева със сумата
от 4690 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца въз
основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на
1690 лева и възнаграждение за поръчителство, включено във всяка една от
погасителните вноски в размер на 3000 лева.
Направени са доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С
молба уведомява Съда, че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да
се яви в съдебно заседание, моли делото да бъде разгледано в негово
отсъствие. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. С молба
взема становище по същество, като моли претенцията да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана. Поддържа предявения насрещен иск.
Претендират се разноски. Направено е възражение за прекомерност на
разноските за ***ски хонорар на Л. С..
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна следното:
Не се спори между страните и се установява от приетото по делото
заключение, че между ищцата като кредитополучател, и "Фератум България"
ЕООД, е сключен Договор № ***/13.03.2023г. за предоставяне на паричен
кредит, с който договор на ищцата е предоставен паричен кредит в размер от
5000 лв., със срок на кредита 18 месеца, при лихва в размер на 1750 лв. и
лихвен процент 35% % и посочен ГПР от 49,66 %. Не се спори между
страните, че съгласно чл. 5 от договора за потребителски кредит, кредитът се
обезпечава с поръчителство.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза,
което не е оспорено от страните и Съдът кредитира като обективно и
компетентно, по параметри при отпускане на Договор за предоставяне на
потребителски кредит № *** от 13.03.2023 г. при общ размер на кредита 5000
лв., за срок 18 месеца, годишна фиксирана лихва 35.00%, обща сума за
погасяване 6750 лв., от която лихва 1750 лв., годишният процент на разходите
е 49.66%. Дадено е заключение, че сумата от 5000 лв. е получена от ищцата
6
чрез ePay.bg, като има издадена разписка за извършено плащане №
2000000343326784/13.03.2025г. Съгласно заключението, са начислени сума за
главница в размер на 5000 лв., и сума за лихви в размер на 1750 лв. Има
сключен договор за гаранция (поръчителство) между Multitude Bank и Л. В. С.
като в т. 1.6 от договора таксата за предоставяне на гаранция е сумата в общ
размер от 5050 лв.
Вещото лице посочва, че по справка от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД
по Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 13.03.2023 г. Л.
В. С. е платила общо 4113,36 лв. главница, лихва 0.00 лв. Дадено е
заключение, че оставащи суми за погасяване са главница в размер на 886,64
лв. и лихви в размер на 1750 лв., общо дължими суми 2636,64 лв.
Вещото лице дава заключение, че по справка от „ФЕРАТУМ БЪЛГ
АРИЯ” ЕООД по Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от
13.03.2023 г. Л. В. С. е платила общо 4113.36 лв. главница, лихва 0.00 лв. и
няма платени суми за гаранции (поръчителство), както и че съответно
ответника няма платен суми за гаранции (поръчителство).
Дадено е заключение, че по Договор № ***/13.03.2023г. няма начислена сума
за възнаграждение за поръчителство, а в т.5 по договора е включено
обезпечение с поръчителство предоставено от Multitude Bank. Има сключен
договор за гаранция (поръчителство) между Multitude Bank и Л. В. С. като в
т.1.6 от договора таксата за предоставяне на гаранция е сумата в общ размер
от 5050 лв., която не е включена в изчисления ГПР.
При параметри на отпуснатия заем:
общ размер на кредита 5000 лв.;
срок 18 месеца;
годишна фиксирана лихва 35.00%;
обща сума за погасяване 6750 лв., от която лихва 41750лв., неустойка и
главница 5000 лв.;
предоставена гаранция 5050 лв., по сключен договор за гаранция
(поръчителство) между Multitude Bank и Л. В. С.
годишният процент на разходите е: 213.71%.
При така установеното от фактическа страна, Съдът приема
следното от правна страна:
Относно сключения между страните договор за потребителски кредит
Съдът счита, че намират приложение разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на плащане. Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на
7
изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7 - 12 и
т.20 и чл.12 ал.1 т.7 - 9 ЗПК. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка
дали разпоредбите на договора не противоречат на закона и добрите нрави.
Касае се за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на "потребител",
от което следва, че Съдът е задължен да провери дали договорът съответства
на разпоредбите на ЗПК. За да бъде нищожна една клауза, когато не е
уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна.
Клаузите на общите условия на договорите са неравноправни, ако предвиждат
санкциониране на потребителя без вина. Съгласно разпоредбата на чл.146,
ал.1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде
нищожна съответната договорна клауза, е необходимо наличието на две
предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена
индивидуално. В разпоредбата на чл.143 ЗЗП законодателят е предвидил
няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер
на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на
потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл.143 т.1 - т.19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни
клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските
договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата на доставчика и потребителя.
Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало
между ищеца и ответника „Фератум България“ ЕООД правоотношение по
силата на сключен между тях договор за паричен заем от разстояние по реда
на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични
кредити от разстояние. Според чл.18 ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията
8
между страните е осъществена посредством електронната страница на
кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на
кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да
получи заем.
Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален
договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума
от 5000 лв. в случая не се оспорва от ищеца, и се доказва от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза.
Съобразно изрично уговореното в чл.5 от Договора за кредит, заемът е
обезпечен с поръчителство от "Multitude Bank" в полза на кредитора. Предвид
това Съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил
включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски
кредит и общата дължима сума по същия. Съгласно § 1 т.1 от ЗПК към общия
разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
При кандидатстването за кредит при "Фератум България" ЕООД
потребителят няма възможност за избор на обезпечение и за да получи
кредит, единствена възможност е да сключи договор за гаранция с "Multitude
Bank". " Multitude Bank " е посочен за възможен поръчител от самия кредитор
"Фератум България" ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с
условията за предоставяне на поръчителство от "Multitude Bank" и в частност
с възмездния характер на договора за гаранция. Насочвайки потребителя към
въпросното дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с
разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с
договора за кредит, поради което тези разходи освен че са пряко свързани с
договора за кредит, също така са и известни на кредитора още при
сключването му.
По изложените съображения Съдът приема, че разходите по
обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по
9
кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това,
потребителят е бил заблуден относно действителния размер на крайната сума,
която следва да плати по договора, защото същата се завишава с
възнаграждението за поръчителство в размер на 5050 лв. Също така
възнаграждението за поръчителство представлява по-голяма сума от
главницата по договора.
В заключението си вещото лице по съдебноикономическата експертиза е
установило, че посочения в договора годишен процента на разходите от 49,66
% не съответства на действително приложимия между страните и ако се
включи и възнаграждението за поръчителство, ГПР би надвишило
многократно пет пъти размера на законната лихва, като би възлязло на
213,71%. Това води до извода за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което
води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл.22 ЗПК.
С оглед на гореизложеното, Съдът намира иска за прогласяване
нищожност на целия договор за основателен.
По предявения насрещен иск с правно основание чл.79 вр.чл.86
вр.чл.240 от ЗЗД:
Претендира се заплащане от ищцата на сумата от 886,64 лв. главница,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба
до датата на окончателното й плащане.
С оглед изводите на Съда за недействителност на Договор за
потребителски кредит и на осн. чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая това е законовоопредЕ. постановка и на тази разпоредба не може да
бъде противопоставено възражение, че се касае за неоснователно обогатяване.
В случая, основателни и доказани са претенциите по насрещния иск за
осъждане на Л. С. да заплати сумата 886,64 лв. –главница.
За да се определи дължимата главница, следва всички плащания,
извършени от потребителя за погасяване на задължения по договора за кредит,
да се вземат предвид в случая като погашения на дължимата главница, след
като останалите задължения по договора не са дължими, поради
недействителност на същия.
Вещото лице дава заключение, че по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № *** от 13.03.2023 г. Л. В. С. е платила общо 4113,36
10
лв. главница, лихва 0.00 лв. и няма платени суми за гаранции (поръчителство),
както и че съответно ответника няма платени суми за гаранции
(поръчителство). Горното води до извод, че остава дължима сума от 886, 64 лв.
главница, точно колкото се претендира с насрещния иск. Ето защо така
предявеният насрещен иск иск се явява основателен и доказан, и следва да
бъде уважен като такъв. Направеното възражение за прихващане е
неоснователно,
доколкото съдът е съобразил общо платените от ищцата суми в размер на
4113,36 лв., които са били погашения само по главницата. Сумата от 886, 64
лв. се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на
насрещния иск – 02.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
Останалите възражения на страните не следва да бъдат обсъждани,
поради неотносимостта им към правния спор.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
„Фератум България“ ООД следва да заплати разноски в полза на Съда в
размер на 270 лева за държавна такса и 150 лева възнаграждение за вещо лице,
поради това, че ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Ответникът следва да заплати и на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК в полза на
процесуалния представител на ищеца разноски за едно ***ско
възнаграждение, тъй като от представените документи се установява, че
пълномощникът е предоставил безплатна правна помощ на ищеца на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Достатъчно е да е представен договор за
правна помощ и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният ***
оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал.
1 ЗАдв, като не е необходимо страната предварително да установява и да
доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ / в
този смисъл Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
2447/2023 г., определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, I
г. о. на ВКС, определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г.,
ГК, IVг. о. на ВКС/. При определяне на дължимото ***ско възнаграждение
съдът съобрази възприетото в задължителните Решения на Съда на ЕС
тълкуване (Решение от 25.01.2024 г. по C-438/22, Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени
дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO) и не следва да прилага
НМРАВ при определяне на ***ското възнаграждение, което се дължи, тъй
11
като не съответства на предоставената правна услуга и правна и фактическа
сложност на делото.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ в минималния размер по
Наредба №1/2004, а именно 360 лева, при съобразяване, че ***ското
дружество е регистрирано по ЗЗДС. Съдът намира, че нормата на чл. 7, ал. 2
НМРАВ определя правила за изчисление на минималните размери на ***ските
възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор от цената на
предявените искове, а не поотделно съобразно цената на отделните
претенции. В този смисъл може да бъде посочено и Определение № 60345 от
11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. №
3103/2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос, Съдът е
приел, че възнаграждението на ***а е единно, като база за определянето му е
единствено материалния интерес по правния спор, а не броя на предявените
искове и броя на ответниците.
Отделно от гореизложеното, при определяне на размера на ***ското
възнаграждение Съдът намира, че не е обвързан от определените с Наредба №
1 размери на минималните ***ски възнаграждения. За да достигне до това
становище Съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от
05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно
горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият ***ски
съвет - на правомощия да определя минималните ***ски възнаграждения
представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в
чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а
именно: правоприлагащият орган /Съдът/ да има възможност, отчитайки
правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява
процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони
от минимално определения размер на ***ските възнаграждения тогава, когато
той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени
разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса
страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не
засягат само потребителя на ***ска услуга, но и насрещната страна в
съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще
бъде възложен размерът на ***ски хонорар под формата на подлежащи на
12
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
Съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г.
по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща на правото на
ЕС е уредба, която допуска Съдът да може във всеки случаи, в които
прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този
режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е приета от ВАС - орган
на сдружението на ***ите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно
обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в
който развиват дейност членовете на сдружението на ***ите, както изтъква
СЕС в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да
гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при
необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение
от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските
съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. №
1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. №
407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич
по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.гр.д. № 616/2023 г. по
описа на ПлОС и др./.
Производството по делото не се характеризира със значителна
фактическа и правна сложност, страните не са присъствали, нито техните
процесуални представители, като са събрани незначителни по обем писмени
доказателства, които са анализирани от вещо лице при изготвяне на съдебно-
счетоводната експертиза. Процесуалният представител на ищеца е изготвил
исковата молба, представил е писмени документи, и е подал еднотипно
становище за открито съдебно заседание. Фактите от които произтичат
претендираните права на ищеца са едни и същи и именно на тях се основават
13
различните искания на ищеца. Не се установяват допълнителни разходи или
усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство. Съобразно
материалния интерес по делото, констатираната по-горе фактическата и
правна сложност, и качеството на предоставената правна услуга, Съдът
намира, че ***ското възнаграждение следва да бъде определено в размер на
360 лева с ДДС.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът по
насрещния иск Л. В. С., ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца по насрещния иск „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***,
направените по делото разноски в общ размер от 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 50 лв. за държавна такса, по насрещния иск.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ***/13.03.2023г., сключен между Л.
В. С., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ № ***, и
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „***“ № ***, вх.***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., поради
противоречие със закона / ЗПК и ЗЗД/ и добрите нрави.
ОСЪЖДА на чл.79 вр.чл.86 вр.чл.240 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК Л. В. С., ЕГН
********** от гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „***“ № ***, вх.***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., сумата
886,64 лв. –главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
***/13.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на
насрещната искова молба 02.09.2024 г., до пълното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“***“, бул.“***“ №
***, вх.*** ЗАПЛАТИ по сметката на РС-Плевен сумата от 270 лева за
държавна такса и 150 лева за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „Фератум България“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“***“,
14
бул.“***“ № ***, вх.***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ
на ЕАД Е. И., ЕИК ***, с адрес: гр.Пловдив, ул. „***“ № ***, представлявано
от *** Е. Г. И. сумата от 360 лева с ДДС за предоставена безплатна правна
помощ, изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по делото, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Л. В. С., ЕГН ********** от
гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“***“, бул.“***“ № ***, вх.***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н.
разноски в общ размер 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 50 лв.
държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15