РЕШЕНИЕ
№ 9676
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110122805 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 14.09.2023 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответниците С. И. А.
и Г. Ц. А. с искане всеки един от тях да заплати по 1/2 част от следните суми: сумата от
123,69 лв. главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г.-м.08.2019 г., за имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, аб. № **, ведно със законната лихва за периода
от 14.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 237,64 лв., мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г.-24.08.2023 г., както и разноски в размер на 75 лв. В тази връзка било
образувано ч.гр.д. № 51032/2023 г. по описа на СРС, 161 с-в, като по същото била издадена
исканата заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на ответниците по реда на чл. 47
ГПК, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което
указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът сочи, че
ответниците като собственици на имота били негови клиенти на топлинна енергия за
топлоснабдения имот. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи
условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на приложимите в случая
общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто бил и ответникът, били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок от изтичане на
1
периода, за който се отнасят. В процесния имот през процесния период била използвана
доставената топлинна енергия, но същата не била заплатена, поради което настъпила забава
и се дължала и законна лихва за забава. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ
етажните собственици на сградата, в която се намирал процесният имот, били сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем сървисис“ ООД. Сумите
за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота били
издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което
да бъде признато за установено, че ответниците му дължат процесните суми – главници и
лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.09.2023 г. – датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответниците С. И. А. и Г. Ц. А., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. М.
Д., оспорват исковете. Оспорват да е налице облигационно отношение по продажба на
топлинна енергия за битови клиенти. Оспорват да са собственици на имота. Оспорват
доставката на топлинна енергия и обнародването на общите условия. В условията на
евентуланост се позовават на погасяване по давност на вземанията. Молят за отхвърляне на
исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите
на страните съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
Видно от представения договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
ЗОбС, от 14.01.2000 г., ответниците по делото, съпрузи, придобиват в режим на съпружеска
имуществена общност процесния имот, като с него те се разпореждат в полза на трети лица
с договор за дарение от 10.09.2019 г., поради което в исковия период по делото м.05.2019 г.-
2
м.08.2019 г. те са клиенти за топлинна енергия на ищеца.
Не се спори, че сградата в този период е топлоснабдена, а това е установено и от
събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ. Установено е от
събраните писмени доказателства и че в сградата е въведено и дялово разпределение, за
което е взето решение от етажните собственици. Ето защо съдът приема, че в сградата
валидно се отчита топлоподаването и се извършва дяловото разпределение.
Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно отношение
между ищеца и ответниците, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание за периода. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват клиента, дори и без да ги е приел изрично
съгласно нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Представени са и доказателства за публикуване на
общите условия.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в
жилището е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно нормата на чл.
162 ГПК, според която иск, доказан по основание, не може да бъде отхвърлен, а за размера
му съдът следва да ползва заключението на вещи лица или своята преценка.
Съгласно заключението на СТЕ, кредитирано от съда, количеството на доставената в
цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който отговаря на
метрологичните изисквания (в който смисъл са и писмените доказателства). Съобразно чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между
отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по
начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба.
Доколкото задълженията за прогнозни суми са срочни, то с неплащането им на
уговорените падежи (30 дни след края на месеца, за който се отнасят, а по общите условия от
2016 г. – 45 дни) длъжникът изпада в забава и дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
обезщетение в размер на законната лихва. Допустимо е, обаче, страните да уговорят друг
падеж на задълженията за заплащане на топлинната енергия. Такава уговорка е в сила за
периода на действие на общите условия на ищеца от 2014 г. и 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2014 г. и от 2016 г.
купувачът е длъжен да заплаща стойността на реално потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен
срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача (което в случая не
се оспорва). В този случай продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за
реално потребено количество топлинна енергия, определено на база на изравнителните
сметки (чл. 33, ал. 4 ОУ).
Съдът намира, че част от посочените клаузи са недействителни, тъй като не са
3
индивидуално уговорени, а освен това са неравноправни – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Уговорка в
общи условия на търговец монополист, която позволява търговецът да измества падежа на
задължения, които имат характера на периодично плащане, в следваща година, създава
значително неравновесие в отношенията с потребителя и противоречи на принципа на
добросъвестността. В случая, падежът на прогнозните вземания за част от топлинните
периоди едностранно е изместен от търговеца за след датата на общата фактура т.е. за
следващата година. Така давността за част от тези вземания по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е
продължена едностранно от търговеца с почти година. Срещу това облагодетелстване
потребителят получава „компенсация“, състояща се в това, че не се начислява мораторна
лихва върху вземанията за прогнозни суми на топлинната енергия, но този „баланс“ е
очевидно наклонен в полза на търговеца, като се има предвид обстоятелството, че
вземанията за главница са по-големи от тези за мораторна лихва.
Ето защо съдът намира, че всяко едно вземане за прогнозни дялове се погасява с
давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а така също със същата давност, но като вземане с
относително самостоятелен характер, се погасява и вземането за изравнителна вноска. Съдът
приема и, че падежът на задължението за прогнозни суми, от който тече погасителната
давност, е 30 дни след месеца, за която се отнася задължението.
В случая, възражението за погасяване по давност на задълженията е основателно, тъй
като заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 14.09.2023 г. и погасени по давност са
прогнозните задължения до м.07.2020 г. включително. По отношение на падежите на
изравнителните сметки съдът намира, че не следва да кредитира заключението на ССчЕ,
видно от което – таблица № 2 - има три изравнителни вноски, все за доплащане, и все с
падежи м.07.2020 г. и м.09.2020 г. Това е така, защото, видно от таблица № 2 и таблица № 4
на ССчЕ периодите на изравненията по изравнителните сметки се припокриват частично, а е
налице и необяснима сума от 811,52 лв. кредитни известия за възстановяване и не може да
се направи извод какви изравнителни сметки за какъв период са издавани и какъв е
действителният им падеж.
От СТЕ се установява действителният размер на задълженията за главница за периода
делото м.05.2019 г.-м.08.2019 г. – 130,66 лв., но тези задължения са погасени по давност.
Главният иск подлежи на отхвърляне.
Акцесорният иск за мораторната лихва също подлежи на отхвърляне – чл. 119 ДДС.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат ответниците, но те не са правили
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
4
С. И. А., ЕГН **********, и Г. Ц. А., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат по 1/2 част от следните суми: сумата от 123,69 лв.
главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г.-м.08.2019 г., за имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. „**“, бл. **, аб. № **, ведно със законната лихва за периода от
14.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 237,64 лв., мораторна лихва за периода
15.09.2020 г.-24.08.2023 г., които вземания са предмет на заповед № 30673 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 16.10.2023 г. по гр.д. № 51032/2023 г., СРС,
161-ви с-в.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като
помагач на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5