Присъда по дело №1910/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 27
Дата: 25 февруари 2025 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20241100201910
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 27
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Г.
СъдебниМирослав Кр. Митрев

заседатели:Елена Г. Коларова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
и прокурора И. В. И.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Г. Наказателно дело от общ
характер № 20241100201910 по описа за 2024 годИ.
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Г. С. – роден на ******* г. в гр. Пазарджик, българин,
български гражданин, неосъждан, средно образование, живущ в гр. София, ж.к. „*******“,
ул. „*******, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 06.01.2020 г. в гр. София, на
строителен обект – строяща се многофункционална сграда в УПИ XIII-1487 за офиси и
КОО, кв. 36, находяща се на бул. „Александър Малинов“ , ж. к. „Младост 4“, гр. София, в
качеството си на технически ръководител на обекта, съгласно трудов договор №
175/01.02.2019 г. и длъжностна характеристика към него, както и заповед №16/20.02.2019 г.
на Управителя на „Тим Технолоджи” ЕООД с ЕИК ********* и като такъв по смисъла на чл.
163а, ал. 4 от ЗУТ, който следва да ръководи строителните работи и да осигурява изпълнение
на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т . 1-5 от ЗУТ,
- чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ „Техническият ръководител е строителен инженер, архитект или
строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на
отговорностите по чл. 163, ал. 2, т . 1-5, а за строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата
на строителите – и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1, Другите технически
правоспособни лица по ал. 2 могат да осъществяват специализирано техническо ръководство
на отделни строителни и монтажни работи, съобразно придобитата им специалност и
1
образователно-квалификационна степен. ",
чл. 163, ал.2 „Строителят носи отговорност за:
т. 1. изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с
изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи и на мерките за опазване на жИ.та и здравето на хората на строителната
площадка;
т. 2. изпълнението на строителните и монтажните работи с материали, изделия и продукти
и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и за спазване на
технологичните изисквания за влагането им;
т. 3. своевременното съставяне на актовете и протоколите по време на строителството,
удостоверяващи обстоятелствата по т. 1 и 2.
т. 4. съхраняването на екзекутивната документация и нейното изработване, когато от
възложителя с договор не е възложено на друг участник в строителството, както и за
съхраняването на другата техническа документация по изпълнението на строежа;
т. 5. съхраняването и предоставянето при поискване от останалите участници в
строителството или от контролен орган на строителните книжа, заповедната книга на
строежа по чл. 170, ал. 3 и актовете и протоколите, съставени по време на строителството;
причинил смъртта на М. Д. Ч., ЕГН **********, поради немарлИ. изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – строително-
монтажна дейност и нарушавайки установените правила за нейната безопасност,
регламентирани в следните нормативни разпоредби:
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи:
- чл. 16, т. 1, буква „б “, ,,Строителят:
1. осигурява:
б) комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата,
самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните
от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба:
- чл. 60, ал. 1 „Работи на височИ. се извършват при осигурена безопасност от падане на
хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства
(напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи.
- чл. 60, ал.2 „Когато поради характера на работата използването на оборудването и
средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможност и за достъп с
използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към
устойчива и здрава конструкция.
- чл. 61. Паданията от височИ. се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения,
ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова
2
лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение. "
- чл. 64 „Работните платформи, проходните мостове и стълбите в границите на
строителната площадка се оразмеряват така, че да има достатъчна здравИ. и се
обезопА.ват и използват така, че да предпазят хората от падане или от падащи
предмети"
- чл. 89 „Не се допуска:
1. използване на скелета, платформи и люлки, когато
а) не отговарят на изискванията на съпроводителната документация на производителя
или на проекта или не са укрепени (анкерирани) към сградата или съоръжението;
б) имат деформирани, пукнати, корозирали, загнили или липсващи елементи;
в) разС.ието между пода и стената на сградата или съоръжението е по-голямо от 0,2 m,
като не е осигурил комплексни ЗБУТ на всички работещи, сред които и М. Д. Ч., ЕГН:
**********, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова
дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с
минималните изисквания; допуснал е работа на височИ. без да са осигурени подходящи
колективни средства за защита на работещите, вкл. на М. Д. Ч., ЕГН: *******, както и е
допуснал използването на съоръжение, което не отговаря на изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд, а именно невъведен в експлоатация и технически неизправен
товароподемник (хаспел) с използване на необезопасен против падане от височИ. метален
елемент от скеле (метална талпа), като е следвало да бъде изпълнено съоръжение - приемна
площадка, които действия и бездействия от страна на С. Г. С., ЕГН: ********** довели до
падане на работника М. Д. Ч., ЕГН: ********** от осмия стаж на сградата, при разтоварване
от неизправния товароподемник (хаспел) на материали за изграждане на отоплителна,
вентилационна и климатична инсталация и настъпването на смъртта на последния -
престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 303 НПК и чл. 123, ал. 1
вр. чл. 54 НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 /две/ години,
като го ПРИЗНАВА за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА за това да е извършил нарушение
на:
1. На Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване
- чл. 54. „Превозването на хора с транспортни, подемно-транспортни, товарни и други
средства за транспорт, непредназначени за тази цел , е забранено. “
- чл. 164, ал. 3, т. 3 „Съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти
със или без двигател трябва да бъдат използвани само по предназначение;
2. Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи:
- чл. 87. „За извършване на СМР на височИ. се използват скелета, платформи и люлки,
3
които имат инструкция от производителя за монтажа, експлоатацията, допустимите
натоварвания, демонтажа и изисквания за безопасна работа,
както и да е извършил деянието, като е позволил на работници на обекта, в това число и на
работника М. Д. Ч., ЕГН: **********, да ползват монтирания там товароподемник (хаспел)
марка GOIAN, модел GM 15, със сериен номер 0379, с годИ. на производство 2005, не по
предназначение, а за вертикален транспорт на хора.

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от 2 /две/ години за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата
в сила.

ПОСТАНОВЯВА:
- натривка от петно кръв, една маратонка, приобщени по делото с протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.01.2020 г. - да се унищожат.
- алпийско въже и текстилна лента, приобщени по делото с протокол за доброволно
предаване от 08.01.2020 г. - да се унищожат.
- компакт диск /на л. 140, т. 1 от ДП - да остане по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия С. да заплати разноски по водене на
делото, направени на досъдебното производство в размер на 7 288, 70 лева - в полза на
държавата; разноски по водене на делото, направени в хода на съдебното производство в
размер на 410 лева - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски
градски съд, както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане
на присъдените съдебни разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за
служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт
и по сметка на Софийски градски съд.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Софийски
апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 1910/2024 г. по описа на СГС, НO, 23 с-в.

Софийска градска прокуратура (СГП) е повдигнала обвинение против С.
Г. С. за това, че на 06.01.2020 г. в гр. София, на строителен обект - стояща се
многофункционална сграда в УПИ XIII-1487 за офиси и КОО, кв. 36,
находяща се на бул. „Александър Малинов“, ж. к. „Младост 4“, гр. София, в
качеството си на технически ръководител на обекта, съгласно трудов договор
№ 175/01.02.2019 г. и длъжностна характеристика към него, както и заповед
№16/20.02.2019 г. на Управителя на „Тим Технолоджи” ЕООД с ЕИК
********* и като такъв по смисъла на чл.163а, ал.4 от ЗУТ, които следва да
ръководи строителните работи и да осигурява изпълнение на отговорностите
по чл. 163, ал.2, т. 1 -5 от ЗУТ,
- чл.163а, ал.4 от ЗУТ „Техническият ръководител е строителен
инженер, архитект или строителен техник, който ръководи строителните
работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ai. 2, т. 1 - 5, а
за строежите по чл. 14. ал. 2 от Закона за Камарата на строителите - и
отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл. 1696, ал. 1. Други технически
правоспособни лица по си. 2 могат да осъществяват специализирано
техническо ръководство на отделни строителни и монтажни работи
съобразно придобитата им специалност и образователно-квалификационна
степен.",
чл. 163а. ал.2 „ Строителят носи отговорност за:
т.1. изпълнението на строежа в съответствие с издадените
строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ат. 1 и 3. както и с
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на
мерките за опазване на жИ.та и здравето на хората на строителната
площадка;
т.2. изпълнението на строителните и монтажните работи с
материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните
изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните
изисквания за влагането им;
т. 3. своевременното съставяне на актовете и протоколите по време на
строителството, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1 и 2;
т. 4. съхраняването на екзекутивната документация и нейното
изработване, когато от възложителя с договор не е възложено на друг
участник в строителството, както и за съхраняването на другата
техническа документация по изпълнението на строежа;
т.5. съхраняването и предоставянето при поискване от останалите
участници в строителството или от контролен орган на строителните
книжа, заповедната книга на строежа по чл. 170, ал. 3 и актовете и
протоколите, съставени по време на строителството;
причинил смъртта на М. Д. Ч., ЕГН: **********, поради немарлИ.
1
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност - строително-монтажна дейност и нарушавайки
установените правила за нейната безопасност, регламентирани в следните
нормативни разпоредби:
На Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване
чл. 54 „Превозването на хора с транспортни, подемно-транспортни,
товарни и други средства за транспорт, непредназначени за тази цел, е
забранено.
чл. 164, ал. 3, т. 3 „Съоръжения, машини и оборудване, включително
ръчни инструменти със ши без двигател трябва да бъдат използвани
само по предназначение;
На Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи:
чл. 16, т.1 буква „б"Строителят:
1. осигурява:
б) комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и
на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване
на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните
изисквания на тази наредба;
чл. 60, ал. 1 от „ Работи на височИ. се извършват при осигурена
безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо
оборудване, колективни и/ши лични предпазни средства (напр.
ограждения, скелета. платформи и/ши предпазни (защитни) мрежи).
чл. 60, aл.2 „Когато поради характера на работата използването на
оборудването и средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат
подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани
защитни съоръжения ши предпазни колани, захванати към устойчива и
здрава конструкция.
чл. 61 „Паданията от височИ. се предотвратяват чрез
приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно
високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака,
главно перило за ръце и средно перило за ръце ши чрез еквивалентно
алтернативно решение.
чл. 64 „Работните платформи, проходните мостове и стълбите в
границите на строителната площадка се оразмеряват така, че да
имат достатъчна здравИ. и се обезопА.ват и използват така, че да
предпазят хората от падане ши от падащи предмети. "
чл.87 „За извършване на СМР на височИ. се използват скелета,
платформи и люлки, които имат инструкция от производителя за
монтажа, експлоатацията, допустимите натоварвания, демонтажа и
2
изисквания за безопасна работа.
чл.89. „Не се допуска:
използване на скелета, платформи и люлки, когато:
а) не отговарят на изискванията на съпроводителната документация на
производителя ши на проекта или не са укрепени (анкерирани) към сградата
ши съоръжението;
б) имат деформирани, пукнати, корозират, загнили ши липсващи
елементи;
в) разС.ието между пода и стената на сградата ши съоръжението е
по-голямо от 0.2“,
като е позволил на работници на обекта, в това число и на работника М.
Д. Ч., ЕГН **********, да ползва монтирания там товароподемник (хаспел)
марка GOIAN, модел GM 15, със сериен номер 0379, с годИ. на производство
2005, не по предназначение, а за вертикален транспорт на хора; не е осигурил
комплексни ЗБУТ на всички работещи, сред които и М. Д. Ч., ЕГН
**********, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно
упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от
него строежи, в съответствие с минималните изисквания; допуснал е работа
на височИ. без да са осигурени подходящи колективни средства за защита на
работещите, вкл. на М. Д. Ч., ЕГН **********, както и е допуснал
използването на съоръжение, което не отговаря на изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд, а именно невъведен в
експлоатация и технически неизправен товароподемник (хаспел) с използване
на необезопасен против падане от височИ. метален елемент от скеле (метална
талпа), като е следвало да бъде изпълнено съоръжение - приемна площадка,
които действия и бездействия от страна на С. Г. С., ЕГН: ********** довели
до падане на работника М. Д. Ч., ЕГН: ********** от осмия етаж на сградата,
при разтоварване от неизправния товароподемник (хаспел) на материали за
изграждане на отоплителна, вентилационна и климатична инсталация и
настъпването на смъртта на последния - престъпление по чл. 123, ал. 1 от
Наказателния кодекс /НК/.


Прокурорът поддържа обвинението, като намира, че в хода на съдебното
следствие се е доказала фактическата обстановка, описана в обвинителния акт
/ОА/ и се обосновава извод за виновността на подсъдимия в извършване на
престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Счита, че в инкриминирания ден
подсъдимият заявил на св. Р. Т. и на М. Ч., че могат да ползват
товароподемника /хаспел/ марка „Гоиан“, който бил предназначен по
техническа спецификация единствено за транспортиране на товари, като
уточнил, че в него има талпи за скеле, които трябва да се ползват като
платформа. Приема, че хаспелът е бил монтиран от другата страна на
3
сградата, без да бъде изправен и годен за експлоатация, като подвижната му
рампа се спускала с арматурната кука и се придържала единствено от едно
въже в лявата част на хаспела, а монтираната и придържаща пружИ. била
неизправна и била много разтегната. Изтъква, че двамата са се придвижили
нагоре с хаспела и, за да могат да премИ.т от него на етажа, Т. поставил
металните талпи и Ч. мИ.л по тях на плочата, като метални талпи, използвани
за разтоварване и за мИ.ване, и отворът на етажната плоча към външната
стена на сградата, не били обезопасени по никакъв начин против падане от
височИ.. Счита, че когато Ч. премИ.вал от хаспела към плочата, неизправната
пружИ. и въжето не издържали на натоварването, при което плочата се
обърнала вертикално надолу към земята и Ч. паднал от нея, като получил
травми, несъвместими с жИ.та и почИ.л.
Позовава се на една тройната СТЕ, за да заключи, че непосредствената
причИ. за възникване на злополуката е липсата на адекватна приемна
площадка за преодоляване на дистанцията от 1 м. и половИ. между края на
товарната платформа на товароподемника и ръба на плочата на кота + 24,32,
като двете пътеки, ползвани за премИ.ване, не са адекватно колективно
средство за безопасна работа на височИ., тъй като същите въобще не са
предвидени за подобна употреба и не са осигурени срещу хоризонтално
преместване и преобръщане. Сочи, че съгласно ръководството за експлоатация
на хаспела, същият имал за предназначение единствено преместването на
товара между различни нива на височИ., като изрично в това ръководство е
отразено, че използването му за вертикален транспорт на хора, е строго
забранено. Наред с всичко това, конкретният товароподемник е бил в процес
на монтаж, който не е бил и завършен, като пространството между
подвижната платформа и плочите на сградата, в това число и на плочата на
кота +24, е следвало да бъде изпълнено съоръжение-приемна площадка,
съгласно изискванията на Наредба № 2 от 22.03.2004 г., като изграждането й е
изцяло задължение на строителя „Тим Технолоджи“ ЕООД.
Счита, че отговорното за злополуката лице е подсъдимият С., който бил
назначен на длъжността „технически ръководител“ в „Тим Технолоджи“ с
трудов договор, като основна отговорност, присъща на неговата длъжност,
била осигуряването на безопасни условия на труд и недопускането на аварии и
злополуки. Отделно от това, със заповед на управителя на „Тим Технолоджи“
С. е определен за технически ръководител на обекта, като съгласно тази
заповед е следвало да изпълнява и контролира спазването на изискванията на
ЗБУТ, включително да забранява работата със строителни машини,
съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията на закона.
Пледира, че смисъла на чл. 163 ЗУТ техническият ръководител е техническото
лице – инженер, архитект или техник, какъвто в случая е С., който ръководи
всички строителни работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл.
163 от Закона и е лицето, което носи пряка отговорност за реализирането на
мерките за безопасни условия на труд и носел персонална отговорност за
изпълнението на строежа и мерките за безопасност, и въобще за всичко, което
4
се случва на строителната площадка. Сочи, че с друга заповед на управителя
на „Тим Технолоджи“ С. С. е назначен и за отговорник по експлоатацията на
товароподемник за материали „Гоиан“, модел „GM15“, като няма
доказателства да е довел до знанието на работниците и служителите,
включително и тези на подизпълнителите, каквото задължение е имал,
инструкцията за експлоатация на хаспела. Поради това, счита, че подсъдимият
се е отнесъл немарлИ. към упражняваната от него правнорегламентирана
дейност и неговото деяние е в пряка причинна връзка с настъпилата трудова
злополука, при която е настъпила и смъртта на М. Ч., тъй като С., в качеството
на ръководител, е имал задължение за спазването на безопасните условия на
труд, като същият е нарушил в дейността си редица нормативни разпоредби,
цитирани в ОА - С. е позволил на работници на обекта, в това число и на
работника Ч., да ползват монтирания там товароподемник не по
предназначение, а за вертикален транспорт на хора; не е осигурил комплексни
ЗБУТ на всички работещи, включително и на подизпълнителите, каквито
задължения той има, независимо дали това е делегирано с отделни
споразумения с всеки един подизпълнител; допуснал е работа на височИ., без
да са осигурени каквито и да било подходящи, колективни средства за защита
на работещите, както и е допуснал използването на съоръжение, което не
отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, а
именно технически неизправен хаспел, с използване на необезопасен против
падания от височИ. метален елемент на скеле – метална талпа, като е следвало
да бъде изпълнено съоръжение-приемна площадка.
Поради това, приема, че подсъдимият е осъществил от обективна страна
вмененото му престъпление, като от субективна страна го е извършил
виновно, при форма на вИ.та несъзнавана непредпазлИ.ст. Моли съда да го
признаете за виновен, като предвид чистото му съдебно мИ.ло, му наложи
наказание една годИ. „Лишаване от свобода“, изпълнението на което на
основание чл. 66 НК да бъде отложено за срок от три години.

Защитникът пледира, че подсъдимият е определен като технически
ръководител от „Тим Технолоджи“, а изграждането на системата по
отоплителна, вентилационна и климатична инсталация е възложено от „Тим
Технолоджи“ ЕООД на „Актон електроникс“ ООД, което от своя страна
сключило договор за подизпълнител със същия предмет с „Топсистем“ ЕООД,
което пък възложило фактическото извършване на работата на „Р. 12“ ЕООД.
Сочи, че според показанията на св. М. Ж. договор между последните две
дружества бил предвиден, но не им е достигнало техническо време, за да го
подпишат. Твърди, че от приложеното към неподписания договор
споразумение по чл. 18 ЗЗБУТ е видно, че отговорността за осигуряване на
безопасните и здравословни условия на труд, включително и при трудова
злополука, следва да се гарантират от дружеството „Р. 12“, като макар този
договор да не е влязъл в сила, той дава параметрите, по които страните се
договарят. Счита, че подсъдимият и „Актон електроникс“ ООД не могат и
5
няма откъде да са били известени или да знаят, че „Топсистем“ ООД е
възложило на друг изпълнението на неговите задължения по договора и „Р.
12“ ЕООД не може да се определя като подизпълнител по смисъла на ЗУТ и
ЗЗБУТ по отношение на „Тим Технолоджи“ ЕООД.
Изтъква, че в съдебно заседание свидетелят Т. признал, че двамата с
пострадалия са инструктирани как да се ползва съоръжението и най-вече как
да не се ползва, за което има и документи. Поддържа, че подсъдимият отрича
да им е казвал да ползват хаспела в процесния ден, като всякога е забранявал,
изрично на всички, да се ползва хаспела за движение на хора. Сочи, че никъде
не се твърди, че той им е казал те да се возят с хаспела, защото безспорно е, че
предназначението на същия е било само за товари. Поставя въпрос може ли на
базата на показанията на св. Т., относно това обстоятелство, защото той е
единственият източник на доказателства в този аспект, да се приеме по
несъмнен начин, че подсъдимият им е разрешил да ползват хаспела и на базата
на това да се ангажира наказателната му отговорност. Твърди, че не може, с
оглед обясненията на подсъдимия, които подкрепени и от писмените
доказателства, но и защото св. Т. заявил нещо, което обективно не може да
бъде вярно – че сутринта се развило цялото действие и казал: „Той ни каза, че
вътре има такива талпи“ и „Всички така го ползваха“, като изтъква, че това е
бил първият ден на работа на строежа, след преместването на хаспела и няма
данни никой, извън св. Т. и Ч., да го е ползвал. Сочи, че свидетелят Т. признал,
че всички са били инструктирани да не се качват с хаспела, като думите, които
твърди, че подсъдимият казал: „Качвайте се и работете“, не могат да се
приемат като разрешение, годно да игнорира всички забрани и инструкции,
които са били дадени до този момент. Намира, че няма никакво значение
скъсаната пружИ., тъй като тя не се инкриминира като нарушение и
свидетелят Т. е категоричен, че тези талпи, които са слагани, са над вратата и
не са опирали на нея, т.е. това дали тя е паднала, дали са били скъсани
пружините, коланите, няма никакво значение. Счита, че св. Т. й е
заинтересован да твърди тези обстоятелства, защото работодател на
пострадалия е бил именно той, като управляващ „Р. 12“ ЕООД, и той е
трябвало да осигурява безопасността на работника си, той е този, който
отговаря за спазването на всички условия за безопасност на работа, съгласно
чл. 6 ЗЗБУТ. Поддържа, че неговите показания не могат да послужат като
основа да се приеме, че доказано по несъмнен начин.
Твърди, че причИ.та за смъртта не е доказана причИ.та за настъпване на
падането. Счита, че в заключенията на експертизите, нямат отношение към
въпросите за правилното решаване на делото, тъй като това са експертизи,
изготвени от машинни инженери, както се установи и те дават заключение по
правилното прилагане на закона, което се преценява само от съда. Това, което
те приемат за осъществяване на падането, е фактически въпрос, който също не
им е дадено да решават. Счита, че по делото не е установено как е паднал
пострадалият; не е установено, че това е станало от металната рампа; не е
установено, че то е станало при разтоварване на болтове и, че не е установено
6
по каква причИ. пострадалият е паднал. Поддържа, че не е установено, че е
паднал от металната талпа, че е паднал от хаспела и че това изобщо има
някаква връзка с начИ. на ползване на това съоръжение, което безспорно е
ползвано не както трябва и, въпреки инструкциите. Заключава, че от
фактическа страна на първо място не е доказано подсъдимият да е разрешавал
ползването на хаспела, а на второ – не е установено, че Ч. е паднал именно по
начИ., по който твърдят експертите, респективно напълно е възприет от
прокурора.
Счита, че „Тим Технолоджи“ ЕООД не е нито строител, нито работодател
на пострадалия по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 2, както е и прието от съставите на АССГ по трите решения, които
са представени, тъй като според този текст строител е лицето, което
самостоятелно наема работници по трудово правоотношение, а в случая „Тим
Технолоджи“ ЕООД не е такъв. Изтъква, че „Р. 12“ ЕООД е този, който носи
отговорност за осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд,
тъй като „Тим Технолоджи“ не е наел по трудово правоотношение
пострадалия, респективно С. С., като технически ръководител, определен от
„Тим Технолоджи“ няма задълженията на строител и работодател по нормите,
които са цитирани и в ОА. Поддържа, че подсъдимият е изпълнил максимално
задълженията си, като е провел всички инструктажи, които са се изисквали от
него – за това са приложени документи. Пледира, че след като е установено,
че всички мерки са взети и въпреки това съоръжението е използвано, от една
страна, а от друга – не е установено точно по каква причИ. пострадалият е
паднал от площадката, то обвинението не може да се приеме за доказано по
несъмнен начин.
Приема, че относно нарушаване на изискването за обезпечаване на
безопасни условия на труд при работа на височИ. подсъдимият не може да
отговаря за такова нарушение, тъй като освен нормата на закона, която е
посочена като нарушена по Наредба № 2, не са посочени никакви факти за
негово бездействие във връзка с непоставянето на оградни стени и не е
установено изобщо чие е било това задължение, кой отговаря за осигуряване
на тези условия, кога е трябвало да се извършва и т.н.
Относно част от инкриминираните нарушения, счита: по Наредба № 7,
чл. 54 – тя е без адресат; другите разпоредби, които са по чл. 164 на същата
Наредба – не е с адресат подсъдимият, а забраната да се използват не по
предназначение съоръженията е изпълнена с издаването на документите;
неотносимо към подсъдимия е и нарушението на Наредба № 2, тъй като
според Допълнителните разпоредби на тази Наредба „Тим Технолоджи“, респ.
и той не са строител и работодател, в случая работодател, а текстовете на чл.
63 и чл. 64, както и другите текстове във връзка с работата на височИ., за тях
не са изложени конкретни факти, във връзка с възможната причИ. падане,
поради липса на заграждение.
Смята, че е налице и съпричиняване, тъй като, ако се приеме, че падането
7
е при използване на хаспела с метални талпи, както се твърди, че се е случило,
то очевидно пострадалият е ползвал съоръжение по начин, по който му е било
забранено и след като е бил инструктиран да не го прави. Съгласно чл. 33
ЗЗБУТ всеки работник е длъжен и самостоятелно да се грижи за здравето и
безопасността както своята, така и на другите лица, което в случая касае и
поведението на св. Т..
Моли съда да оправдае подсъдимия.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си, изразява съжаление за
инцидента.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за
установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С. Г. С. е роден на ******* г. в гр. Пазарджик, българин,
български гражданин, неосъждан, средно образование, живущ в гр. София,
ж.к. „*******“, ул. ****, ЕГН: **********.
„Ню Дженерейшън Пропъртис“ ЕООД било инвеститор при изграждане
на многофункционална сграда в УПИ XIII-1487 за офиси и КОО, кв. 36,
находяща се в гр. София, бул. „Александър Малинов“, ж. к. „Младост 4“. На
14.05.2018 г. „Ню Дженерейшън Пропъртис“ ЕООД сключило договор с „Тим
Технолоджи“ ЕООД, с който му възложило извършване на строително-
монтажни и довършителни работи за този обект. Към договор било сключено
и споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
от „Тим Технолоджи“ ЕООД.
На 01.02.2019 г., „Тим Технолоджи“ ЕООД и подсъдимият сключили
трудов договор № 175, с който подсъдимият бил назначен на длъжността
„технически ръководител“. Същият ден му бил проведен и начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа. Съгласно длъжностната
характеристика, техническият ръководител трябвало да осъществява
непосредствено оперативно-стопанско, техническо и административно
ръководство на строителният обект; да контролира и координира работата на
подизпълнителите и поддържа връзка с инвеститора, да упражнява контрол на
строителната площадка, да осигурява необходимите предпазни средства и
инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда и протИ.пожарната
защита; не допуска извършване на работа при опасни и вредни за здравето
условия и др. Сред отговорностите му било и осигуряването на безопасни
условия на труд на обекта и недопускането на аварии и трудови злополуки.
Подсъдимият бил завършил обучение по здравословни и безопасни
условия на труд, на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 7, ал. 5, т. 2 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
8
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вкл.
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. и Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване, за което му било издадено
удостоверение № 17/19.02.2019 г. за длъжностно лице по безопасност и здраве
при работа и провеждащо инструктажите.
Със заповед № 16/20.02.2019г. на управителя на „Тим Технолоджи’’
ЕООД подсъдимият бил определен за технически ръководител на обект:
“Многофункционална сграда в УПИ XIII- 1487 за офиси и КОО. кв.36, м. бул.
”Ал. Малинов” - Младост - IV ч, р-н Младост”, гр. София. Със заповедта му
било възложено да изпълнява и контролира спазването на изискванията по
ЗБУТ; да спазва изискванията за ЗБУТ към използваните технологии и
проекти, да провежда инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него
работници, да забранява работата със строителни машини, съоръжения и
инструменти, които не отговарят на изискванията на ЗБУТ; незабавно да
уведомява преките си ръководители за злополуки и/или аварии на
строителната площадка, строежа, частта от строежа или работните места, за
които отговаря.
На 22.05.2019 г. „Тим Технолоджи“ ЕООД сключило договор с „Актон
Електроникс” ООД за изпълнение на строително монтажни работи за
изграждане на отоплителна, вентилационна и климатична инсталация на
обекта, както и споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. От своя страна, на 27.05.2019 г. „Актон Електроникс” ООД
сключило договор с „Топсистем“ ЕООД за изпълнение строително монтажни
работи за изграждане на отоплителна, вентилационна и климатична
инсталация на същия обект. Към договора било сключено споразумение за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Към този момент сградата била изградена на груб строеж. На обекта
имало монтиран товароподемник (хаспел) за материали марка: GOIAN, модел:
GM 15, със сериен номер 0379, с годИ. на производство: 2005 г. По
спецификация този товароподемник бил предназначен единствено за
транспортиране на товари. В тази връзка, на 22.07.2019 г. управителят на „Тим
Технолоджи“ ЕООД утвърдил инструкция за безопасна работа с товарен
строителен подемник. Подсъдимият пък издал заповед № 26/22.07.2019 г., с
която заповядал строителният подемник тип „хаспел“ да се използва само и
единствено за качване на материали и забранил използването му за превоз на
хора.
Управителят на „Тим Технолоджи“ ЕООД издал заповед №
012/26.08.2019г., с която определил подсъдимия като отговорник по
експлоатацията на товароподемника със задълженията да изпълнява и
контролира спазването на инструкцията за експлоатация на подемника; да
спазва стриктно изискванията за здравословни и безопасни условия на труд
/ЗБУТ/ и да провежда инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него
9
работници; да забранява работа със строителни машини, съоръжения и
инструменти, които не отговарят на изискванията на ЗБУТ.
На свой ред, „Топсистем“ ЕООД възложило изграждането на
отоплителната, вентилационната и климатична инсталация на обекта на „Р.
12“ ЕООД, чийто управител бил св. Р. Т.. Бил подготвен в тази връзка договор
в писмен вид между двете дружества, както и споразумение за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд към него, но управителите им така
и не ги подписали. „Р. 12“ ЕООД било наело на работа М. Д. Ч., като между
дружеството и Ч. не бил сключен трудов договор в писмен вид. Св. Р. Т. и Ч.
започнали работа на обекта през есента на 2019 г., като се запознали с
техническия ръководител на обекта – подсъдимия. На 29.10.2019 г. на двамата
бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, който
бил отразен в книгата за начален инструктаж на „Тим Технолоджи“ ЕООД.
Товароподемникът бил монтиран от едната страна на сградата. Той имал
кош, който имал четири метални оградни стени, високи по 120 см. и широки
по 180 см., като три от тях можели да се отварят напред, така, че да станат
хоризонтални на коша. Всяка стена била закрепена за коша с панти, като
имало пружини, които не позволявали стената да се обърне обратно
/вертикално надолу/ Този кош се движел по вертикално изградена в
непосредствена близост до сградата конструкция. Товароподеникът се
управлявал от външно електрическо табло за управление, което се намирало
на партерен етаж, като имало два бутона за движение - нагоре и надолу.
Натискал се съответния бутон и се задържал в това положение до достигане на
желаната точка, след което се отпускал и хаспелът спирал. Табло за
управление имало и в самия кош, но то следвало да се ползва само при
монтажа на подемника и от монтажниците. От тази страна на сградата, на
етажите имало изградени приемащи платформи. Свързването с плочата на
съответния етаж на сградата ставало посредством предварително изградените
платформи, като при достигане на подемника до съответния етаж, металната
врата на клетката, която била към сградата се спускала и лягала върху
изградената платформа. По нея ставало премИ.ването и разтоварването на
материалите.
На 23.12.2019 г., подемникът бил монтиран от друга страна на сградата от
служители на „Платформи БГ“ ООД. РазС.ието между товароподемника и
сградата било 1,5 метра. Монтажът бил частичен, като щял да бъде довършен
след заявка от страна на възложителя „Тим Технолоджи“ ЕООД и заплащане
на сума по проформа фактура. Поради това и не бил въведен в експлоатация.
На същия имало табела, че не работи.
На 06.01.2020 г. сутринта св. Р. Т. и М. Ч. се явили на обекта, за да
работят. Това бил първият им работен ден след коледните празници, като за
последно били работили на обекта преди преместването на товароподемника.
Работата, която следвало да изпълняват и им била възложена предния ден от
св. Ж. /управител на „Топсистем“ ЕООД/, била монтаж на въздуховоди на
10
осми етаж. Когато пристигнали на обекта, там бил подсъдимият. Тъй като
трябвало да качат на осми етаж /кота +24.32/ въздуховодите, св. Р. Т. и М. Ч.
решили да ги транспортират дотам с товароподемника.
Към този момент той не бил въведен в експлоатация, тъй като монтажът
не бил завършен. Също така, била счупена пружИ.та на тази оградната стена
на коша, която била към сградата и, която следвало да ляга върху платформа
/рампа/ на съответния етаж. Поради липсата на пружИ.та, тази стена не
можела да бъде поставена в хоризонтално положение и падала вертикално
надолу. Поради това, за да може да стои вертикално нагоре, тя била завързана
за другите части на коша посредством въже и свързана с него текстилна лента
– въжето било вързано с единия си край за друга част на коша, лентата била
вързана за другия край на въжето, а другият й край бил вързан за оградната
стена, която била към сградата. Посредством тях тази стена на коша се
спускала и вдигала.
Също така, от тази страна на сградата, на всички етажи, включително
осмия, нямало изградени приемни платформи /рампи/, върху които следвало
да легне подвижната стена на коша на подемника. На етажите нямало и
изградени съоръжения срещу падане от височИ. - ограждения, скелета,
платформи и/или предпазни (защитни) мрежи, анкерирани защитни
съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава
конструкция, защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно
перило за ръце.
Въпреки това, подсъдимият допуснал св. Р. Т. и М. Ч. да започнат работа
на осмия етаж на сградата, както и да транспортират дотам с подемника
въздуховодите, други материали и инструменти. Допуснал също така, при
транспортиране на материалите, с коша на подемника да се придвижват до
осмия етаж и самите те. Също така, обяснил им как да използват хаспела. Той
вече бил позволил същия ден и на други работници на обекта да използват по
същия начин подемника. Св. Р. Т. и М. Ч. на няколко пъти качили с подемника
материали до осмия етаж, както и те самите също се придвижвали дотам с
него. В коша имало две метални талпи – всяка широка по 29 см. и дълга – 2,75
м. Подемникът бил монтиран на разС.ие 1,5 метра от ръба на плочата и
нямало как стената на коша, която била 120 см. висока при падане в
хоризонтално положение да достигне плочата и да легне на нея, като нямало и
изградена приемна рампа. Поради това, за да могат да достигнат до плочата на
етажа и да разтоварят материалите, те използвали една от намиращите се в
коша метални талпи – първо сваляли посредством въжето и лентата
намиращата се към сградата оградната стена на коша до приблизително
хоризонтално положение - тя не лягала съвсем хоризонтално, а малко по-
надолу, като се придържала в това положение посредством въжето и лентата,
които в единия край били вързани за нея, а в другия за коша. След това, над
тази стена на коша, те поставяли една от металните талпи, така че единият й
край да ляга в коша, а другия на плочата на етажа, като талпата не допирала
намиращата се под нея стена на коша. Металната талпа и отворът на етажната
11
плоча към външната стена на сградата не били обезопасени против падане от
височИ.. След това Ч. премИ.вал по талпата на етажа, а св. Р. Т. оставал в коша
на подемника и му подавал материалите, а Ч. ги поемал и оставял на етажа.
Около 11:00 ч. направили пореден курс с подемника до осмия етаж.
Разтоварили по гореописания начин материали, като Ч. се намирал на етажа.
Св. Р. Т. също премИ.л по талпата от коша на етажа и навлязъл навътре, за да
премести въздуховоди навътре, а М. Ч. останал на етажа зад него. В следващия
момент М. Ч. паднал от сградата навън, като при падането ударил намиращата
се под талпата стена на коша, поради което текстилната лента, придържаща
стената към коша се скъсала и стената увиснала надолу, а Ч. паднал на земята
до сградата. Св. Р. Т. побягнал надолу по стълбите и стигнал до лежащия на
земята Ч., който бил още жив. Дошъл и подсъдимият и се опитал да направи
изкуствено дишане на Ч.. Бил подаден сигнал по телефон до Районен център
112 – София и на място пристигнал екип на Спешна медицинска помощ. Ч.
бил качен на линейка и транспортиран до УМБАЛ „Света Анна“ – София.
При падането си и удара в земята М. Ч. получил тежка съчетана травма,
съставена от: закрита черепно-мозъчна травма: охлузване в дясна скулна
област; кръвонА.дане на меката черепна покривка слепоочно- тилно вляво;
счупвания на кости на черепната основа; излив на кръв под меката мозъчна
обвивка; Закрита гръдна травма - счупвания на ребра по няколко линии на
сучпване двустранно; излив на кръв в гръдните половини; контузии и
разкъсвания на белите дробове; разкъсвания на околосърцевата торбичка,
както и на лявата и дясната камера на сърцето; Закрита коремно-тазова травма
- излив на кръв в коремната кухИ.; разкъсвания на слезката и черния дроб;
разкъсване на пикочния мехур; разкъсване на симфизата; травма на
крайниците - охлузвания по горните и долните крайници; кръвонА.дане на
дясното бедро; кръвонА.дания на меките тъкани на лактите и петите
двустранно; травматични джобове на бедрата двустранно; разкъсване на
дясната глезенна става.
Тази тежката съчетана травма, довела до необратимото увреждане на
структурата и функцията на жизненоважни органи на Ч. и той почИ.л в
линейката при транспортирането му до болницата. Към момента на смъртта не
е бил повлиян от етилов алкохол, алкалоиди (синтетични и опиеви наркотични
вещества), барбитурати, бета-блокери, фенотиазинови, бензодиазепинови и
имипраминови лекарствени средства.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на следните доказателствени средства и доказателства:
- гласни – показанията на свидетелите Р. Т., Д. Т., М. Ж., Е. Г., Н. Г., Ю. Г.,
Н. Н., Ю.Н., Я.М., И.Н., С.П..
- писмени – заключения: на двойна съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/; допълнителна двойна СТЕ; тройна СТЕ; две съдебно-химически
12
експертизи /СХЕ/; съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ на труп;
трасологична експертиза /ТЕ/; два протокола за оглед на местопроизшествие;
договор между „Тим Технолоджи“ ЕООД и „Актон Електроникс” ООД от
22/27.05.2019 г. и споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, начален инструктаж; фиш за спешна медицинска помощ;
протокол за доброволно предаване; справка за съдебномедицинска аутопсия
№ 29/2020 г.; справка от Районен център 112 – София; справки от Апис
регистър за търговски дружества; заверени копия на материали от проверка на
Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - София; ксерокопия на книга на „Тим
Технолоджи“ ЕООД за инструктаж по безопасност и здраве при работа –
начален инструктаж; договори между търговски дружества и споразумения за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; трудов договор №
175/01.02.2019г. между подсъдимия и „Тим Технолоджи“ ЕООД; длъжностна
характеристика; начален инструктаж; трудови договори и служебни бележки;
извадки от книги за начален, периодичен инструктаж и ежедневен
инструктаж; правилник за вътрешния трудов ред; оценка на риска;
инструкции, заповеди; заповед № 16/20.02.2019г. на Управителя на „Тим
Технолоджи“ ЕООД за определяне на подсъдимия за технически ръководител
на обект „Многофункционална сграда в УПИ XIII- 1487 за офиси и КОО.
кв.36, м. бул. „Ал. Малинов” - Младост - IV ч, р-н Младост”, ф. София;
ксерокопия на заповедни книги; книга за начален инструктаж в „Тим
Технолоджи’’ ЕООД; Инструкция за ползване на товароподемник (хаспел)
марка: GOIAN, модел: GM 15, със сериен номер 0379, с годИ. на
производство: 2005 и други документи; строителни книжа; разрешения за
строеж, нотариални актове; договор между „Ню Дженерейшън Пропъртис“
ЕООД и „Тим Технолоджи’’ ЕООД; девет класьора с проектна документация
/скици, схеми, чертежи, разрешения за строеж, нотариални актове и др./;
справка за съД.ст за подсъдимия.
- веществени – натривка от петно кръв, една маратонка, алпийско въже и
текстилна лента, компакт диск.

По делото са безспорни фактите относно строителния обект, на който е
настъпил инцидентът - многофункционална сграда в УПИ XIII-1487 за офиси
и КОО, кв. 36, находяща се на бул. „Александър Малинов“, ж.к. „Младост 4“,
гр. София и инвеститорът на същия - „Ню Дженерейшън Пропъртис“ ЕООД –
в тази връзка са налице множество писмени материали - девет класьора с
проектна документация и строителни книжа /скици, схеми, чертежи,
разрешения за строеж, нотариални актове и др./.
Наличието на: договор между „Ню Дженерейшън Пропъртис“ ЕООД и
„Тим Технолоджи“ ЕООД за извършване на строително-монтажни и
довършителни работи на този обект; договор между „Тим Технолоджи“ ЕООД
и „Актон Електроникс” ООД за изпълнение на строително монтажни работи
за изграждане на отоплителна, вентилационна и климатична инсталация на
обекта, както и споразумението за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд; договор между „Актон Електроникс” ООД и „Топсистем"
13
ЕООД за изпълнение строително монтажни работи за изграждане на
отоплителна, вентилационна и климатична инсталация на същия обект и
споразумението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
се установяват от ксерокопията на същите, както и от гласните доказателства.
Страните не спорят и относно това, че с трудов договор № 175/01.02.2019
г., между „Тим Технолоджи“ ЕООД и подсъдимия, последният бил назначен на
длъжността „технически ръководител“, както и, че със заповед №
16/20.02.2019г. на управителя на „Тим Технолоджи’’ ЕООД подсъдимият бил
определен за технически ръководител на обект: “Многофункционална сграда в
УПИ XIII- 1487 за офиси и КОО. кв.36, м. бул. ”Ал. Малинов” - Младост - IV
ч, р-н Младост”, гр. София. Това е видно от ксерокопията на трудовия
договор и заповедта. От последната се установява и, че му било възложено да
изпълнява и контролира спазването на изискванията по ЗБУТ; да спазва
изискванията за ЗБУТ към използваните технологии и проекти, да провежда
инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него работници, да забранява
работата със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не
отговарят на изискванията на ЗБУТ; незабавно да уведомява преките си
ръководители за злополуки и/или аварии на строителната площадка, строежа,
частта от строежа или работните места, за които отговаря. Няма спор и
относно задълженията му съгласно длъжностната характеристика - да
осъществява непосредствено оперативно-стопанско, техническо и
административно ръководство на строителният обект; да контролира и
координира работата на подизпълнителите и поддържа връзка с инвеститора,
да упражнява контрол на строителната площадка, да осигурява необходимите
предпазни средства и инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда и
протИ.пожарната защита; не допуска извършване на работа при опасни и
вредни за здравето условия и др. Сред отговорностите му било и
осигуряването на безопасни условия на труд на обекта и недопускането на
аварии и трудови злополуки.
За устната договорка между св. Ж. /управител на „Топсистем" ЕООД/ и
св. Р. Т. /управител на „Р. 12“ ЕООД/, по силата на която на дружеството на Т.
било възложено изграждането на отоплителната, вентилационната и
климатична инсталация на обекта, данни се съдържат в редица гласни
доказателства – показанията на св. Ж., Р. Т. и др.
Не се спори относно липсата на писмен договор между тези две
дружества. Няма спор и за това, че М. Ч. е полагал труд в „Р. 12“ ЕООД без
сключен писмен трудов договор – информация за това е съдържа в
материалите от проверката от страна на ГИТ и в показанията на св. Р. Т..
Всички гласни доказателства сочат и, че св. Р. Т. и Ч. са започнали работа на
обекта през есента на 2019 г. От книгата за начален инструктаж на „Тим
Технолоджи“ ООД е видно, че на двамата е бил проведен начален инструктаж
на 529.10.2019 г.
Не е спорно и обстоятелството относно наличието на товароподемника на
14
място; начинът по който е било предвидено да се ползва; преместването му на
23.12.2019 г. от друга страна на строящата се сграда – наличните Инструкция
за ползване на товароподемник (хаспел) марка: GOIAN, модел: GM 15, със
сериен номер 0379, с годИ. на производство: 2005 и други документи относно
същия, както и свидетелските показания съдържат достатъчно данни в тази
връзка.
Не се спори и, че от тази страна на сградата, от която в процесния ден е
бил монтиран товароподемникът, на етажите не е имало изградени приемащи
рампи, предпазни ограждения, перила и др.
Безспорен е и фактът на падането на Ч. от сградата. От заключението на
СМЕ, което съдът кредитира изцяло, се установяват видът и характера на
причинените на същия травматични увреждания - тежка съчетана травма,
съставена от: закрита черепно-мозъчна травма: охлузване в дясна скулна
област; кръвонА.дане на меката черепна покривка слепоочно- тилно вляво;
счупвания на кости на черепната основа; излив на кръв под меката мозъчна
обвивка; Закрита гръдна травма - счупвания на ребра по няколко линии на
сучпване двустранно; излив на кръв в гръдните половини; контузии и
разкъсвания на белите дробове; разкъсвания на околосърцевата торбичка,
както и на лявата и дясната камера на сърцето; Закрита коремно-тазова травма
- излив на кръв в коремната кухИ.; разкъсвания на слезката и черния дроб;
разкъсване на пикочния мехур; разкъсване на симфизата; травма на
крайниците - охлузвания по горните и долните крайници; кръвонА.дане на
дясното бедро; кръвонА.дания на меките тъкани на лактите и петите
двустранно; травматични джобове на бедрата двустранно; разкъсване на
дясната глезенна става.
Съгласно експертното заключение, тази тежка съчетана травма, довела до
необратимото увреждане на структурата и функцията на жизненоважни
органи на Ч. и смъртта му. Кредитират се и двете СХЕ, които установяват, че
към момента на смъртта Ч. не е бил повлиян от етилов алкохол, алкалоиди
(синтетични и опиеви наркотични вещества), барбитурати, бета-блокери,
фенотиазинови, бензодиазепинови и имипраминови лекарствени средства.
По тези факти не се спори между страните, те се установяват по несъмнен
начин - доказателствата за тях са безпротИ.речиви и се кредитират изцяло от
съда, поради това не е необходим техен по-подробен анализ /аргумент от чл.
305, ал. 3, изр. 2 НПК/.

Спорен въпрос е кой е отговарял за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд спрямо св. Р. Т. и М. Ч. и дали това е бил
подсъдимият, а оттам и дали той е бил лицето, което е следвало да ги допусне
или спре да работят в процесния ден на осмия етаж на сградата и да ползват
товароподемника. Оспорва се от защитата и това, че именно подсъдимият им е
разрешил да го ползват, включително за превоз на самите тях, а не само на
товари. В тази връзка, се изтъква, че подсъдимият и „Актон електроникс“
15
ООД не могат и няма откъде да са били известени или да знаят, че
„Топсистем“ ЕООД е възложило на „Р. 12“ ЕООД изпълнението на неговите
задължения по договора и последното дружество не може да се определя като
подизпълнител по смисъла на ЗУТ и ЗЗБУТ по отношение на „Тим
Технолоджи“ ЕООД.
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „технически
ръководител“, която подсъдимият заемал, той е имал задълженията да
осъществява непосредствено оперативно-стопанско, техническо и
административно ръководство на строителният обект; да контролира и
координира работата на подизпълнителите и поддържа връзка с инвеститора,
да упражнява контрол на строителната площадка, да осигурява необходимите
предпазни средства и инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда и
протИ.пожарната защита; не допуска извършване на работа при опасни и
вредни за здравето условия и др. Сред отговорностите му било и
осигуряването на безопасни условия на труд на обекта и недопускането на
аварии и трудови злополуки.
Видно от заповед № 16/20.02.2019г. на управителя на „Тим Технолоджи“
ЕООД, подсъдимият бил определен за технически ръководител на обект:
“Многофункционална сграда в УПИ XIII- 1487 за офиси и КОО. кв.36, м. бул.
”Ал. Малинов” - Младост - IV ч, р-н Младост”, гр. София. Това е видно от
ксерокопията на трудовия договор и заповедта. От съдържанието на заповедта
се установява и, че му било възложено да изпълнява и контролира спазването
на изискванията по ЗБУТ; да спазва изискванията за ЗБУТ към използваните
технологии и проекти, да провежда инструктаж по ЗБУТ на ръководените от
него работници, да забранява работата със строителни машини, съоръжения и
инструменти, които не отговарят на изискванията на ЗБУТ; незабавно да
уведомява преките си ръководители за злополуки и/или аварии на
строителната площадка, строежа, частта от строежа или работните места, за
които отговаря.
Действително, между „Топсистем“ ЕООД и „Р. 12“ ЕООД не бил сключен
писмен договор за възлагане на изграждането на отоплителната,
вентилационната и климатична инсталация на обекта. Такава договореност
обаче е имало между управителите на тези дружества – свидетелите Ж. и Р. Т.
и по силата на същата, св. Р. Т. и М. Ч. са започнали още през есента на 2019 г.
фактически да извършват работа на обекта и вършели това до деня на
инцидента – това се установява от показанията на горепосочените двама
свидетели, както и от тези на св. Ю.Н. /от ДП, приобщени чрез прочитането
им по реда на чл. 281, ал. 5 НПК/. Това обстоятелство няма как да не е било
ясно за подсъдимия, тъй като той е бил технически ръководител на обекта и
ежедневно е бил на него и е виждал и познавал работещите там, включително
св. Р. Т. и Ч., като е бил и наясно с естеството на работата им. Това се
установява от показанията на св. Р. Т. /същият заявява, че още при започване
на работа се е запознал с подсъдимия/, св. Ж. и Ю.Н.. Освен това, видно е, че
от страна на „Тим Технолоджи“ ЕООД на двамата е бил проведен начален
16
инструктаж. С оглед това, съдът намира, че на подсъдимия му е бил известно,
че св. Р. Т. и М. Ч. са работели на обекта. Дали е знаел те на кое дружество са
били служители и кой им е бил възложил работата не е от значение, а е важно
това, че той е съзнавал, че те работят на извършвали възложена им работа на
строежа.
Доказателствата сочат, че подсъдимият фактически е осъществявал
цялостното ръководство и контрол на обекта спрямо всички работещи на него
лице. Това следва от показанията на св. Р. Т.: „Т. беше човекът, който на този
обект даваше нареждания и спазваше дали се спазват някакви мерки и
изисквания“, „Т. беше свръзката между всички нас“. Неговите твърдения не са
изолирани. Подобни сведения дава и св. Ж.: „С. беше технически ръководител
на обекта“, „предполага се, че С. е следял за безопасността на конкретния
обект“; както и св. Е. Г.: „С. С. ръководеше обекта и даваше указания“ и „…
знам, че са се изпълнявали ежедневни инструктажи, разписвали са се такива
дневници при главния техник на обекта, при С.“. Също така, св. Н. Н. заяви, че
подсъдимият е бил „технически ръководител на целия обект“, както и, че в
процесния ден именно той е провел инструктаж по безопасност. При тези
гласни доказателства, преценени заедно с извадките от книгите за инструктаж
по безопасност и здраве при работа и другите писмени материали, съдът
достигна до извод, че на подсъдимия не само му е било възложено с
горецитираната заповед на управителя на „Тим Технолоджи“ ЕООД да
изпълнява и контролира спазването на изискванията по ЗБУТ и да провежда
инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него работници, да забранява
работата със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не
отговарят на изискванията на ЗБУТ, но той и фактически е извършвал тази
дейност по отношение на всички работещи на обекта лица.
Несъмнено е, че процесният монтиран на обекта товароподемник (хаспел)
за материали марка: GOIAN, модел: GM 15, със сериен номер 0379, с годИ. на
производство: 2005г. бил предназначен единствено за транспортиране на
товари. Това е видно от декларацията за съответствие, Инструкция за
безопасна работа с товарен строителен подемник, утвърдена на 22.07.2019 г.
от управителя на „Тим Технолоджи“ ЕООД, другите писмени материали и
свидетелските показания. Подсъдимият е бил запознат с това, тъй като самият
той издал заповед № 26/22.07.2019 г., с която заповядал строителният
подемник тип „хаспел“ да се използва само и единствено за качване на
материали и забранил използването му за превоз на хора, като заповедта е
приобщена към делото. От наличното ксерокопие на заповед №
012/26.08.2019 г., се установява, че управителят на „Тим Технолоджи“ ЕООД
бил определил именно подсъдимия като отговорник по експлоатацията на
товароподемника със задълженията да изпълнява и контролира спазването на
инструкцията за експлоатация на подемника; да спазва стриктно
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ и да
провежда инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него работници; да
забранява работа със строителни машини, съоръжения и инструменти, които
17
не отговарят на изискванията на ЗБУТ.
Същевременно, установява се от гласните доказателства, че процесният
хаспел се е ползвал от работниците на обекта не само за превоз на товари, но и
за превоз на хора, като това е било не само в инкриминирания ден, но и по
принцип. Данни за това се съдържат в показанията на св. Р. Т., който дава
информация за това, че не само в деня на инцидента те са ползвали подемника
за превоз и на хора, но това са правили и преди. В показанията на св. Ю.Н. от
ДП е налице твърдение, че при движението на хаспела в него вИ.ги е имало
човек, който да го управлява. Поради това, съдът прие, че независимо, че
подемникът е бил предназначен за превоз само на материали, той обичайно се
е ползвал и за превоз на хора. Няма съмнение, че това е ставало със знанието и
съгласието на подсъдимия, който, като технически ръководител на обекта,
ежедневно е бил там и е наблюдавал тслучващото се. Нещо повече, св. Р. Т.
изрично посочи, че в деня на инцидента, подсъдимият не само им е казал, че
могат да ползват хаспела и им е дал разяснения в тази връзка, но и сам
подсъдимият веднъж се е качил с тях в коша на хаспела и се придвижил с него
до третия етаж на сградата.
Съдът не споделя становището на защитата, че не следва да се кредитират
тези показания на св. Р. Т., тъй като той е заинтересован да твърди тези
обстоятелства, защото работодател на пострадалия е бил именно той и той е
трябвало да осигурява безопасността на работника си. Несъмнено, макар да е
нямало сключен писмен трудов договор между „Р. 12“ ЕООД, чийто управител
бил св. Р. Т., и Ч., последният е полагал труд в това дружество и е било налице
трудово правоотношение /в тази връзка и Инспекцията по труда е обявила
съществуването на такова/. В този смисъл, св. Р. е имал отношение към
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за Ч.. Поради това и
резонно е при преценката на неговите показания, да се има предвид, че той
може да прави твърдения, с които да цели да снеме от себе си такава
отговорност или да я прехвърли другиму. Преценявайки неговите показания,
съдът намира, че няма основание да приеме, че твърденията му относно
ролята на подсъдимия на обекта и действията му в процесния ден и,
конкретно, че им е разрешил да работят на етажа и да ползват хаспела,
включително за свой собствен превоз, са недостоверни. В тази връзка, съдът
съобрази, че св. Р. Т. вече е бил обвиняем за причиняване на смъртта на Ч.,
поради немарлИ. изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, като наказателното
производство спрямо него е било прекратено от СГП на 03.08.2023 г. и актът
на прокурора е влязъл в сила. Поради това, съображение, че с твърденията си
св. Р. Т. се стреми да избегне наказателно преследване за смъртта на Ч. не е
резонно. Разбира се, той би могъл и да желае да избегне чисто морални
упреци в тази връзка, но съдът съпостави неговите показания с другите
доказателствени материали по делото. Както по-горе е посочено, показанията
му относно това, че подсъдимият фактически е осъществявал цялостно
ръководство и контрол на обекта, включително за спазване на здравословни и
18
безопасни условия на труд и спрямо всички работещи, намират подкрепа в
казаното от свидетелите Ж., Е. Г. и Н. Н.. Твърденията му относно това, че
хаспелът се е ползвал и за превоз на хора не са изолирани, а такива данни се
съдържат и в показанията на св. Ю.Н. /от ДП, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл. 281, ал. 5 НПК/ Не се наблюдават и вътрешни протИ.речия в
показанията му, като твърдяното от защитата несъответствие, че заявил нещо,
което обективно не може да бъде вярно – че сутринта се развило цялото
действие и казал: „Той ни каза, че вътре има такива талпи“ и „Всички така го
ползваха“, а това бил първият ден на работа на строежа, след преместването
на хаспела и няма данни никой, извън св. Т. и Ч., да го е ползвал, не е налице.
Св. Р. Т. не е твърдял, че подсъдимият им е казал да ползват металните талпи,
намиращи се в коша на подемника – даже посочи, че не знае дали той им е
казал това. Също така, даде твърдения, че други работници преди него и Ч. са
ползвали същия. Ето защо, съдът намери, че няма основание да не се довери
на показанията на св. Р. Т., а напротив, следва да ги кредитира като
достоверни, тъй като се подкрепят от другите доказателства по делото.
Поради това и съдът прие, че в деня на инцидента, подсъдимият е разрешил на
св. Р. Т. и Ч. да работят на осмия етаж на сградата и ползват товароподемника,
включително за свой собствен /на хора/ превоз.
Съдът намира, че това, че подемникът е бил за транспорт само на
материали, а не на хора, е било известно на св. Р. Т. и на Ч. – те са били
осведомени относно ползването му. Освен това, на него е имало монтирана
табела, че е забранен превозът на хора – сам подсъдимият заяви това и в това
отношение обясненията му се кредитират от съда, тъй като кореспондират с
показанията на свидетелите Д. Т., Н. Г., Н. Н.. Тоест, те са пренебрегнали тази
забрана и са го използвали, за да превозват и себе си. Също в нарушение на
тази забрана, подсъдимият е допуснал с хаспела да се превозват хора,
включително тях двамата. За съда няма съмнение, че той е забелязал, че в
процесния ден св. Р. Т. и Ч., а и други работници, са се превозвали с
подемника, тъй като е бил на място на обекта. Нещо повече, от показанията на
св. Р. Т. се установи и, че самият той /подсъдимият/ го е ползвал заедно с тях в
този ден именно за това. Ето защо, съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, че не е разрешил използването му за превоз на хора.
Дава вяра обаче на твърдението му, че в процесния ден на него е имало и
табела, че съоръжението не работи. Видно от протокол за монтаж № 001 от
23.12.2019 г. /л. 144, т. 4 от ДП/ монтирането на подемника от тази страна на
сградата е било частично и е щяло да бъде довършено след заявка от
възложителя „Тим Технолоджи“ ЕООД и заплащането на проформа фактура.
Тоест, към този момент същият не е бил пуснат в експлоатация след
преместването и не е следвало да се ползва. Това е констатирано и от вещите
лица, изготвили Съдебно-техническите експертизи. Те изрично сочат, че
монтажът на съоръжението не е бил завършен, че е имало забрана да се
работи с него. Въпреки това, подсъдимият е разрешил ползването му,
Разположението на подемника спрямо сградата в процесния ден се
19
установява от писмени и гласни доказателства. В протокола за оглед на
местопроизшествие е отразено, че разС.ието между подемника и площадката
на осми етаж е 1,5 метра. Сведения, че това разС.ие е било голямо дават и св.
Р. Т. и св. Ж.. Липсата на изградени приемащи рампи на осмия етаж, а и
другите етажи от тази страна на сградата се установява от фотоалбума към
протокола за оглед, от материалите от проверката от страна на ДИТ-София,
изготвените СТЕ и показанията на св. Р. Т. и св. Ж.. Същите доказателствени
източници дават възможност да се установи и, че етажите на сградата,
включително осмия, не е имало изградени съоръжения, предпазващи от
падане от височИ. – ограждения, парапети, бордови ленти и други.
Гласните доказателства сочат и на това, че едната от падащите стени
/врати/ на коша на подемника е била с повредена пружИ. и тази стена не е
могла да се държи в хоризонтално положение, което е наложило използването
на въже и текстилна лента, за да може тя да се спуска и вдига и да държи
приблизително хоризонтално. Твърдения за това даде св. Р. Т., като посочи и,
че това е било така и в последните пъти, когато е ползвал подемника т.е. преди
коледните празници през 2019 г. Протоколът за оглед на местопроизшествие
потвърждава показанията на този свидетел. От него се черпи информация за
наличието на въже, вързано за горна стена на коша, за чийто край била
вързана текстилна лента /колан/, чийто друг край е скъсан, като се констатира,
че на висящата надолу стена на коша се намира другата част на тази лента,
като свободният й край бил с разнищени краища, като от скъсване. Това се
наблюдава и на снимките, изготвени при огледа. Тези данни дават основание
да се приемат за достоверни думите на св. Р. Т., че тази стена на коша не е
могла да бъде държана в хоризонтално положение без да бъде използвано
въже/лента, което сочи на извода, че придържащите пружини /или една от
тях/, за които даде информация св. Д. Т., не са били изправни. Този свидетел
не заяви, да е имало подобен проблем при монтажа на подемника на
23.12.2019 г., като посочи само липсата на евробукса, която не пречела на
работата на съоръжението. Възможно е такъв дефект /повредена пружИ./ да
не е бил забелязан или да е бил видян и да е съобщен, но това да не е
направено писмено - свидетелят посочи, че такива забележки не се правят в
писмен вид и възложителят може да не изпълни предписанието. Така или
И.че, предвид горепосочените доказателства, за съда няма съмнение, че това е
било съС.ието на намиращата се към сградата стена на коша на
товароподемника към инкриминираната дата. Предвид това, че лентата е била
скъсана и вратата на коша е висяла вертикално надолу /видно е от снимките,
изготвени при огледа и се твърди от св. Ж./, а това не е било така преди
падането, логично се налага извод, че Ч. е паднал върху вратата и лентата не е
издържала тежестта му и се е скъсала, поради което вратата е увиснала
надолу, а падането на Ч. е продължило до земята.
Съдът се съглА.ва с довода на защитника, че не е доказано как и защо е
паднал от сградата Ч. – дали е паднал от площадката на осмия етаж или докато
е премИ.вал по металната талпа, свързваща коша на хаспела и етажа. Няма
20
никакви доказателства в тази връзка, като механизмът, описан в двойната СТЕ
представлява предположение /така е посочено и в самата експертиза/. Така
или И.че, това е един от двата възможни варианта. Дали Ч. е бил на етажа или
върху металната талпа при падането, не е от толкова съществено значение, тъй
като нито контурите на етажната плоча са били обезопасени срещу падане от
височИ., нито талпата, което е от особена важност, тъй като наличието на
поставени средства за защита би могло да препятства падането.
Изготвените на ДП три СТЕ се кредитират от съда, с изключение на тези
техни части, в които вещите лица дават становище по правни въпроси – кои
разпоредби на законови и подзаконови нормативни актове по спазване на
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд са били нарушени.
Това е отговор, който е следвало да даде прокурора, а не предмет на експертно
заключение. Поради това и съдът не използва при формиране на фактическите
си изводи тези части от трите СТЕ. С най-голямо значение е тройната СТЕ,
която дава най-пълни отговори на поставените въпроси. Изготвена е от вещи
лица с нужните професионални знания – трите вещи лица са със специалности
– промишлено и гражданско строителство; строителство на сгради и
съоръжения; промишлено и гражданско строителство и пожарна безопасност
на населението. Вещите лица, изготвили другите две СТЕ, са машинни
инженери. Следва да се има предвид обаче, че голяма част от въпросите, на
които са отговаряли касаят товароподемника, което е във връзка с техните
специалности. По-голямата част от техните заключения, касаят въпроси от
правен характер и както вече бе посочено, в тези части не се ползваха за
формиране на изводите на съда.
Съдът кредитира приобщените към делото веществени доказателства. С
важно значение от тях са изготвените при огледите на местопроизшествие
снимки. Приобщените по делото с протокол за доброволно предаване от
08.01.2020 г. алпийско въже и текстилна лента подкрепят гласните
доказателства за това, че са били използвани за прихващане на вратата на
коша на подемника към самия него, спускането и вдигането й и задържането й
в хоризонтално положение.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът прие, че от
обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 123, ал. 1 НК.
От обективна страна:
Строително-монтажна дейност е правно регламентирана с Наредба № 2
от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Страните
по делото не спорят относно това, че тази дейност представлява източник на
повишена опасност. Тя е такава, доколкото е свързана с възможност за
21
въздействие (при това смъртоносно) върху живи организми. Това касае
особено случаите при извършването на тази дейност на височИ. – височИ.
по-голяма от 1,5 м., премерено от пода, съгласно т. 21 от § 1 от ДР на
Наредбата.
Съгласно чл. 163, ал. 1 ЗУТ строителят е физическо или юридическо
лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата
техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя
изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.
Алинея 2, на чл. 163 от същия закон в т. 1-5 урежда обема на
отговорността на строителя, като в т. 1 е предвидено и, че отговаря за
изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с
изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на жИ.та и
здравето на хората на строителната площадка. В т. 3 е предвидено
задължението за своевременното съставяне на актовете и протоколите по
време на строителството, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1.
Чл. 163а, ал. 1 ЗУТ задължава строителя да назначи по трудов договор
технически правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство
на строежите. Съгласно алинея 3 на същия член техническият ръководител е
строителен инженер, архитект или строителен техник, който ръководи
строителните работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163,
ал. 2, т. 1 - 5, а за строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на
строителите - и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1.
В конкретния случай, възложителят „Ню Дженерейшън Пропъртис“
ЕООД сключило договор с „Тим Технолоджи“ ЕООД за извършване на
строително-монтажни и довършителни работи за процесния обект и „Тим
Технолоджи“ ЕООД се явява строител на обекта. В изпълнение на
задължението си по чл. 163а, ал. 1 ЗУТ „Тим Технолоджи“ ЕООД е назначил с
№ 175/01.02.2019 г. подсъдимия на длъжността „технически ръководител“.
Отговорностите за длъжността са описани в длъжностната
характеристика: осъществява непосредствено оперативно-стопанско,
техническо и административно ръководство на строителният обект; да
контролира и координира работата на подизпълнителите и поддържа връзка с
инвеститора, да упражнява контрол на строителната площадка, да осигурява
необходимите предпазни средства и инструктаж на обекта във връзка с
охраната на труда и протИ.пожарната защита; не допуска извършване на
работа при опасни и вредни за здравето условия и др. Сред отговорностите му
било и осигуряването на безопасни условия на труд на обекта и недопускането
на аварии и трудови злополуки.
Строителят „Тим Технолоджи“ ЕООД, чрез заповед № 16/20.02.2019г. на
управителя си, определил подсъдимият за технически ръководител на обекта.
Със заповедта му било възложено да изпълнява и контролира спазването на
изискванията по ЗБУТ; да спазва изискванията за ЗБУТ към използваните
22
технологии и проекти, да провежда инструктаж по ЗБУТ на ръководените от
него работници, да забранява работата със строителни машини, съоръжения и
инструменти, които не отговарят на изискванията на ЗБУТ; незабавно да
уведомява преките си ръководители за злополуки и/или аварии на
строителната площадка, строежа, частта от строежа или работните места, за
които отговаря.
Поради това и подсъдимият, по силата на чл. 163а, ал. 3, изр. 1 ЗУТ, имал
задължението да осигурява изпълнение на отговорностите на строителя, сред
които е и изпълнението на строежа в съответствие с правилата за изпълнение
на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на жИ.та и
здравето на хората на строителната площадка. Като технически ръководител
на целия обект, подсъдимият е имал това задължение спрямо всички лица,
които са работели на обекта, без значение дали те са били
работници/служители на строителя или на други лица, наети като
подизпълнители за отделни строително-монтажни работи. Това не изключва
отговорността за осигуряване здравословни и безопасни условия на труд на
работещите, която работодателят има съгласно чл. 4 ЗЗБУТ. В случая „Р. 12“
ЕООД е било работодател на М. Ч., доколкото между тях, макар да не е имало
сключен писмен трудов договор, е съществувало трудово правоотношение и
ДИТ – София е обявила наличието на такова. Поради това и дружеството е
имало задълженията на работодателя за осигуряване здравословни и
безопасни условия на труд на Ч. и св. Р. Т., като управител на същото е носел
отговорност за това. Но подсъдимият, който е осъществявал цялостното
ръководство на строежа е имал също такива задължения и отговорността му е
била много по-широка, тъй като е била по отношение на всички работещи на
обекта, независимо, че някои от тях /например св. Р. Т., като управител на
дружество-работодател/ са имали също такива по вид отговорности, но в по-
малък обем.
Несъмнено, както възразява защитата, „Тим технолоджи“ ООД не е било
работодател на пострадалия. Схващането, че на строителен обект, на който
работят различни предприятия, които са и работодатели, отговорност за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд спрямо работника
има само неговият работодател, без такава да се дължи и от строителя,
протИ.речи на разпоредбата на чл. 16, т. 1, буква „б “ от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи, съгласно която
строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на
подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност,
при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с
минималните изисквания на тази наредба. „Тим технолоджи“ ООД е било
работодател на подсъдимия и строител на обекта, тъй като е юридическо
лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата
техническа правоспособност и писмен договор с възложителя е поело да
изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа и като
23
такъв е имало задължението по чл. 163, ал. 2, т. 1 ЗУТ – да отговаря за
изпълнението на строежа в съответствие с правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на жИ.та и
здравето на хората на строителната площадка. И както по-горе е посочено,
подсъдимият, като строителен техник на обекта, е имал задължението да
осигурява изпълнение на отговорностите на строителя, включително и това за
осигуряване на ЗБУТ спрямо всички лица на обекта, включително и спрямо
Ч., независимо, че строителят не е бил негов работодател.
В процесния казус, св. Р. Т. и Ч. са работели на височИ. – те е следвало да
монтират въздуховоди на осмия етаж от едната сградата и са товарили,
превозвали и разтоварвали материали и инструменти на този етаж, нужни им
за изпълнение на работата. За осигуряване на безопасност при работа на
височИ. са предвидени конкретни мерки в чл. 60-64 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи:
- чл. 60, ал. 1 „Работи на височИ. се извършват при осигурена безопасност
от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или
лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или
предпазни (защитни) мрежи.
- чл. 60, ал.2 „Когато поради характера на работата използването на
оборудването и средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат подходящи
възможност и за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения
или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция.
- чл. 61. Паданията от височИ. се предотвратяват чрез приспособления
(съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-
малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно
перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. "
- чл. 64 „Работните платформи, проходните мостове и стълбите в
границите на строителната площадка се оразмеряват така, че да има
достатъчна здравИ. и се обезопА.ват и използват така, че да предпазят хората
от падане или от падащи предмети“.
В случая, от страната на строящата се сграда, на която са работели св. Р. Т.
и М. Ч., на етажите такива мерки за безопасност не са били изпълнени. Не е
имало по контурите на плочите на всеки етаж изградени съоръжения
/парапети, перила, мрежи, бордови летни за крака, предпазни колани и др. Не е
имало и изградени приемащи рампи, върху които да пада оградната стена на
коша на товароподемника. На практика, не са били изпълнение изискванията
на чл. 16, т. 1, буква „б “ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за осигуряване
комплексни ЗБУТ на работещите на тези етажи. Не са били изпълнени
изискванията на чл. 61 – 64 от наредбата за осигуряване на предвидените
съоръжения за предпазване от падане от височИ. на етажите от тази страна на
сградата. Изпълнението на тези мерки е задължение на строителя и
подсъдимият, като технически ръководител на целия обект, е имал и това
24
задължение на строителя за осигуряване на комплексни ЗБУТ. Това означава,
че е следвало да следи за тяхното осигуряване, а щом тези мерки за
осигуряване на безопасна работа на височИ. не са били изпълнени, то е
следвало да не се допускат работници да работят на тези етажи до
изпълнението им. Отговорността за това е на подсъдимия и той е следвало да
не допуска в процесния ден св. Р. Т. и Ч. да работят на осмия етаж от тази
страна на сградата. Въпреки това, подсъдимият им е разрешил да работят там,
с което е нарушил изискванията на горепосочените норми, уреждащи мерките
за осигуряване на безопасност от падане при работа на височИ.. Използваната
от Р. Т. и М. Ч. метална рампа, посредством която са премИ.вали от коша на
подемника до площадката на осмия етаж не е била предназначена за това и
също не е била обезопасена с никакви съоръжения/средства срещу падане от
височИ..
Липсата на съоръжения за предпазване от падане от височИ. на хора е
довела до това, че М. Ч. не е бил защитен по никакъв начин от падане от осмия
етаж, на който е работел, независимо дали при падането си е бил на
площадката на етажа или на металната рампа. Така не е имало никакво
препятствие, което да попречи на падането. Конкретната причИ. за падането
не е установена /спъване, залитане, загуба на равновесие, внезапно
прилошаване или др./, но отсъствието на предпазни съоръжения е довела до
това, че той е паднал от височИ. на земята без да има какво да го предпази от
това. Наличието на ограждения или др. предпазни средства би попречило на
падането, тъй като те биха задържали тялото му на терена, на който се е
намирало и той би имал възможността да се задържи с ръце. Поради това,
съдът намира, че неизпълнението на задължението за осигуряване на
предпазни съоръжения срещу падане от височИ., описани в чл. 60-64 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
и допускането от страна на подсъдимия на Т. и Ч. до работа на осмия етаж на
сградата при липса на такива е в пряка причинно-следствена връзка с
падането на Ч. и получаването на травмите, довели до смъртта му.
В такава връзка със съставомерния резултат е и нарушаването на
изискването на чл. 89, т. 1 от наредбата, съгласно която не се допуска
използване на скелета, платформи и люлки, когато:
а) не отговарят на изискванията на съпроводителната документация на
производителя или на проекта или не са укрепени (анкерирани) към сградата
или съоръжението;
б) имат деформирани, пукнати, корозирали, загнили или липсващи
елементи;
в) разС.ието между пода и стената на сградата или съоръжението е по-
голямо от 0,2 m.

25
В случая за превоз на товари /а и на хора/ на височИ. и разтоварването им
на съответен етаж, се е ползвал товароподемник /хаспел/, който е бил
технически неизправен – била е повредена /деформирана/ пружИ. на стена на
коша на подемника, която следвало да легне на етажа и по нея да се премИ.ва
и да се разтоварват материали. Подемникът не е бил и въведен в експлоатация
след преместването му от тази страна на сградата, като изрично е било
отразено в протокол за монтаж № 001 от 23.12.2019 г. /л. 144, т. 4 от ДП/, че
монтажът е бил частичен и предстои да бъде довършен след заявка от
възложителя и заплащането на проформа фактура. Съоръжението не е
следвало да се използва и поради това и на същото е имало табела,
забраняваща ползването му. Наред с това, подемникът е бил монтиран на
разС.ие 1,5 метра от сградата, вместо на предвидените 0,2 метра в чл. 89, т. 1,
б. „в“ от Наредба № 2. Също така, не е била и изградена приемна площадка на
плочата на етажа, върху която да ляга вратата на коша на хаспела. Поради това
и за преодоляване дистанцията от 1,5 м. между края на товарната платформа
на товароподемника и ръба на плочата на кота +24,32 се ползвала
непредназначена за това и необезопасена против падане от височИ. метална
талпа. Всички тези обстоятелства са представлявали причИ. да не се допуска
ползването на подемника в процесния ден от св. Р. Т. и М. Ч. за превоз на
материали до осмия етаж / кота +24,32/ и тяхното разтоварване на етажа.
Въпреки това, подсъдимият е разрешил те двамата /а и не само/ да го ползват,
включително металните талпи за свързване с етажа. Нарушаването на
изискванията на чл. 89, т. 1 от наредбата е в пряка причинно-следствена връзка
с падането на Ч., защото той не би следвало да се намира на етажа
разтоварвайки материали, качени до там с подемника, тъй като съоръжението
не е било техническо изправно и годно за експлоатация. Съставомерният
резултат /смъртта на Ч./ е могъл да бъде избегнат, като подсъдимият не бе
допуснал ползването на подемника за превоз на материали до осмия етаж и
разтоварването им. В случай, че подсъдимият бе спазил тази забраната за
ползване на съоръжение, неотговарящо на изискванията, то и Ч. не би бил на
осмия етаж и не би настъпило падането. Подсъдимият обаче не е сторил това
и поведението му е в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на Ч..
Така, вследствие на извършеното от подсъдимия нарушение на
посочените разпоредби, свързани с неговата дейност, която го задължава да
осигури комплексни ЗБУТ на всички работещи при извършване на СМР на
обекта, като допуснал работа на височИ. без да са осигурени подходящи
колективни средства за защита на работещите и допуснал използването на
съоръжение, което не отговаря на изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд, се е стигнало до падането на Ч. и смъртта му. Налице е пряка
и непрекъсната причинно - следствена връзка между деянието на подсъдимия
и смъртта на пострадалия.
Във връзка с възражението на защитата за съпричиняване, съдът намира
следното: Действително, съгласно чл. 33 ЗЗБУТ всеки работещ е длъжен да се
грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и
26
на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Ч. очевидно не е
изпълнил това си задължение, тъй като е съзнавал, че не следва да ползва
подемника и да работи на необезопасен срещу падане от височИ. етаж. Това
обаче не дерогира задълженията, които подсъдимият в качеството си на
технически ръководител е имал съгласно чл. 163а, ал. 3 ЗУТ.

Относно другите инкриминирани нарушения на изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд:
Инкриминирано е, че деянието е осъществено от обективна страна, като
подсъдимият е извършил нарушение на:
1. На Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване
- чл. 54. „Превозването на хора с транспортни, подемно-транспортни,
товарни и други средства за транспорт, непредназначени за тази цел, е
забранено. “
- чл. 164, ал. 3, т. 3 „Съоръжения, машини и оборудване, включително
ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат използвани само по
предназначение;
2. Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи:
- чл. 87. „За извършване на СМР на височИ. се използват скелета,
платформи и люлки, които имат инструкция от производителя за монтажа,
експлоатацията, допустимите натоварвания, демонтажа и изисквания за
безопасна работа,
както и е извършил деянието, като е позволил на работници на обекта, в
това число и на работника М. Д. Ч., ЕГН: **********, да ползват монтирания
там товароподемник (хаспел) марка GOIAN, модел GM 15, със сериен номер
0379, с годИ. на производство 2005, не по предназначение, а за вертикален
транспорт на хора.

Съдът намира, че тъй като подсъдимият е разрешил ползването на
товароподемника за вертикален превоз и на хора, то той е нарушил чл. 54 и чл.
164, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване. Това нарушение обаче не се намира в
пряка причинно-следствена връзка с падането на пострадалия и смъртта му,
тъй като падането не настъпило при превоза на Ч. с подемника, а докато се е
намирал на етажа или на металната рампа.
27
Не се установява да не е имало инструкция от производителя за монтажа,
експлоатацията, допустимите натоварвания, демонтажа и изисквания за
безопасна работа, поради което не е нарушен чл. 87, ал. 1 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи. А и да е нарушен,
то това също не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпване
на престъпния резултат.
От субективна страна:
Деянието е извършено виновно, при форма на вИ.та непредпазлИ.ст –
подсъдимият не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е
могъл и е бил длъжен да го предвиди. Подсъдимият е бил нормативно
задължен от чл. 163а, ал. 3 ЗУТ да осигурява изпълнение на отговорностите на
строителя за изпълнението на строежа в съответствие с правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на
жИ.та и здравето на хората на строителната площадка. Той е знаел: че
товароподемникът не е бил технически изправени не е бил пуснат в
експлоатация, тъй като монтажът му не е бил завършен, като е бил монтиран
на разС.ие по-голямо от нормативно изискуемото; че няма изградена
приемаща рампа на етажа; че етажът не е бил обезопасен срещу падане на
хора от височИ. чрез изградени съоръжения за това; че ползваните за
премИ.ване от подемника на етажа метални рампи не са били предназначени
за тази цел и не са били и те обезопасени срещу падане от височИ.. Съзнавал
е, че поради тези обстоятелства, не е следвало да се допуска ползването на
подемника и работа на етажите на сградата. Въпреки това, той е допуснал св.
Р. Т. и М. Ч. да ползват подемника и да работят н осмия етаж на кота +24,32.
Бил е длъжен да спази изискванията на инкриминираните с обвинението и
приети от съда за намиращи се в пряка причинно-следствена връзка със
съставомерния резултат разпоредби, чрез които да осигури комплексни ЗБУТ
за работещите, включително Ч., но не е изпълнил сторил това, макар че
обективно е имал тази възможност, поради което и се е стигнало до падането
на Ч. и смъртта му. Подсъдимият е и имал и обективната възможност да
предвиди евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на тези
му задължения.
В случай, че бе изпълнил тези изисквания, той не би създал условия
настъпване на причинният процес, довел до съставомерния резултат.
Подсъдимият обаче не е сторил това и поведението му е в пряка причинно-
следствена връзка със смъртта на пострадалия.

По тези съображения, съдът призна подсъдимият С. за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 НК, като го намери за невиновен
и го оправда за това както и да е извършил деянието, като е позволил на
работници на обекта, в това число и на работника М. Д. Ч., ЕГН: **********,
да ползват монтирания там товароподемник (хаспел) марка GOIAN, модел
28
GM 15, със сериен номер 0379, с годИ. на производство 2005, не по
предназначение, а за вертикален транспорт на хора и да е нарушил чл. 54 и чл.
164, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване и чл. 87 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 123 НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до шест години.
При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия, за
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие чистото му съдебно
мИ.ло. Взе предвид и изразеното от него съжаление за настъпилия инцидент и
смъртта на пострадалия. Следва да се отчете и това, че след падането на Ч.,
подсъдимият е направил опит да му окаже първа помощ.
За отегчаващ признак съдът прие това, че при извършване на деянието
подсъдимият е нарушил немалко разпоредби за здравословни и безопасни
условия на труд. Това е и причИ.та наказанието, което несъмнено следва да се
определи към долната граница, да не бъде в абсолютния минимум от една
годИ.. С оглед отегчаващия белег, съдът счете, че подходящ размер на
наказанието лишаване от свобода в случая се явява две години. Тъй като
подсъдимият не е осъждан, за постигане целите по чл. 36 НК, не се налага
ефективното изтърпяване на наказанието и съдът отложи изпълнението му на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Този размер на наказанието лишаване от свобода и на изпитателния срок,
съдът прие за достатъчни са реализиране на поправителния и възпитателния
ефект на санкцията.

ЗА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Относно приобщените по делото с протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.01.2020 г. натривка от петно кръв, една маратонка,
съдът счете, че следва да се унищожат, като ненужни вещи.
Същото решение съдът прие и за алпийско въже и текстилна лента,
приобщени по делото с протокол за доброволно предаване от 08.01.2020 г.
За наличният по делото компакт диск /л. 140, т. 1 от ДП/, съдът намери, че
следва да остане приложен по него.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:
По делото са сторени разноски във връзка с назначените експертизи –
29
разходи за възнаграждения на вещите лица, които са ги изготвили. На
досъдебното производство те са в размер на 7 288, 70 лева. В съдебна фаза
разноските са 410 лева. Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3
НПК съдът възложи разноските по делото на подсъдимия, като определи тези
от досъдебната фаза да бъдат платени в полза на държавата, а тези от
съдебната – в полза на бюджета на съдебната власт.
Съдът, на основание чл. 190, ал. 2 НПК осъди подсъдимия и, в случай, че
не изпълни доброволно в срок задължението за заплащането на дължимите
суми, да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен
лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски градски
съд.


ТАКА МОТИВИРАН СЪДЪТ ПОСТАНОВИ ПРИСЪДАТА СИ.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


30