Р Е Ш Е Н И Е
№ 529 / 3.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 445 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалбата на П.Р.Н.,***,
подадена чрез процесуален представител адвокат К.У., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1006-000118/24.04.2023 г. на началник група при ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“. Релевирани са доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни
разпоредби – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира отмяната на акта,
ведно с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – началник група при ОДМВР-Пазарджик,
сектор „Пътна полиция“ не изразява становище по жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, приема за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1006-000118/24.04.2023 г. на началник група при
ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, на посочено правно основание чл. 171, т.
1, б. „б“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Посочено е,
че на 22.04.2023 г., около 21.00 часа, в гр. Пазарджик на ул. „Цар Освободител“,
пред номер 9, П.Н., като водач на МПС – Мерцедес 560 СЕЛ, рег.№ ***,
собственост на М. Д. Н., е отказал да бъде изпробван с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0195 в 22.10 часа за наличие на алкохол в
издишания въздух. На водача е издаден и са получени талон за изследване и 8 бр.
стикери, като не са изпълнени предписанията за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Заповедта за прилагане на
ПАМ е издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GА,
№ 928240/22.04.2023 г. за
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
По делото са представени и приети като
доказателства справка за нарушител/водач на П.Р.Н., АУАН серия GА, №
928240/22.04.2023 г. и талон за изследване № 100939.
По искане на процесуалния представител на
жалбоподателя по делото е разпитан съставителят на АУАН - мл. автоконтрольор В.И.Р.,
който заяви, че патрул на РУ-Пазарджик е спрял водача, след което е бил повикан
да извърши проверка за наличие на алкохол в издишания въздух. Твърди, че Н. е
отказал, за което му съставил АУАН. Съдът кредитира свидетелските показания
като обективно дадени и съответстващи на събраните по делото доказателства.
При така установеното от фактическа страна и след
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта,
за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което
обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима,
а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“,
т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. министърът на
вътрешните работи е определил основните структури на МВР, които да осъществяват
контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР. Със
Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на основание чл. 165 и чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
директорът на ОДМВР-Пазарджик е оправомощил длъжностните лица от областната
дирекция да издават заповеди за прилагане на ПАМ, в това число и началниците на
групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик. Разпоредбата на чл. 172,
ал. 1, изр. първо от ЗДвП изрично посочва, че ПАМ се прилагат с мотивирана
заповед на ръководителите на службите за контрол или от оправомощени от тях
длъжностни лица, поради което и съгласно заповедта за делегиране на правомощия,
началникът на група в сектор „Пътна полиция“ е компетентен да издаде заповед за
прилагане на ПАМ.
Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена
форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч.
фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на
правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП.
Нарушението на водача по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е
констатирано със съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който
съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване
на противното. С оглед на това доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от описаната в акта, е на жалбоподателя, поради
което твърдението, че не е доказан фактът на управление на МПС от Н. е
неоснователно. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че
актосъставителят е получил сигнал от дежурния служител, че следва да извърши
проверка за алкохол и наркотици на водач на автомобил, спрян от патрул на
РУ-Пазарджик. При пристигане на място е попитал водача дали иска да бъде
изпробван за алкохол, като същият е отказал, за което му е съставен АУАН,
връчен и подписан лично от П.Н., без да има данни за това, че не той е
управлявал автомобила. С оглед събраните писмени доказателства и показанията на
свидетеля, съдът приема, че жалбоподателя не установи друга фактическа
обстановка от посочената в обжалвания акт.
Съгласно разпоредбата, посочена като правно
основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Безспорно е, че разпоредбата
съдържа две хипотези: управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация
в кръвта над 0,5 на хиляда и отказ на водача да бъде изпробван за наличие на
алкохол. Доколкото обаче в обжалвания акт и талона за изследване изрично е
посочено, че Н. е отказал проверка с техническо средство, то неоснователно се
явява твърдението в жалбата, че материалноправните предпоставки на разпоредбата
за прилагане на ПАМ предполагат единствено стойности на наличие на алкохол,
установени с резултат от кръвна проба. В случая е налице отказ за проверка с
техническо средство, за което законодателят е предвидил прилагане на ПАМ. Видно
от цитираната разпоредба, отказите за проверка с техническо средство, за
изследване с доказателствен анализатор, както и за даване на биологични проби
са алтернативно изброени, т.е. те не са кумулативни, поради което отказът за
изследване на алкохол в кръвта, по който й да е начин е самостоятелно основание
за прилагане на ПАМ. В последното предложение на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП законодателят е предвидил, че
при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, но същата
е относима при наличие на различни показатели от извършени по някои от
изброените начини проверка/изследвания за алкохол в кръвта.
Съгласно чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя
с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието. В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози са регламентирани способите за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта – чрез използване съответно на
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични
изследвания. При извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията
на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Ако водачът откаже
извършване на проверка, има право да бъде изследван с доказателствен анализатор
или с медицинско и химическо лабораторно изследване, за да докаже, че не е
употребявал алкохол (чл. 3а, т. 1 от Наредбата). При тази законова
регламентация способът за опровергаване на фактическото основание за издаване
на заповедта – отказ за извършване на проверка с техническо средство, е
провеждане на медицинско и химическо лабораторно изследване, резултатът от
което да е отсъствие на концентрация на алкохол в кръвта, при издаден талон за
изследване. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на
заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при
осъществена предпоставка – отказ за извършване на проверка с техническо
средство, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на
обвързана компетентност. Доколкото в настоящия случай липсват резултати от
дадена кръвна проба, нито доказателства, че жалбоподателят се е явил и е дал кръв,
то не е опроверган по надлежния ред и отказът да бъде извършена проверка с
техническо средство, с оглед на което безспорно са възникнали
материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ.
Съдът приема, че процесната мярка е приложена при
спазване на процесуалните правила и изискванията на материалния закон. В
случая, както беше посочено по–горе е била осъществена именно хипотезата на чл.
171, т. 1, б. „б“ ЗДвП от страна на жалбоподателя. В този смисъл диспозицията
на нормата е била реализирана, като е приложена принудителна мярка предвидена в
съответствие със същата. За да се установи дали законосъобразно
административният орган е приложил конкретната принудителна мярка, следва да
бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени
в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Анализът на събраните
доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че са налице всички
законово предвидени основания за издаване точно на такава ЗППАМ, както и че
същата е издадена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие
с неговата цел.
Предвид изложеното, съдът намира, че административният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата
на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо надлежен
субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки
и по начин, който не накърнява правото му на защита.
С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя
не се дължат. Такива не са поискани от ответника, поради което съдът не
присъжда разноски с настоящото решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Р.Н. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1006-000118/24.04.2023 г. на началник група при
ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/