О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1367
Бургас, 21.12.2016г.
Бургаският окръжен съд,
Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия : Иво
Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 358 по описа за 2016 година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Окай 2005“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, ж.к. „Долни воден“, ул. Просвета“ № 7, представлявано от управителя Сабатин Хасан Ибрям, със съдебен адрес:***, офис 3 – адв. Л. Александров Ц. ***, представлявана от кмета Васил Панделиев Панделиев, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца: 1. Сумата от 45 523.03 лв. с вкл. ДДС, представляваща стойността на недобитото и неизвозено количество дървесина по договор № 136 от 14.09.2012г. за маркиране и продажба на стояща дървесина на корен и споразумение от 22.10.2014г., формирана от разликата между заплатената и реално добита дървесина, ведно със законната лихва върху дължимата сума от предявяване на иска до окончателното изплащане; 2. Сумата от 21 313.32 лв. с вкл. ДДС, представляваща стойността на извършена услуга за маркиране на дървесина по договор № 136 от 14.09.2012г. за маркиране и продажба на стояща дървесина на корен и споразумение от 22.10.2014г., дължима на основание пункт 2.3 от процесния договор, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; 3. Сумата от 4 721.45 лв., представляваща заплатена гаранция за участие в конкурс и сключване на договор №136 от 14.09.2012г. за маркиране и продажба на стояща дървесина на корен, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата по нея на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в законния срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права.
Ответникът е депозирал отговор на иска в срок. Отговорът на ответника е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа претенцията си. Допълнителната искова молба е изпратена на ответника, с указание за допълнителен отговор.
Допълнителен отговор не е подаден.
При това положение следва да се приеме, че книжата по делото са разменени редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяването му. Не са направени от страните други възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад на основание чл. 374, вр. чл. 146 от ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата молба, че на 14.09.2012г. с ответната община сключили договор № 136 за маркиране и продажба на стояща дървесина на корен, по силата на който продавачът - Община Сунгурларе се задължава да прехвърли на купувача – „Окай 2005“ ЕООД собствеността върху стояща дървесина на корен, за обект 1206, включващ отдели, подотдели: 16к., 185нх, 187з, 15в, з, к; 16д. 18б, в, г, д; на територията на ДГС Карнобат, и отдели и подотдели 124а, в, е, к, л; 125б, в, д, и; 126 ь, в; 127 а, в; 128а, срещу задължението на „Окай 2005“ ЕООД да заплати сумата от 234 428,90 лв. /без ДДС/. Определен бил краен срок на договора –до 31.12.2014г.
Съгласно договора Общината се задължила да утвърди технологичен план за осъществяване на добива и извозването на дървесината, да приеме маркирането и съответно приспадне цената му от продажната цена на дървесината, да издаде позволителни за сеч и транспортиране, като не възпрепятства изпълнението на договора и да осигури свой представител при измерване на добитата и извозена дървесина.
„Окай 2005“ ЕООД изплатили уговорената цена от 281 314.68 лв., съобразно договора, както следва: на 17.09.2012г. авансово преди подписване на договора сумата от 228 000лв. с вкл. ДДС, а остатъкът на равни месечни вноски от по 17 771.56 лв. с вкл. ДДС, съответно на 05.10.2012г., на 07.11.2012г., на 07.12.2012г.
На 14.09.2012г. „Окай 2005“ ЕООД заплатили и сумата от 4 721.45лв. гаранция за изпълнение на договора.
На 22.10.2004г. между Община Сунгурларе и ищеца по делото било сключено споразумение във връзка с чл. 8.1 от договора и влязла в сила заповед № РД 16-0286/01.09.2014г. на ГСП на Община Сунгурларе, по силата, на което било уговорено ползването на отдели: 185н, х; 187 з, да бъде заменено и извършено в отдели 284 а, в; 285 а, з; 287 а, по нова номерация на отдели и новия вид сеч, също така срокът за сеч и извоз се удължил до 31.12.2015г. Техническата дейност по маркиране и сортиментиране на насажденията се извършвала от лицензиран лесовъд, нает от ищеца по делото.
На следващо място ищецът твърди, че съгласно пункт 2.3 от договора, от заплатената продажна цена, при фактуриране на добитата дървесина от страна на община Сунгурларе следвало да се приспадне от стойността на сметка на „Окай 2005“ ЕООД услуга маркиране, за което била издадена фактура № 1963/12.08.2015г.
Към 12.08.2015г. „Окай 2005“ ЕООД реализирало добиването и извозването по договора и споразумението общо 3 645 м3 стояща дървесина на корен, като остатъкът за изпълнение бил 2 598 м3.
Със заявление с вх. № 186/12.08.2015г. ищецът поискал да му бъде издадено позволително за сеч за остатъка от 2 598 м3 стояща дървесина на корен. Такова не било получено.
Поради факта, че остатъкът от недобитата дървесина не бил усвоен, на 30.12.2015г. между Община Сунгурларе, „Окай 2005“ ЕООД и ЕТ „Кемал Бозов“ ЕИК ********* се сключило споразумение, с което „Окай 2005“ ЕООД прехвърлило на ЕТ „Кемал Бозов“ вземане срещу Община Сунгурларе в размер на 18 193.60лв., представляващо стойността на недобита дървесина, но заплатена авансово по договор № 136. На същата дата се сключило друго такова споразумение между Община Сунгурларе, „Окай 2005“ ЕООД и „Винс78“ ЕООД, с което „Окай 2005“ ЕООД прехвърлило на „Винс78“ ЕООД вземане срещу Община Сунгурларе в размер на 50 000лв.
Бездействието на ответната Община, изразяващо в неиздаване на позволителни за сеч довело до невъзможност да бъде реализиран добив и извозване на дървесина по процесния договор на стойност, съответстваща на размера на заплатената 100 % авансово продажна цена по договора.
Прихванатата от Община Сунгурларе сума по фактурите била в общ размер на 139 665 лв. без ДДС, които били приспаднати от заплатената авансово продажна цена или стойността на остатъка на недобитата дървесина след прихващането по фактурите било в размер на 94 763.89 лв. без ДДС. След сключването на споразуменията от 30.12.2015г. била приспадната и сумата по тях в общ размер от 56 828 лв. без ДДС. След приспадане на стойността на прехвърленото вземане по тези споразумения от остатъка на недобитата дървесина след прихващане по фактурите в размер на 94 763.89 лв. без ДДС, към момента на изтичане срока на процесния договор останала неусвоена дървесина в размер на 45 523.03лв. с вкл. ДДС.
На следващо място ищецът твърди, че изпълнил задължението си за маркиране по процесния договор, което останало неприспаднато от заплатената авансово продажна цена, като стойността на маркирането била в размер на 21 313.32 лв. с вкл.ДДС, a според договора, разходите за извършената услуга се приспадали от продажната цена.
С уведомително писмо с изх. № 26-00-37/20.01.2016г. Община Сунгурларе отказала да приспадне направените разходи от „Окай 2005“ ЕООД, за маркиране на насажденията за сеч, тъй като добитата дървесина била по-малко, от посочената във фактурата, маркирана дървесина.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 318 и сл. от ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ответникът чрез процесуалния си представител твърди, че предявеният срещу него иск е изцяло неоснователен. На първо място не спори за наличието на сключен между страните договор № 136 от 14.09.2012г. за маркиране и продажба на стояща дървесина на корен. Твърди обаче, че в качеството си на продавач по договора, ответникът е изпълнил задължението си и не дължи на ищеца претендираните парични суми. Не спори, че ищцовото дружество му е заплатило сумата от 234 428,90 лв. без ДДС по описаните в исковата молба начин и срокове. В тази връзка, в процеса на действие на договора, Община Сунгурларе, след отчитане на реално добитите количества дървесина от „Окай 2005“ ЕООД в обект 1206, е фактурирала и приспаднала цената на отчетените реално добити количества дървесина по категории от авансово заплатената от ищеца продажна цена по договора в размер на 234 428,90 лв. без ДДС. Приспаднатата сума била в размер на 170 237,16лв. За така приспаднатите суми в посочения размер били налице издадени от Община Сунгурларе нулеви фактури, както следва: от 01.07.2013г. – за сумата от 14 707.50лв.; от 01.07.2013г. – за сумата от 15 428.86 лв.; от 11.09.2013г. – за сумата от 3358 лв.; от 11.12.2013год. за сумата от 2301лв.; от 01.11.2013г. за сумата от 10 884,12лв.; от 08.10.2013г. за сумата от 8385 лв.; от 08.10.2013г. за сумата от 52 885.10лв.; от 11.09.2013г. за сумата от 7640.50лв.; от 30.12.2015г. за сумата от 15 768.50лв.; от 02.12.2015г. за сумата от 4791.50лв.; от 30.09.2015г. за сумата от 3515лв.; от 28.09.2015г. за сумата от 30 572лв.
На следващо място в отговора на исковата молба ответникът не спори, че ищецът е прехвърлил вземане срещу Общината на дружествата и в размерите описани и в исковата молба. Сумирана приспаднатата сума била общо в размер на 238 430.76лв. Видно било наличие на разлика между платената от ищеца продажна цена по договора и приспаднатите в процеса на изпълнение на договора суми от тази цена от Община Сунгурларе в размер на 4001.86лв., като посочената сума била дължима от ищцовото дружество на Община Сунгурларе.
Не отговаряли на истината изложените факти в исковата молба досежно наличие на недобити количества дървесина на корен по договора в размер на 2598м3. Съгласно чл. 1.2 от договора страните били договорили, че количеството дървесина на корен, находящо се в Обект 1206, включващ изчерпателно изброени отдели и подотдели ще се установява по „добита след сечта маса“. В конкретния случай, срещу авансово заплатената от „Окай 2005“ ЕООД продажна цена, дружеството било добило съответното количество дървесина на корен от Обект 1206. За твърдените остатъчни количества дървесина на корен дружеството – ищец не било заплащало на Община Сунгурларе продажна цена, респ. не му било издавано позволително за сеч, т.к. дружеството нямало правно основание да извършва дърводобив в този обект извън заплатените и впоследствие добити от него количества дървесина по процесния договор. Твърди, че за ответната община не съществувало каквото и да било правно основание да прехвърли собствеността върху 2598м3 дървесина на корен на „Окай 2005“ ЕООД.
Не било вярно и ищцовото твърдение, че същият извършил маркиране на дървесина на корен в Обект 1206 на стойност 17 761.10лв. без ДДС. Такова било извършено, но на по-ниска стойност и от неоправомощени за това лица.
Неоснователно ищецът твърдял връщане на сумата от 4721.45лв. – заплатена гаранция за участие в конкурс. Съгласно чл. 2.5 от договора – гаранцията за изпълнение се връщала, съответно се освобождавала след изготвяне на констативен протокол за освидетелстване на последното насаждение в обекта. В конкретния случай, констативни протоколи за освидетелстване на всяко едно от насажденията в обект 1206 липсвали, респ. липсвал и протокол за освидетелстване на последното насаждение в обекта.
В допълнителната искова молба ищецът допълва и пояснява исковата си молба, взема отношение по депозирания писмен отговор на ответника, като не въвежда нови факти и обстоятелства по делото.
Ищецът с исковата си молба е представил писмени доказателства, които са относими и допустими към предмета на спора и следва да се приемат. С допълнителната си искова молба е представил писмени доказателства с оглед отправено от ответника искане по чл. 190 от ГПК. Съдът следва да приеме представените доказателства. Ищецът е отправил искане по чл.190 ГПК – ответникът да представи досиетата на насажденията за обект 1206, включващ отдели и подотдели – подробно описани на лист 4 от делото. Съдът ще се произнесе по това доказателствено искане, след като ищецът обясни значението му за спора. Ищецът е отправил искане за допускане на две експертизи – съдебно-счетоводна и съдебно-техническа. Ответникът не се е противопоставил на тези доказателствени искания, които съдът намира за основателни и следва да ги допусне. Ищецът и ответникът са отправили искане за допускане до разпит на свидетели. Не са уточнени обаче кои точно факти и обстоятелства ще се установяват посредством разпитът им. По тези доказателствени искания съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание, след уточняване на това кои факти и обстоятелства ще се доказват посредством разпита на свидетелите. Ответникът с отговора на исковата молба е представил писмени доказателства. Следва същите да се приемат, с изключение на оспорения от ищеца „платежен документ“ за приспадане на сума от 30 572 лв. и дата на данъчно събитие от 28.09.2015г. /лист 50 от делото/. По приемането на този документ като доказателство по делото съдът ще се произнесе, след като ответникът заяви дали ще се ползва от него.
По делото не е спорно между страните, че има сключен договор № 136 от 14.09.2012г. за маркиране и продажба на стояща дървесина на корен за обект 1206, включващ отдели, подотдели: 16к., 185нх, 187з, 15в, з, к; 16д. 18б, в, г, д; на територията на ДГС Карнобат, и отдели и подотдели 124а, в, е, к, л; 125б, в, д, и; 126 ь, в; 127 а, в; 128а, срещу задължението на „Окай 2005“ ЕООД да заплати сумата от 234 428,90 лв. /без ДДС/. Не се спори и относно сключване на споразумение от 22.10.2014г. Не се спори и относно факта на заплащане на посочената сума от страна на ищеца по начин и в сроковете по договора. Не се спори и относно сключването на допълнителни споразумения от 30.12.2015г. между ищеца, ответника, ЕТ „Кемал Бозов“ и „Вийнс 78“ ЕООД, с които на последните две дружества ищецът е прехвърлил вземания съответно 18 193.60лв. и 50 000лв.
Спори се относно размера на общо приспаднатите суми от Община Сунгурларе от авансово заплатената от ищеца продажна цена на дървесина на корен. Спори се и относно наличието на недобито и неизвозено количество дървесина на корен, както и относно стойността на маркиране на дървесина в обект 1206, както и че това е осъществено от неоправомощени за това лица.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях. Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от материалноправните норми.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането, произлизащо от договор № 136 от 14.09.2012г. за маркиране и продажба на стояща дървесина на корен и допълнителни споразумения към него. В тежест на ответника е да докаже своите възражения.
Мотивиран от горното, на основание чл. 374, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 01.02.2017г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба, допълнителната искова молба на ищеца и отговора на исковата молба на ответника писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите, формулирани от ищеца и обективирани на лист 3 и лист 4 от исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Мишо Стойчев Жеков.
Определя депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносими от ищеца по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд в седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
ДОПУСКА извършването на съдебно-сч етоводна експертиза, която да отговори на въпросите, формулирани от ищеца и обективирани на лист 3 от исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Любимка Вълкова.
Определя
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносими от ищеца
по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд в седмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение.
ОБЯВЯВА, че по останалите доказателствени искания на ищеца и на ответника ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, с което
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия: