Определение по дело №1164/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.143, ал.4 от АПК, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.

С молба с.д. № 11615/07.08.2023г., Н.Г.Р. – жалбоподател по настоящото дело, чрез пълномощника адвокат Д. Д., е поискал да бъде изменено постановеното по делото определение в частта му за разноските, като съдът да не присъжда разноски в полза на заинтересованата страна Т.С.А. по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения поради липса на основания за това.

Жалбоподателят счита, че не са налице основанията за присъждане на възнаграждение на това основание, посочвайки, че не е налице нито една от посочените в разпоредбата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата предпоставки.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, ответната страна – Т.С.А., чрез адвокат С. Т. А. в писмен отговор с.д. № 12087/21.08.2023г. възразява срещу направеното искане за изменение на постановеното определение в частта за разноските. Пълномощникът адвокат А. сочи, че в о.с.з. проведено на 05.07.2023г. е представил договор за правна защита и съдействие № 793497 с № 12 от кочана с дата 03.07.2023г., сключен между него и заинтересованата страна по делото – Т.С.А.. В представения договор е отбелязано, че не е договорено възнаграждение, такова не е заплащано, както и подробно са посочени основанията за това. Сочи още, че заинтересованата страна Т.С.А. е негов баща. Направено е искане депозираната молба да бъде оставена без уважение.

Съдът намира молбата за допустима, но неоснователна по следните съображения:

С Определение № 2161/01.08.2023г., постановено по административно дело № 1164/2023г. съдът е оставил без разглеждане жалба вх. № 7876/25.05.2023г. на Н.Г.Р., ЕГН: **********,***, против Заповед № 18-4058/06.04.2023г. на Началника на СГКК гр. Варна. Осъдил е Н.Г.Р. да заплати сумата от 1250.00 лева разноски по делото при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е прекратил производството по делото.

Искането за присъждане на разноски е направено в съдебно заседание, проведено на 05.07.2023г. от пълномощника на заинтересованата страна Т.А. – адвокат С.А.. Представени по делото са договор за правна защита и съдействие № 793497 с № 12 от кочана с дата 03.07.2023г., сключен между него и заинтересованата страна по делото, в който не е посочена платена сума. Представена е и молба за присъждане на разноски по делото при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Неоснователно е твърдението на Р. относно липсата на основания за присъждане на направените разноски с оглед разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Налице са предпоставките по чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата в настоящия случай, като в тази връзка са и приложените по делото доказателства /заинтересованата страна Т.А. е баща на представляващия го адвокат С.А.; представен е сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който не е посочено плащане на възнаграждение. Всичко това в своята съвкупност налага извода за основателност на искането за присъждането на разноски съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Направеното с молба с.д. № 11615/07.08.2023г. искане от Н.Г.Р., за изменение на постановеното определение в частта му за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 143, ал.4 от АПК във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Г.Р., ЕГН: **********,***, за изменение на Определение № 2161/01.08.2023г., постановено по административно дело № 1164/2023г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.138, ал.3 от АПК.

	Съдия: