Решение по адм. дело №97/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано след като с Решение № 1897/19.02.2024 г., постановено по административно дело № 7296/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), е отменено Решение № 109/23.05.2023 г., постановено по административно дело № 224/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Административно дело № 224/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил е образувано по жалба от Е. В. Д., с [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [улица], срещу Ревизионен акт № Р-22001021001058-091-001/18.10.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София, в частта, потвърдена с Решение № 499/04.04.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на НАП, с която на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността ѝ за задължения на „А.Х.Д.” ЕООД, с [ЕИК], както следва: за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от месец декември 2015 до месец февруари 2016 г., месец април 2016 г., месец юни 2017 г., от месец ноември 2017 г. до месец декември 2017 г., и месец октомври 2018 г., в размер на 11 380,45 лева (лв.); за корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г., в размер на 29 959,99 лв., и лихви за забава в размер на 16 425,98 лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от месец януари 2016 г. до месец януари 2018 г., и от месец март 2018 г. до месец октомври 2018 г., в размер на 38 372,25 лв., и лихви за забава в размер на 17 168,65 лв.; за вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) – за осигурители, за периодите от месец декември 2015 г. до месец януари 2018 г., и от месец април 2018 г. до месец октомври 2018 г., в размер на 92 891,32 лв., и лихви за забава в размер на 42 281,33 лв.; за вноски за здравно осигуряване (ЗО) – за осигурители, за периодите от месец декември 2015 г. до месец януари 2018 г., и от месец април 2018 г. до месец октомври 2018 г., в размер на 39 689,79 лв., и лихви за забава в размер на 18 189,96 лв.; и за вноски за универсален пенсионен фонд (УПФ) – за осигурители, за периодите от месец декември 2015 г. до месец януари 2018 г., и от месец април 2018 г. до месец октомври 2018 г., в размер на 16 203,65 лв., и лихви за забава в размер на 7363,31 лв. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт в обжалваната му част поради противоречие с материалноправните разпоредби. Поддържа се, че не е налице скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. „а” от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и направените изводи от органите по приходите в обратния смисъл са незаконосъобразни и необосновани. Претендират се направените разноски по производството.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в обжалваната част на ревизионния акт и потвърждаващото го решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по издаване на процесния ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001021001058-020-001/22.02.2021 г. (връчена на Д. на 13.04.2021 г.), изменена със Заповед № Р-22001021001058-020-002/02.07.2021 г. (връчена на Д. на 02.07.2021 г.). Определен е обхватът на ревизията – установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК на Е. Д., в качеството ѝ на управител на А.Х.Д. ЕООД, [населено място], за задължения на дружеството за корпоративен данък за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., за ДОО – за осигурители, за периода от 01.12.2015 г. до 31.10.2018 г., за вноски за ЗО – за осигурители, за периода от 01.12.2015 г. до 31.10.2018 г., за вноски за УПФ за периода от 01.12.2015 г. до 31.10.2018 г., за ДДС за периода от 01.12.2015 г. до 31.10.2018 г., и за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2016 г. до 31.10.2018 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-22001021001058-092-001/27.09.2021 г., срещу който не е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. На 18.10.2021 г. от началника на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София – орган, възложил ревизията, и от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията, е издаден процесният ревизионен акт, с който е установена отговорност на Е. Д. за задължения на А.Х.Д. ЕООД, както следва: за корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г., в размер на 29 959,99 лв., и лихви за забава в размер на 16 425,98 лв.; за ДДС за данъчни периоди от месец декември 2015 до месец февруари 2016 г., месец април 2016 г., месец юни 2017 г., от месец ноември 2017 г. до месец декември 2017 г., и месец октомври 2018 г., в размер на 11 380,45 лв., и лихви за забава в размер на 5723,69 лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от месец януари 2016 г. до месец януари 2018 г., и от месец март 2018 г. до месец октомври 2018 г., в размер на 38 372,25 лв., и лихви за забава в размер на 17 168,65 лв.; за вноски за ДОО – за осигурители, за периодите от месец декември 2015 г. до месец януари 2018 г., и от месец април 2018 г. до месец октомври 2018 г., в размер на 92 891,32 лв., и лихви за забава в размер на 42 281,33 лв.; за вноски за ЗО – за осигурители, за периодите от месец декември 2015 г. до месец януари 2018 г., и от месец април 2018 г. до месец октомври 2018 г., в размер на 39 689,79 лв., и лихви за забава в размер на 18 189,96 лв.; и за вноски за УПФ – за осигурители, за периодите от месец декември 2015 г. до месец януари 2018 г., и от месец април 2018 г. до месец октомври 2018 г., в размер на 16 203,65 лв., и лихви за забава в размер на 7363,31 лв. Ревизионният акт, съобщен на ревизираното лице на 18.10.2021 г., е обжалван по административен ред с жалба с вх. № 17907/29.10.2021 г. по регистъра на ТД на НАП София, вх. № 23-22-1788/03.11.2021 г. по регистъра на дирекция ОДОП София. С Решение № 499/04.04.2021 г. директорът на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е потвърдил ревизионния акт в частта на установената отговорност на Д. за задължения на А.Х.Д. ЕООД в общ размер на 329 926,68 лв., както следва: за ДДС за данъчни периоди от месец декември 2015 до месец февруари 2016 г., месец април 2016 г., месец юни 2017 г., от месец ноември 2017 г. до месец декември 2017 г., и месец октомври 2018 г., в размер на 11 380,45 лв.; за корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г., в размер на 29 959,99 лв., и лихви за забава в размер на 16 425,98 лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от месец януари 2016 г. до месец януари 2018 г., и от месец март 2018 г. до месец октомври 2018 г., в размер на 38 372,25 лв., и лихви за забава в размер на 17 168,65 лв.; за вноски за ДОО – за осигурители, за периодите от месец декември 2015 г. до месец януари 2018 г., и от месец април 2018 г. до месец октомври 2018 г., в размер на 92 891,32 лв., и лихви за забава в размер на 42 281,33 лв.; за вноски за ЗО – за осигурители, за периодите от месец декември 2015 г. до месец януари 2018 г., и от месец април 2018 г. до месец октомври 2018 г., в размер на 39 689,79 лв., и лихви за забава в размер на 18 189,96 лв.; и за вноски за УПФ – за осигурители, за периодите от месец декември 2015 г. до месец януари 2018 г., и от месец април 2018 г. до месец октомври 2018 г., в размер на 16 203,65 лв., и лихви за забава в размер на 7363,31 лв. Решението е връчено на Д. на 18.05.2022 г.

В хода на ревизионното производство е установено, че Е. Д. е едноличен собственик на капитала и управител на А.Х.Д ЕООД от 18.06.2014 г. до 06.11.2018 г. включително, като на 07.11.2018 г. е прехвърлила дяловете си на С. С. Д.. Съгласно подадени справки-декларации (СД) по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди от месец декември 2015 г. до месец октомври 2018 г. задълженията на А.Х.Д. ЕООД за ДДС са в размер на 11 380,45 лв. Според годишните данъчни декларации (ГДД) за 2015 г. и 2016 г. дължимият от дружеството корпоративен данък е в размер на 29 959,99 лв. Въз основа на декларации образец 6 и образец 1 за изплатените възнаграждения на лица, работещи по трудово правоотношение за периода от месец януари 2016 г. до месец октомври 2018 г., дължимият данък върху доходите от трудови правоотношения е в размер на 38 372, 25 лв., задълженията за вноски за ДОО са в размер на 92 891,32 лв., за вноски за ЗО – в размер на 39 689,79 лв. (за периода от месец декември 2015 г. до месец октомври 2018 г.), и за вноски за УПФ – в размер на 16 203,65 лв. (за периода от месец декември 2015 г. до месец октомври 2018 г.). Органите по приходите са установили, че за задълженията на дружеството са предприети действия по принудително изпълнение, като е образувано изпълнително дело № 10150001603/2015 г. С Постановление № С-170010-022-0032605/07.06.2017 г. и Постановление № С-180010-022-0001394/19.01.2018 г. са наложени запори на безналичните му банкови сметки в „Юробанк България” АД. Доколкото дружеството не притежава имущество, върху което да се наложи обезпечение, е прието, че е налице обективна невъзможност публичните задължения да се съберат от същото, а дългът следва да се категоризира като несъбираем. Органите по приходите са констатирали и че в периода от 18.06.2014 г. до 07.11.2018 г. Д. се е разпореждала с парични средства, собственост на А.Х.Д. ЕООД, в размер на над 1 000 000 лв., които са постъпвали от клиенти на дружеството по нейна лична банкова сметка в „Юробанк България” АД. Основание за този извод е представеният от задълженото лице Договор за доверително управление на финансови средства и извършване на посреднически услуги от 01.10.2015 г., сключен между А.Х.Д. ЕООД – възложител, и Е. Д. – довереник. Съгласно предмета на договора Е. Д. приема да извършва от името на А.Х.Д. ЕООД и за негова сметка приемане на плащания и извършване на плащания в брой или по банков път, в изпълнение на парични задължения на дружеството към трети лица. Ревизиращите са приели, че в качеството ѝ на управител и с оглед на подаването и подписването на данъчни декларации, платежни документи и др., Д. е била наясно със задълженията на дружеството за данъци и осигурителни вноски, генерирани в посочения период, но въпреки това се е разпореждала с парични средства, собственост на същото, в размер на над 1 000 000 лв., които са постъпвали от клиенти на дружеството по нейна лична банкова сметка в „Юробанк България” АД, съгласно договора за доверително управление. Според приходните органи, вместо да нарежда плащания в полза на бюджета за погасяване на задължения на А.Х.Д. ЕООД, Д. е извършвала тегления на суми от банковата сметка на каса и на АТМ в общ размер на 986 640,76 лв., за които не е представила документи, установяващи последващото им разходване. Приели са, че по този начин тя умишлено е намалила имуществото на дружеството, допускайки отклоняване на пари от неговия патримониум в своя полза и съзнателно е възпрепятствала изплащането на задълженията на същото за данъци и задължителни осигуровки. Обосновали са извод, че са налице всички предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на Е. Д. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

В производство по административно дело № 224/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил е назначена съдебно-икономическа експертиза. От заключението с вх. № 1725/02.05.2023 г. на вещото лице М. В. се установява, че през процесния период няма счетоводни данни за изплатени дивиденти в полза на Е. Д.; съгласно счетоводните данни – годишни оборотни ведомости, е формирана касова наличност по години, както следва: 2015 г. – 230 530,61 лв., 2016 г. – 3100 лв., 2017 г. – 7049,53 лв., и 2018 г. – 2919,93 лв., а начислените разходи са: 2015 г. – 387 654,90 лв., 2016 г. – 357 702,83 лв., 2017 г. – 313 702,10 лв., и 2018 г. – 56 697,03 лв.; съгласно аналитичен регистър на счетоводните операции за 2014 – 2018 г. задълженията на дружеството към бюджета са погасявани частично за 2014 г. и началото на 2015 г., по банков път, а от 2015 г. се начисляват, но не се погасяват; няма данни с налични парични средства от банковите сметки на Д. директно да са погасявани задължения на дружеството – съгласно счетоводните регистри Д. е внасяла с приходни касови ордери суми в касата на дружеството, с които са погасявани задължения към доставчици, командировъчни, заплати и др.; през 2015 г. задълженията на дружеството са разплащани по банков път и касово, а от 2016 г. – само касово (в брой), няма кредитни обороти по банковите сметки на дружеството за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. В производството по посоченото дело е разпитана като свидетел Д. М. Б. – работила в дружеството в периода от 2014 г. до 2018 г. Същата заявява, че работниците в дружеството са получавали редовно заплатите си, в брой. Показанията ѝ обаче не следва да бъдат кредитирани, доколкото събирането им е недопустимо на основание чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 2 от ДОПК. За установяването на изложените от нея обстоятелства за заплащане на трудовите възнаграждения на наетите от дружеството работници законът изисква писмени документи, поради което и предвид липсата на твърдения, че тези документи са загубени или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, доказването им със свидетелски показания е недопустимо (вж. в т. см. Решение № 1897/19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7296/2023 г., I о.).

С оглед на дадените указания с Решение № 1897/19.02.2024 г., постановено по административно дело № 7296/2023 г. по описа на ВАС, по настоящото дело е назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице, след като се запознае с документите по делото и извърши необходимите справки, да проследи и систематизира в табличен вид кога в обхвата на ревизираните периоди и в какъв размер Е. Д. е теглила суми от процесната сметка със средства на А.Х.Д. ЕООД, като посочи и общата стойност на изтеглените суми, както и за какво са разходвани сумите по издадените от дружеството приходни касови ордери за получените от Е. Д. суми в обхвата на ревизираните периоди, и какви първични счетоводни документи са издавани за тези разходи, като приложи към заключението изследваните счетоводни документи, обосновавали отговорите на поставените въпроси. Видно от заключението с вх. № 3753/19.11.2024 г. на вещото лице И. Д., разходите на дружеството по отчетите, публикувани в търговския регистър, за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. възлизат на 1 061 000 лв. (не са включени разходите за 2018 г. поради непубликуването на данни в търговския регистър), а за периода от 01.01.2015 г. до 01.10.2018 г. общо изтеглените от Е. Д. на АТМ и на каса средства от личната ѝ сметка са в размер на 1 002 000 лв.

От заключението с вх. № 3166/18.09.2025 г. по назначената повторна съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Г. А., се установява, че за периода от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г. по процесната банкова сметка са отразени входящи преводи в размер общо на 59 988,28 лв. от чуждестранни дружества, касаещи постъпления от взаимоотношения с А.Х.Д. ЕООД (по Invoice), и за този период от сметката са отразени изтеглени на каса (в брой) от Д. суми в размер общо на 59 240 лв.; като в банковото извлечение няма данни за предназначението на изтеглените суми. За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. по банковата сметка са отразени входящи преводи в размер общо на 401 359,08 лв. от чуждестранни дружества, касаещи постъпления от взаимоотношения с А.Х.Д. (по Invoice), и за този период от сметката са отразени изходящи преводи (плащания) общо в размер на 386 263,41 лв., в това число изтеглени на каса (в брой) от Д. и теглене с обмяна (продажба на валута) суми в размер общо на 377 728,03 лв., и превод по фактура на доставчик Н.ООД, в размер на 8535,38 лв.; като в банковото извлечение няма данни за предназначението на изтеглените в брой суми. За периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. по банковата сметка са отразени входящи преводи в размер общо на 343 198,03 лв. от чуждестранни дружества, касаещи постъпления от взаимоотношения с А.Х.Д. ЕООД (по Invoice), и за този период от сметката са отразени изходящи преводи (плащания) общо в размер на 306 869,15 лв., в това число изтеглени на каса (в брой) от Д., теглене с обмяна (продажба на валута) и картови транзакции (теглене на пари в брой от АТМ) суми общо в размер на 285 355,14 лв., и преводи по фактури на доставчици „Н” ООД, „А. 0015” ЕООД, „Г.” ЕООД, „Г.Ф.Р.” ЕООД, „А.Н.” ЕООД, „Т” ЕООД, „СЕГГ” ЕООД и „В.И.П. Текстил” ЕООД в размер общо на 21 514,01 лв.; като в банковото извлечение няма данни за предназначението на изтеглените в брой суми от банковата сметка и от АТМ. За периода от 01.01.2018 г. до 29.11.2018 г. по процесната банкова сметка са отразени входящи преводи и захранване на сметка общо в размер на 374 529,53 лв., в това число 371 367,53 лв. от чуждестранни дружества, както и от „С.К.  „Ф Б” ЕООД, „С.Ф” ООД, „М. Ф.” ЕООД”, „Е.Т. **” ЕООД, „М” АД и „Б Ф.” ЕООД, касаещи постъпления по фактури от взаимоотношения с „А.Х.Д.” ЕООД, [рег. номер]. – захранване на сметка, и за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. от сметката са отразени изходящи преводи (плащания) общо в размер на 355 405,98 лв., в това число изтеглени на каса (в брой) от Д., теглене с обмяна (продажба на валута), картови транзакции (теглене на пари в брой от АТМ), и покупки от ПОС общо в размер на 325 874,22 лв., и преводи по фактури на доставчици „С ЕГ” ЕООД, „М. Т. БГ” ЕООД, „Е. С.” ЕООД, „Н.” ООД, „Ф.” ЕООД, „А. Т. Е.” АД, „М.” ООД и „Е.Т.” ЕООД (клиент – върнати суми) общо в размер на 29 531,761 лв.; като в банковото извлечение няма данни за предназначението на изтеглените в брой суми от банковата сметка и от АТМ. Постъпленията се следват от тегления от Д. на каса (в брой) от банковата сметка, с размери, сходни или близки до размерите на постъпленията, като през 2018 г. освен тегленията на каса има и много тегления чрез АТМ. Общо за периода от 01.12.2015 г. до 30.11.2018 г. входящите преводи (постъпления) са в размер на 1 179 074,92 лв. (1 175 912,92 лв. постъпления от клиенти [рег. номер]. – захранване на сметка), а изходящите преводи (плащания) са в размер на 1 107 778,54 лв. (1 048 197,39 лв. – изтеглени на каса (в брой) от Е. Д., теглене с обмяна (продажба на валута), картови транзакции (теглене на пари в брой от АТМ), и покупки от ПОС, и 59 581,15 лв. – преводи по фактури на доставчици. Посочено е, че по делото липсват фактури, документи за плащания в брой, извлечения от счетоводни регистри, за да се установи колко от изтеглените от Д. суми са разходвани за разплащане на задължения и разходи на „А. - Х. Д.” ЕООД. Обоснован е извод, че паричният оборот по банковата сметка на Е. Д. в частта на постъпленията видимо касае „А. - Х. Д.” ЕООД, но в частта на теглените от нея суми на каса от банковата сметка, тяхното разходване е неустановимо без първични счетоводни документи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Извършен е анализ на относимите доказателства. Подробни мотиви са изложени в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. При издаването на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това основание.

Ревизионният акт в обжалваната му част е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1, предл. първо от ДОПК управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Граматичният анализ на цитираната норма сочи, че тя урежда изчерпателно кумулативните елементи от фактическия състав, обуславящ ангажиране на отговорността на трето лице за публични задължения на юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, а именно: 1. субект на отговорността е управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; 2. наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 от ДОПК действия; 4. невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; като обхватът на тази отговорност е ограничен до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ДОПК.

В случая между страните не са спорни първата и втората от горепосочените предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Е. Д. е материалноправно легитимирана като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за публичните задължения на „А. - Х. Д.” ЕООД, възникнали в периода от месец юни 2014 г. до месец ноември 2018 г., през който тя е била управител на задълженото лице. Дружеството има непогасени публични задължения за данъци и осигуровки в общ размер на 335 647,37 лв. (главница и лихви), декларирани със СД по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО, декларации образец 6 и образец 1. Не се опорва и обстоятелството, че от страна на органите по приходите са предприети действия за събиране на публичните вземания от самото юридическото лице, като е образувано изпълнително дело № 10150001603/2015 г., но дългът не е събран, въпреки предприетите действия.

