Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. В., 16.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. В., ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на пети април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Н.П., като разгледа
докладваното от съдия Христова гр. д. № 4917
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр.
чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба от „Топлофикация – В.“ ЕАД – гр. В., ЕИК ***, чрез юрисконсулт В.Н.,
срещу П.Н. И., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 31.07.2015 г. до 30.06.2017 г. ответникът дължи на ищеца сумата от
221,63 лева, представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с
адрес: гр. В., ул. „***“ ***. Сочи, че въпреки многократно отправяните покани
за доброволно заплащане на задължението, такова не е постъпило. Поради забава в
плащането се претендира и дължимостта на сумата от 67,17 лева, представляваща
обезщетение за забава, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – за
периода от 31.08.2015 г. до 04.07.2018 г. Твърди, че по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в РС – гр. В. било образувано
ч. гр. д. № 3462/2018 г., VII гр. състав,
и издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане. Тъй като в срока по чл. 414 ГПК длъжникът подал
възражение против издадената от съда заповед, за ищеца бил налице правен
интерес от водене на настоящото
производство. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът П.Н. И., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация – В.“ ЕАД – гр. В. следните
суми: 221,63 лева, представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от
31.07.2015 г. до 30.06.2017 г. в жилище с адрес: гр. В., ул. „***“ ***, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 01.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 67,17 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на
всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – за периода от 31.08.2015 г. до 04.07.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 3462/2018 г. по описа на РС – гр. В., ГО, VII състав. Претендира направените в хода на заповедното
и настоящото производство разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор на исковата молба, депозиран от назначения на ответника особен
представител адв. Л.В., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Заявява се, че като особен представител адв. В. не е осъществила
връзка с ответницата, но е възможно същата да не е собственик и/или ползвател
на топлоснабденото жилище и да не е сключвала договор с топлофикационното
дружество за доставка на топлинна енергия, съответно да не е абонат на същото.
Сочи, че е възможно ответницата да не е потребител на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните лета в общите части на
сградата. Твърди, че е възможно жилището да е продадено и новият собственик да
не е заявил промяна на партидата по реда и в сроковете по ОУ. Оспорва се
дължимостта на сумите, тъй като същите не са индивидуализирани по основание и
размер. Счита, че сумите не са начислени правилно и не отговарят на реалното
количество доставена и потребена топлинна енергия. Иска се постановяване на
решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №
3462/2018 г. по описа на РС – гр. В., ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество заявление против ответника, е издадена Заповед № 2171/03.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата
от 221,63 лева – главница, представляваща стойност на потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2015 г. до 30.06.2017 г. за
имот на адрес: гр. В., ул. „***“ ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 01.08.2018 г. до изплащане
на вземането, сумата от 67,17 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 31.08.2015 г. до 04.07.2018 г., сумата от 25 лева,
представляваща разноски в производството за държавна такса, както и сумата от
50 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП вр. чл. 26 НЗПП.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление и с Разпореждане № 7911/12.10.2018
г. по ч. гр. д. № 3462/2018 г. по
описа на РС – гр. В., ГО, VII състав, съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
изпълнение на указанията е депозирана искова молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
По делото са
представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
В.” ЕАД на потребители в гр. В., от чиито заключителни разпоредби е видно, че същите
са действали в процесния период.
От приетата
по делото справка от електронната страница Служба по вписванията – гр. В. се
установява, че на 03.04.1998 г. ответницата П.Д. и трето за спора лице – П.Т.Г.са
придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот: ап. 57,
находящ се на адрес: гр. В., ул. „***“ ***.
Видно от
справки за семейно положение, както ответницата П.Д., така и третото за спора
лице – съсобственик на имота П.Т.Г.са разведени, като П.Г.е разведен от
03.02.1985 г. и след това не е сключвал друг брак, т. е. към датата на
придобиване на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот –
03.04.1998 г. двамата с ответницата не са се намирали в граждански брак.
Ищецът е
представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в която е
отразено, че към 04.07.2018 г. дължи главница в размер на 221,63 лева за
периода от 31.07.2015 г. до 30.06.2017 г. и лихва за забава в размер на 67,17
лева.
От приетите и
неоспорени от страните заключени по допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установява, че през процесния период в сградата в режим на етажна собственост
на адрес: гр. В., ул. „***“ ***, е потребявана топлинна енергия, като имотите
са топлоснабдени от абонатна станция № 579. Размерът на дължимата сума за
консумирана енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване е 221,63 лева. Отчитането,
дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлинна енергия в
абонатната станция е извършено в съответствие с изискванията на нормативната
уредба и извършено разпределение на отчетената топлинна енергия. В имота е
разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация – общи
разходи на база отопляем обем на имота по проект – 85 куб. м и за ползвана топлинна
енергия за БГВ. В имота е осигуряван достъп на представител на топлинния
счетоводител в края на съответния отоплителен сезон, като са изготвяни отчетни
формуляри с отразени показания на уредите в имота. Изготвяни са изравнителни
сметки. През процесния период няма депозирани молби, жалби и възражения относно
дяловото разпределение на топлинната енергия. Лихвата за забава за периода от 31.08.2015 г. до 04.07.2018 г. е в размер на
67,01 лева.
Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр.
чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковата молба е допустима. Разпореждането, с което
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от уведомяването, е връчено на ищеца на 16.10.2018 г. Исковата
молба е депозирана на 16.11.2018 г., с което е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и
ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че през
исковия период ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим
имот; 4. начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за
отопление на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация; 5. количеството и стойността на потребената
от ответника топлоенергия през исковия период.
С оглед
събраните по делото доказателства се установява, че предявеният иск е частично
основателен. На първо място за основателността на иска се изисква лицето да е
собственик на имота или да е носител на ограничено вещно право на ползване
върху същия. Видно от справката от Службата по вписванията – гр. В., ответницата
е била съсобственик на процесния топлоснабден имот с трето за спора лице.
Недоказани останаха твърденията на ищеца, че П.Д. и П.Г.са съпрузи. От
справките за семейно положение не се установи към датата на придобиване правото
на собственост върху имота – 03.04.1998 г. двамата да са се намирали в брачна
връзка. Ето защо съдът приема, че двамата са придобили имота в обикновена
съсобственост. Доколкото притежаваните от всеки съсобственик идеални части не
са посочени, съдът приема, съгласно трайната съдебна практика, че същите са
равни, т.е. двамата съсобственици притежават по ½ ид. част от имота. Всеки
от съсобствениците отговаря за задълженията на имота съобразно притежаваната от
него квота в съсобствеността, поради което ответницата Д. отговаря за ½
от задълженията на имота.
Несъмнено
същата е имала качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия. Потребител на топлинна енергия
до отмяната на §1, т. 42, ДР на ЗЕ /юли 2012 г./ е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /§1, т. 42 от ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бр.18/2005г./ или по силата и на облигационно основание /§1, т. 42 от ЗЕ, действаща до отмяната на разпоредбата/. През
останалата част от процесния период приложение е намерила разпоредбата на чл.
153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинната енергия. Съгласно чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация-В.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. В., които се изготвят от „Топлофикация- В.“ ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По
делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
С
Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, е извършено нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за
енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на
доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота,
съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване. С т.
1 от цитираното ТР окончателно се очерта кръгът от лицата, които дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ.
Това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
С оглед гореизложеното, в качеството си
на собственик на ½ ид. част от топлоснабдения имот за процесния период –
от 31.07.2015 г. до 30.06.2017 г., ответницата Д. е клиент на топлинна енергия
и дължи заплащането на ½ от нейната стойност за посочения период. Възраженията, заявени в отговора
на исковата молба, че е възможно същата да не е собственик или ползвател на имота,
са неоснователни.
Останалите
предпоставки за основателност на предявения иск са доказани в производството,
като от писмените доказателства и заключението по СТЕ е установено, че
процесният имот е бил топлоснабден в процесния период и се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена
към топлопреносната мрежа.
Вещото лице е
установило, че за исковия период от 31.07.2015 г. до 30.06.2017 г. стойността
на топлоенергията е в размер на 221,63 лева с ДДС. Искът е основателен за ½
от тази сума или за сумата от 110,82 лева, като същият следва да се отхвърли като
неоснователен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 221,63
лева.
Сумата следва
да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест
на ищеца е да установи възникването на главен дълг и момента, в който е
настъпила неговата изискуемост.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите
условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си да
заплаща топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до деня на постъпването на дължимата сума по сметката
или в касите на продавача.
Лихвата за
забава се претендира в размер от 67,17 лева за периода от 31.08.2015 г. до 04.07.2018
г.
Вещото лице е
установило, че за този периода лихвата за забава е в размер на 67,01 лева. Искът
е основателен за ½ от тази сума или за сумата от 33,51 лева, като същият
следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 67,17 лева.
По
разноските:
С оглед изхода на спора
право на разноски възниква за двете страните. Ответницата не претендира и не е
представила доказателства да е сторила такива.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски
съразмерно с уважената част на иска. С оглед задължителните указания, дадени в
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС,
ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство съобразно изхода на спора.
В заповедното производство
са присъдени разноски за държавна такса в размер на 25 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, от които ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 37,48 лева съразмерно с уважената част на исковете.
В настоящото производство
ищцовото дружество претендира присъждане на сторените разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение. От доказателствата по делото се установява да са
сторени такива, както следва: държавна такса в размер на 75 лева, депозит за
особен представител на ответника – 150 лева и депозит за вещо лице – 150 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя
юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 лева. Разноските на ищеца са в
общ размер на 475, като ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноски
за исковото производство разноски в общ размер на 237,38 лева съразмерно с
уважената част на исковете.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
съдът посочва, че плащането може да се извърши по банков път – по банкова
сметка ***: ***, BIC: ***, „УниКредит
Булбанк“ АД.
При горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
П.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация – В.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „***“ ***, представлявано от
изпълнителния директор Р.И.М., следните суми: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ сумата от 110,82 лева /сто и десет лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща
½ от стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 31.07.2015 г. до 30.06.2017 г. за имот на адрес: гр. В., ул. „***“ ***,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението – 01.08.2018 г. до
изплащане на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 33,51 лева /тридесет и три лева и петдесет и една стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2015 г. до 04.07.2018 г., за
които суми е издадена Заповед № 2171/03.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3462/2018 г. по описа на РС – гр. В.,
ГО, VII състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за горницата
над присъдената сума от 110,82 лева до пълния предявен размер от 221,63 лева и иска
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над присъдената сума от 33,51
до пълния предявен размер от 67,17 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК П.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
– В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „***“ ***,
представлявано от изпълнителния директор Р.И.М.,
сумата от 237,38 лева /двеста тридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ - разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата от 37,48 лева /тридесет
и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ -
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 3462/2018 г. по описа на РС –
гр. В., ГО, VII състав, съразмерно с уважената част на иска.
На основание чл. 236,
ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се извърши по банков път –
по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, „УниКредит
Булбанк“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….