РЕШЕНИЕ
№ 15297
гр. С., 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20231110138090 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба с вх. № ............ г., уточнена с молба вх. № ............. г., на
В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., срещу С. П. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. ......... с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
2 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
в резултат на изнесени от ответницата в публикация от 13.03.2023 г. в поддържан от нея
профил в социалната мрежа „Ф.“ ......... неверни и клеветнически твърдения в смисъл, че на
свързани с ищеца, в качеството му на член на Управителния съвет на Национален фонд „К.“,
организации, е било неправомерно предоставено държавно финансиране от Национален
фонд „К.“ в размер на сумата от 34 649,40 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.07.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ответницата С. П. П. има личен профил в социалната
мрежа „Ф.“, който се намира на електронен адрес ........... в който същата споделя и коментира
различни теми. Излагат се твърдения, че в публикация в профила си от 13.03.2023 г. –
........................................, С. П. П. e изнесла неверни данни за ищеца и по този начин е
създала публично негативно внушение по негов адрес. От текста на публикацията се
внушавало на читателите, че Международен магичен фестивал ...... не се е провел, тъй като
Национален фонд „К.“ (............) е отказал да финансира проекта по програма
„Възстановяване и развитие на частни културни организации“. Ищецът твърди, че според
публикацията, причините, поради които проектът не е бил финансиран, са изнесените от
ответницата неверни твърдения, че ............ предоставя „охотно“ държавно финансиране на
организации, които са свързани или са собственост на членовете на неговия Управителен
съвет (УС), като в допълнение се посочва, че всички членове на УС, а вероятно и експертите
– оценители, знаят добре коя организация с кой член на УС на ............ е свързана, но според
тях това не опорочавало цялата процедура. В седми абзац от публикацията било посочено,
че „На организации, свързани с В. М. – член на Управителния съвет на Национален фонд
1
„К.“, са предоставени 34 649,40 лева, а на „............, собственост на ..........., също член на
Управителния съвет на Национален фонд „К.“ – скромните 76 800 лева държавни пари“.
Ищецът поддържа, че след цялостния прочит на публикацията от 13.03.2023 г., се
установява, че авторът й фактически твърди, че се извършват незаконосъобразни действия
от страна на членовете на УС на ............, част от който е и В. М.. Ответницата изрично
наблягала върху становището си за наличие на „неправомерност“ и „раздадени“ пари.
Следователно, изразените от автора на публикацията предположения били относими към
незаконното финансиране на организации, които са свързани с ищеца. За да засили ефекта на
изнесената от нея невярна информация и внушението за автентичност на изнесените данни,
ищецът твърди, че ответницата е наблягала и на точно определена сума пари, отпусната към
определени организации, която е в размер на 34 649,40 лева. Според ищеца по този начин на
читателите се внушавало, че неправомерните и противообществени действия, осъществени
чрез осигуряване на „финансиране“ към организации, които пряко или косвено имат връзка с
ищеца, не са просто догадки и предположения на ответницата, а са вече доказани факти.
Ищецът поддържа, че това публично изнасяне на невярна, клеветническа и позоряща
информация е накърнило неговите чест и достойнство, накарало го е да се чувства публично
унизен и наклеветен. Поддържа, че личната самооценка на ищеца и името, което е изградил
в обществото, съществено се различават от написаното в процесната публикация. Изтъква,
че причинно-следствената връзка между действията на ответницата и предизвиканите му
неимуществени вреди, произлизала от начина, по който се представя образа му пред
обществото. Твърди, че след публикацията на 13.03.2023 г. оставането му на работа в
Националната художествена Академия е станало невъзможно и вследствие на натиск от
страна на общественото мнение е бил принуден да си подаде оставката, което е и направил
два дни след публикацията – на 15.03.2023 г. Излага твърдения, че на база на изложеното в
публикацията е уронена репутацията му в обществото, пред семейството, близките и
колегите му. Изнесените позорни и неистински факти са накърнили личността му и били
насочени срещу нравствените му качества и добродетели. Така изложените клевети му
причинили терзания и безпокойство, както и интензивни продължителни емоции на стрес и
тревожност. Предизвикали смут и възмущение у ищеца и били съпроводени с влошаване на
физическото му здраве и психическо състояние. Ищецът твърди, че процесната публикация
е афектирала на душевното му равновесие, което довело до постоянно безсъние, силно
главоболие и чувство на унижение. Публикуваното повлияло сериозно и на работните му
отношения. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплати сумата от 2 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.07.2023 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с изразено
становище за неоснователност на предявения иск. Ответницата оспорва авторството на
процесната публикация, като твърди, че действително ползва социалната мрежа „Ф.“, но
личният й профил е ........... а не този, посочен в исковата молба, на който е била публикувана
твърдяната от ищеца позоряща публикация. Излага фактически твърдения, че проектът за
международен магичен фестивал ...... е бил представен от „.........“ ООД с общ бюджет в
размер на 110 123,00 лева и искана сума в размер на 88 581,00 лева. Проектното
предложение е било отхвърлено изцяло, поради което фестивалът не се е провел, доколкото
дружеството кандидат не е могло да си позволи провеждането му без държавното
финансиране, предвид сериозната сума, необходима за това. Отказът на ............ е бил
обективиран в писмо от 29.08.2022 г., в което се сочели недостатъци на проекта, които по
същество не се отнасяли до него. Фактът, че основанията за отказ нямали общо със
съдържанието на проектното предложение, създало у дружеството кандидат впечатлението,
че проектът не е бил прочетен изобщо. При така изложеното ответницата счита, че
твърдението, че Международният магичен фестивал ...... не се е провел, тъй като ............ е
отказал финансирането му, е факт, а не внушение, както се твърди в изложението на
2
исковата молба. Поддържа, че с твърденията, че ............ отказва финансиране, защото е
корумпиран, ищецът тълкува превратно волята на автора, като влага смисъл, различен от
обективния. По отношение на твърденията на ищеца, че не отговаря на истината
изложеното в публикацията, че всички членове на УС знаят коя организация с кой член на
УС на ............ е свързана, но според тях това не опорочавало цялата процедура, ответницата
посочва, че така изложеното в публикацията твърдение също е обективен факт, който е
извлечен от официален документ – протокол от 24.08.2022 г. от заседание на УС на ............,
и то вследствие от изказване, направено от самия ищец. Относно твърденията на ищеца, че
изложеното в публикацията, че ............ с охота предоставя държавно финансиране на
организации, които са свързани или са собственост на членове на УС на ............, посочва, че
видно от протокола от заседанието на УС на ............ самият ищец посочва, че е свързан с
Фондация ...........“, която е получила финансиране в размер на 14,890 лева, а Д. Е. е
посочила, че В. М. е в конфликт на интереси по отношение на фондацията „А.“, която го е
излъчила като кандидат за член на УС. Ответницата посочва, че видно от протокола, ищецът
сам признава факта на наличието на конфликт на интереси с посочените организации,
получили финансиране от ............. Поради това, поддържа, че в процесната публикация е
изнесена в систематизиран вид общодостъпна информация, а за внушението, което според
ищеца се цели, отговаря аналитичната способност на лицата, до които достига тази
информация. Ответницата посочва, че според автора на публикацията, предоставената от
............ сума на организации, свързани с В. М., е в размер на 34 649,40 лева. При справка се
установява, че реалната сума, предоставена на такива организации, дори е в по-висок размер
– 47 560,00 лева (14 890,00 лева за Фондация ........... – Национална художествена академия, и
32 670,00 лева за Фондация „А.“). В обобщение, ответницата твърди, че посоченото в
процесната публикация твърдение за свързаност на В. М. с организации, които са получили
финансиране от Национален фонд „К.“, се извежда от официален свидетелстващ документ –
протокол от заседание на УС на ............ от 24.08.2022 г. и официален диспозитивен документ
– класиране на кандидатите по програма за възстановяване и развитие на частни културни
организации, а не е по усмотрение на автора. По отношение на твърденията в исковата
молба, че с процесната публикация се внушава на читателите, че неправомерните и
противообществени действия, извършени от ищеца, са осъществени чрез осигуряване на
„финансиране“ към организации, които пряко или косвено имат връзка с ищеца, ответницата
заявява, че прочитът на публикацията не разкрива подобни внушения. Видно от
публикацията, в нея е посочено, че ............ /а не ищецът/ охотно предоставя държавно
финансиране на организации, които са свързани или направо са собственост на членове на
неговия УС и не споменава „неправомерни, незаконни и противообществени действия,
извършени от ищеца“. Относно претърпените от ищеца вреди ответницата изтъква, че
самата публикация има едва 32 бр. реакции, 4 бр. коментари и 10 бр. споделяния, т. е.
обективно констатираната степен на обществена реакция спрямо публикацията не може да
обоснове твърдените в исковата молба последици. Едновременно с това, видно от
приложените към исковата молба доказателства, ищецът е подал заявление за прекратяване
на трудовото правоотношение на 15.03.2023 г. – по-малко от 48 часа след публикуване на
процесната информация, без да сочи каквато и да било причина. Видно от публикация в
личния му профил от 27.04.2023 г. ищецът е прекратил отношенията си с Катедра „Г.“ и
Национална художествена академия поради лоши условия на работа, неразбирателство с
ръководството на академията, а не поради публикуването на позоряща го публикация. С
оглед на така изложеното, ответницата счита, че липсва твърдяната от ищеца причинно-
следствена връзка между публикацията на 13.03.2023 г. и напускането на Националната
художествена академия от ищеца. В обобщение посочва, че в процесната публикация не се
твърди В. М. да е гласувал за определен проект, свързан с него, а логическото тълкуване на
съдържанието на публикацията, предмет на настоящия процес, разкрива, че целта, с която
авторът обобщава информацията, посочена в нея, е да постави въпроса законосъобразно ли
3
разходва Национален фонд „К.“ средствата за държавно подпомагане и правомерно ли са
раздадени пари на организации, свързани с членовете на УС на самия ............. Сигнал в тази
насока е бил изпратен по електронен път до Софийска градска прокуратура на 22.03.2023 г.
– 9 дни след публикацията и е заведен под № 8872/2023 г. по описа на СГП. Моли се за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 33479/19.08.2024 г., обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 29.01.2025 г. открито съдебно
заседание, съдът е отделил като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 13.03.2023 г. в социалната мрежа „Ф.“ в профил ........... е била
публикувана публикация с посоченото в исковата молба съдържание, намираща се на
електронен адрес: .................. Посоченото обстоятелство се установява и от представените и
приети по делото извадки от платформата ф., с посочен абонат „С. П.“, които по
същество представляват възпроизведени на хартиен носител електронни изявления по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП),
неоспорени от насрещната страна. Ако другата страна не поиска представянето на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание /в посочения смисъл - решение № 77 от
17.03.2015 Г. по гр. д. № 2040/2014 Г. на ВКС, IV ГО, определение № 838 от 21.11.2016 Г. по
гр. д. № 2687/2016 Г. на ВКС, IV ГО/. С оглед прецизност, съдът намира за нужно да
отбележи, че приетият по делото Констативен протокол № 41 от 16.03.2023 г. по описа на
нотариус .........., с рег. № ............... на НК (л. 11-12), удостоверява фактически констатации
на нотариуса, свързани с посещение на електронна интернет страница и извършване на
разпечатки от нея с компютърни програми, от което следва, че при изготвянето му
нотариусът е извършил действия извън кръга на посочените в разпоредбата на чл. 593 ГПК.
Съставените документи съдържат фактически констатации извън предоставената на
нотариусите удостоверителна компетентност по чл. 593 ГПК, поради което нямат характер
на официален документ и не се ползват с присъщата на последния материална
доказателствена сила. В този смисъл е и Определение № 439/26.06.2013 г. по т.д. №
2071/2013 г. по описа на ВКС, II ТО, в което е прието, че законодателят ясно е очертал
видовете нотариални удостоверявания по чл. 593 ГПК, изразяващо се в удостоверяване на
факти – явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него,
съответно отразяване в констативен протокол на тяхно становище /съгласие или несъгласие/
по отношение на съответните действия. В ГПК са изрично посочени видовете нотариални
удостоверявания, като е недопустимо разширително тълкуване на процесуални норми, респ.
включване и на други, непредвидени в закон, видове свидетелствуващи изявления на
съответния нотариус, които да установяват с обвързваща доказателствена сила
удостоверените обстоятелства. В тази насока настоящият състав съобрази и практиката на
СГС, обективирана в Решение № 2220/02.05.2023 г. по в. гр. д. № 2365/2022 г. на СГС, II А
въззивен състав. Изложеното е напълно относимо и към представения и приет Констативен
протокол № 50 от 09.02.2024 г. по описа на нотариус ............. с рег. № ............ на НК
(л.134-136). В последния е констатирано, че на 09.02.2024 г. във Ф. профила ................,
находящ се на електронен адрес: ...................../ е налична публикация, направена на
27.04.2023 г., която гласи: „Прекратих отношенията с катедра „Г.“ и Национална
художествена академия. Огромни усилия ми костваха да устоявам в отровна среда –
буквално и преносно – Катедра, с която ни делят светлинни години. Това не е средата, в
която може да се работи нормално и здраво, не е отношението, което заслужават
студентите ни. Първото нещо, което направих при постъпването ми в кабинета на
4
катедра „Г.“ преди шест години, бе да изчистя със спирт напластената с години черна кир
върху ключа на осветлението. Мислех си, че мога нещо да променя… Излизам от този
кабинет със същата мърсотия полепнала по мен, но със чиста съвест, която не беше
подчинена, със свободна воля. Благодаря на .............., ректор Г. Я. и колектив – за
стабилното едно ниво и партиен морфичен резонанс…. Благодаря на онези колеги в
Адкадемията, които ми казаха: „за теб ще е най-добре в чужбина“ (знам това, но защо те
решиха така?....) и на онова мнозинство с мълчаливо съгласие, които изпращат „чуждото
тяло“ на Терминала…. Към студентите: Последното, което извиках в двора на
Академията преди дни, беше поредното: „Вие не чувате студентите“. Получавам
многобройни лични писма от вас, свидетелства за огромните нерешени проблеми. Бъдете
будни, свободни, обединени и смели. Задължително е отстояване на принципи и права! Тук
само с талант и подчинение - не става. Имате силата да промените, защото, Академията
– ТОВА СТЕ ВИЕ. Протестирайте! За да ви чуват. Един будител в отсрещния
Университет, неотдавна ви остави светъл пример и завет, следвайте го, не мога да го
кажа по-добре от него. Благодаря сърдечно на всички студенти от различните курсове и
специалности, с които работихме професионално през годините; и които изразиха
подкрепа за моята преподавателска работа. Оставам трогнат от уважението им.
Благодарен съм за малкото добро време, което имах в Академията и на колеги, които ме
подкрепиха и дадоха доверието си до последно, включително на нехабилитираните,
поставили ме във Факултетен съвет. Какво следва за мен. Това, което казах в очите на
едни тоталитарни старчета: „Аз без Академията мога, но вие можете ли без
Академията?“ – в контекста на „майката-хранилка“, на „бащинията“, в която
студентите са им първата грижа за попълване/отчитане на приемна бройка, запазване на
щатните места и заплати 4 – 9000 лева; и последна грижа – докато си вършат личната
работа в частното ателие. Има нещо между първото и последното, но за него
студентите да кажат какво е … Катедрата ще си вземе бъдещ послушник. Аз не бях
такъв, непрекъснато критикувах и изисквах, защитавах автономията от политиката,
както е по закон, заставах пряко срещу системните нарушения на закон, правилник и
етични норми (описано в предишни публикации и сигнали). Нямам повече време за губене
тук – срещу непробиваемата стена на статуквото – Благодаря на приятелите, които все
ми казват: „не те заслужават, знай си цената, пази си здравето“. Първото, което ще
направя, е да преподавам и да работя в чужбина (завистта им беше явно и колосална).
Преди това ще се изкъпя, ще помоля и ще благодаря.“
По делото е представено и прието като писмено доказателство Заявление вх. № ........
г. (л.13), с което ищецът В. И. М. е уведомил Национална художествена академия, че на
основание чл. 326, ал. 1 КТ желае да бъде освободен от заеманата от него длъжност след
изтичане на законоустановения срок на предизвестие от 30 дни.
Със Заповед № 141-л/13.04.2023 г. на Ректора на ................... (л.14) трудовото
правоотношение на ищеца В. И. М., като асистент във ................., е прекратено, считано от
18.04.2023 г., на основание чл. 326, ал. 1 КТ.
По делото е представен и приет като писмено доказателство препис от Протокол № 15
от редовно видео заседание на Управителния съвет на .............. „К.“, състояло се на
24.08.2022 г. (л. 55 – 96). Видно от този протокол е, че сред членовете на УС на ............ са
лицата В. М., .......... и ............ От съдържанието на протокола се установява, че при
обсъждане на въпросите, включени под т. 2 от дневния ред на заседанието – а именно
гласуване на Програмата за възстановяване и развитие на частните културни организации,
ищецът В. И. М. е заявил и изрично изявление в тази насока е протоколирано, противно на
поддържаното от него в съдебно заседание, че се намира в конфликт на интереси с участник
в програмата, а Националната художествена академия – с фондация ...........“, и ще напусне
заседанието, когато трябва (изявление на л. 60 от делото). В протокола се съдържат
изявления, че в хода на разискванията друг члена на УС – С. Др., е попитал дали В. М. е в
5
конфликт на интереси, тъй като е служител на Национална художествена академия, а
организацията, в която участва е ...........“. ........ е вмъкнала, че по спомен фондацията се казва
„А.“ и тя го е излъчила за член на УС на НКФ, а той е служител на НКФ и това не е
директен конфликт на интереси. Според протоколираното В. М. и други двама членове на
УС на ............, които в същото заседание са заявили наличие на конфликт на интереси по
въпросите, включени в т. 2 от дневния ред, а именно .......... и ..........., са напуснали
заседанието при гласуване на посочената т. 2.
С писмения отговор на исковата молба е представена и съответно приета като
доказателство извадка от имейл кореспонденция между адв. С. П. и официалния
електронен адрес на Софийска градска прокуратура (л. 137), със заглавие на темата на
кореспонденцията „Сигнал с данни за извършено престъпление чрез неправомерно
разпределение на публични средства в ............“. Видно от последната подател на
електронното съобщение е адвокат С. П., управляващ съдружник в Еднолично адвокатско
дружество „С. П.“, с адрес: гр. ......... имейл: ....................... В съобщението се изнасят данни
за престъпление чрез неправомерно разпределяне на публични средства от ............ към ЮЛ,
които се намират в пряка или косвена връзка с членове на УС на ............, и се прилага копие
от протокола на УС на ............ от 24.08.2022 г.
По делото е представена и приета като писмено доказателство Заповед № РД09-
767/25.09.2023 г. на Министъра на к.та (л.182), съгласно която по отношение на В. М., член
на УС на ............, не е установен конфликт на интереси в съответствие с § 2, ал. 1, т. 3 от ДР
на ЗПКОНПИ, тъй като същият е напуснал заседанието на УС на ............ на 24.08.2022 г. и
не е участвал в гласуването при приемането на т. 2 от дневния ред – „Програма за
възстановяване и развитие на частни културни организации“, и не е нарушил разпоредбата
на чл. 56 ЗПКОНПИ.
Съгласно представено и прието като писмено доказателство Класиране на проектите
предложения, постъпили по програма за закрила и развитие на частните културни
организации (л.97-133) фондация ........... – Национална художествена академия“, вписана
под № 111 в списъка е получила финансиране в размер на 14 890,00 лева. Фондация „А.“,
вписана под № 230 в списъка, е получила финансиране в размер на 32 670,00 лева.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Г. Г.ев Я. и ...........
От разпита на свидетеля Г. Г.ев Я. се установява, че той познава В. М. като колега от
Националната художествена академия, тъй като ищецът е работил като асистент в катедра
„Г.“. През месец март 2023 г. свидетелят заемал длъжността „ректор“ на Националната
художествена академия, като същата година В. М. прекратил трудовото си правоотношение
с академията. Заявява, че с ищеца не са говорили относно оказан спрямо него обществен
натиск. Известно му е, че в катедра „Г.“ е имало известно напрежение между
преподавателите, но няма преки наблюдения, тъй като не е преподавал в тази катедра.
От разпита на свидетеля ............. се установява, че той и В. М. се познават от първото
заседание на Национален фонд „К.“, т. е. от около 3 години. На 24.08.2022 г. се е провело
заседание на фонда, на което се разглеждали няколко програми, които били изключително
тежки за фонда, една от които „В.“, която разпределяла финансови грантове с лимит до 100
000 лева на културни оператори. Свидетелят и ищецът присъствали на това заседание, но
декларирали конфликт на интереси по някои от програмите и напуснали заседанието, след
което чакали да ги повикат обратно. Свидетелят посочва, че сигнал за конфликт на интереси
е подаван и срещу него, като е имало общо разследване от Инспектората към Министерство
на к.та за конфликт на интереси, който свидетелят и ищецът декларирали, и затова не
участвали в заседанието, обсъждането и вземането на решения по тези програми. Твърди, че
според решението на министъра на к.та и на Инспектората не е налице конфликт на
интереси по отношение на ищеца и свидетеля. След посоченото заседание на 24.08.2022 г. е
6
подаден сигнал за конфликт на интереси, за което имало и няколко публикации. Свидетелят
заявява, че една от тези публикации била изключително агресивна и в нея били споменати
имена на някои членове на УС на ............, като за авторката се коментирало, че е юрист. При
предявяване на процесната публикация, находяща се на лист 3 по делото, свидетелят
заявява, че визира именно предявената му публикация. Относно нея ищецът обърнал
внимание на свидетеля, че е публикувана в затворена група, която се нарича „Сектор на
независимите артисти в Б.“ и двамата я коментирали по телефона. И двамата били оени, тъй
като обстоятелствата, изложени в статията, били неверни, а тя – клеветническа. Тази
публикация оказала негативно отражение върху начина, по който ищецът се чувствал както в
професионален, така и в личен план. С представители на Националната художествена
академия коментирали свидетелят да окаже влияние върху ищеца, за да не напуска той
академията, тъй като зад гърба му неговите колеги коментирали статията. Свидетелят
посочва, че колеги са го питали дали е вярно, че има конфликт на интереси. Състоянието на
ищеца продължило много дълго време, заради което се наложило да напусне академията.
Той не преодолял клеветата. При предявяване на публикацията, находяща се на лист 115 по
делото, свидетелят казва, че е виждал тази публикация и че при встъпването в длъжност са
подали декларация, чийто срок изтича на 28.02.2025 г. Ищецът и свидетеля имали
приятелски отношения, често обядвали заедно. Ищецът харесвал работата си в академията,
независимо, че имало колеги, с които бил в обтегнати отношения. Посочва, че напрежението
на работното място на ищеца се създало вследствие на процесната публикация, след която
зад гърба му започнали да се коментират неверни обстоятелства. Посочва, че преди
публикацията не е имало напрежение.
От изслушаното и прието без възражения от страните и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК
експертно заключение на вещото лице Н. К. по допуснатата съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, районният съд кредитира като
обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че
процесната Ф. публикация е публикувана в период, през който се установяват успешни
сесии на достъп до Ф. профила „.......... от следните IP адреси: ............ В платформата „Ф.“
няма пряка връзка между публикациите и IP адресите и в тази връзка не може да се
определи с категоричност от кой от посочените IP адреси е направено публикуването, но
същото е осъществено от един от тях. Във ф. профила с име „.......... са регистрирани
следните два имейл адреса: ............................ и .............. Вещото лице изрично посочва в СТЕ,
че за изготвяне на експертното заключение е получил от ответницата пълен достъп за
проверка именно на посочените два имейл адреса, както и на процесния ф. профил с адрес
........................ През месец март 2023 г. Ф. профилът с име „.......... е бил активен, като са
установени общо пет публикации, споделени на следните дати и часове: на 06.03.2023 г. в
11:03 ч.; на 13.03.2023 г. в 19:48 ч.; на 16.03.2023 г. в 13:45 ч.; на 18.03.2023 г. в 21:25 ч.; на
22.03.2023 г. в 19:22 ч. Към момента на проверката профилът с име „.......... е активен и
достъпен на адрес: ................................. Данните от направеното извлечение за профила от Ф.
и видимата активност в него потвърждават, че такъв профил е съществувал и е бил активен
и към месец март 2023 г. В процесния профил се установяват множество сесии на достъп от
IP адреси на територията на гр. С.. Установени са изолирани случаи на достъп от чужбина -
от IP адрес в Н. (гр. Р.) на 18.12.2024 г. и от IP адрес в ......... (гр. Ж.) на 05.08.2023 г. в
няколко последователни сесии. Макар тези случаи да се отклоняват от обичайния модел на
поведение, наличната информация не позволява категорично заключение дали достъпът е
бил нерегламентиран. За процесния период (месец март 2023 г.) не се установяват индикации
за нерегламентиран достъп до профила. Установено е от вещото лице, че във Ф. профила с
име „......... не е активирана двуфакторна автентикация. Влизането в профила се осъществява
само чрез потребителско име и парола. Няма добавено приложение за удостоверяване,
телефонен номер, имейл или защитен хардуерен ключ, които да се използват като втори
фактор за потвърждение на самоличността. Не е въведен и телефонен номер към самия
7
профил. МАС („мак“) адресът на устройството, от което е публикувана процесната
публикация, не може да бъде установен, тъй като тази информация не се съхранява или
предоставя на самата платформа. МАС адресите са хардуерни идентификатори (нещо като
серийни номера), които се използват на ниво локална мрежа и не се предават към
отдалечени сървъри като част от стандартната интернет комуникация. Поради това не е
възможно да се направи и сравнение с устройства, използвани за достъп до посочените
имейл адреси. Електронната поща .............се достъпва чрез уеб клиент .............. който не
съхранява информация за IP адресите, от които е осъществяван достъп до пощата. За имейл
адреса ...................., достъпен чрез Gmail, е налична информация само за последните сесии на
достъп, като всички проверени IP адреси са разпределени на оператор „...........“ ЕАД за гр.
С.. При съпоставка на IP адресите, използвани за достъп до Ф. профила „......... през месец
март 2023 г., и тези от последната активност в пощата ................ вещото лице не установява
съвпадение. При разпита си в откритото съдебно заседание вещото лице посочва, че
двуфакторната идентификация може да бъде активирана/деактивирана от потребителя във
всеки момент, а данните за идентификацията на процесния профил са посочени към датата
на изготвяне на експертното заключение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
2 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
вследствие на изнесени от ответницата в публикация от 13.03.2023 г. в поддържан от нея
профил в социалната мрежа „Ф.“ на адрес ......... неверни и клеветнически твърдения в
смисъл, че на свързани с ищеца, в качеството му на член на Управителния съвет на
Национален фонд „К.“, организации, е било неправомерно предоставено държавно
финансиране от Национален Фонд „К. в размер на 34 649,40 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.07.2023 г. до окончателното плащане.
Деликтната отговорност няма субсидиарен характер, поради което не е необходимо
клеветата да е установена с влязла в сила присъда, за да се ангажира отговорността за
обезвреда – в този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 242/06.04.2010
г. на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; Решение № 12/06.02.2013 г. по гр. д. №
449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, и др.
Съобразно изричното правило на нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на
конкретиката на разглеждания казус, в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
следните материални предпоставки 1./ че ответницата е изложила твърдения в смисъл, че на
свързани с ищеца, в качеството му на член на Управителния съвет на Национален фонд „К.“,
организации, е предоставено държавно финансиране в размер на 34 649,40 лева, в
публикация в поддържан от нея профил в социалната мрежа „Ф.“; 2./ претендираните
неимуществени вреди и 3./ настъпване на вредите в причинна връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответницата е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че изнесените в конкретната публикация твърдения отговарят на истината.
Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на
деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.
В конкретния случай, след уточнение по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, ищецът се позовава
на увреждащо поведение на ответницата, изразяващо се в изнасяне на неверни
клеветнически твърдения за него, приписващи му извършването на неправомерни деяния,
които той не е извършил, в публикация в профил в социалната мрежа „Ф.“ на 13.03.2023 г., в
резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди по вид и размер,
8
индивидуализирани в исковата молба. Ето защо, с оглед на принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес и недвусмислено заявената воля на ищеца да ангажира
деликтната отговорност на ответницата за изречени от нея клеветнически изявления спрямо
него във ф. публикация от 13.03.2023 г., съдът дължи преценка единствено за това дали в
действителност процесните изявления имат клеветнически характер и в контекста на това
дали те са причинили на ищеца описаните в исковата молба неимуществени вреди.
Първият спорен между страните въпрос касае авторството на процесната публикация.
Последователно и непротиворечиво се приема в съдебната практика, че отговорността
по чл. 45 ЗЗД може да бъде ангажирана само ако по делото се установи, че увреждащото
действие, респ. бездействие, действително е извършено от ответника по предявения иск.
При липса на такива доказателства отговорността на ответника не може да бъде ангажирана.
В случая, своевременно от ответната страна е наведено правоизключващо възражение,
че тя не е автор на процесната публикация и не е поддържан от нея ф. профилът, на който е
публикувана позорящата по твърдения на ищеца публикация
При съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, за
доказано авторството на процесната публикация в лицето на ответницата С. П. П.. В тази
насока съдебният състав съобрази, от една страна, че заключението на вещото лице по СТЕ е
изготвено на база предоставен му именно от ответницата пълен достъп до процесния ф.
профил, на който е публикувана публикацията, и достъп до имейл адресите, регистрирани в
този профил. Обстоятелството, че ответницата притежава пълен достъп до ф. профила с име
„.......... и регистрираните за същия имейл адреси, съдът намира за достатъчна индикация, че
именно тя ползва и поддържа този профил, за който същевременно вещото лице по СТЕ
констатира, че лисват индикации за нерегламентиран достъп в процесния период. От друга
страна, съдът съобрази и представената с писмения отговор електронна кореспонденция (л.
137), изхождаща от ответницата, чието авторство по същество се признава от нея с факта на
представянето й по делото, и адресирана до Софийска градска прокуратура, съдържаща
твърдения, идентични на изложените в процесната публикация и доведени до знанието на
правозащитните органи едва 9 дни след публикуването й. Видно от приложената
кореспонденция е, че противно на поддържаното в ОИМ, ответницата поддържа повече от
един имейл адрес и в този смисъл твърденията й, че полза само посочения в ОИМ имейл
адрес, се явяват опровергани. При тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за
установено по делото, че процесната публикация със соченото в исковата молба съдържание
е публикувана именно от ответницата в поддържан от нея профил в социалната мрежа “Ф.”.
Вторият спорен по делото въпрос касае клеветническия характер на изявленията в
процесната публикация.
При осъществения анализ на съдържанието на процесните изявления, съдът приема
следното:
В чл. 39 – 41 от Конституцията на Република България /КРБ/ и чл. 10 ЕКЗПЧОС е
прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и
разпространява информация. В неговия обсег се включва свободата на всеки да отстоява
своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация,
независимо от начина на изразяване. Посоченото основно право, обаче, не е абсолютно.
Основания за ограничаването му се съдържат разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 от
Конституцията на Република България, които не позволяват то да бъде използвано за
накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, както и в разпоредбата на
чл. 57, ал. 2 КРБ, която не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако
накърнява права или законни интереси на други. В обхвата на последните попадат
присъщите на човешката личност чест, достойнство, добро име, които се накърняват при
изнасянето на обидни изрази и клеветнически твърдения.
9
Казването или извършването на нещо унизително за честта и достойнството на другиго
в негово присъствие е противоправно деяние – обида /чл. 146, ал. 1 НК/. Съответно
разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета /чл. 147, ал. 1 НК/. С тези
деяния се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му, неговата самооценка.
Разгласяването на позорно обстоятелство е довеждане до знанието на трето лице /на
поне едно лице/ за такова обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт за
пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата
професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над близки, отсъствие от работа,
немарливо изпълнение на служебните задължения и др./, укорим от гледна точка на
общопризнатите морални норми или отразяващ отрицателни качества на субекта,
характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от алкохолизъм, наркомания
и др./, който е от естество да накърни доброто му име в обществото, да компрометира честта
и достойнството.
В този смисъл твърдението за позорното обстоятелство трябва да е ясно и да съдържа
информация за времевите му и пространствени параметри и всички релевантни
детайли, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои
твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си,
претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. И това е предпоставено от
необходимостта за установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в
гражданския процес. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. Освен това обстоятелствата трябва обективно да
бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или
други форми на субективна психическа дейност.
За да е съставомерно деянието, е необходимо разгласените факти/обстоятелства, освен
позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай, деецът няма да носи отговорност, ако
се установи тяхната неистинност.
И обидата, и клеветата, са умишлени деяния, като при обидата е необходимо деецът да
съзнава, че казаните от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за
лицето, да съзнава, че те могат да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е
безразлично. Клеветата е възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се
приема, че при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на
позорните обстоятелства.
Безспорно правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност,
която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от
категорията на абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1 КРБ/. Поради това всякакви
твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат
честта и достойнството й. Ако обаче са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат
на проверка за вярност – те съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност /правно значение оценките имат само ако са
обидни/. За вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти,
доколкото позорят адресата – в този смисъл Решение № 62 от 06.03.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1376/2011 г., IV г. о, ГК, Решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV
г. о, ГК, Решение № 278 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2019 г., III г. о., ГК,
Решение № 213 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 970/2020 г., IV г. о, ГК, Решение № 253
от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 129 от 11.08.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 2704/2019 г., IV г. о, ГК, Решение № 116 от 24.07.2020 г. на ВКС по гр. д.
10
№ 1960/2019 г., IV г. о, ГК, и др. Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на
изследване и преценка дали конкретно изказване или публикация с негативно спрямо
засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и
твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е
невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали
съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 309 от 27.05.2024 г. по гр. д.
№ 1202/2023г., I г.о. на ВКС, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от
изявление, нарушаващо чл. 39, ал. 2 КРБ, гражданският съд съобразява съответно
практиката на наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл. 146 и чл. 147 НК,
при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Според
практиката по наказателни дела правото на мнение е защитено само в пределите, в които
държавата не е имала право да го ограничи чрез наказателно преследване – така Решение №
293 от 24.07.2007 г. на ВКС по н. д. № 988/2006 г., I н. о.
Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата се свързва с
факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнство на пострадалия,
авторитета му и оценката на околните за него – така Решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС
по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о. Разгласените при клеветата факти и обстоятелства са
неистински и позорни – Решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о.
В практиката на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че като клевета, съответно като
противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление – така Решение № 253 от
29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III г. о.
Както е прието в Решение № 468 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2008 г., IV г.
о., по дефиниция клевета може да има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни
факти към определена личност. Начинът на поднасянето на фактите не може да е основание
същите да се считат за клеветнически, след като те са верни.
Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя
субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания, като
например да сигнализира компетентните органи при закононарушение или престъпление, да
търси защита на свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел правни
възможности и др. – в този смисъл Решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. №
36/2009 г., I н. о.
В случая, конкретните изявления на ответницата по отношение на ищеца, счетени от
последния за клеветнически съобразно уточненията му, направени с молба вх. № ............. г.,
са следните: „На организации, свързани с В. М. – член на Управителния съвет на
Национален фонд „К.“, са предоставени 34 649,4 лв.“. За да осъществи преценка на
конкретното наличие на вредоносен резултат, какъвто се твърди да е бил понесен от ищеца,
съдът съобрази, че процесните изявления визират факти, а не оценки на факти. По преценка
на настоящия състав твърдението, че на организации, свързани с В. М. – член на
Управителния съвет на Национален фонд „К.“, са предоставени публични парични средства,
само по себе си не е позорящо. Същото обаче следва да бъде преценявано съвкупно с текста
на цялата публикация и в частност с относимите към него части от нея – „А знаете ли, че
Национален фонд „К.“ охотно предоставя държавно финансиране на организации, които
са свързани или направо са собственост на членове на неговия Управителен съвет?“ и
препратките от нея към протокола на УС на ............ от 24.08.2022 г. Тълкувани заедно,
посочените части от публикацията представляват внушение за осъществено от Национален
фонд „К.“ поведение по разходване на част от публично събрани средства в полза на
организации, свързани с членове на управителния му съвет. В текста на публикацията не се
съдържа внушение за осъществено от конкретни лица, част от състава на ............, вкл. на УС
11
на ............, противоправно поведение, изразяващо се в разходване на публични средства в
полза на свързани с тях организации, респ. не се съдържа разгласяването на позорно
обстоятелство, което авторът на публикацията да свързва с личността конкретно на ищеца, т.
е. не се установява последният да е адресат на посочената част от изявленията, поради което
не може да се обоснове извод за накърняване на неговата чест, достойнство и добро име в
обществото в резултат на тяхното разгласяване. Единствен техен адресат е Национален фонд
„К.“. Следва обаче да бъде отчетено обстоятелството, че Национален фонд „К.“ е
самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на финансите
и изразените по отношение на него внушения не могат да бъдат достатъчна индикация за
насоченост на поведението на насрещната страна – автор на публикацията към член на
персоналния му състав. В този смисъл, както бе изтъкнато, предмет на клеветата могат да
бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти, каквато именно по
преценка на съда се явява изразената от ищеца позиция в уточнителна молба вх. № .............
г. – че чрез твърденията в процесната публикация авторът на същата създава внушение у
читателите си, че „с гласуването си за определен проект свързан с ищецът, като съответно
проектът получи финансиране, то В. М. ще е упражнил противоправно задълженията си
като член на УС на ............“. Подобно внушение не е изводимо от текста на процесната
публикация, а представлява резултат от собствения й прочит от страна на ищеца. За да е
налице първият елемент от фактическия състав на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е необходимо
неверните позорящи факти обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа
дейност, каквито по същество осъществява ищецът, за да обоснове изтъкнатата в
уточнението от 10.10.2023 г. противоправност в поведението а ответната страна. Наред с
изложеното, в публикацията се съдържа изрична препратка към протокола от УС на ............
от 24.08.2022 г. и обстоятелството, че членовете на УС, които са декларирали наличие на
конфликт на интереси с организации, участващи в програмата за финансиране, не са взели
участие в процедурата по гласуване, което изцяло опровергава изложеното от ищеца в
молбата му от 10.10.2023 г. Ето защо, съдът счита, че ищецът не установява по делото, че
посредством публикация в поддържан от нея ф. профил ответницата е разгласила
несъществуващо позорно обстоятелство за него. В допълнение следва да бъде изтъкнато, че
в публикацията не се съдържат изявления за получаване на парични средства лично от В.
М., а от „свързани“ с него организации. В същото време, от съдържанието на приетия
Протокол № 15 от редовно видео заседание на Управителния съвет на Национален Фонд
„К.“, състояло се на 24.08.2022 г., се установява, че при обсъждане на въпросите, включени
под т. 2 от дневния ред на заседанието – а именно гласуване на Програмата за
възстановяване и развитие на частните културни организации, ищецът Величко И. М. сам е
заявил и изрично изявление в тази насока е било протоколирано, че се намира в конфликт на
интереси с участник в програмата, а Националната художествена академия – с фондация
...........“, и ще напусне заседанието, когато трябва. Посоченото обстоятелство се потвърждава
и от показанията на свидетеля ........... При тези доказателства, съдът формира извод, че
връзка между организации – участници в Програмата за възстановяване и развитие на
частните културни организации и В. И. М. несъмнено се установява по делото. Страните не
спорят, а и от представеното класиране на кандидатите по „Програма за закрила и развитие
на частните културни организации“ се установява, че фондация ........... – Национална
художествена академия“ е получила финансиране в размер на 14 890,00 лева, а фондация
„А.“ – в размер на 32 670,00 лева. Всичко това обосновава извод на съда за истинност на
изнесените от ответницата факти. Поради това съдът намира, че разгласяването им, вкл. чрез
позоваване на официален публично достъпен документ - Протокол № 15 от заседание на
Управителния съвет на Национален Фонд „К.“, не е противоправно, а представлява
упражняване на правото да се търси информация и да се изказва мнение, като се насочи
общественото внимание към важен обществен въпрос, а именно: как се разходват
12
обществените средства, предвидени за финансиране на частните културни организации. При
тези мотиви, съдът намира, че поведението на ответницата, изразяващо се в публикуване на
процесната публикация не е противоправно, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата.
Същата доказва такива в общ размер на 2 000,00 лева, от които 1 500,00 лева –
адвокатски хоронар и по 250 лева допълнително за явяване в съдебните заседания на
29.01.2025 г. и 14.05.2025 г. (л. 235-236 и л. 238). Процесуалният представител на ищеца
своевременно е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение,
което съдът намира за основателно. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 700,00 лева, а поради това, че след
даване ход на делото са се провели общо три открити съдебни заседания /на 29.01.2025
г.,19.03.2025 г. и 14.05.2025 г./ на адвоката се полагат и още 250,00 лева възнаграждение за
явяване в трето съдебно заседание. Поради това, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 950,00 лева – разноски в
настоящото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., срещу С.
П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ......... осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на изнесени в публикация от 13.03.2023 г. в
поддържан от С. П. П. профил в социалната мрежа „Ф.“ ......... неверни и клеветнически
твърдения, че на свързани с В. И. М., в качеството му на член на Управителния съвет на
Национален фонд „К.“, организации, е било неправомерно предоставено държавно
финансиране от Национален фонд „К.“ в размер на сумата от 34 649,40 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.07.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. ............. да заплати на С. П.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. ......... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на
950,00 лева – разноски в производството по гр.д. № 38090/2023 г. по описа на СРС, 29
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13