Решение по дело №46/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2020 г.
Съдия: Росица Радкова Цветкова
Дело: 20207250700046
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 58

 

гр. Търговище, 25.06.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Търговище, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА

ИВАНКА ИВАНОВА

при секретаря Стоянка Иванова и с участието на прокурора при ОП – Търговище Драгомир Сяров, като разгледа докладваното от председателя КНАХД № 46 по описа на АС – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Г.П. ***, действащ чрез пълномощник а.. Р. М. против решение № 74 от 26.03.2020г. на Търговищкия районен съд, постановено по НАХД № 96/2020г. Касационните основания, които се сочат са нарушение на закона и съществено процесуално нарушение. Поддържа се, че районният съд неправилно е приел, че е осъществен състав на административно нарушение, тъй като водачът е представил заместващ документ – удостоверение, че е издържал изпита и документ, че подал искане за издаване на карта.  По подробно изложени съображения, се прави искане съдът да отмени решението и да отмени наказателното постановление.

Ответникът – областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище, при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, чрез началника на отдела изразява мотивирано становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на ТОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че  решението на ТРС следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Търговище, първи касационен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално  допустима.

С решението ТРС е потвърдил наказателно постановление НП № 44-0000004/07.01.2020 г. на Началника на ОО „АА” - Търговище, с което и на основание чл. 9З, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на Г.П. ***, е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева като незаконосъобразно.

За да постанови този резултат районният съд е приел от фактическа страна следното:

На 04.12.2019г. в 15.16 в с.Здравец, общ.Търговище органите на АА спрели за

проверка жалбоподателят, който управлявал товарен автомобил ДАФ ЦФ 85.430 с …. от категория NЗ и прикачено ремарке ДСК от категория 04 с ….. Жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари с пътен лист № 6976058 от 04.12.2019г. от Горна Оряховица до Дивдядово. При проверката водача не представил валидна карта за квалификация на водач. Представил карта със срок на валидност до 29.11.2019г.

Въз основа на тези установявания съдът е обосновал извод, че са били налице положителните предпоставки за ангажиране отговорността на П., че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на процесуално нарушение и в съответствие с материалния закон.

Решението е неправилно, тъй като не е съобразено с материалния закон и събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил в решението си приетото като доказателство по делото копие от валидна карта за квалификация на водач на МПС на името на Г.П., издадена на 04.12.2019г. Това доказателство безспорно установява, че към момента на проверката, извършена на същата дата - 04.12.2019г., П. е имал издадена на свое име валидна карта за водач, но същата не е била на негово разположение и не я е представил на контролните органи.  Това обстоятелство е прието за ирелевантно. Преценката на районния съд не се основава на закона.  

Видно от съставите на нарушенията, уредени в Закона за автомобилните превози, водач, на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, осъществява състав на административно нарушение по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, а не по чл. 93, ал.1 от същия закон. Нарушението по ал. 1 предполага липса на такъв издаден документ, а не непредставянето му по време на проверката. Нарушението по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП е по-леко наказуемо – предвиденото за него наказание е 500лв., а не 2000лв., каквато е наложената глоба на П..

ТРС неправилно е упражнил правомощията си по ЗАНН и респ. НПК и е потвърдил наказателното постановление, с което П. е наказан за нарушение по чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, наместо на приложи закон за по-леко наказуемото нарушение, каквото е това по чл. 93, ал.2 от Закона за автомобилните превози.  Районният съд, съгласно нормата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН има правомощие да измени наказателното постановление. Разпоредбата на  чл. 84 от ЗАНН урежда, че доколкото няма особени правила за производството пред съд се прилагат разпоредбите на НПК. Затова правомощията на съда за изменение на наказателното постановление са съответни на правомощията на въззивния съд за изменение на присъдата, уредени в чл. 337, ал.1 от НПК. На основание чл. 337, ал.1, т. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН съдът може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо наказание (без изменение на обвинението). Както вече се посочи, нарушението по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП е по-леко наказуемо спрямо нарушението по чл. 93, ал.1 от същия закон, спор по делото по отношение на фактите няма – от една страна, а от друга – всички съставомерни факти относно установеното от съда по-леко наказуемо нарушение са били предявени на нарушителя чрез съставянето на АУАН и НП. Правото на защита на наказаното лице не е било нарушено, тъй като всички релевантни факти са му били предявени и то е могло да организира защита си спрямо тях.

По изложените съображения, съдът приема, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. При осъществяване на правомощията си по чл. 222, ал.1 от АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд и събраните по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав съобрази следното: От формална страна наказателното постановление е издадено от компетентен орган,  в изпълнение на функциите му и в него се съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Описаното в АУАН и в НП нарушение следва да се квалифицира като такова по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП. Нарушението по чл. 93, ал. 2 от ЗАП е по-леко наказуемо от нарушението по чл. 93, ал.1 от същия закон и е в правомощията на съда да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, поради наказателното постановление следва да се измени, като се определи наказание глоба в размер на 500лв., наместо глоба в размер на 2000лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 и чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,  Административен съд – Търговище, 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 74 от 26.03.2020г. на Търговищкия районен съд, постановено по НАХД № 96/2020г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателното постановление № 44-0000004/07.01.2020г. на Началника на ОО „АА” - Търговище, с което и на основание чл. 9З, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на Г.П. ***, е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, като наместо наложената глоба в размер на 2000лв., на основание чл. 93в, ал. 2 от Закона за автомобилните превози ОПРЕДЕЛЯ на Г.П. ***, наказание „глоба“ в размер на 500лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.