Решение по КНАХД №353/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Алфа Комерс“ ООД, [населено място], депозирана против Решение № 122/08.05.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 2096/2024г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 27-2400151/28.10.2024г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на „Алфа Комерс“ ООД, [населено място], в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи за ограничаване правото на защита на лицето предвид начина, по който е описана простъпката му в НП. Сочат се и аргументи за недоказаност на приписаното на жалбоподателя нарушение. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Р. М. от Адвокатска колегия – Варна, която претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Ответната страна, директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен, депозира писмено становище чрез юрисконсулт Д. В., в което аргументира теза за неоснователност на оспорването. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, ответната страна не се явява и не се представлява.

 

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Дружеството - касатор осъществява дейност в селскостопанска база в [населено място], местност „Ясаклъка“, община Шумен, област Шумен.

На 18.09.2024 . по повод трудова злополука с лицето И. Т. И. в посочения по-горе обект и на 20.09.2024г. по документи била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от длъжностни лица при „Инспекция по труда“, [населено място]. Било констатирано, че работодателят при осъществяване на дейността си на 26.06.2024г. е възложил на водача на селскостопански машини И. И. работа в склада за зърно към база 2 в [населено място], местност „Ясаклъка“, а именно преграждане на склада за две отделни култури, завивайки с найлон бали от пресована суха слама с размери 240: 120: 90 см., подредени в един ред, въпреки, че съгласно сключения с него трудов договор длъжността му е определена само като „водач селскостопански машини“. Такава работа /изграждане на преградна стена от бали/ не била вменена на работника и съгласно връчената му на 01.03.2024г. длъжностна характеристика за длъжността „водач селскостопански машини“.

По време на проверката било установено, че с оглед изпълнение на поставена задача на земята в помещението бил поставян найлон, след което с челен товарач върху него са поставени бали. Върху така изградената стена тримата работещи И. Т. И., Н. К. Г. и Г. С. С. завивали балите с найлон. Дейността по преграждане на склада с бали и завиването им с найлон била възложена на горепосочените работници от свидетелят Д. С. Г. на длъжност склададжия по нареждане на управителя на дружеството. Около 11.00 часа на 26.06.2024г. работникът И. И. се подхлъзнал и паднал на бетонната настилка на склада. След като бил откаран в ЦСМП, била установена травма в областта на лумбални, торокални прешлени и десен глезен.

От страна на работниците Г., С. и Д. Г. били попълнени Декларации на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ в която посочили, че на 26.06.2024г. задачата им е била да преградят склада за зърно, чрез подреждане на бали и завиването им с найлон. От страна на управителя на дружеството-жалбоподател били попълнени писмени обяснения на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, в които излага, че на 26.06.2024г. е получил телефонно обаждане от лицето Д. Г., в което е бил уведомен, че работникът И. И. не се чувства добре и че след пристигане на место го е намерил седнал на земята и е разпоредил да бъде откаран до болнично заведение в [населено място].

Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2435891 от 09.10.2024г., който бил връчен на управителя на дружеството на 09.10.2024г.

За констатираното нарушение на 09.10.2024 г. на дружеството-жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № *********/09.10.2024г., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го е подписал, без да изложи възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които излага несъгласие с описаната фактическа обстановка, като твърди, че липсват данни за възлагане на посочената дейност на лицето Д. Г., както и че лицето И. И. е бил ангажиран с изграждане на посочената преградна стена и че е получил нараняването именно при тази дейност.

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и атакуваното пред районния съд НП.

При тази фактическа обстановка, предходната инстанция счела, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка съдът посочил, че както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление по ясен и недвусмислен начин е описано самото нарушение, обстоятелствата, при които е било извършено и нарушената законова разпоредба. Съдебният състав счел също, че правилно е била определена и датата на извършване на нарушението, като именно на посочената в акта и в НП дата е била извършена едностранната промяна в трудовото правоотношение на работника И., а и на останалите работници, като именно на тази дата им е било възложено изпълнение на описаната по-горе работа, в резултат на която работникът И. И. е претърпял злополука. Въззивният състав отклонил както неоснователно и оплакването на жалбоподателя за наличие на неяснота, изразяваща се в липса на посочване в какво точно се изразява нарушението – съдът посочил, че от описанието на самото нарушение става ясно, че едностранното изменение на трудовото правоотношение се изразява в промяна на длъжността и на характера на работата, която е била възложена на работника, като възложената му работа не е била включена във връчената на лицето длъжностна характеристика и в характера на работата за длъжността, на която е бил назначен. Доколкото понятията длъжност, характер на работа и трудова функция са синоними, според районния съд, то възлагането на работа, различна от включената в длъжностната характеристика на лицето за съответната длъжност влече след себе си едностранно изменение на трудовия договор и то в частта на съдържанието, посочено в разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 2 от КТ. Съобразявайки приобщените доказателства, предходният съдебен състав формирал и извод относно безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение, приемайки, че от страна на не е представена заповед, надлежно изменяща трудовото правоотношение с работника и служителя при наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 120 от КТ. Това нарушение районният съд счел, че не може да бъде квалифицирано като „маловажно“, поради което потвърдил процесния правораздавателен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от въззивната инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Същите са изчерпателни и чрез тях съдът е дал отговор на повдигнатите от жалбоподателя въпроси.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в неточно описание на простъпката, ограничаващо правота на защита на жалбоподателя. В унисон със съображенията на районния съд, касационният състав счита, че деятелността е описана пределно ясно и изчерпателно от обективна страна, като контролните органи в акта и в констативно-съобразителната част на НП по коректен и еднозначен начин са описали проявлението на допуснатото нарушение от страна на работодателя. Става въпрос за нерегламентирано едностранно изменение на трудовото правоотношение, изразяващо се в промяна на длъжността и на характера на работата, която е била възложена на работника, като възложената му работа не е била включена във връчената на лицето длъжностна характеристика и в характера на работата за длъжността, на която е бил назначен. Противоправното поведение е индивидуализирано ясно и точно и чрез даденото му описание правото на лицето, привлечено към отговорност, не е било нарушено.

Не се споделят и доводите на касатора за незаконосъобразност на НП по същество. В хода на въззивното производство предходната инстанция е подложила на задълбочен и всеобхватен анализ на приобщените писмени и гласни доказателства, аргументирайки се защо цени изцяло една група от тях, съответно защо не възприема изцяло друга група доказателства. Особено значими в случая са декларациите, попълнени на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от страна на работниците Г., С. и Д. Г., от които става ясно, че са налице дадени указания с поставени задачи от страна на работодателя, чрез които ще се стигне до изпълнение на несвойствени от работниците функции, включително и от работника, с когото е настъпил инцидента, които не са включени в длъжностните им характеристики и в обхвата на заеманата от тях длъжност. С това е допуснато нарушение на чл. 118, ал. 1 от КТ. Според тази разпоредба, работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Същността на забраната по чл. 118, ал. от КТ се състои в недопустимостта нито една от страните по правоотношението да изменя по своя воля – едностранно, без съгласието на другата страна, който и да е от елементите на съдържанието на правоотношението. Тя произтича от гаранцията, която Държавата цели да осигури, че всеки гражданин може свободно да избира своята професия и място на работа и никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд. Гаранция за упражняването на правото на труд е изискването за запазване на трудовото правоотношение такова, каквото е създадено по волята на участващите в него страни. Тази забрана може да се разглежда като един защитен механизъм срещу всяка форма на принуда при осъществяване правото на труд. Действително, Кодексът допуска възможност за едностранна изменение на трудовото правоотношение с работника и служителя при наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 120 от КТ, но както правилно е констатирал и районният съд, това възлагане се осъществява с писмена заповед на работодателя, връчена на работника преди започване изпълнението на новата трудова функция. Нито в хода на административната проверка, нито в производството пред районния съд работодателят е представил такава заповед. Нещо повече, от страна на дружеството не са налице дори и твърдения за нейното съществуване. Поради това не може да се възприеме тезата за правомерно едностранно изменение на съдържанието на трудовото правоотношение с работника И. И..

Поради това закономерно работодателят е привлечен към административнонаказателна отговорност. Наложената имуществена санкция е предвидена в чл. 414, ал.1 от КТ, определена е в рамките на посочения законов текст и фактът на неизпълнение на задължението към държавата, изразяващо се в едностранно изменение на трудовото правоотношение между „Алфа Комерс“ ООД, [населено място] в качеството му на работодател и И. Т. И. в качеството му на работник е установен по безспорен начин. Касае се за формално, безвиновно нарушение, при което достатъчно основание за ангажиране на отговорността на субекта е осъществяването на обективните елементи от приложения административнонаказателен състав.

Предвид всичко изложено, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение. Служебната проверка по чл. 218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед на това и съобразявайки разпоредбите на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира, че в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122/08.05.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 2096/2024г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „Алфа Комерс“ ООД, [населено място], [ЕИК], да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.