Според легалната дефиниция по § 1, т. 5, б. „а” от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а” и „б”. В случая липсват доказателства, че изтеглените от Е. Д. суми от банковата ѝ сметка в „Юробанк България” АД в общ размер на 986 640,76 лв., постъпили в същата от клиенти на „А. - Х. Д.” ЕООД, съгласно договора за доверително управление, са разходвани за осъществяваната от дружеството дейност. Липсват първични счетоводни документи във връзка с разходването на сумите, поради което не би могло да се приеме априори, че изтеглените суми са свързани с осъществяваната от дружеството дейност (вж. в т. см. Решение № 1897/19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7296/2023 г., I о.). При липсата на доказателства, че изтеглените от Д. парични средства в значителен размер са разходвани за целите на дейността на дружеството, е налице и третата от горепосочените предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице, без да се удостовери с каква цел е направено това (вж. в т. см. Решение № 10830/09.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2023 г., I о. и Решение № 11519/13.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 604/2020 г., I о.). В тежест на ревизирания е да удостовери фактите и обстоятелствата, от които се стреми да черпи благоприятни правни последици. В случая подобно доказване не е проведено успешно от Е. Д.. Тя не ангажира доказателства, позволяващи проследяване на посочения паричен ресурс, така че да се приеме за безспорно, че същият е бил използван за погасяване на задължения на дружеството. При това положение се обосновава извод, че изтеглените от нея суми по същество представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. „а” от ДР на ЗКПО. След като липсва спор, че решенията за управление на търговеца са вземани от неговия управител, то присъщо е изтеглените суми да са в полза на това лице, при липсата на доказателства да са предоставяни в полза на трети лица (вж. в т. см. Решение № 10830/09.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2023 г., I о.). В хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че знае или няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия (както е в случая), е налице недобросъвестност (вж. в т. см. Решение № 10830/09.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2023 г., I о.). В качеството си на управител на „А. - Х. Д.” ЕООД Е. Д. не може да не е знаела за задълженията на дружеството, които са установени в подаваните от нея декларации по чл. 105 от ДОПК (вж. в т. см. Решение № 7058/25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3889/2025 г., I о.). Налице е и причинно-следствената връзка между извършените от Д. недобросъвестни действия, намаляването на имуществото на дружеството и невъзможността да бъдат погасени задълженията му. В съдебната практика без противоречия се приема, че съставът на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на отговорността и несъбирането на задълженията за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството. Следва да е налице волево недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до невъзможността да се събират публични задължения. Извършените действия по разпореждане следва да бъдат пряка причина за несъбирането на задълженията. От доказателствата по делото е видно, че през ревизирания период дружеството е реализирало достатъчно приходи – над 1 000 000 лв., които са позволявали обслужването на старите и текущите му задължения. Е. Д., вместо да погаси изискуемите публични задължения на дружеството, е извършила действия, представляващи скрито разпределение на печалбата. Не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения, освен действията на управителя на дружеството през процесния период.

Границата на отговорността на ревизираното лице за непогасените задължения на дружеството по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Размерът на установените задължения на „А. - Х. Д. ЕООД за публични вземания през процесния период - главници и лихви, е по нисък от размера на изтеглените от Д. суми. Спрямо задължението за лихви следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. по тълкувателно дело № 7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на ВАС, според което отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Установен е и субсидиарният характер на отговорността по смисъла на чл. 20 от ДОПК, доколкото е невъзможно дължимите суми за публични задължения да се съберат от имуществото на дружеството.

По изложените съображения процесният ревизионен акт в обжалваната му част е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и чл. 226, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс Е. Д. следва да бъде осъдена да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на по 17 847,07 лв. за производството по административно дело № 224/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, производството по административно дело № 7296/2023 г. по описа на ВАС и производството по настоящото дело, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (материалният интерес е в размер на 329 926,68 лв. – общият размер на сумите, посочени в потвърдителната част на Решение № 499/04.04.2022 г. на директора на дирекция ОДОП), или общо юрисконсултско възнаграждение в размер на 53 541,21 лв., и сумата в размер [рег. номер]. – разноски за държавна такса по административно дело № 7296/2023 г. по описа на ВАС, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Административен съд - Кюстендил, сумата в размер [рег. номер]. - разноски за възнаграждението на вещото лице по назначената повторна експертиза по настоящото дело.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Е. В. Д., с [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [улица], срещу Ревизионен акт № Р-22001021001058-091-001/18.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение № 499/04.04.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Е. В. Д., с [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [улица], да заплати на Националната агенция за приходите сумата в размер на 53 541,21 лв. (петдесет и три хиляди петстотин четиридесет и един лева и двадесет и една стотинки) – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата в размер [рег. номер]. (хиляда и седемстотин лева) – разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА Е. В. Д., с [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [улица], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Административен съд – Кюстендил, сумата в размер [рег. номер]. (две хиляди лева) – разноски за възнаграждението на вещото лице по назначената повторна експертиза по административно дело № 97/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.