Решение по дело №1923/2015 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 1898
Дата: 14 декември 2015 г. (в сила от 7 януари 2016 г.)
Съдия: Теодора Руменова Йорданова Момова
Дело: 20153630101923
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

1898/14.12.2015г.

 

  14.12.2015 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2015                    Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд                                                            седми  състав

На 10 (десети) декември                                                               Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1923 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

            В исковата си молба, ищецът Й.М.М. твърди, че с ответницата К.С.А. са съпрузи от 20.05.2006 година. Още преди сключване на брака имали родено едно дете – Ф., родена на *** година. От началото на съвместното им съжителство съпрузите заживели в Кралство Испания, където се родило детето и сключили граждански брак. Двамата били разделени от много години, като ищецът пребивавал в Кралство Белгия, а А. ***, при майка си, заедно с детето. Двамата поддържали връзка по телефона. Й.М. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата; упражняването на родителските права по отношение на детето Ф. да бъде предоставено на ответницата; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 17,00 часа в недела /с преспиване/, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на четна година през коледните празници, на нечетна година през новогодишните празници, през време на великденските празници – на четна година първите два дни, а на нечетна година – вторите два дни, на рождения ден на детето – 02.04. – по четири часа, на рождения ден на бащата – 25.11. – по четири часа и по време на зимната и пролетната ваканция – половината от дните; ответникът да бъде осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от постановяване на решението; ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „*** № 82, вх. 2, ет. 1, ап. 18 да бъде предоставено за ползване на ответницата; да му бъдат заплатени направените разноски.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, назначеният представител на ответницата подава отговор, с който счита, че претенцията е допустима и основателна. Заявява, че вина за разстройството на брака е на двете страни. Счита, че размера на претендираната издръжка е занижен, като намира, че следва да бъде определен като такъв – 160,00 лв. месечно. Моли бракът между страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищеца, като й бъдат предоставени родителските права по отношение на детето, да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 20.05.2006 г., когато в гр. Пулгар, Кралство Испания сключват граждански брак, за който е съставен акт № ***/06.08.2013 г. от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен. От брака си имат родени две деца, от които ненавършило пълнолетие – Ф.М.А., родена на *** г. (според удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № ***/16.08.2005 г. от Община Шумен).

Разпитаният в съдебно заседание свидетел Ю.М. (вуйчо на ищеца), излага, че двамата съпрузи няколко пъти се разделяли, а впоследствие заживявали отново заедно. Причина за разделите им било поведението на ответницата, която предизвиквала скандали, вкл. и в присъствието на други лица, като удряла шамари на съпруга си. Двамата се разделили окончателно през миналата година, като последно живели съвместно в Кралство Белгия. След раздялата, ищецът останал да живее в посочената държава, а ответницата, заедно с детето се установила в дома на майка си, находящ се в гр. Шумен. През този едногодишен период, М. редовно изпращал парични суми за детето си.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: единственото основание за прекратяване на брака е установеното наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на същия. Дълбоко е разстройството на брака, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липсата на уважение, взаимност, разбирателство, привързаност и другарски отношения между съпрузите, като брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Непоправимо е това разстройство на брака, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Съдът намира, че в случая е налице ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между тях от преди около една година. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

            Относно вината за разстройството на брака: по делото се събраха доказателства за противобрачно поведение и на двете страни. От една страна, чрез свидетелските показания се установи, че по време на съвместното съжителство на съпрузите, ответницата предизвиквала скандали, осъществявала физическо насилие спрямо съпруга си. И двамата съпрузи не направили необходимото за преодоляване на възникналите противоречия и оттам за възстановяване на нормалния семеен живот, като не предприели каквито и да е действия в тази насока. Предвид изложеното, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

            Досежно родителските права: страните имат от брака си едно малолетно дете – Ф., понастоящем на 11 години. Претенции за упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете предявява единствено ответницата. Установи се по делото, че детето живее с майка си, която полага непосредствените грижи за него.

            В служебно изискания от съда социален доклад от 09.09.2015 г., изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен се излага, че на детето са осигурени добри условия за отглеждането му. Непосредствените грижи за него били поети от майка му, която била безработна и била подпомагана от роднините й. Детето редовно посещавало учебно заведение.

            Изслушано в съдебно заседание по реда на чл. 15 от ЗЗдет., детето Ф. заявява, че желае да живее при майка си и да поддържа контакти с баща си.

            Предвид всичко гореизложено и съобразно задължителните указания на ВКС на РБ (дадени с ПП № 1/74 г.), съдът намира, че родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на ответницата – К.А..

            С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че на ответника следва да бъде определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя /с преспиване/, 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на четна година през коледните празници, на нечетна година през новогодишните празници, през време на великденските празници – на четна година първите два дни, а на нечетна година – вторите два дни, на рождения ден на детето – 02.04. – по четири часа, на рождения ден на бащата – 25.11. – по четири часа и по време на зимната и пролетната ваканция – половината от дните.

По отношение издръжката на детето: ищецът моли да му бъде определена такава в размер, на 100,00 лв. месечно, а ответницата претендира издръжка в размер на 160,00 лв. месечно. Ответницата декларира, че получава месечен доход в размер на 380,00 лв., но не представя доказателства в тази насока. И двете страни не представят доказателства за получаваните от тях доходи. И двамата, обаче, са в трудоспособна възраст, не са налице доказателства за намалена работоспособност. Ето защо, съдът приема, че М. и А. могат да реализират месечен доход, равняващ се на минималната работна заплата, установена за страната. Не се събраха доказателства за наличието на алиментни задължения на страните към други ненавършили пълнолетие деца.  Издръжката за детето следва да се присъди от датата на постановяване на съдебното решение – 14.12.2015 г. до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Преценявайки потребностите на детето, обусловени от възрастта му и материалните възможности на неговите родители, съдът определя необходима обща месечна издръжка за детето Ф. в размер на 240,00 лв., от които ищецът следва да заплаща по 140,00 лв. Останалата част от сумата, до пълния размер следва да се поеме от майката, която ще полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.

            Относно ползването на семейното жилище: по делото бе установено, че същото се намира в Кралство Белгия, като не са налице данни за индивидуализацията му, за собствеността му и за обитаването му от някоя от страните понастоящем. Ето защо и предвид обстоятелството, че майката и детето живеят в гр. Шумен, съдът не дължи произнасяне по въпроса за ползването на семейното жилище.

            По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която предвид вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.

            Ищецът следва да заплати и държавна такса в размер на 201,60 лева върху размера на определената издръжка.

            На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и с оглед факта, че и двамата съпрузи имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, разноските по делото следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 20.05.2006 г. в гр. Пулгар, Кралство Испания, за който е съставен акт №***/06.08.2013 г. от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен между Й.М.М. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.Е. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 11-13, офис 21 и К.С.А. с ЕГН **********,***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

            ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете ФАТОС МАРИНОВА А. с ЕГН ********** на К.С.А., като определя режим на лични отношения на бащата Й.М.М. с детето Ф.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя /с преспиване/, 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на четна година през коледните празници, на нечетна година през новогодишните празници, през време на великденските празници – на четна година първите два дни, а на нечетна година – вторите два дни, на рождения ден на детето – 02.04. – по четири часа, на рождения ден на бащата – 25.11. – по четири часа и по време на зимната и пролетната ваканция – половината от дните.

            ОСЪЖДА Й.М.М. с ЕГН ********** да заплаща на детето си Ф.М.А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.С.А., издръжка в размер на 140,00 (сто и четиридесет) лв. месечно, считано от 14.12.2015 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

           

            ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лева.

            На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Й.М.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 (двадесет) лв., представляваща държавната такса при решаване на делото.

            На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА К.С.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 (двадесет) лв., представляваща държавната такса при решаване на делото.

            ОСЪЖДА Й.М.М. да заплати държавна такса върху размера на определената издръжка в размер на 201,60 лева.

            На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, в тежест на Й.М.М. остават направените от него деловодни разноски в размер на 527,00 лева.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

 

 

                  Районен съдия: