№ 5178
гр. Варна, 14.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Николай Св. С.
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело №
20253100502468 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на И. М. М., ЕГН **********, лично и в
качеството й на майка и законен представител на децата Е. Х. Г., ЕГН
**********, и К. Х. Г., ЕГН **********, срещу Решение №3610/15.10.2025г.
по гр. дело №8875/2025г. на ВРС, 46-ти състав, с което е отхвърлена молбата
на И. М., лично и като представител на децата Е. и К. Г.и, за налагане на
мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН от ответниците Х. Г. Г.,
ЕГН********** (баща на децата), Г. Х. Г., ЕГН **********, и Е. А. Г., ЕГН
********** (дядо и баба на децата по бащина линия).
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
постановено при нарушения на процесуалния закон и не защитава интересите
на децата. Обобщено оплакванията се свеждат до неточно и необосновано
кредитиране и обсъждане на събраните доказателства, довело до погрешни
решаващи изводи на съда. Доводите са групирани в няколко пункта в следния
обобщен смисъл: 1/ ВРС е разпределил неправилно доказателствената тежест
в процеса с оглед представената декларация по чл.9 ЗЗДН; 2/ ВРС не обсъдил
всички събрани доказателства, с което е постановил неправилен съдебен акт;
3/обсъдените от първоинстанционния съд доказателства са превратно и
едностранчиво анализирани, като в тази връзка въззивниците посочват
начина, по който спред тях следва да бъдат анализирани гласните
доказателства, както помежду им, така и във връзка с приетата декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН; 4/ не е било обърнато достатъчно внимание на това, че
молителката и децата са били един месец в кризисен център поради редовния
тормоз от ответниците, както и че двете деца са със статут на „деца в риск“ по
1
данни от официални органи; 5/ със съдебния си акт ВРС действал против
интересите на децата и на всички жертви на домашно насилие. По всяка група
доводи са въведени пордобни съображения. По същество се моли за отмяна на
решението, за уважаване на молбата за закрила по ЗЗДН и за разноски за две
инстанции.
В срока по чл.17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемите депозират писмен отговор, в
който излагат становище за неоснователност на въззивната жалба и аргументи
по основните въззивни доводи. Считат обжалваното решение за правилно и
обосновано, което излагат съображения. Акцентират на целта на настоящото
дело – предрешаване на висящия спор за родителски права върху децата; на
действията на майката, с които тя е поставила в риск децата; на едностранчива
работа на държавните органи по случая; на недоказаността ответниците да са
извършили насилие срещу молителката и децата. Молят за потвърждаването
му с присъждане на разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК вр. чл.17 от ЗЗДН съдът намира, че жалбата е подадена
в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което
делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 08.12.2025г. от 14.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, а за процесуална
икономия – и по телефона чрез пълномощниците им.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2