№ 11267
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110173886 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от А. Г. А.,ЕГН
**********,с адрес гр.С, с пълномощник адв.Д. М.,с адрес гр.С,против
„А“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С8,представлявано
от Ф Д,с искане за прогласяване недействителност на договор за
потребителски кредит № *****, евентуално на договорна клауза по чл.4 от
приложение № 5 към договор за потребителски кредит № ***** относно
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 2,30
лева дневно,но не повече от 1% на ден от стойността на кредита,на клаузата
по приложение № 3,според която заемополучателят следва да заплати 35 лева
такса за ВИП обслужване,както и осъдителен иск за осъждане на ответника да
заплати сумата от 57,98 лева, /чрез изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК
с молба от 12.05.2025 г./ като заплатена без основание.
В исковата молба се твърди, че на 25.09.2023 г., страните сключили
договор за потребителски кредит № *****, параметрите към който били
отразени в отделно приложение към договора. Сумата, предоставена от
кредитодателя била в размер на 350 лева, със срок на погасяване – 25.10.2023
г., посочен бил размер на погасителната вноска – 396,66 лева, с одобрено
обезпечение и 465,61 лева без одобрено обезпечение. В чл. 1 от Приложение
№ 5 към договора, било отразено, че най-късно до следващия ден,
кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита, при
неизпълними според ищеца условия по подробно изложени съображения. В
чл. 4 от Приложение № 5 към договора, било уговорено, че ако потребителят
не предостави исканото обезпечение, той дължи неустойка в размер, посочен
в погасителния план. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договор за
потребителски кредит № *****, размерът на неустойката при непредоставяне
1
на обезпечение е 2,30 лева средно на ден, но не повече от 1 % на ден от
главницата по кредита. Към процесния договор бил представен погасителен
план, съгласно който ищецът следвало да заплати една вноска в размер на
465,61 лева, която сума била формирана по следния начин – 350 лева
главница, 11,66 лева възнаградителна лихва, 35 лева такса преференциално
обслужване и неустойка – 68,95 лева. Твърди се, че въпреки формалната
възможност за предоставяне на обезпечение, още със сключването на
договора, е била начислена неустойка, включена и в погасителния план.
Счита, че с така уговорената неустойка се цели заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно законоустановения максимален размер на ГПР,
тъй като в същия не бил включен размерът на неустойката. Отделно се сочи,
че задължение на кредитодателя е да оцени кредитоспособността на
потребителя и евентуално да поиска предоставяне на обезпечение преди
сключване на договора. В тази връзка се твърди, че кредиторът е оценил
кредитоспособността на длъжника и е предоставил заемната сума преди да му
е предоставено обезпечение. Поддържа се, че сумата за неустойка
представлява скрита възнаградителна лихва, както и че било изначало ясно, че
това вземане ще възникне, независимо от предпоставките за възникването му.
Сочи, че процесната неустойка е била за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, а не и за неизпълнение на същинското
задължение по договора, като същата цели обогатяване на кредитора, което я
прави нищожна поради накърняване на добрите нрави. Твърди се заобикаляне
на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като чрез неустойката се уговаря
начин на обезщетение, различен от предвидения в посочената разпоредба, т.е.
достигало се до кумулиране на лихва и неустойка. На следващо място се
твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗПК, както и че същата не е индивидуално уговорена. Посочва, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не са включени
всички разходи по кредита, а самата неустойка не е посочена в договора като
размер, което представлявало заблуждаваща търговска практика. Поддържа,
че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, само по
себе си не уврежда кредитора. Към процесния договор № ***** било
подписано Приложение № 3, с което се уговаряли „Условия за ползване на
преференциално /ВИП/ обслужване“, по силата на което, на клиента било
предоставено преференциално обслужване, изразяващо се в удължено работно
време, безплатно известяване за предстоящи вноски и др., което приложение
ищецът счита за недействително поради противоречие с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК като излага конкретни доводи.
В срока за представяне на писмен отговор е депозиран такъв от
ответника със становище за неоснователност на исковете. Твърди се,че за
ищцата липсва интерес от предявяване на установителните искове. Оспорени
са твърденията, че договорът е сключен в противоречие със ЗПК, че
уговорената неустойка е недействителна като ответникът изразява
становище,че чрез клаузата за неустойка нито се нарушава ЗПК,нито ЗЗП.
Твърди се,че неустойката е уговорена поради липсата на поръчители или на
банкова гаранция. Оспорен е и искът за недействителност на
2
клаузата,пораждаща задължение за такса поради ВИП обслужване. Твърди
се,че таксата се начислява за допълнителни услуги,несвързани с договора за
заем. Признава се извършено от ищеца плащане в размер на 410,90 лева, по
договор за кредит № ***** от 25.09.2023 г. Ответникът моли съда да отхвърли
исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
По делото не се спори, а и от представения като доказателство Договор
за кредит № *****/25.09.2023 г. е видно, че между А. Г. А., в качеството му на
кредитополучател, и „А“ АД, в качеството му на кредитодател, е бил сключен
договор за кредит, по силата на който „А“ АД предоставило на А. Г. А. сумата
в размер на 350 лв., /определена в Приложение №1/ която кредитополучателят
се задължил да върне в срок от 30 дни, считано от датата на изплащане на
сумата по кредита по сметка на кредитополучателя, при годишна лихва за
ползване на кредита в размер 40,53% и годишен процент на разходите от
49,00%.
В чл. 1 от приложение № 3 към договора е уговорено, че кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя допълнителни услуги от пакет
„Преференциално (ВИП) обслужване“, а именно: удължено работно време,
безплатно известяване за настъпване на предстояща падежна дата, детайлна
информация за промоционални условия и възможности за бъдещи промоции,
възможност за регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи и
награди, удостоверение за актуален дълг или за липса на задължения.
Съгласно чл. 3 от приложение № 3 към договора, срещу предоставяне на
горепосочената услуга клиентът следва да заплати на кредитодателя такса в
размер на 35,00 лв., която се заплаща на равни вноски заедно с всяка вноска по
кредита (чл. 4 от приложение № 3 към договора).
В чл. 1 от приложение № 5 към договора е уговорено, че
кредитополучателят се задължава най – късно до края на следващия ден,
считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да предостави на
кредитодателя следните обезпечения по кредита: а) поръчителство на две
физически лица, които съгласно чл. 2, ал. 1 от приложение № 5 към договора
следва да отговарят на следните условия: нетният размер на осигурителния
им доход да е в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да
работят на безсрочен трудов договор; да имат не по – малко от 5 години
трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по
друг договор за кредит, включително и такъв с ответника; да нямат неплатени
осигуровки за последните 2 години; да нямат задължения към други кредитни
или финансови институции, или б) банкова гаранция в размер на 396,66 лв.
В случай че не предостави това обезпечение, съгласно чл. 4 от
приложение № 5 към договора, кредитополучателят дължи неустойка за всеки
календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на
неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в
3
размер на 2,30 лв. средно на ден или в размер на 68,95 лв., изрично посочен в
погасителния план към кредита.
Приложени са разписки съответно за предоставяне на сумата от 350 лева
в полза на кредитополучателя и за връщането на сумата 410,90 лева в полза на
кредитодателя съгласно процесния договор.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че съгласно договор за потребителски кредит № *****/25.09.2023
г., ищецът и кредитополучател е изплатил в полза на „А“ АД сума в размер на
410,90 лева, като със заплатените суми са погасени главница от 350 лева,
договорна лихва от 1,17 лева, неустойка в размер от 22,98 лева, такса за
допълнителни услуги, съгласно приложение № 3 – 35 лева и такса за
предсрочно погасяване на кредита по чл. 32, ал. 4 от ЗПК – 1,75 лева. От
заключението се установява,че без да се включва неустойката ГПР възлиза на
49,00 %,а с включване на неустойката ГПР възлиза на 3121,9 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Съдът счита, че е допустимо разглеждането на иск за прогласяване
недействителност на договор за паричен заем, тъй като принципно всяка от
страните по договорното правоотношение може да претендира прогласяване
недействителността на договора, за да обоснове, че този договор не би могъл
валидно да породи правни последици, респективно, за да обоснове, че
парични суми по договора са заплатени без основание. Действително с
отговора на исковата молба ответникът "А" АД е въвел твърдения за
недопустимост на иска поради липса на правен интерес, но съдът намира
възражението за неоснователно, тъй като въпрос на преценка на страната е по
какъв начин да упражни правата си – дали чрез нарочен установителен иск
или само с осъдителен, при разглеждането на който съдът ще се произнесе
единствено в мотивите на съдебния акт относно наличието, респективно
липсата на недействителност на договорното правоотношение. Предвид
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск срещу "А" АД за
прогласяване недействителност на сключен договор за паричен заем е
допустим.
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на сключен
между страните договор е обусловено от доказването наличието на
обстоятелства, при които договорното правоотношение не би могло валидно
да породи правни последици, т. е. недействителността на договора е налице
към сключването на договора. В настоящия случай сключеният между
страните договор е със страна заемополучател физическо лице, поради което
при съобразяване легалната дефиниция на понятието потребител, уредена
съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП следва да се счете, че са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Разпоредбата на чл.
22 от ЗПК регламентира хипотезите, когато договор за потребителски заем се
счита недействителен, а една от тези хипотези е когато е допуснато
нарушение при определяне размера на годишния процент на разходите.
Цитираната разпоредба на чл. 22 от ЗПК предвижда, че е недействителен
4
договор за паричен заем, при който не са спазени предвидените изисквания на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съдът счита, че сключеният между
страните договор се явява недействителен при съобразяване разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК при противоречие на
договора с предвидени в цитираната разпоредба норми, в това число, ако
договорът противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът се явява недействителен. В настоящия случай от представения по
делото договор се установява, че е посочен годишен процент на разходите от
49, 00 %, но същевременно се установява, че е уговорена дължимост на
неустойка в размер от 68,95 лева.
Софийският районен съд, отчитайки легалната дефиниция на понятието
общ размер на разходите, както и с оглед това, че чрез уговаряне дължимост на
неустойка значително нараства общият размер на дълга, приема, че се достига
до нарушаване изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Цитираната разпоредба е регламентирана в полза на потребителя, който
следва по ясен и разбираем начин да бъде уведомен за общия размер на
задължението и подлежащата на връщане парична сума. Това означава, че при
посочване годишния процент на разходите следва да бъде взета предвид всяка
парична сума, която рефлектира върху размера на задължението, в това число
и неустойката, когато е уговорена дължимост на такава. Според легалната
дефиниция общ разход са всички разходи, вкл. лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. Софийският районен съд намира, че в
конкретния случай е налице неточно посочване годишния процент на
разходите, която хипотеза се приравнява на липсата на посочване на годишния
процент на разходите, респективно обуславя се извод за недействителност на
правоотношението. Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съобразяване посочения годишен процент на разходите от 49,00 %, както и
при съобразяване размера на уговорената неустойка, би се достигнало до
нарушаване максималния размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а това
обосновава извод за недействителност на договора, респективно извод, че
искът, предявен от ищеца А. подлежи на уважаване. В тази насока съдът
намира, че следва да бъде взето предвид, че според приетото заключение по
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при включване
на задължението за неустойка размерът на ГПР възлиза на 3121,9 %.
Установената практика на СЕС по дела № С-42/2015 г. и С-714/2022 г.
възприема, че ако ГПР не включва всички разходи като лишава потребителя от
възможността да разбере обхвата на задължението си, тогава кредитът се
счита освободен от лихви и разноски, а лишаването на кредитора от
5
възможността да претендира лихви и други разходи представлява
пропорционална санкция за кредитора. Изводът на съда, че искът за
прогласяване недействителност на договорното правоотношение по
сключения между страните договор за кредит е основателен не се променя
предвид довода на ответната страна, че чрез клаузата за неустойка нито се
нарушава ЗПК,нито ЗЗП. Видно от клаузата на чл. 4 от приложение № 5 към
договора, още със сключването на договора, страните са уговорили, че
неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски. Така както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение в предвиден изключително кратък срок за предоставянето й.
Следва да бъде посочено, че заемодателят има задължението да преценява
кредитоспособността на заемополучателя преди сключване на договора за
кредит, докато уговарянето дължимост на неустойка поради непредставяне на
обезпечение в кратък срок от сключване на договора по своята същност
представлява начин за реализиране на скрита печалба за дружеството
заемодател. По тази причина посочената неустойка следва да се включи към
ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легалната дефиниция в § 1, т. 1 ДР
ЗПК за общ разход. Несъмнено уговорената неустойка за непредоставяне на
обезпечение представлява по своята същност разход, пряко свързан с договора
за потребителски кредит, който е известен на кредитора още към момента на
сключване на договора. Предвид изложените съображения и установеното в
производството съдържание на договора за кредит, несъответстващо на
императивна правна норма, следва извод, че сключеният договор за заем се
явява недействителен и предявената искова претенция подлежи на уважаване.
Изводът на съда, че договорът за заем, сключен между страните се явява
недействителен и уважаването на предявения главен иск обуславят
разбирането, че не е реализирана процесуалната предпоставка, за да бъдат
разгледани предявените при условията на евентуалност искови претенция за
недействителност на отделни договорни клаузи. При уважаването на иск за
недействителност на договор никоя клауза от договора или съглашение към
договора не могат да породят правни последици,защото договорно
правоотношение не е валидно възникнало. Разглеждането на искова
претенция за недействителност на отделна договорна клауза е допустимо
единствено ако договорът в неговата цялост не бъде счетен за
недействителен,т.е. в този случай процесуалната предпоставка,за да бъде
допустимо разглеждането на искове за недействителност на отделни
договорни клаузи е ако искът за недействителност на договора бъде
отхвърлен. С оглед това,че искът за недействителност на договора е
уважен,налице е процесуална пречка за допустимост разглеждането на искове
за недействителност на отделни договорни клаузи.
Уважаването на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е
обусловено от доказване, че парична сума е заплатена, но е заплатена без
основание. Съобразявайки правилото за разпределение на доказателствената
тежест, регламентирано съгласно чл. 154 от ГПК, съдът намира, че е
възложено в тежест на ищеца да проведе доказване, че е заплатил паричната
6
сума, а в тежест на ответника е възложено доказването, че има основание да
получи плащането. Съгласно чл. 23 от ЗПК ако договор за потребителски
кредит бъде счетен за недействителен, то страната заемополучател дължи
връщането на получената парична сума, т. е. на заемната парична сума, без да
са включени други парични суми – лихви, такси или друг вид разходи. Не е
спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че между
ищеца и "А" АД е сключен договор за заем и в полза на ищеца А. е
предоставена в заем сума в размер от 350 лева. С оглед това, че договорът за
паричен заем се явява недействителен, съдът намира, че заплатената парична
сума, надвишаваща размера на заемната парична сума се явява платена без
основание. За да счете, че исковата претенция подлежи на уважаване съдът
приема, че според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
размерът на заплатената от ищеца сума възлиза на 410,90 лева и тази парична
сума е заплатена в полза на кредитора и настоящ ответник "А" АД, с оглед на
което ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по исковата претенция.
Предвид недействителността на договора за кредит паричната сума е платена
при липса на основание и предявеният иск за сумата от 57,98 лева подлежи на
уважаване.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът А. претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски, както и при съобразяване
правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът приема, че ответникът следва да бъдат
осъден да възстанови на ищеца сумата от 600 лева сторени съдебноделоводни
разноски – за държавна такса и за депозит за експертиза.
Съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и адв. Д. М., се установява, че е оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В полза на адв. Д.
М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева
(с вкл. ДДС), в която насока съдът отчете вида на предявените искове, цената
на всеки от исковете, фактическата и правна сложност на исковете,
разглеждането на делото в рамките на едно съдебно заседание, в което ищецът
не е бил представляван поради искане делото да бъде разгледано в негово
отсъствие, както и взе предвид, че според решение на СЕС по дело С-438/2022
г. съдът не би могъл да бъде обвързан от наличието на минимално дължимо
възнаграждение за адвокат.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК, вр.
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договор за потребителски
кредит № ***** от 25.09.2023 г., сключен между "А" АД, като заемодател, и А.
Г. А., по искова претенция, предявена от А. Г. А., ЕГН **********,с адрес гр.С
против „А“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С8,представлявано от Ф Д.
7
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искови претенции, предявени от А. Г.
А. срещу „А“АД за прогласяване недействителност на договор № ***** от
25.09.2023 г., сключен между "А" АД, като заемодател, и А. Г. А. като
заемополучател и за прогласяване недействителност на договорната клауза на
чл. 4, от приложение № 5 към договора,както и за прогласяване
недействителност на клаузата по приложение № 3 към договор за
потребителски кредит № ***** от 25.09.2023 г., сключен между "А" АД, като
заемодател, и А. Г. А..
ОСЪЖДА „А“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С8,представлявано от Ф Д, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД на А. Г. А., ЕГН **********,с адрес гр.С, сумата от 57,98 (петдесет и
седем лева и деветдесет и осем стотинки) лева.
ОСЪЖДА „А“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С8,представлявано от Ф Д да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл.
78, ал. 1 от ГПК на А. Г. А., ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 600
(шестстотин) лева сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „А“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С8,представлявано от Ф Д да заплати на адв. Д. М. М., с адрес гр. София,
бул. "А. Стамболийски“ № 125-2, ет. 5 офис 5. 3, сумата 360 (триста и
шестдесет) лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8