Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260119
гр. Несебър, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 1211 по
описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н.М.Л.,
срещу наказателно постановление № 20-0304-001807
от 05.10.2020г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са
наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право” да
управлява МПС за 24 месеца. Жалбоподателят счита, че НП противоречи на
материалния закон и е издадено в нарушение на процесуалните правила. Излага
собствена трактовка относно реализираните факти. Сочи, че липсва състав на
извършено нарушение. Навежда, че проба не му е взета поради некоректното
поведение на полицейските служители, а след това – поради поведението на
служителите от национална служба 112 и от ФСМП Несебър. Развива съображения в
тази насока. С тези доводи моли да се отмени обжалваното НП. Претендира
разноски.
Ответната страна в производството – РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, чрез
процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата.
Моли НП да бъде потвърдено. Отправя възражение за прекомерност на претенцията
за разноски на жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 09.09.2020г., около 00:50 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, по главна алея
до бензиностанция „Петрол“, с посока на движение към гр. Несебър, жалбоподателят
управлявал личния си лек автомобил „Мерцедес Бенц”, с рег. № ***Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители
- Стоян Петров – младши автоконтрольор в РУ Несебър и св. О.И. – също автоконтрольор
в РУ Несебър. Полицейските служители установили самоличността на водача и го
приканили да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с алкотест
дрегер 7510 № 0053. Л. отказал, поради което от св. Охран И. му бил съставен
АУАН № 891251 от 09.09.2020г. Жалбоподателя вписал в графата за възражения
следния текст: „Искам да дам“, което впоследствие било задраскано. С този АУАН
му били иззети СРМПС и 2 бр. табели за автомобила. От св. И. бил съставен талон
за изследване № 0067544, в който бил вписан отказът на Л. да даде проба. Л.
положил подпис в графата подпис на провереното лице относно показанията на
техническото средство/теста. Положил подпис, че избира да бъде тестван с
доказателствен анализатор. В талона било вписано, че следва да се яви във ФСМП
Несебър до 30 минути от връчването му. Било вписано, че същият се връчва на Л.
в 01:15 часа на 09.09.20г., но не бил положен подпис за получаване на талона от
страна на жалбоподателя. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет
на проверка в настоящото производство.
От постъпила по делото справка от „Районен център 112“ – Бургас към
дирекция „Национална система 112“ към МВР (на л. 42 от делото) се установява,
че на 09.09.2020г., за времето между 00:50 часа и 04:00 часа, от лицето Н.М.Л.
са отправени три повиквания на ЕЕН 112, а именно: в 03:44 часа, в 03:46 часа и
03:55 часа. Към справката е приложен диск със запис на проведените разговори.
Същият е приобщен по реда на чл. 284 от НПК като веществено доказателство по
делото, чрез изслушването на записите в съдебно заседание от 31.03.2021г., в
присъствието на процесуалния представител на жалбоподателя. От прослушаните
разговори се установява, че в 03:44 часа Л. се свързал с оператор на ЕЕН 112,
на който обяснил, че бил спрян на пътя в к. к. „Слънчев бряг“ от патрул на КАТ,
с който стигнали до разправия, искали да му направят тест за наркотици, но се
скарали и жалбоподателят написал, че отказва теста за наркотици. Отправил
запитване може ли да отиде до районно управление или някъде другаде, за да му
направят такъв тест и да докаже, че не е употребявал наркотици. Не получил
отговор на въпросите си, тъй като от оператора на ЕЕН 112 бил проведен разговор
(също записан) с дежурно лице от РУ Несебър, но впоследствие връзката между ЕЕН
112 и телефона на Л. се разпаднала. При разговора в 03:46 часа от оператора на
ЕЕН 112 била дадена информация на Л.,*** заявил, че ако иска може да се върне
на място и да даде проба за наркотични вещества. От оператора на ЕЕН 112 било
заявено на жалбоподателя, че ако желае може да отиде на другия ден в РУ
Несебър. По време на третия разговор от 03:55 часа Л. заявил на оператора на
ЕЕН 112, че не желае да отиде при същия екип от полицейски служители, за да даде
проба пред тях, тъй като се е скарал именно с тези служители. Отправил
запитване има ли друг екип, при който да отиде, или трябва да се яви сутринта
при началника. Получил отговор, че може да подаде сигнал в РУ Несебър и на
другия ден – в работно време.
От показанията на св. К. (дежурен лекар във ФСМП Несебър към 09.09.2020г.
след 00:50 часа – видно от изпратена информация от ЦСМП Бургас н л. 38 – л. 41
от делото) се установява, че във филиала се явило лице с „Мерцедес“, в
промеждутъка от време след 03:30 – 04:00 часа, което искало да бъде тествано за
употреба на алкохол, но тъй като лицето не било придружено от полицейски
служители, му било обяснено, че проба не може да бъде взета.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото писмени доказателства: АУАН № 891251 от 09.09.2020г., талон за
изследване № 0067544, заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, писмо от ЦСМП – Бургас, ведно с приложения към него, писмо
от „Районен център 112“ – Бургас към дирекция „Национална система 112“ към МВР.
Посочените писмени доказателства се потвърждават от изслушваните по делото
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И. и К.. Същите се
кредитират от съда като съответни на всички други събрани по делото
доказателства, вкл. писмените, веществените и експертното заключение.
За установяване на фактите по делото допринася вещественото доказателство –
1 бр. диск за проведени разговори между жалбоподателя и оператори на ЕЕН 112,
приобщено по надлежния ред на чл. 284 от НПК, чрез изслушването му в открито
съдебно заседание, в присъствието на процесуалния представител на
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на предвидения в чл.
59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат
необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда
задължение за съответния водач на моторно превозно
средство да съдейства при извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или наркотични вещества и техни аналози или да изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Такова съдействие може да бъде дадено чрез съгласие на
лицето да бъде изпробвано с техническо средство, или чрез изпълнение от негова
страна на медицинско предписание, предписание с доказателствен анализатор за
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества. Това са и методите за
установяване на употребата на алкохол или наркотични вещества от водачите на
МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е
употребил алкохол или наркотични вещества. Следователно ако водачът окаже
съдействие за реализирането на който и да е от методите (съответно за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му или употребата на наркотични вещества),
той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие
от водача, което води до невъзможност да бъде установено количеството алкохол в
кръвта му. В такава насока е и практиката на касационната инстанция – напр.
Решение № 799 от 05.05.2015г. по КАХД № 587/2015г. по описа на Административен
съд Бургас.
При извършена проверка съдът констатира, че не е спазена
и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. По арг. от чл.
3а, т. 1 от Наредбата установяването концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест. В случая безспорно Л. е отказал да бъде тестван алкотест
дрегер. Това се потвърждава и лично от жалбоподателя в проведените от него
разговори с оператори на ЕЕН 112. При това положение самото изследване се
извършва по реда на чл. 8 – чл. 10 от Наредбата (за избрания от жалбоподателя
метод – чрез доказателствен анализатор) и по реда на чл. 11 – чл. 17 от
Наредбата (при медицинско и химическо лабораторно
изследване), като задължителна предпоставка за извършване на
изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който
съответното лице да се яви (в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата) в
съответната структура на МВР за изследване с доказателствен анализатор (по чл.
8, ал. 4 от Наредбата) или съответното медицинско заведение (арг. от чл. 15,
ал. 6 от Наредбата). В случая е издаден талон, който съдържа всички реквизити
по чл. 6 от Наредбата. По арг. от чл. 6, ал. 5 от Наредбата контролният орган е
длъжен да отрази в талона обстоятелствата по чл. 3а. Това е сторено, като в
талона е отбелязано, че жалбоподателят „отказва проба“ с алкотест 7510 с №
0065. На следващо място талонът следва да се връчи на съответното лице по реда
на чл. 6, ал. 6 от Наредбата, като в него следва да се впишат: 1. мястото, където да се извърши установяването и 2. срока на явяването – до 45 минути, когато
нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира
мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на
медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите
случаи. По смисъла на чл. 6, ал. 8 от Наредбата Отказът на лицето да попълни, подпише или да получи
талона за изследване се установява с подписа на един свидетел. Т.е. освен съставянето на талона с реквизитите по чл. 6, ал. 1 – ал. 5 от
Наредбата е необходимо същият да бъде връчен по надлежен начин на лицето, за да
може то в дадените му срокове да изпълни предписанието по смисъла на чл. 8, ал.
4 или чл. 15, ал. 6 от Наредбата. Отказът на лицето да получи екземпляр от
талона следва да бъде установен с подпис на свидетел. От показанията на св. И.
и от вписаното в съставения АУАН се установява, че жалбоподателят отказал да
получи талона и даде кръв за анализ. Това обстоятелство се потвърждава и от
факта, че липсва подпис на провереното лице в графата за връчване на екземпляр
от талона. Надлежното удостоверяване на това обстоятелството обаче е следвало
да стане с изричен подпис на поне един свидетел по смисъла на цитираната
разпоредба на чл. 6, ал. 8 от Наредбата. В настоящия случай този ред не е
спазен, поради което съдът приема, че талонът не е връчен надлежно, респ.
отказът за получаването му не е оформен по надлежен ред. При липсата на
надлежно връчване на талона е препятствана възможността на жалбоподателя,
дадена му с чл. 3а от Наредбата, да бъде тестван за употреба на алкохол по
другите предвидени методи. Както се посочи ако водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е от методите
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, той на практика ще е
изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В случая въпреки
изричното изискване на чл. 6, ал. 5 вр. чл. 3а, т. 1 от Наредбата на
жалбоподателя не е дадена възможност да окаже нужното съдействие чрез проба с
доказателствен анализатор или медицинско и химическо лабораторно изследване. Впрочем от посочените методи жалбоподателят е
избрал проба с доказателствен анализатор, за което изрично се е подписал в
талона, а не е насочен за извършване на процедура по чл. 8 от Наредбата.
Посочените нарушения в
процедурата по връчване на талон за изследване са препятствали възможността на
жалбоподателя да окаже нужното съдействие по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП вр. чл. 3а,
т. 1 от Наредбата. Ето защо следва да се приеме, че липсата на съдействие не се
дължи на негово виновно поведение, поради което не е извършено нарушението по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Впрочем липсата на надлежно връчен талон за изследване
се приема и от касационната инстанция за съществено нарушение, което е
основание за отмяна на наказателното постановление – напр. Решение № 1906 от
30.10.2018г. по к.а.н.д. № 2081/2018г. по описа на Административен съд Бургас,
Решение № 2159 от 23.11.2018г. по к.а.н.д. № 2185/2018г. по описа на
Административен съд Бургас, Решение № 1302 от 29.06.2018г. по к.а.н.д. №
1131/2018г. по описа на Административен съд Бургас.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че
наказателно постановление следва да бъде отменено.
При този изход на спора на жалбоподателят следва да се присъди сумата от
400 лв., представляваща направени по делото разноски – платено възнаграждение
за един адвокат. Не следва да му се присъжда сумата от 0,50 лв. – такса за
препис от протокол, тъй като сдобиването с препис от протокол не е пряка
последица от приетото за незаконосъобразно наказателно постановление. Въпреки
възраженията на процесуалния представител на наказващия орган адвокатското възнаграждение
не следва да се намалява, тъй като е към минималния размер, предвиден в чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-0304-001807 от 05.10.2020г. на началник сектор към ОД на МВР
Бургас, РУ Несебър, с което
на Н.М.Л., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
са наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право” да
управлява МПС за 24 месеца
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Н.М.Л., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 400 лева, представляваща направени по делото разноски –
заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: