Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч, 07.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1653 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано въз основа на искова молба от Ф.Х.Ч., с адрес: *** и З.Х. Ч. - Г. , с адрес: ***, двамата чрез С.П.С. ***, офис № 207 против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, със седалище и адрес на управление: гр. София, Център, ул.“Св.св. Кирил и Методий“№17-19, представлявана от Георги Терзийски – председател на УС на АПИ и ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ЛОВЕЧ, с адрес: гр. Ловеч, ул. Търговска“№43.
Ищците излагат в исковата молба, че са наследници по закон на Л. И. С.– б.ж. на гр. Ловеч, починала на 24.09.2012 г. Поясняват, че тя от своя страна е пряк наследник на Ч. / Х. И. /, починал на 25.09.2000 г.
Наведени са твърдения, че с Решение № 19-8 от 23.12.2005 г. на ОСЗ – гр. Ловеч е възстановено правото на собственост на наследниците на И. М.ски върху отнети гори и земи от горски фонд, които са комасирани в един имот по КККР на с. Лисец, общ.- Ловеч с идентификатор № 43829.230.65 с площ от 10.800 дка. Посочва се, че Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ на основание чл.34б ал.2 от ЗДС във вр.с чл.61 т АПК е уведомила Ф.Х.Ч. с писмо изх. № 94-00-676/30.08.2019 г., че за горепосочения имот е постановено решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: АМ „Хемус“, участък 122+260 до м.139+340, включително пътен възел „Плевен“ в землището на с.Каленик, общ. Угърчин землищата на с. Лисец, с.Баховица и с. Славяни, общ. Ловеч, както и землището на с. Николаево и с.Бохот, общ. Плевен. Към писмото е приложено цитираното решение, като в приложението са описани засегнатите имоти и квадратури, като се установява, че от имота на ищците се отчуждават за АМ „Хемус“ 5,936 дка.
Твърди се, че ответникът АПИ чрез Областен управител – Ловеч е финализирал процедурата по отчуждаването, което според ищците е видно от скица на поземлен имот № 15 – 22676 от 13.01.2020 г., издадена от СГКК – Ловеч, в която е посочено, че част от имота им вече е включена в имот с идентификатор № 43829.230.90 по КККР на с. Лисец, общ. Ловеч, записан на Агенция „ Пътна инфраструктура“.
Ищците твърдят, че въпреки че магистралата се строи върху имота им и че процедурата се счита финализирана с отразяването върху горепосочената скица като собственик на част от имота им Агенция „Пътна инфраструктура“, до настоящия момент не им е изплатено определеното обезщетение за частта от отчуждения имот. Вместо да получат припадащото им се обезщетение като наследници на И. М., получили от Областен управител – Ловеч писмо с изх. № ДС-4-128/1/ от 01.04.2020 г., в което им се поставят неизпълними условия, неразписани в нормативните документи. Заявяват, че са подали възражение по съдържанието на така полученото писмо, но въпреки това до настоящия момент не им е заплатено обезщетението. Считат,че писмото е с абсурдно съдържание от юридическа гледна точка в частта, с която ги уведомяват, че за да им преведат дължащата се сума трябва да представят нотариално заверен споразумителен протокол, подписан от всички наследници на И. М.или изрично упълномощаване от тях, за да продължи процедурата по изплащане на дължащото им се обезщетение. Отбелязват, че в Закона за държавната собственост изрично е посочено, че имотът се смята за отчужден от момента, в която бъде преведено обезщетението по сметка на правоимащите – чл.29, ал.1, т.1 от ЗДС. Подчертават, че първият от тях е посочил сметка, по която да бъде преведено обезщетението, както и пълномощно от З. Ч. - Г. , за да получи и нейната припадаща й се част. Навеждат довод, че Закона за наследството ясно разписва правата на всеки един от наследниците върху собствения имот, така че при наличие на актуално удостоверение за наследници няма пречка да бъде определена дължащата им се сума.
Ищците считат, че в конкретния случай намира приложение нормата на чл.39, ал.1, т.1 от ЗДС, а не нормата на чл.39, ал.5 от ЗДС, тъй като е посочена конкретна сметка в изпълнение на разпорежданията на ЗДС. Твърдят, че по преписката няма данни за съществуващ съдебен спор между наследниците, а и те в качеството на такива, няма как да декларират отрицателни факти. Въпреки това декларирали, че не им е известен спор за правото върху дължимата сума за отчуждения им имот или за права върху отчуждения имот като заявяват, че към настоящия момент не участват в такъв спор. При условия, че няма данни за наличието на спорове между сънаследниците на И. М., считат, че няма причина да не им бъде изплатена припадащата им се част от обезщетението съобразно правата им по Закона за наследството върху отчуждения им имот.
Ищците излагат, че И. М.е имал четири деца и едно от тях е тяхната майка, поради което на тях им се полага ¼ от 6234 лв. – сумата определена като обезщетение за огчуждената част от сънаследствения им имот или на всеки от тях се полагат по 779,50 лв. или общо 1559 лева.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройство или Областен управител Ловеч да заплати на всеки един от тях по 779.50 лв., представляващи дължимото им се обезщетение за отчужден недвижим имот с решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет, в частта му отнасяща се до ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на с.Лисец, общ. Ловеч с идентификатор № 43829.230.65 по КККР на с.Лисец да отчуждаване на 5.936 дка от 10.800 дка ведно с дължащата се лихва а забава за периода от26.08.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и ведно със законната лихва върху горепосочените сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.
Претендирани са и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление Плевен, представлявано от гл.юрисконсулт С. Т. - В., е депозирало писмен отговор, в който е изразил становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Счита предявеният иск за процесуално допустим, но оспорва изцяло същия като неоснователен. Излага, че с Решение на МС № 508 от 26.08.2019 г. са отчуждени и части от имоти – частна собственост за изграждане на АМ „Хемус“, участък от км.122+260 до км.139+340, вкл. пътен възел „Плевен“, като участъкът засяга поземлени имоти на територията на областите Ловеч и Плевен. Сочи, че в изпълнение на чл.39, ал.6 от Закона за държавната собственост, Агенция „Пътна инфраструктура“ е публикувала обявление от 04.11.2019 г. във в.Сега, в.Труд и в.24 часа, както и на сайта на АПИ, че стартира изплащането на сумите, постановени за обезщетение на собствениците на засегнатите имоти, за които РМС № 508/26.08.2019 г. е влязло в сила. За имотите, за които отчуждителният акт е влязъл в законна сила, а собствениците не са потърсили обезщетенията си в АПИ, обезщетенията са предадени от АПИ по сметка на съответния областен управител.Определената стойност на равностойно парично обезщетение за област Ловеч е в размер на 1 068 010 лева. Наведени са твърдения, че с писмо изх.№ 06-00-379/21.11.2019 г. АПИ е уведомила Областен управител на област Ловеч за преведена по сметка на Областна администрация Ловеч сума в размер на 1 015 188 лева, представляваща общ сбор от постановените с отчуждителния акт обезщетения за собствениците на имота, за които отчуждителният акт е влязъл в сила. Отбелязва, че към писмото е приложена таблица – Приложение №1, в която са посочени имотите, собствениците и определените им обезщетения, както и платежно нареждане № Е00728 от 20.11.2019 г. за преведената сума. Посочва, че на стр.9 на таблица – Приложение №1 фигурира обезщетението в размер на 6236 лв. на наследниците на Иван Иванов Миковски, което е включено в сумата от 1 015 188 лв, преведена по сметката на Областна администрация Ловеч.
Областен управител на област Ловеч
е депозирал писмен отговор, в който моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
недопустим и неоснователен. Счита, че искът е недопустим поради липсата на
правен интерес. Излага, че със заявление вх. № ДС-04-128/10.02.2020 г. Ф.Ч. е
поискал да му бъде изплатено дължимото обезщетение за отчужден имот с
идентификатор 43829.230.65 в землището на с. Лисец във връзка с отчуждителна процедура за обект „Автомагистрала „Хемус“.
Сочи, че към заявлението са приложени пълномощно от Л. И. С., с което тя
упълномощава Ф.Ч.. Приложено е също така и пълномощно на испански език от И. И.
Д. А. , Х. Х. И. Р., Т. И. Р.ведно с копие от заверен превод, с което е
упълномощена Л. И. С.. Изтъква, че г-жа Л. И. С.е починала, което е видно от
приложеното удостоверение за наследници с изх.№ 337/29.01.2020 г., с което
нейното упълномощаване спрямо Ф.Ч. се прекратява съгласно чл.41 от ЗЗД. От
същото се прекратява и представителната власт на Л. С., дадена и чрез
пълномощното от И. И. Д. А., Х. Х. И. Р., Т. И. Р.. Ответникът твърди, че с
писмо с изх.№ ДС-04-128(1)/01.04.2020
г. ищецът Ф.Х.Ч. е информиран за липсата му на представителна власт спрямо
останалите наследници на имота и нуждата от представяне на документ за
собственост на имота на Л. И. С., или удостоверение за наследници на наследодателя И. М.заедно с
нотариално заверен споразумителен протокол между всички негови наследници, или
изрично упълномощаване от страна на останалите наследници на наследодателя
спрямо г-н Ч.. С вх.№ към ДС-04-128(2)/02.04.2020
г. при Областна администрация Ловеч е подадено възражение от Ф.Ч., с което той
изразява позиция, според която трябва да му бъде изплатена припадащата му се
част. С последващо писмо с изх. № ДС-04-128(3)/15.04.2020
г. ищецът Ф.Ч. е информиран, че извън
компетентността на областния управител е да установява квоти на съсобственост.
Изтъква, че общата компетентност на областния управител е регламентирана в
чл.31 от Закона за администрацията и в нея не влиза правомощие за установяване
и преценка на граждански права и правоотношения, каквито са дяловете на
съсобствениците в общия имот. В случай, че не може да се постигне споразумение
между наследниците, административният орган е длъжен да зачете силата на
съдебно решение на граждански съд, с което се установяват правата на лицата.
Заявява, че на Ф.Ч. не е отказано от страна на Областен управител на област
Ловеч да му бъде изплатено обезщетение, а е търсено уточняване на собствеността
и доказване правата върху нея. Позовава се на чл.39а, ал.2 от ЗДС, според който
собственикът на отчужденият имот или неговите правоприемници доказват правото
си да получат определено обезщетение пред областния управител, като твърди, че
в случая тази цел не е постигната с приложените към заявлението документи. Заявява, че при представянето на надлежна
информация относно дяловете на съсобствениците дължимото обезщетение ще бъде
изплатено в законоустановените срокове.
Ищците Ф. Х. Ч. и З.Х. Ч. вземат лично
участие в процеса, като се представляват и от договорно упълномощен
представител - адв. С.С.. Поддържа предявения иск и
моли същият, като основателен и доказан, да бъде уважен в претендирания размер.
Подробни съображения са изложени в хода на устните състезания.
Ответникът - АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ се представлява
от адв. Филип Филипов. Моли иска да бъде отхвърлен по отношение на АПИ.
Изтъква, че с платежно нареждане от 20.11.2019 г. цялата сума по всички
отчуждени имоти е преведена по особена сметка на областен управител, като в
списъка, който е приложение към това платежно нареждане, процесният
имота попада в тази сума. Счита, че всички последващи действия, свързани с
установяване правата на собственост, събиране на документите, които го
установяват по безспорен начин са
извършени от Областен управител и преценката дали да бъде изплатена сумата и в
какъв размер е изцяло в компетентността на областния управител. Излага
съображения, че след превеждане на сумата АПИ по силата на закона е делегирала
правата за реалното обезщетяване на собствениците на имотите на областния
управител.
В съдебното заседание по същество Областен управител –
Ловеч не изпраща представител.
Съдът
като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че ищците Ф.Х.Ч. и З.Х. Ч. са наследници по закон
/внуци/ на И. И. М./Х. И. / поч. На 09.01.1970 г. Същите
са съответно си и дщеря на едно от четирите му деца -
Л. И. С., поч.24.09.2012 г.
Установява се, че с
Решение № 19-8 на Общинска служба по земеделие – гр. Ловеч на наследниците на И.
И. М.– б.ж. на гр. Ловеч е възстановено правото на собственост върху гори и
земи от горския фонд, които са комасирани в един имот – имот № 230065 по
картата на възстановената собственост за землището на с. Лисец, общ Ловеч с
площ 10.800 дка, представляващ Залесена горска територия, находящ се в
местността „Вакула“. Съгласно действащата КККР,
одобрени със Заповед РД – 18-42/18.03.2008 г. на Изп.директор
на АГКК имотът съставлява ПИ с
идентификатор 43829.230.65.
С писмо изх.№ 94-00-6761/30.08.2019 г. Агенция
„Пътна инфраструктура“ е уведомила ищеца Ф.Х.Ч., че на основание чл.34б, ал.2
от Закона за държавната собственост, във връзка с чл.61 от АПК, за имот с
идентификатор 43829.230.65, землище на с. Лисец е постановено Решение №
508/26.08.26.08.2019 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от
имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: АМ
„Хемус“, участък от км 122+260 до см 139+340, вкл. пътен възел „Плевен“, в
землището на с. Каленик, общ. Угърчин, землищата на с. Лисец, с.Баховица и с.
Славяни, общ. Ловеч, както и землищата на с. Николаево и с. Бохот, общ. Плевен.
Към писмото е приложено копие от горепосоченото решение, от което е видно, че
от имот с идентификатор 43829.230.65 се отчуждават за АМ „Хемус“ 5,936 дка.
Видно от скица на ПИ №
15-22676-13.01.2020 г. по КККР след отчуждаването му имотът съставлява ПИ с
идентификатор 43829.230.90, с площ 5936 кв.м., предназначение на територията:
Територия на транспорта, трайно ползване: За автомагистрала, номер по предходен
план: 230065. Като собственик на имота е посочена Агенция „Пътна
инфраструктура“, на основание Решение № 508 от 26.08.2019 г., издаден от
Министерски съвет.
По отношение на имотите,
за които отчуждителният акт е влязъл в законна сила,
но собствениците не са потърсили обезщетенията си в АПИ, паричното обезщетение за област Ловеч в общ
размер на 1 068 010 лева. е преведено по сметка на Областен управител
на област Ловеч с платежно нареждане № Е00729 от 20.11.2019 г. По делото е
представено писмо изх. № 06-00-379/21.11.2019 г., с което АПИ е уведомила
Областен управител на област Ловеч за преведената по сметка на Областна
администрация Ловеч сума , представляваща сбор от постановените с отчуждителния акт обезщетения за собствениците на имоти,
засегнати от инфраструктурния обект, за
които отчуждителния акт е влязъл в сила. Неразделна
част от писмото е таблица – Приложение №1 – област Ловеч – извадка РМС №
508/2019 г., в което на стр.9 фигурира имот на наследниците на Иван Иванов
Миковски, за който е определено обезщетение в размер на 6 236 лв.
Във връзка с подадено от
ищеца Ф.Ч. заявление с вх. № ДС-04-128/10.02.2020 г. относно изплащане на
обезщетение по отчуждителната процедура за обект АМ „Хемус“, Областна
администрация – Ловеч е изпратила писмо с дата 01.04.2020 г., с което Ч. е
уведомен, че е констатирана липса на изискуеми документи, без чието наличие не
може да се изплати предвиденото обезщетение за имот с идентификатор №
43829.230.65. Посочено е, че за да се продължи процедурата по изплащане на
обезщетението за имота е необходим или документ за собственост на името на Л.
И. С., или удостоверение за наследници на наследодателя И. М.заедно с
нотариално заверен споразумителен протокол между всички негови наследници или
изрично упълномощаване от страна на останалите наследници на наследодателя
спрямо ищеца.
В отговор на
горепосоченото писмо ищецът Ф.Х.Ч. е подал възражение, с което е поискал да
бъде взето конкретно решение за изплащане на дължащата му се сума /припадащата
му се част от обезщетението/ или отказ сумата да му бъде изплатена. Декларирал
е, че не му е известен спор за правото върху дължимата сума за отчуждения имот
или за права върху отчуждения имот, както и че не участва в такъв спор. Заявил
е, че споразумителен протокол между всички наследници на И. М.не е възможно да
представи, тъй като няма контакт с наследниците му, които живеят във Венецуела.
Счел е, че не е необходимо да ги издирва, тъй като според смисъла и духа на ЗДС
на него следва да му бъде изплатено дължащото се обезщетение за припадащата му
се идеална част от отчуждения имот без наличието на такъв споразумителен
протокол. Подчертава, че никъде в ЗДС няма поставени такива изисквания, а от
друга страна е ясно, че при представена сметка в банка на правоимащо лице, то
административният орган, осъществяващ отуждаването е
длъжен да преведе определената от него сума, след като решението му не е
обжалвано.
Въпреки подаденото
възражение, дължимата част от сумата не е преведена по посочената от ищеца банковата
сметка.
С предявения осъдителен
иск ищците Ф.Х.Ч. и З.Х. Ч. са претендирали заплащане на дължащото им се
обезщетение за отчуждения недвижим имот с решение № 508/26.08.2019 г. на
Министерски съвет, в частта му отнасяща се до Поземлен имот с идентификатор №
43829.230.65 в землището на с. Лисец, съответстващо на припадащата им се част
от обезщетението съобразно правата им по Закона за наследството.
Предявяването
на иск само от някои от наследниците срещу трети на съсобствеността лица в
случая е допустимо, като конституирането на останалите наследници като ищци
зависи единствено от тяхното усмотрение и не е условие за допустимост на
процеса. Такова условие би било налице, ако се касае за задължително
другарство, което е налице само в изрично предвидените от закона случаи или
когато естеството на спора го налага /съдебна делба, разпределение ползването
на съсобствен имот, иск за изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС/, като в тези
хипотези съдът е задължен служебно да следи за участието на всички задължителни
другари. В практиката си ВКС е възприел разбирането, че със задължителното
необходимо другарство се ограничава правото на иск, защото при отказ на
задължителния другар да се присъедини като ищец към първоначалния ищец по
делото, то не би могло да продължи своя ход и той не би могъл да получи
исканата защита на своето право. Именно затова задължителното необходимо
другарство е уредено като изключение само в изрично предвидените от закона
случаи, между които настоящият не попада. Настоящият състав приема, че в
конкретния случай, двамата ищци като наследници на починалия титуляр на
правото, се явяват обикновени другари, като всеки от тях има самостоятелно
материално-правно положение по заявената претенция.
При предявяването на иска
ищците се позовават на разпоредбата на чл.39, ал.1, т.1 от ЗДС. Съгласно
посочената разпоредба, решението на Министерския съвет и заповедта на областния
управител влизат в сила и имотът се смята за отчужден, когато не са обжалвани и
паричното обезщетение, определено в
решението на Министерския съвет или в заповедта на областния управител, е
преведено по сметка на правоимащите лица, а при липса на посочена сметка – по
реда на ал.5. Съгласно ал.5, към която препраща цитираният текст,
обезщетението, определено в решението на МС по чл.34а, ал.2 или в заповедта на
областния управител по чл.34а, ал.2, се внася от инвеститора на обекта в
търговска банка по сметка на областния управител, когато съществува спор между
няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждения
имот, като в този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи
правата си по съдебен ред. Имотът се смята отчужден от датата, на която
инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено
в решението по чл.34а, ал.1 или в
заповедта по чл.34а, ал.2.
В конкретния случай по
делото са налице безспорни данни, че отчуждителният
акт е влязъл в сила по отношение на правоимащите на-ци
на Иван Миковски, като определеното с решението на МС парично обезщетение не е
било обжалвано от тях. Наред с това, ищецът
Ф.Х.Ч. е посочил банкова сметка, ***безщетение.
Установява се, че
Агенция пътна инфраструктура е превела по сметка на областен управител Ловеч
цялата сума за дължимите обезщетения на собствениците на отчуждените имоти,
засегнати от инфраструктурния обект, за
които отчуждителния акт е влязъл в сила, между които
на стр.9 от Приложение №1 към акта на МС
е включен и имота на наследниците на Иван Иванов Миковски, за който е
определено обезщетение в размер на 6 236 лв. След превеждане на сумата
всички последващи действия по обезщетяване на собствениците, вкл. преценката
дали и на кого да бъде изплатено обезщетението са възложени от закона на
областния управител.
В постъпилия отговор на
исковата молба от Областен управител Ловеч изрично е заявено, че Областна
администрация не оспорва правото на ищците да получат обезщетение, но същевременно отрича да разполага с право да
определя дяловете на съсобствениците на отчуждения имот и респективно дължимото
обезщетение на всеки един от тях, което предполага преценка на граждански права
и правоотношения, каквито са квотите на съсобствениците в общия имот. Горното е
обосновало правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск, чрез
който да установят своите права по съдебен ред с оглед изплащане на
обезщетението.
В конкретния случай общият наследодател И. И. М.е
починал на 09.01.1970 г., поради което
кръгът от наследници и правата им в имуществената общност следва да се
определят съгласно правилата на глава втора от действищия
ЗНасл. Видно от прложеното удостоверение за
наследници на Община – Ловеч,
наследодателят е оставил след своята смърт като законни наследници две дъщери и двама сина, а именно: Л. И. С., поч. 24.09.2012 г. и от своя страна оставила за законни
наследници двамата ищци, И. И. И. Д. А., Х. Х. И. Р.и Т. И. Р.. Съгласно чл.5,
ал.1 от ЗНасл. четирите деца на наследодателя са наследили в равни части, като всяко едно от тях получава по 1/4 ид.част от
наследството. В случая припадащата се на
майката на ищците 1/4 ид.част от наследството е преминала върху тях, като всеки от тях разполага с 1/8 ид.част.
Следователно, с оглед определеното при отчуждаването обезщетение от 6236.00
лв., на всеки от ищците се полагат по 779.50 лв., което следва да бъде
изплатено от Областен управител – Ловеч.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че предявените от сънаследниците Ф.Х.Ч. и З.Х. Ч. - Г. субективно съединени искове за заплащане на всеки един от тях по 779,50 лв, представляващи дължащото им се обезщетение за отчужден недвижим имот се явява основателен и доказан в пълния претендиран размер, като ответникът Областен управител – Ловеч следва да бъде осъден да заплита горните суми ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска /15.10.2020 г./ до окончателното им изплащане. Тъй като след извършване на превода на сумите от АПИ по сметка на Областен управител – Ловеч изплащането на обезщетенията е изцяло от компетентността на Областен управител – Ловеч, то по отношение на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски по производството в общ размер на 405.00 лв, от които: 65.00 лв. –внесена държавна такса и 340.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 18.06.2020 г.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ – ЛОВЕЧ, с адрес: гр. Ловеч, ул.“Търговска“№43 ДА ЗАПЛАТИ на всеки един от ищците Ф.Х.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** и З.Х. Ч. - Г. , с ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 779.50 лв. / седемстотин седемдесет и девет лева и 50ст/, представляващи дължащото им се обезщетение за отчужден недвижим имот с решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет, в частта му отнасяща се до ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на с.Лисец, общ. Ловеч с идентификатор № 43829.230.65 по КККР на с.Лисец за отчуждаване на 5.936 дка от 10.800 дка, ведно със законната лихва върху горните суми от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане, като иска по отношение на ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, със седалище и адрес на управление: гр. София, Център, ул.“Св.св.Кирил и Методий“№17-19, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОБЛАСТЕН
УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ – ЛОВЕЧ, с адрес: гр. Ловеч, ул.“Търговска“№43 ДА ЗАПЛАТИ
на Ф.Х.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** и З.Х. Ч. - Г. , с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 405.00 лв.– разноски по делото.
Съгласно чл.259, ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: