Решение по дело №1952/2020 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

13.01.2021 г., гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети декември юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

            При секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 1952 по описа на същия съд за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Постъпила е жалба от А.Т.Ц.,***, път 746073 Б, с ЕГН **********, против наказателно постановление № 18-0938-001147/08.03.2018 г. на Началник Сектор към ОД на МВР – гр.Плевен, Сектор ПП – Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДП и на основание чл.183 ал.2, т. 11 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лв. и за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения като се моли неговата отмяна.

В последното съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като моли за отмяна на НП поне във втората част. Аргументира се със  здравословни проблеми, налагащи придвижването му с МПС, поради което счита за неналожително налагането на наказание лишаване от право да управлява МПС.

         Ответникът по жалбата – Началник Сектор към ОД на МВР – гр.Плевен, Сектор ПП – Плевен, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по нея.

         Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

АУАН  бл. № 606939/23.02.2018г. бил съставен на жалбоподателя А.Т.Ц., за това, че  на 19.02.2018 г. около 12:40 часа в гр. Плевен, на кръстовище образувано от ул. Д.К. и В.А. докато управлявал  лек автомобил „Рено Меган Сценик “ с ДК № *** при движение на заден ход, без да се  е убедил, че пътят зад него  е свободен, удря спрелия зад него   лек автомобил  “Шевролет Авео” с ДК № ***, с което е допуснал пътнотранспортно произшествие с материални щети. Сочи се в акта, че след настъпване на ПТП жалбоподателя е напуснал мястото без да уведоми компетентните органи на МВР за ПТП.

С горепосоченият АУАН бл. № 606939/23.02.2018г г. на А.Т.Ц.  били вменени нарушения на чл. 40, ал.1 от ЗДП и на чл. 123, ал. 1 т. 1 от ЗДП

По повод горното било издадено атакуваното НП .

Горната фактическа обстановка се извежда от показанията на свидетелите Ц.В.В.,  Г.К.Г. и И.Б.Ц.,  ценени от съда като обективни и логични, и съставения АУАН № 606939/23.02.2018г г., протокол за ПТП № 1693927/23.02.2018 г., НП  № 18-0938-001147/08.03.2018 г. на Началник Сектор към ОД на МВР – гр.Плевен, Сектор ПП – Плевен, Експертно  решение № 1062 от 04.04.2017 г. и справка за нарушител/водач.

    За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП, поради което при цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав, констатира следното:

Досежно нарушението по чл. 40 ал. 1от ЗДП

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят  е осъществил от обективна и субективна на страна състава на посоченото в НП нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата на чл.40,ал.1 от ЗДвП и санкционната разпоредба, въз основа на които е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Обстоятелството, че същият е управлявал процесния автомобил на процесната дата се установява от показанията на св. Ц.В.В.,  Г.К.Г. и И.Б.Ц., а и не се оспорва от страна на ж-ля. Отделно от това нито при съставянето на АУАН нито в срокът по чл.44 от ЗАНН са наведени възражения, че жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил на процесната дата. А той го посочи и в съдебно заседание както и че е причинил щети в минимален размер, които е установил при посещението в дома му на полицейските служители. Навежда доводи, че не е разбрал кога ги е причинил.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана съгласно НП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДП. Съобразно тази разпоредба: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“. Очевидно, че жалбоподателят не се е съобразил с посоченото изискване, извършвал е маневра движение назад, което било и причина за настъпване на ПТП съгласно легална дефиниция на посоченото понятие дадена в § 6, т. 30 от ДР  на ЗДП, доколкото това събитие е възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало материални щети. Поради горното съдът намира, че наказващият орган правилно е приел, че деянието на А.Ц. е съставомерно. Доколкото според санкционната разпоредба административното наказание „глоба“ е определено в абсолютен размер, съдът не разполага с правомощие за неговото изменение. Поради това  НП в тази му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Досежно нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДП

Извършването на нарушението от страна на наказаното лице А.Ц. според съда е безспорно доказано откъм обективната и субективната му страна, правилно е подведено и от административно – наказващият орган към уреждащата състава му правна норма – по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП. 

Неоснователни са според съда доводите на жалбоподателя за липса на съставомерност на деянието като административно нарушение откъм субективната страна – че жалбоподателят не е разбрал за причиненото ПТП, респ. оттам и да съществува за него задължението да спре за установяване на последиците. Несъмнено и пред актосъставителя, и пред другия водач – св.И.Ц./според кредитираните показания на тези двама свидетели/ А.Ц. е заявил, че не е разбрал, че е станал удара, че не е видял. Но от обясненията на А.Ц. и от заявеното в пренията от жалбоподателя и от подписването на съставения протокол за ПТП без възражения по констатациите му, за съда се затвърждава убеждението, че А.Ц. е бил наясно и с разположението на двете превозни средства преди предприемане на маневрата по навлизане в кръстовището, и с неправилността на предприетото му поведение да премине по такъв начин покрай другия автомобил, и с настъпилото леко съприкосновение между превозните средства с причиняване на леки щети по лекия автомобил. Лицето А.Ц. не е оспорил допуснатото от него ПТП /по см. на §.6 т.30 от ДР на ЗДВП „Пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.”/ нито при съставяне и предявяване на АУАН, нито при изготвяне на протокола за ПТП.

Въпреки наличието на всички белези на административното нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП, съдът прие, че ангажираната административна отговорност спрямо наказаното лице следва да отпадне като обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно в тази му част. Като основание за този извод на настоящата инстанция са допуснатите в хода на административното производство нарушения, преценени като съществени, засягащи правото на защита на жалбоподателя – нарушения на актосъставител по чл.42 т.4 от ЗАНН и на административно – наказващ орган по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – да изложат всички обстоятелства на нарушението, които са от значение за преценката за съставомерност, които са част от състава на деянието като административно нарушение в случая по см. на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП. Съгласно чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;”. Част от обективната страна на състава на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП, видно от цитираната норма, е дължимото от страна на адресата поведение, да е изпълнимо при условие - без да се създава опасност за движението по пътя. Никъде нито в АУАН, нито в НП при излагане на обстоятелствата на приетото за осъществено административно нарушение съответно актосъставител и административно – наказващ орган са изложили такива, които да сочат за наличие или не и съответно да допълват задължението за спиране при условието за дееца да стори това без да се създава опасност за движението по пътя. След като спрямо лицето нарушител се вменява с наказателното постановление извършването на определено административно нарушение, но без да са изложени всички елементи от обективна и субективна страна на самото нарушение, то и субектът на административната отговорност се явява ограничен в правото си на защита – поставен в положение да не е наясно с пълния обем на повдигнатото му с НП обвинение за извършено административно нарушение. Засягането на правото на защита до степен да бъде ограничено това право съставлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и налагащо отмяната му като незаконосъобразно.             

По гореизложените съображения следва НП № 14-0938-001147/08.03.2018г. на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР-гр.Плевен в тази част, а именно за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДП да бъде отменено.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА НП № 14-0938-001147/08.03.2018г. на Началник Сектор към ОД на МВР – гр.Плевен, Сектор ПП – Плевен, с което на А.Т.Ц.,***, път 746073 Б, с ЕГН **********, за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДП и на основание чл.183 ал.2, т. 11 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ НП № 14-0938-001147/08.03.2018г. на Началник Сектор към ОД на МВР – гр.Плевен, Сектор ПП – Плевен, с което на А.Т.Ц.,***, път 746073 Б, с ЕГН ********** за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДП и на основание чл. 179, ал. 1, т.5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева  и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в  14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: