№ 581
гр. Плевен, 15.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500192 по описа за 2022 година
Депозирана е частна жалба от Етажната собственост на жилищна сграда с
адрес гр.П., ул.“А.В.“№*,вх.*, чрез пълномощник, срещу определение №
260107/13.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 3672/2020 г. по описа на ПлРС, с което е
обезсилена изцяло издадената заповед № 260018/18.09.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК.Обжалваното определение е
неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.Прави се искане да се отмени изцяло
обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да се
върне делото на първоинстанционния съд с указания да се произнесе на
основание чл.414а, ал.4 ГПК по същество по направеното от длъжника М. Н.
В. възражение по чл.414а, ал.1 ГПК в частта на същото за недължимост на
разноските в заповедното производство и по подаденото от заявителя в срок
становище с искане за издаване на изпълнителен лист за дължимите разноски
в заповедното производство, като на заявителя - Етажната собственост на
жилищна сграда с адрес: гр.П., ул.“А.В.“№*,вх.*, бъде издаден изпълнителен
лист въз основа на заповед за изпълнение № 260018/18.09.2020 г. в частта за
дължимите разноски в заповедното производство.
Ответникът по частната жалба М. Н. В. е депозирал становище, че счита
жалбата за неоснователна.Не е дал повод за предявяване на вземането, поради
което не дължи разноски за производството.
1
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
По същество е частично основателна.
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по
частна жалба.
Предмет на обжалване в производството е определението на
първоинстанционния съд от 13.01.2021 г., с което е обезсилена изцяло
заповед за изпълнение № 260018/18.09.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 3672 по
описа за 2020 г. на ПлРС на основание чл.415, ал.2 ГПК.
Издадена е заповед № 260018 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК на 18.09.2020 г., с която е разпоредено М.В. да заплати на
кредитора Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес:
гр.П., ул.А.В. №*,вх.*, сумата в размер на 1 457 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 06.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 29.14 лв. за разноски по делото за държавна такса и 150 лв.
адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на 05.10.2020 г. на М.В., а на
30.10.2020 г. е депозирано възражение по чл.414а ГПК при изпълнение в
срока за доброволно изпълнение, като е приложено нареждане за кредитен
превод от 28.10.2020 г. за платена сума в размер на 1 457 лв. - дължима вноска
за закупуване и монтаж на обща част - асансьор 1 327 лв. и сумата 130 лв. за
разноски за поддържане на общи части.
С разпореждане от 30.10.2020 г. първоинстанционният съд е указал на
ЕС на жилищната сграда, че в тридневен срок от получаване на съобщението
има възможност да подаде становище по направеното възражение на
основание чл.414а, ал.3 ГПК, а ако не представи становище по депозираното
възражение съдът ще обезсили служебно издадената в негова полза заповед за
изпълнение, вкл. в частта за разноските на основание чл.415а, ал.4, изр.1
ГПК.Указано е на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението има възможност да предяви иск относно вземането си и довнесе
дължимата държавна такса.На заявителя да се изпрати копие от възражението
2
на длъжника, ведно с изявлението в него, че оттегля възражението по чл.414
ГПК, ведно с представеното писмено доказателство.
Заявителят е получил съобщението на 03.11.2020 г. и на 05.11.2020 г. е
депозирал становище, в което е направено искане да бъде издаден
изпълнителен лист срещу длъжника за неизплатените и дължими суми по
издадената заповед за изпълнение - разноски в производството в размер на
179.14 лв., като е неоснователно възражението му, че същият не е дал повод
за предявяване на вземанията и че не дължи разноски в производството, тъй
като след многократни покани от управителя на ЕС не е внесъл дължимите от
него суми, както и в срока, даден с решението на ОС на ЕС, проведено на
16.06.2020 г., преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
В процесния случай неправилно първоинстанционният съд е обезсилил
изцяло заповедта за изпълнение.
Тя подлежи на обезсилване в частта, в която е разпоредено М.В. да
заплати на етажната собственост законната лихва върху главницата от 1 457
лв., считано от датата на подаване на заявлението 06.08.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.414а, ал.4, изр.първо
ГПК, тъй като в тази част заявителят следва да се приеме, че не е подал
становище в указания срок, видно от становището му от 05.11.2020 г., тъй
като не е направил искане за издаване на изпълнителен лист за същата.В този
смисъл е и първото искане на заявителя в молбата му от 28.01.2021 г. -
заповедта за изпълнение да бъде обезсилена и в частта й „за законна лихва
върху тази главница, считано за периода от подаване на заявлението до
окончателното плащане на вземането, поради извършено плащане от
длъжника в срока за доброволно изпълнение“.
Заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване и за сумата от 1 457 лв.
- главница, тъй като тя е заплатена от М.В. в срока за доброволно изпълнение
по чл.412, т.8 ГПК, поради което той е депозирал възражение при изпълнение
в срока за доброволно изпълнение по чл.414а от ГПК на 28.10.2020 г.В
случай, че установи извършено плащане, заповедният съд следва да приеме
като основателно възражението по чл. 414а ГПК и да обезсили заповедта за
изпълнение (изцяло или частично в зависимост от установения размер на
заплатената част от вземането) ( определение № 1732 от 18.06.2020 г. на ОС -
Варна по в.ч.гр.д.№ 1133/2020 г.).
3
Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено в
горепосочените му две обжалвани части.
Не са налице основания за обезсилване на заповедта за изпълнение в
частта за разноските - за сумата от 29.14 лв. за разноски по делото за
държавна такса и 150 лв. - адвокатско възнаграждение.В тази част следва да
бъде отменено обжалваното определение като незаконосъобразно.
В процесния случай възражение по чл.414 ГПК от М.В. не е депозирано и
чл.415, ал.5 ГПК е неприложим.
Ето защо, след връщане на делото, тъй като липсва произнасяне по
искането на заявителя, обективирано в становището му от 05.11.2020 г., за
издаване на изпълнителен лист за разноски в производството общо в размер
на 179.14 лв., в т.ч. държавна такса - 29.14 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 150 лв., първоинстанционният съд следва да се произнесе със
съдебен акт относно същото.Такова е и искането му, обективирано в молбата
му от 28.01.2021 г., в тази част: на заявителя - Етажна собственост на
жилищна сграда с административен адрес: гр.П., ул.“А.В.“№*,вх.*, да бъде
издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение №
260018/18.09.2020 г. за изпълнение в частта за дължимите разноски в
заповедното производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260107/13.01.2021 г. по ч.гр.д.№
3672/2020 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваните му части, в
които е обезсилена заповед за изпълнение № 260018/18.09.2020 г., издадена
по ч.гр.д.№ 3672 по описа за 2020 година на Плевенски районен съд на
основание чл.415, ал.2 ГПК, за сумата в размер на 1 457 лв. – главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 06.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО определение №
260107/13.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 3672/2020 г. по описа на Плевенски районен
съд в обжалваната му част, в която е обезсилена Заповед за изпълнение №
4
260018/18.09.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 3672 по описа за 2020 година на
Плевенски районен съд на основание чл.415, ал.2 ГПК, за сумата от 29.14 лв.
за разноски по делото за държавна такса и 150 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5