№ 2407
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110204520 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от И. С. Ц., ЕГН **********,
против наказателно постановление № 24-4332-027010 от 08.11.2024 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с
което за нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пред.5 от ЗДвП и за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Сочи се, че Ц. не е извършил
твърдените нарушения, а описаната в НП фактическа обстановка не
отговаряла на истината. Твърди се и прекомерност на наложените наказания,
като се прави алтернативно искане за намаляване на техния размер.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна
на атакуваното НП. Заявява, че в хода на делото и от събраните гласни
доказателства не се установявали по категоричен начин отразените
обстоятелства на извършените нарушения, които се твърдят в НП. Не били
налице обективни данни Ц. да е навлязъл в лентата за насрещно движение,
като на мястото на ПТП нямало линия, разделяща лентите за движение.
Същият не бил напускал мястото на произшествието, тъй като не е разбрал в
момента на възникването на съприкосновението с другия лек автомобил,
поради което липсвало виновно поведение. Незабавно след подаването на
сигнала от другия водач Ц. предприел действие по спиране на автомобила и
изчакване на полицейските органи на безопасно място. При условията на
алтернативност иска намаляване на наложеното наказание до неговия
минимум. Претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО пледира за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и недоказана. Счита, че актът за установяване на
административно нарушение е издаден от правоимащо лице - младши
автоконтрольор при Пътна полиция, в рамките на неговата компетентност и
съгласно неговите правомощия. НП също било издадено от легитимирано
лице. Изложените обстоятелства в акта били достатъчни, за да се приеме в
цялост, че лицето е извършило нарушението и е могло да организира
защитата си. Безспорно било установено от обективна и субективна страна, че
е осъществен съставът на нарушението, а наложените наказания били
съответни на извършеното нарушение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.
Представя писмени бележки.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.10.2024 г. около 19:40 часа, жалбоподателят И. С. Ц. управлявал
2
лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *****, като се движел в град
София по бул. „***“ в посока от ул. „***“ към ул. „***“. След кръстовището с
ул. „Старата воденица“ пред номер 16 на бул. „***“, жалбоподателят навлязъл
в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с движещия се срещу него
в обратна посока лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***
управляван от свидетеля Г. П.. Свидетелят П. бил в автомобила с цялото си
семейство – съпругата и двете си деца. Той видял идващия насреща му
автомобил, който започнал да навлиза в неговата лента и затова отбил
максимално вдясно на платното за движение, но въпреки това не успял да
избегне удара с идващото насреща му превозно средство. Свидетелят П. поне
успял да предотврати челен удар между двата автомобила, като в случая
автомобилът на жалбоподателя Ц. с лявата си част ожулил лявата част на
автомобила на свидетеля П.. Въпреки настъпилото произшествие,
жалбоподателят Ц., който бил в нетрезво състояние (употребил алкохол), но за
това деяние има образувано висящо наказателно производство, понеже е
установена концентрация над 1,2 промила на хиляда, не спрял, за да установи
последиците от произшествието, а продължил движението си с автомобила.
Тогава свидетелят П. направил обратен завой и тръгнал с автомобила си след
жалбоподателя, като започнал да му подава звукови и светлинни сигнали, за
да спре. Жалбоподателят Ц. преустановил движението си едва до номер 85 на
ул. „***“. Свидетелят П. отишъл до автомобила на жалбоподателя Ц. и видял,
че последният бил в неадекватно състояние, явно употребил алкохол.
Жалбоподателят Ц. започнал да предлага пари на П., за да не подава сигнал в
полицията, но свидетелят П. отказал и се обадил на телефон 112. Докато
дойдат полицаите жалбоподателят Ц. продължил да предлага пари на
свидетеля П.. Дошлите на място полицейски служители изпробвали двамата
водачи за употреба на алкохол, като резултатът на свидетеля П. бил
отрицателен, а този на жалбоподателя Ц. бил над 3 промила на хиляда. Дори
докато жалбоподателят Ц. бил до полицейския автомобил, за да бъде
изпробван за употреба на алкохол, загубил равновесие и паднал на земята.
След това жалбоподателят бил отведен до болнично заведение за даване на
кръвна проба, а свидетелят П. отишъл във 02 РУ-СДВР със съпругата си, за да
дадат сведения по случая.
Срещу жалбоподателя Ц. бил съставен АУАН № 1423115 от 21.10.2024 г.
за нарушения на чл.16, ал.1, т.1, пред.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
3
Актът бил връчен лично на Ц. на същата дата за запознаване и последният го
подписал без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и един
свидетел при установяване на нарушенията.
Административнонаказващият орган приел, че нарушенията са
установени от фактическа страна и издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 24-4332-027010 от 08.11.2024 г., с което за
нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пред.5 от ЗДвП и за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетелите Г. П., В. П. и ***, както и от писмените
доказателства - приложените по делото скица на ПТП, протокол за ПТП и
снимков материал.
Свидетелят Г. П. подробно разказва как на процесната дата се прибирал
със съпругата си и двете си деца към село Световрачене с лек автомобил „***
***“, бял на цвят, с рег. № ****. Управлявал автомобила, като пред него имало
джип, който изведнъж отбил вдясно, а отпред срещу тях видял автомобил,
който криволичел от другата страна на платното. Свидетелят П. също отбил
максимално вдясно и дори спрял, като тогава автомобилът, който идвал
насреща влязъл в неговата лента за движение и го зажулил отляво. След това
свидетелят обърнал автомобила и тръгнал след другия водач, понеже той не
спрял след удара, като му присветвал с фаровете, за да отбие. Малко по-
нататък другият водач отбил на тротоара. Свидетелят П. отишъл до
автомобила му и чукнал на стъклото. Попитал го какво става. Другият водач
отворил вратата, като бил неадекватен и изглеждал пиян. Започнал да
предлага пари на П., но той му отказал и звъннал на телефон 112. Дори
човекът, който бил с джипа, също бил обърнал и той бил звъннал на телефон
112, но след като не бил потърпевш, от телефон 112 му казали, че нямало
смисъл да остава на мястото. Докато дойдат органите на реда другият водач
продължавал да предлага пари на П.. Свидетелят П. звъннал на родителите си
да вземат децата, защото било студено. Дошли органите на реда. Направили
4
тестове за алкохол с дрегер, като този на П. бил 0,0 промила, а на другия водач
над 3 промила. Докато били при патрулката другият водач дори паднал до нея.
След това го отвели за кръвна проба, а П. отишъл във 02 РУ-СДВР.
Свидетелката В. П. също споделя, че се прибирали със съпруга й Г. от
„***“ с децата. В кв. „***“, точно преди прелеза за кв. „***“, пред тях карал
джип, който изведнъж отбил рязко надясно, след което съпругът й също се
опитал да мине вдясно, но до тях имало контейнери за боклук и не успели да
минат плътно вдясно. Тогава чула, че имало нещо като удар по колата.
Попитала съпруга си какво става, защото той извикал и казал, че ги е ударил
човекът, който е карал в насрещното. Понеже другият водач не спрял,
съпругът й направил обратен завой и тръгнал след него, като свирел с
клаксона и пускал светлини, за да може да отбие. Другият водач пак тръгнал
да влиза в насрещното платно и след това спрял пред една къща в близост до
църквата на кв. „***“. Съпругът й слязъл и отишъл при него. Не чула
разговора, който са водили, но съпругът й после дошъл и казал, че другият
водач е пиян. Тя слязла и отишла до другия автомобил, като видяла, че
действително човекът в него бил доста пиян. Почти не можел да говори. Те
казали, че ще извикат полиция, а той им предложил пари. Тя отвърнала, че
няма да приемат пари, защото може да блъсне някой човек, предвид неговото
състояние. След това дошла полиция. Направили проби за алкохол. На съпруга
й пробата била 0,0 промила, а на другия водач над 3 промила. Въпросният
човек даже паднал зад патрулката на КАТ, когато се опитвали да му вземат
проба за алкохол. След това го отвели за кръвна проба, а П.и отишли във 02
РУ-СДВР да дадат сведения. Показанията на свидетелите П.и са логични,
последователни, непротиворечиви и съответстват изцяло на писмения
доказателствен материал по делото – съставения протокол за ПТП и скица към
него, поради което съдът им дава пълна вяра. Разказаното от свидетелите
напълно кореспондира с изложеното в обстоятелствената част на съставения
АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Полицейският служител *** е съставил акта за установяване на
административно нарушение. Той сподели, че били изпратени на ПТП от
дежурната част на отдела. На мястото, когато пристигнали, били техни колеги
от 02 РУ-СДВР, участниците в настъпилото по-рано ПТП, както и свидетели-
очевидци. От направените на място огледи и разпити на свидетели установил,
че водачът на лекият автомобил „***“ е навлязъл в насрещна пътна лента,
5
реализирал е ПТП със спрелия вече насрещно движещ се автомобил, след
което без да спира е напуснал мястото на ПТП. Другият водач го последвал и
след подаване на сигнал чрез клаксона, водачът на лекия автомобил „***“
спрял. При обработване на ПТП двамата водачи били изпробвани за алкохол.
Пробата на водача на лекия автомобил „***“ била над 3,00 промила. Същият
бил задържан и транспортиран до УМБАЛ „Св. Анна“, където дал проби от
кръв, след което бил задържан във 02 РУ-СДВР. Реално показанията на
свидетеля Костов напълно кореспондират с казаното от свидетелите-очевидци
П.и относно механизма на настъпване на произшествието и напускането му от
виновния водач.
Въз основа на изложеното до тук, съдът прие за категорично доказана
описаната по-горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити – описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са
извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и
нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са
определени санкциите. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне
на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да
отмени оспореното НП само на това основание, без да разгледа спора по
същество.
Наличието на един свидетел по акта в случая е напълно достатъчно, тъй
като това е свидетел не само на съставянето му, но и свидетел присъствал при
6
установяване на нарушенията. Изискването за минимум двама свидетели е
заложено в чл.40, ал.3 от ЗАНН и касае само случаите, когато липсват
свидетели присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие.
Само и единствено при такава хипотеза актът се съставя в присъствието на
двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него, но настоящият
случай не е такъв.
Относно нарушението на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП:
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че
жалбоподателят е осъществил състава на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, който
забранява на водачите на пътни превозни средства, на пътно платно с
двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлизат и да се движат в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне. Именно поради навлизане в лентата за
насрещно движение на пътно платно с двупосочно движение, което има две
пътни ленти, жалбоподателят е ударил с лявата страна на автомобила си
лявата страна на автомобила на свидетеля П. и по този начин е допуснал ПТП.
Произшествието е настъпило, тъй като жалбоподателят е навлязъл в лентата
за насрещно движение.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените от закона случаи, тоест макар произшествието
да не е настъпило умишлено, то водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди,
че при навлизане в лентата за насрещно движение може да настъпи ПТП с
движещите се в нея автомобили, но въпреки това е навлязъл в насрещната
лента и е допуснал произшествие.
Неоснователни са възраженията на защитника, че не се доказвало Ц. да е
навлязъл в лентата за насрещно движение, понеже на мястото на ПТП нямало
линия, разделяща лентите за движение. В случая, от показанията и на тримата
свидетели стана ясно, че пътното платно, на което е настъпило
произшествието е било с двупосочно движение, като е имало две пътни ленти
– по една за движение във всяка посока. Относно това, дали водачът Ц. е
навлязъл в лентата за насрещно движение, то това също се установи
категорично от показанията на свидетелите, които заявиха, че преди
настъпване на произшествието автомобилът на свидетеля П. е бил възможно
7
най-вдясно на пътното платно и дори е бил спрял, но въпреки това удар е
настъпил. Няма как, след като автомобилът „***“ е бил максимално вдясно, то
да настъпи удар, ако автомобилът на Ц. не е навлязъл в лентата за насрещно
движение.
Правилно нарушителят е бил санкциониран на основание чл.179, ал.2,
вр. ал.1, т.5, пред.5 от ЗДвП, предвиждащ глоба от 200 лева за водач, който
поради неспазване на правилата за изпреварване или за заобикаляне причини
пътнотранспортно произшествие. Наложеното наказание е във фиксиран
размер, поради което съдът не може да го изменя.
Предвид високата обществена опасност на извършеното нарушение,
съдът намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
и случаят да се третира като маловажен. В последно време изключително
много зачестиха пътнотранспортните произшествия, които се дължат именно
на шофиране след употреба на алкохол, каквато се доказва, че има в случая,
като концентрацията е толкова висока, че се касае за престъпление, а не за
административно нарушение. В немалко случаи тези произшествия завършват
със смърт или сериозни телесни увреждания. Само навременната реакция на
свидетеля П. и отбИ.ето му в дясно е предотвратила настъпването на челен
удар между двете превозни средства, при който можеше да има фатални
последици за водачите и пътниците в автомобилите. Стана ясно, че макар
жалбоподателят Ц. да е бил сам в автомобила, то в другото превозно средство
е било цялото семейство на свидетеля П. с двете му деца, поради което
поведението на Ц. е създало изключително голяма обществена опасност за
живота и здравето на лицата в другия автомобил, като само късметът и
своевременната реакция на П. са предотвратили много тежки последици
(евентуални телесни повреди или дори смърт на няколко лица), за които Ц.
към момента можеше да носи много сериозна наказателна отговорност, а не
само административна такава. Поради тази причина следва да се обърне
сериозно внимание на водачите, които си позволяват такова неправомерно
поведение и според настоящия състав единствено ефективни наказания биха
могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция
(цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да
предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен
ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по
отношение на останалите членове на обществото.
8
Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП гласи, че водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието. В случая категорично се доказа от
показанията на свидетелите-очевидци П.и, че след настъпване на
произшествието жалбоподателят Ц. не е спрял, за да установи последиците от
произшествието, а е продължил движението си, след което вече е бил
последван и спрян от свидетеля П.. В тази връзка и ако свидетелят П. не беше
последвал жалбоподателя с автомобила си, то най-вероятно Ц. въобще нямаше
да остане в района на инцидента. Предвид на това Ц. категорично не е
изпълнил задължението си като участник в ПТП, вменено му в чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП, поради което е налице извършено от обективна и субективна страна
нарушение на цитираната разпоредба.
От субективна страна той е извършил нарушението при форма на вина
умисъл във вид на пряк умисъл, тъй като е бил наясно с настъпилото
произшествие – ударът е бил от лявата страна, тоест от страната на шофьора и
ясно е бил чут и усетен от водачите на двата автомобила, но въпреки това Ц.
не е спрял, за да установи последиците от произшествието, а е продължил
движението си. Фактът, че Ц. е разбрал за удара се установява и от
последващото му поведение, а именно предлагане на пари на свидетеля П. и
съпругата му, за да не бъде подаден сигнал в полицията. Нелогично е Ц. да
предлага пари, за да не се подава сигнал за нещо, което той счита, че не се е
случило и за което той не е разбрал.
Жалбоподателят правилно е бил санкциониран на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, според който се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие. Относно наложените наказания в максимален размер, то съдът
не намира, че следва да бъдат намалявани, тъй като съпоставени с
обществената опасност на деянието – само навременната реакция на
свидетеля П. и отбИ.ето му в дясно е предотвратила настъпването на челен
удар между двете превозни средства, при който можеше да има фатални
последици за водачите и пътниците в автомобилите. Стана ясно, че макар
9
жалбоподателят Ц. да е бил сам в автомобила, то в другото превозно средство
е било цялото семейство на свидетеля П. с двете му деца, поради което
поведението на Ц. е създало изключително голяма обществена опасност за
живота и здравето на лицата в другия автомобил, като само късметът и
своевременната реакция на П. са предотвратили много тежки последици
(евентуални телесни повреди или дори смърт на няколко лица), за които Ц.
към момента можеше да носи много сериозна наказателна отговорност, а не
само административна такава. Освен това стана ясно, че Ц. е шофирал след
употреба на алкохол, каквато се доказва, че има в случая, като концентрацията
е толкова висока – над 3 промила, че се касае за престъпление, а не за
административно нарушение. В тази връзка размерът на наложените
наказания не се явява прекомерен или несъответен на извършеното
нарушение, като наложената глоба е почти четири пъти по-ниска от размера
на минималната работна заплата за страната към момента на деянието. Затова
съдът намира, че двете наказания са справедливи, съответстват на тежестта на
извършеното от жалбоподателя нарушение и биха могли да постигнат целите
на чл.12 от ЗАНН и най-вече да превъзпитат нарушителя да не извършва
такива деяния занапред. По-ниски наказания биха били явно несправедливи, с
оглед извършеното и не биха постигнали целите на чл.12 от ЗАНН.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на неспазване на правилата, разписани
в ЗДвП. В немалко случаи тези произшествия завършват със смърт или
сериозни телесни увреждания. Това характеризира деянието на
жалбоподателя като такова със завишена степен на обществена опасност.
Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите,
които си позволяват подобно неправомерно поведение и според настоящия
състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по
смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат
нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо,
възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото. Тези обстоятелства карат съда да приеме, че не са
налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН и относно това
нарушение, а и тук отново следва да бъдат отчетени отегчаващите
обстоятелства относно обществената опасност на деянието, които бяха
10
изтъкнати малко по-горе при мотивирането на размера на наказанията.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в размер на 100 лева, а не в
минимален размер, тъй като бяха проведени две открити съдебни заседания,
бяха разпитани трима свидетели и се касае за две отделни нарушения.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-027010 от
08.11.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ -
СДВР, с което за нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на И. С. Ц., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл.179, ал.2, вр.
ал.1, т.5, пред.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя И. С. Ц., ЕГН ********** да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
11
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12